Искам декоративен заек, имам въпроси...

Много си зависи от животинката.
Купихме на малката, но първия ни любимец оживя само 1 месец - много плакахме всички. Грешката ми беше че не бях чела в нета почти нищо - малката все го гонеше, изтърва го няколко пъти от високо, и за капак решихме да го изкъпем - милото животинче не издържа и 1 ден след това, после разбрах че много от тях умирали от стрес - не трябва да се стряскат. Иначе беше много дружелюбно - обичаше като коте да си играе с чехлите ни - все ни следваше където отидем. М/у другото въобще не миришеше/за самото животно говоря/. Втория го взехме веднага след като си замина първото-разликата е огромна. Не се заиграва с нас - и козинката му мирише...иначе много сладурско животинче
А каква е тази пясъчна баня???

Не прави бели вече, ама е правило. 
Виж, аз не подценявам чинчилите, много сладки животинки са, просто уточнявам, че всяко животинче си иска грижи - даже и най-обикновените рибки, не ги ли обгрижваш, ще мрат, ще мирише водата, ще има разходи... Какво остава за бозайник.
Хубаво е, че жената първо пита, после купува. Че ми е писнало от обратния вариант - поддаде се някой на чара на добичето, пък после - ау, ма то мирише! Ау, ма много яде! Ау, ма то трябвало и да му се чисти!? Ау, ма болно, как сега ще се дават пари за лекар...
Нека всеки, който иска да гледа животинка вкъщи, да има предвид, че това е голяма отговорност и ангажимент. Животът му се променя коренно и вече не е същият - даже една обикновена почивка става проблем, ако няма кой да се грижи за животното. Да не говорим за емоционалното привързване, не само от страна на човека, но и от страна на самото животно. За някои е много лесно да се отърват от животинките, щом им омръзнат или досадят, но как се чувстват самите те - не си дават сметка. Че те също се привързват и страдат...
Да имаш животно вкъщи е равнозначно да имаш бебе, което никога не пораства. И също като бебето даже не може да каже, когато нещо го боли или не му е наред. Ако не се вглеждаш постоянно в поведението му, ако не разпознаеш признаците на заболяване, ако не го заведеш веднага на лекар...

Да, за това си напълно права..
Грижа си е - и ако не можеш, по-добре недей..
На мен най-голямата ми мъка е ако няма никой в къщи 2 дни..горкото животинче..ама издържа засега..
Иначе синът ми заради него идва всеки ден до къщи, когато ме няма за да я храни..
Според мен в началото правеше бели, щото му беше нова обстановката, стресирано и тн..  и като го изпуснехме по 2-3 дена не можем да го хванем..голям купон, чак и ранени имаше..Сега вече свикна и спокойни си щъка

и ние си имаме зайче,и съм доволна от него
сладичко,чистичко и кротичко
нашето не яде много,даваме му по веднъж на ден и си има до следващото хранене
похапва си по малко,не е от ящните
гранулирана храна и сено давам и купуваме само от зоомагазин
ваксинира се веднъж годишно и на 3-4 мес. му се ражат ноктите
болестите по зайчетата  не ходят по хората
талажа му се сменя веднъж седмично,нито  го мокри,нито мирише

Грижила съм се до сега в живота си за 3 броя кучета /не едновременно разбира се/  и 2 официално мои котки с които раздялата ми беше много тъжна....Имам предвид че емоционалното обвързване е наистина много важен фактор, но пък каточе ли именно това ме подтиква, нуждата да даваш любов на още някой! Първата ми котка я откраднаха, а втората - сеамка , умря при раждане с цезарово сечение от голямата доза упойка. Получи се много неприятен инцидент....тя забременя много малка по стечение на обстоятелствата..... и раждането протичаше много трудно. Баща ми /лека му пръст/ беше ветеринарен лекар /от него ми е любовта към животните, в къщи винаги нося каквото видя малко и бездомно по улицата До преди да стана майка де    Та баща ми сложи упойка на котката и я занесе във ветеринарната за да я остави при негов колега, и приятел защото спешно трябваше да пътува. Каза му само че неможе да роди и трябва да се отвори. Но по ирония на съдбата не му каза че и е бил упойка.....При което те я взеха и веднага сложиха още една доза , направиха операцията, извадиха 4 живи и здрави котенца но майката не оцеля заради свръх дозата....
Нямала съм други животни от тогава....
Исках куче или котка но ме притесняват болестите...притеснява ме това че искам още едно детенце а неискам да свиквам с някое животинче и после да се зарделям с него... Сина ми пък хвана на главичката микоза от една улична котка и е с едно петно вече почти година! Всичко мина вече де, но скоро.....Страх хвахан от тия животни....
Затова ми се искаше нещо по-безобидно, и по-издръжливо....заека определено не е за мен в този случай
, от това което прочетох останах с впечатление, че първо са с доста слаба имунна система, което означава че вероятно не живеят дълго, а никак не желая да си причинявам излишни стресове на себе си и на детенце в емоционален аспект. 2-ро боледуват от токсоплазмоза както и котките, което не ме устройва никак. И вероятно също могат да причинят някакви подобни гъбични инфекци...
 А иначе за обичта и грижата за животинката, не сте ме разбрали - отдавам се на 100 % Наследствена ми е любовта към животните

Мое мнение е, че имунната система зависи от вида на заека. Моят не е много декоративен и много държи на температурни инверсии и е здрав. Не го храня много разнообразно, откакто вдигнаха цените на храната със сто процента, но не е имал проблеми. В нета пише, че живеят около 7 години.

Категорично се отказах от заек. Благодаря на всички които се включиха  Вероятно като поотрасне малкия и живот и здраве ако имам друго детенце, ще си взема и куче и коте

Четох от заешката тема 
Вземи си мини пинчер! Аз много искам, сина ми ще е много доволен 

Въпреки,че авторката се отказа от идеята да си взима зайче,ми се иска да споделя и моето мнение. Отглеждаме си такова от 2 месеца и мога да ви кажа, че за мен това е идеалният домашен любимец.Грижите за него са почти минимални - сменяне на талаша на 3-4 дни, хранене може сутрин и вечер, разходки в хола(нашия не гризе кабели, само прави таратонки )Чистя след него,но не ми тежи - приемам го наистина като едно бебе, на което не можеш да се сърдиш, че ака.Много е обичлив и гален.Голямо предимство е че е тих, а това ме устройва, понеже детето ми е шумно  .Дъщеря ми го обича, а мисля, че и той показва привързаност.Вече се чудя, как сме живяли толкова време без зайче .Но както каза кака Сийка , няма животинче, което да не изисква грижи, средства и време.Просто това, което ти дава е много повече от това, което ти коства.Поне за мен.

Имам заЯк, декоративен, клепоух.
Голямо сладурче е, никога не ми е
гризкал кабелите, но изяде на децата
учебници и тетрадки, а последния път
се изпика върху учебника по математика.
Не знаех, че може да се научи да пишка
в котешка тоалетна, та всичко се върши
на пода и пада голямо чистене. Изобщо
не съжалявам, че го имам. Хапе децата,
но мен никога, яде на корем, ноктите не
са му рязани, не сме го къпали, мирише
единствено, когато се разгони. Обичам го.

Има специални за зайци.

 Много бързо се научават - те също обичат да им е сухичко. Но ги ползват предимно за пишкане, барабонките май не ги броят за проблем. 

Моят си ходи в една подложка от голяма саксия, барабонките са малко и обикновено около съда. Омазва всичко само в редките дни когато има разтройство. И разбира се чисти се всеки ден.

  Моят пикае на пода, няма мокро при него.
Пази си постелката в клетката суха.
Когато иска да си отмъсти пикае върху леглата на децата.
Ще потърся заешката тоалетна, изобщо не бях чувала за нея.
Сийче, ти си сладур 

А за какво отмъщава? Че предпочитат математиката пред него ли? 

Зайчета, чинчили и всякакви такива гадинки, са ми сладки само да ги гледам и гушкам, но не и да се грижа за тях. Освен всички минуси, едно такова дребно, да ми щъка насам натам - опасността да бъде смъртоносно настъпано, е доста голяма.