Колко много бягащи крачета има вече в Юнската задружна чета!

Добро утро! Калина заспа и аз отново цоп! - в темата.

mishlence_, не се притеснявай за килограмите на Ина! Щом е в норма детенце, няма повод за притеснение. Пък гледам, че добре си похапва...

Бюти, страхотни сте с Мишел! Аз бременна снимка нямам, така че идеята немога да си я "пооткрадна", но имам една-две снимки веднага след раждането на Калина и понякога когато ги погледна, виждам колко много се е променила /освен, че е порасла/...

И Калина смешно се сърди, когато й взема някоя непозволена вещ, а и също така знае, когато прави пакост.
Ох, тези зъбки - още ги чакаме и все още ги няма. Иначе леко е побелял венеца, обаче той си е така от месец вече...

Мимченце, целувки на Йойо! Сладурана!

Оставяла съм Митака да се гледат с баща си няколко пъти за по час и бързо гледах да се връщам при моето малко съкровище - нещо не мога без него  дори и количката не давам той да я бута  не си го давам и нямам никакво желание да го оставям на някой, за да ходя било то на близкото кафе 

За сърденето - сърди се и се тръшка 

Мимченце, да нагушкаш сладураната 

Бюти,  страхотни сте 

Поздрави на всички бебоци   

Здравейте

Браво на припкащите крачета на Йойо! Мимченце, май заглавието на темата се оказа пророческо за твоето сладкишче 

И аз като Гали искам да оставям Яна от време на време на някого, но и при мен много рядко се случва да има на кого да я оставя. Просто искам детенцето да започне да свиква и без мен, колкото и да ми е хубаво, като виждам как ме търси и как ми се радва като ме види. От друга страна, ако се случи да я оставя (не се е случвало да е за повече от час и половина), мисълта ми е само към нея, какво прави, реве ли и някакси не мога да се отпусна и все бързам да се прибера. Както казва една моя близка "Яна ще се научим без мама, но трябва първо да научим мама да  е без Яна"

Защо се ядосвате за срещата - който може да дойде, който не, здраве да е, следващият път - явно всеки си има някаква причина. Аз също не мисля, че някой трябва да бъде обвиняван или да се самообвинява..(Самимами, дано не си ме разбрала погрешно)  Но все пак ще е добре да се съберем, колкото и малко да сме. А ако подготовката и организацията е съпроводена с нерви и ядове, то удоволствието няма да е пълно.

Аз също нямам впечатление раците да са инати... има къде по-инатливи зодии. А пък бебчетата явно наистина всички са така - сигурно изпробват мама до къде и стига търпението

Хайде хубав ден от мен и приятни разходки! Днес на сутрешната разходка люлях Яна на няколко вида люлки, "общуваше" си с наборчета, въобще голям кеф. 

орхид, аз имам едни специални наколенки за бебета, против плъзгане са. Мекички, сладурски, но никаква работа не свършиха. Тя като почна да се влачи по пода, вместо да й помогнат, й пречеха и все се изхлузваха надолу. Сега пълзи на колене, но е стабилна и не й трябват.
Но, щом на Боби са му сини коленцата, със сигурност му трябват наколенки.

мимче, браво на Йойо, че вече се е престрашила да се пусне! Сладурана! Много й тича червеничкото.
И аз гледах клипчето със салсата - ооообраз голям, просто й е кръвта да танцува, от километри се вижда! 

Имах и аз подобен случай. Оставих я на свекито (страхотна жена!) за един предиобяд. Хем ми беше спокойно, че не реве за мен (хич не съм ги мислила, гледах си кефа  ), хем пък после ми беше криво - тъй ли пък да не й липсвам.  На нас угода няма. 

самимами, в сайта за предпазителите има много добри и полезни неща. Тук нямам такъв избор или поне не съм намирала де. На мен ми трябват май само за чекмеджетата. Иначе ръбове имаме, но тя е много предпазлива и ги заобикаля.

И в тази връзка, цвета, у нас е навсякъде теракот или дървен паркет - все твърди повърхности. Тя се научи да е внимателна, да сяда плавно (след като се изправи) и затова без проблем я пускам из цялата къща да ходи и да се катери. Е, падна 1-2 пъти, щото й се изплъзнаха ръцете, но не се удари. Но, то без това не може - трябва да се научи!
Дани може ли иначе като е в кошарата да сяда самичка, след като се изправи?

Ей,момичета ... ЖИВА СЪМ  .

Доста време имахме проблем с нета,ноооооо вече съм на линия. Сега ще гледам да изчета предишните 2 теми да се ъпдейтна и се включвам.

Еййй,толкова ми домъчня за вас    .
 

Здравейте, мацки 

Бюти, страхотни снимки 

Мимче, честити ходещи крачета на Йо-Йо! Голяма е сладуранка   

Орхид, браво на Боян. Да го нацелуваш от нас 

По въпроса с оставянето на децата - всяка събота и неделя през деня ние излизаме без Марти. Редуват се двете баби - единия ден едната, другия ден - другата и така. Първите пъти беше плакала, но вече е свикнала и си обича бабите  Пък и аз им имам доверие, защото нищо не правят на своя глава, за всичко питат и слушат, за което съм много щастлива. За цяла нощ не знам кога ще се престраша да я оставя. Мартина все още си се буди, пък и аз я кърмя, така че не знам дали ще е скоро. Май по-скоро не  Иначе в събота я оставих на баща й да се гледат двамата уж само за малко, че исках да отида на фризьор, но станаха 3 часа. Но Марти е била послушна - изакала се, папала, заспала 

Иначе при Марти не съм забелязала да се сърди и тръшка. Е, плаче понякога, когато изляза от стаята, но като види след половин минута, че няма да се върна, спира веднага и започва да си играе с играчките 

За срещата - аз също гласувах за Арбанаси, но и за друго място да решите, ние пак сме на линия 

Мишле, как благородно завиждам на теб и на другите майки с по-леки бебчета. Хем Марти не е от най-тежките (8850г), на мен си ми е тежко и предпочитам да беше по-мъничка. Дори миналия месец като беше качила само 100 грама и бях доволна, а сега като видях на кантара +750 г миналата седмица и лошо ми стана  Да са ни живи и здрави бебоците, това е най-важното 

Хайде, аз ви оставям. Целувки   

Здравейте,

Честито на Йо-йо за първите и самостоятелни крачки.

Аз Марти го оставям, стига да има кой да го гледа . Момичета как издържате , аз тука се оплаквам на мъжо, че откакто съм във Варна за 1 месец съм излизала само 3 пъти без него за забавлени, иначе го оставям да отида на зъболекар или да закарам колата на сервиз. Ама ще лудна, с нетърпение чакам да се прибера в София и майка ми да се заеме . Аз и за 7 дни го оставих на баба, за почивка, когато беше на 6 месец и всичко беше ОК. Марти много се радва на различни хора и няма проблем да го оставям, много е контактен и стига да има хапване, всичко е ОК

tanita_83 и аз така си викам, що мойто дете е толкова тежко и аз искам по-леко бебе

marisuta не се извинявай за срещата - то и на всеки може нещо да изникне и  да не отиде (дори и на организатора). Не става въпрос за това. Ще питам за Арбанаси да видя дали ще се запази цената, а offiloy ще провери за Копринка.

И последно една идея за закуска - питки със сирене ( няма бебе да не ги харесва, поне от тези, които съм черпила)

250гр. сирене
1.ч.ч. кисело мляко
2 ч.ч. брашно
1ч.л. сода

От всички продукти се замесва меко тесто, в тава се разтопява 50гр. масло ( по рецепта е  125, ама на мен са ми мазни) и от тестото се правят питчици, пекат се до зачервяване на 180-200 градуса.

Това е любимата закуска на Марти, мисля да пробвам и с царевично брашно.

Лека вечер от мен.

П.П. Бюти много сладки снимки

vesi21 , как му ги даваш тези питки? Хапка по хапка ли? Рецептата изглежда много вкусна  !

Здравейте и от мен 
Много мило ми става като видя,че още някое бебче е проходло,ние още си стъпваме само хванати за ръчички,ако пробвам да пусна едната си ръка веднага спира и търси да ме хване 
по въпроса с оставянето аз съм я оставяла няколко пъти за по няколко часа на майка ми,свеки  е в чужбина,но Паола си е спокойна и без мен,грам не и липсвам ,даже не се и сеща да поплаче за мен  
Я кажете виждали ли сте бенки по бебоците ви,че на мен ми се стори много странно,но на Паола и излязоха 2,една на стомахчето и една на ръката?
Лека вечер   

И Жожо има  ! Вече са 4  ! Едната е голяма и е точно на мястото където я има и баща му   ! Ген  ! При едно от ходенетата му на дерматолог питах за бенките. Абсолютно нормално било! Имало бебета които даже се раждали с тях!

Благодаря ти много че нещо се бях притеснила    

Бенка и Ясен има, на едната бузка на дупето. Скоро се появи. А Маги има 3-4 вече, сякаш по- късно при нея се появиха.

Веси, дали да разчиташ само на себе си или и на някого друг относно отглеждането на дете, е въпрос на нагласа, индивидуално решение или дет' се вика частен случай, си мисля аз  . При нас с Маги нямаше как да се стане това с помощта, особено първата година, когато живеехме във Варна. Родителите на мъжа ми бяха в Бургас и работеха, а моята майка въобще беше отписана от картинката поради ред причини и сложни взаимоотношения. После като се преместихме в Бургас така и не успях да гласувам доверие на моето свеки. Та тя зад гърба ми правеше на пук, какво оставаше да оставя Маги за по- дълго наглеждане. А и не беше само това, но назад няма смисъл да се връщам и да вадя кирливи ризи. Накратко казано ние двамата с мъжа ми си я гледахме и я мъкнахме с нас къде ли не. Е, на бар и диско само не сме я водили. Иначе и тя беше и си е много контактна. Проблем с други хора няма. Вярно понякога ми писваше и исках глътка въздух, но не се оплаквам. Нито пък смятам, че е някакво геройство. Като се замисля, не съжалявам за взетото решение. Сега откакто сме тук, съвсем няма на кого да се разчита, а децата вече са 2. Човек знае 2 и 200. Иска се повече организация и акробатики. Сетих се като тръгнах да раждам Ясен какви комбинации бяха. И пак тогава една нощ в болницата изкарахме 4-мата. Маги и мъжът ми спаха при мен.  Добре че той до скоро учи, а сега работи от къщи. Много ми помага. Ако ходеше на работа, не знам как щеше да бъде. А и нямаме кола.

Така че, това е много хубаво, че имате на кого да разчитате, че си имате доверие. 

Само не разбирам семейства, а и не искам да разбирам, в които майката се връща на работа 2-3 месец; работата е посредствена; причината не е финансова; бебето се гледа от друг; на годинка тръгва на ясла; събота и неделя прекарва с баба си, а не с родителите си. Визирам мой много близък човек.
Но както писах по- горе, въпрос на нагласа.

 

Здравейте на всички.
И аз да се включа на бързо ,че хич не ми дава възможност малката да седна и да попиша.Обикновено влизам на бързо да попрегледам темата и няма възможност да се включа.
При нас всичко е добре.Здравички сме,използваме хубавото време и излизаме навън.От вчера сме на кухня ,и сега имам ангажимента по едно и също време да излизаме двете да я вземаме.
Иначе и ние упорито се мъчим да прохождаме.Кога ще се пусне сама незнам,аз не я и насилвам.Смятам ,че когато и дойде времето сама ще го направи.Засега предпочита да има опора макар и минимална.
   Незнам откъде се научи да крещи, но когато иска нещо започва да крещи с цяло гърло.Ето сега аз пиша, тя крещи към мен да отида да я взема от кошарата
Хубав ден от нас

Добро утро 

и при нас проблема е същия  Жорко изобщо не плаче за мен. Даже като отидем при бабите веднага подава ръце към тях и иска да го вземат от мен  В началото ми беше много гадно, все едно няма търпение да се отърве от мен, но после свикнах и сега се радвам, че е общителен. И с чужди хора е така, трябват му няколко минути да свикне с тях и е готов да играе.

Вчера го записах на кухня и в сряда трябва да вземем за пръв път, да видим дали ще я хареса.

Хубав ден и  от нас 

И аз не ги разбирам такива семейства. И аз имам близки с такава нагласа. Сега детето е на 3 години, а родителите са в развод