ми май не, не се страхувах. Това не ме прави герой, а може би по- безотговорна... страх ли ви е от промените?
- Публикувана: 24 апр. 2009, 12:57 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2009, 18:43 ч.
# 60
27 апр. 2009, 14:09 ч.
ми май не, не се страхувах. Това не ме прави герой, а може би по- безотговорна...
Виж целия пост
ми май не, не се страхувах. Това не ме прави герой, а може би по- безотговорна...
# 61
27 апр. 2009, 23:16 ч.
Имам леки притеснения, как ще се справя с две съкровища в емоционален план. Страхувам се да не пренебрегна някой. 
Само това са ми страховете... за сега. 
Виж целия пост
Само това са ми страховете... за сега. 
# 62
27 апр. 2009, 23:54 ч.
Не не съм изпитвала страх. Детето ни бише планирано и съпруга ми ме остави аз да предценя кога съм готова за тази стъпка.
Виж целия пост
# 63
28 апр. 2009, 07:45 ч.
Когато забременях с първото ми дете се чувствах така объркана.Не бях сигурна в себе си дали ще мога да се справя с отглеждането.Но с раждането на бебето нещата се променят.Ще осъзнаеш, че ти си целия свят за това безпомощно мъниче, а то пък се превръща в смисъла на твоя живот.Бъди спокойна и уверена, нещата се нареждат полека 
Виж целия пост
# 64
28 апр. 2009, 08:35 ч.
Страх - не. Беше ми любопитно, интересно и бях наясно, че нещата ще бъдат различни. Нямах и представа колко 
.
Виж целия пост
.
# 65
28 апр. 2009, 08:48 ч.
Аз бях повече объркана отколкото уплашена . Моята бременност беше планирана, но към края аз самата бях в голяма чуденка дали ще бъда добра майка, дали ще се справя. Но като дойде момента си възвърнах увереността и сигурността в мен със самото раждане, и най вече когато видях дъщеря си.
Виж целия пост
# 66
28 апр. 2009, 14:49 ч.
Не ме е страх от грижите за бебето. Вярвам че си го обичам и ще си се грижа за него винаги, и все пак ще гледам да не го обсебвам че като знам какви има..
Страх ме е как ще се справям и с бебето и с мъжа. Той има нужда от 3 дни юркане един боклук само да изхвърли, седяли сме без брави, без лампи, само защото го мързи да свърши нещо. Ако не трябваше и за него да се грижа като за болен щях да съм спокойна, но уви.. А имаме и куче, което нямаше да е проблем, ако поне понякога мъжа я му чистеше, я го хранеше, я го извеждаше.. С тримата не мога да се оправям, а той твърдо отказва да махнем кучето, понякога имам чувството, че съм му чистачка и по милост живея тук.
Виж целия пост
Страх ме е как ще се справям и с бебето и с мъжа. Той има нужда от 3 дни юркане един боклук само да изхвърли, седяли сме без брави, без лампи, само защото го мързи да свърши нещо. Ако не трябваше и за него да се грижа като за болен щях да съм спокойна, но уви.. А имаме и куче, което нямаше да е проблем, ако поне понякога мъжа я му чистеше, я го хранеше, я го извеждаше.. С тримата не мога да се оправям, а той твърдо отказва да махнем кучето, понякога имам чувството, че съм му чистачка и по милост живея тук.
# 67
28 апр. 2009, 15:00 ч.
Сега не толкова ,но преди да се роди дъщеря ми много се страхувах за куп неща ,от който много бяха глупави.Мислех си дали ще бъда добра майка ,дали ще се справя,дали няма да имам време за мъжът ми и т.н. ......
Виж целия пост
# 68
28 апр. 2009, 15:01 ч.
Нормално е човек да се притеснява как ще се справи. Но няма причина за страх - човек се научава на всичко 
Виж целия пост
# 69
28 апр. 2009, 15:13 ч.
Никога не съм изпитвала страх от раждането, по-скоро се страхувах как ще се справям с грижите по бебето. А то се оказа доста по-лесно от колкото си мислех, при положение, че почти сама го обгрижвах. Сега се притеснявам как го възпитавам, къде греша, кой е най-добрият подход, достатъна ли е само любов и т. н.
Виж целия пост
# 70
28 апр. 2009, 15:58 ч.
За страх не може и да става дума.През двете си бременности бях смела ,изпълнена с оптимизъм ,трепетно очакване ...летях в облаците.Явно при мен така се отразява хаосът от гонещи се хормони.След раждането ,грижите ,безсънието-следва стъписване ,което слава богу е за кратко.
Има го обаче едно леко /или по силно/ притеснение дали всичко ще се нареди ,според очакванията ,дали ще достаги времето и силите за всичко.Следват тревоги около израстването,оформянето на характера ,насоките -правилно ли постъпвам ,къде съм права ,къде не.
Виж целия пост
Има го обаче едно леко /или по силно/ притеснение дали всичко ще се нареди ,според очакванията ,дали ще достаги времето и силите за всичко.Следват тревоги около израстването,оформянето на характера ,насоките -правилно ли постъпвам ,къде съм права ,къде не.
# 71
28 апр. 2009, 16:07 ч.
Страх не съм изпитвала.......Но съм си задавала нормални въпроси.....По принцип с каквото и ново човек да се сблъска - винаги има въпроси в главата си. Като не е задължително те да са от страх продиктувани...А какво остава, когато се отнася за дете.......Въпроси, притеснения - това са нормални неща, както и радостта, щастието, любовта от появата на нов член на семейството......Вярвай,че с любов всяко предизвикателство ще преодолеете......
Виж целия пост
# 72
28 апр. 2009, 18:26 ч.
Притеснено ми е, трудно е още да си го представя. Това е друго човешко същество, 
нашия живот ще се промени коренно...все пак ние сме си свикнали двамата, но вече го чакаме с нетърпение, за да си го гушкаме бебчо Първите промени при нас започнаха, ето изнесохме телевизора от спалнята
Виж целия пост
нашия живот ще се промени коренно...все пак ние сме си свикнали двамата, но вече го чакаме с нетърпение, за да си го гушкаме бебчо Първите промени при нас започнаха, ето изнесохме телевизора от спалнята
# 73
28 апр. 2009, 18:34 ч.
Страх не съм изпитвала ,защото имам пълно доверие и знам ,че мога да разчитам на човека до мен !
Имам притеснения единствено за здравословното състояние на децата ми !
Виж целия пост
Имам притеснения единствено за здравословното състояние на децата ми !
# 74
28 апр. 2009, 18:43 ч.
Преди първото се страхувах.
Сега съм станала толкова организирана
, че и с пет деца ще се оправя...
Виж целия пост
Сега съм станала толкова организирана
, че и с пет деца ще се оправя... Препоръчани теми