Лято идва, на море - с ПОРОДЕНИ ще сме най-добре! *27*

Egisihora, ама само очакваш или наистина някой, някога ти е задавал подобни абсурдни въпроси?

Това ме подсеща и малко завива от темата, но 2-3 седмици след раждането на Дарена бяхме поканени в свеката вечерта на гости по повод.
Влизайки, аз се извинявам, че малко сме закъснели, така мама ме е учила.
Пък тя, ни в клин, ни в ръкав ми казва:"Искахте бебета-на ви бебета" Наистина се стъписах.
Защото не съм се оплаквала нито тогава, нито до ден днешен.
Но явно наистина хора на ум си задават въпроси за какво ми е притрябвала тая малка разлика...
Или пък ми завиждат, че те не са имали смелостта да го направят...

или пък тотално са издрънкали. край мен никой не си е позволявал нито една лошо-злобно-непремерена думичка. в редките случаи, когато мама нещо ме хапе (не по отношение на децата, а защото банята е мръсна или къщата не е в ред, или  пък с въпроси пак ли пица ще ядем - например де), та в тия редни случаи и аз изсъскавам, че имам нужда от поощрение и ръкопляскане, а не от критика или мъмрене. хич и не оставам длъжна на нито едно не-позитивно 'пожелание' - възпитан човек съм, ама ако се наложи проявяам силно агресивно възпитание - и без това животът (генерално погледнато) не е лесен, нямам нужда някой да ми надува главата с глупости 

и за да за-коледм малко, ето ви на малко коледно настроение от мен: http://majceto.snimka.bg/family/christmas.451142.16284542

аз съм средно положение, оплаквам се на някои по-близки, на други-само с две-три думи представям нещата.Повечето от колегите ме поздравяват за куража да имам деца с толкова малка разлика, казват, че ще ми е трудно, но пък по-бързо ще ги отгледам.Майките, които познавам също казват, че ще ми е трудно, без да се вайкат излишно.По-различни подмятания се чуват от хора, които нямат никакви деца или пък не искат да имат скоро.
в общи линии аз не съм от тези организирани майки, които запазват самообладание и могат да се справят сами с всяка ситуация или с две деца едновременно, или по-точно да си призная-може и да мога, ама не искам.Аз съм нервна и в такива ситуации избухвам и крещя, а това не е хич полезно нито за децата, нито за мен и съпруга ми.Така, че предпочитам, когато се наложи да съм сама с двамата да има покрай мен татко, баба или леля, които да помагат, когато баткото иска непременно да ида с него някъде, докато кърмя бебето.
и не съм супер домакиня, често прането стои неизгладено няколко дена, добре, че имаме миялна, че иначе и мивката щеше да е пълна, но предпочитам да легна и малко да дремна покрай малкия, вместо да свърша всичката работа на света, а вечерта, когато баткото се прибере от ясла да съм изморена и раздразнителна.
та в обобщение-смятам, че всички майки на породени са за възхищение в някаква степен, пък ако щеш и само заради факта, че не са се отказали от второто или третото, само заради малката разлика с предното.

ее, маик направо супер, не смятам, че заслужаваш каквито и да било забележки, след кто можеш да направиш всички тези вкусотийки

мдам - готини са, отбелязвам хладнокръвно. смешното е, че никой у дома не ги яде, включително и децата, които яко си падат по заьо баьо и по пуканки. явно ги произвеждам 'за хората' вече изпратих 2 колета - за една форумка с болно дететенце + за един приятел в прага. днес мисля да изпратя и към приятели в париж - тук просто няма на кой да раздам ЧАК толкова много. къщите са 15, демек около 7-8 кила; меденките са към 4-5 кила, ваниловите кравайчета - над 2 кила, джинджифиловите сладки за елха към кило, портоклаовите корички са ужасно много - сега суша допълнително захаросани кори, а в допълнение имам и 4 АКК. чудех се дали и щолен не е добре да направя, въпреки че у дома категорично мазим щолените. абе накратко - нямането на поръчки ме докарва до лудости някакви. до скоро си мислех, че искам ПОНЕ месец почивка, ама ето на - 2 седмици без работа довеждат до 20 кила сладки, които никой не яде  това моето не е слдадкарстване май, а терапия някаква 

еми давай насам, ние ще те уважим

маик, мятай и към Атина - поемам си пощенските 
Тъкмо щях да те питам как така ще останат до Коледа? У нас всичко сладичко заминава за нула време (еле пък домашно приготвено  )
АКК какво е? Ако се яде, давай го насам, няма да остане зян я!!!

АКК = Английски коледен кейк. прави се 5-6 седмици преди коледа и през 3-4 дни се кваси с алкохол  това не го давам, че до сега не бях правила и ми е интересно какво ще стане на финала. клисавичко ми изглежда, а като го отворя лъха на бъчва 

а това с пращането си беше приключение някакво - с 2 та колета, тежащи 3-4 кила общо, в една влага и ръмеж, шляпах аз бойко към центрана поща. там с изненада установих, че трябва да е редя на едни не-малки опашки и да чакам в жегата, налечена с палто и шал, и носеща 2 колета. е почаках си аз, попотих се, и точно като ми дойде редът, видях, че отварят колетите за чужбина и проверяват какво има вътре. та рекох, че ще ме сецнат, че пращам сладки, и бързо-бързо дадох назад. наложи се в същата тая влага и гадост да ходя до някакъв квартален пощенски клон, където слава богу, не тарашиха. аз като се замисля, то си е редно да отварят и да гледат какво се праща, ама някак ме досрамя в средата на централна поща делово да се обяснявам, че това са домашни коледни сладки, които няма да увяхнат за месец време или пък да съскам, че от пощаджиите се иска просто да си свършат работата и да доставят пратката в нормалко време, което да е по-малко от месец 

при мен пък е обратното и понякога ми е криво от това. всички около мен едва ли не ме съжаляват, мале как се справяш, не ти е лесно, момчета са, т.н. и като подхванем разговора и аз започвам в някаква такава насока (щото факт е, че не ни е леко), но пък аз не се оплаквам, просто споделям някои трудности. и по никакъв начин не съжалявам  , дори малко съжалявам, че не са и с по-малка разлика.

при нас новото е, че сега в новата квартира децата са си вече в отделна стая и милите им е трудничко. или аз, или баща им, стоим (т.е. заспиваме  ) при тях докато заспят, Дани заспива и чак сутринта се буди (само веднъж през нощта ме търсеше из коридора, беше много сладък, както си спим и той вика (ама не плаче) - мамооо, къде си?  ). обаче Емко явно защото е по-голям и ги схваща нещата спи супер леко, снощи 4 пъти е будил баща си, идва при нас, стряска се, буди от това, че мишката (морското им свинче) тропало... а по принцип и той спи дълбоко, помня Дани с коликите как ревеше на главата му и той дори не се разбуждаше. но се надявам бързо да свикне. иначе вчера им взехме килим-улица, ли град ли се води и беше голяма радост!

Egisihora, на мен пък всички ми се радват, че дори и ми завиждат леко (може би, защото моите са момче и момиче). Аз също споделям само приятните моменти, но съм установила, че така и аз се самонавивам колко чудесно е всичко и бързо забравям за трудностите. Но това е относително, защото аз и с едно дете изнемогвах понякога, а сега си мисля каква песен е било. И се сещам за една моя позната с три деца с по 2 години разлика и стигам до извода, че може и още  . Оплаквам се само когато някоя майка не спира да се оплаква от нейното дете, но това е все тая, защото в такива случаи всеки слуша само себе си - другият човек е маскировка за да не си говорим сами . Само най-близките ми хора могат да ми помогнат, затова и само с тях споделям проблемите си.

Аз пък съм на моменти. Може и да хваля, може и да се оплаквам. Има една мама дето все вика колко и е лошо детето, и че все едно гледа армия  момчета (нейното е момиченце почти на 1г.) и как другите са мн послушни (визирайки и нашата кака и малкия Миташки), та на нея й казвам, че не са толкова добрички, колкото си мисли Иначе обикновенно всички казват "лелеее, сигурно ти е много трудно", а аз казвам "е, справям се, ще се отгледат, няма къде да идат". Повечето възрастни дори ми се радват и казват, че така е по-добре, отглеждат се на веднъж, че в началото ще ми е трудно, но после е по-лесно и така. Абе, всеки си има теория
Но такива груби изказвания, като "що сте го правили" или от сорта не бих толерирала никак. Дори мн се кефя като видя бременна жена с малко дете В нашия вход една мама е с 2 момчета, същата разлика, като мойте, само дето са с 1г по-големи. А ние понеже сме от 2007г тук (малко преди да се роди каката), та много й се радвах, и все виках, че и аз така искам. Докато при тях е станало случайно. А живееха тя с мъжа си, детето, майка си и баща си, както и брат и, и чакаха още едно дете в 3ст апарт Та сега са всички  7 души Е, поне има помощ 

Мъжо днес вика, че не може да се видим и му се иска да имаме време за нас си. Та разказах за Маик и нейния график. Ама с това кърмене е леко невъзможно за сега. По-нататък ще да е.
Уф искам и аз да направя някакви сладки, и тортата за РД-то на каката, ама дали ще успея с 2-мата в къщи...Даже бебето май повече внимание иска 

Маик, ти си мечтата на всеки благотворителен базар!   
А това АКК, като го понаквасиш достатъчно, може да го споделиш.  /Хич не се учудвам, че англичани са го измислили. После българите пиели като смок, айде бе.../

Същото самонавиване е и при мен 
Освен това скоро ще станат на 2 и 4 години, така че най-трудното мина (при това бях съвсем сама преди 1година - мъжът ми пътува много, родители нямам).
Моите са послушни и много се обичат и играят заедно. Баткото е златен - току бебата го издрънчи нещо в главата, той се разплаче милият, ама не си го връща, а само нарежда "оооооо, бебааааааа, защо ме удариииииииии, болииииии ме многоооооооо....ама ти си малкааааааа и не разбираааааааааш...." И малката маймуна отива да го гали и целува, той също я гушва и се успокояват   
Той, милият, много присърце си прие ролята на бати. До 2годинки беше ужааааааааасно ревлив, дереше се денонощно  Като се роди беба, сякаш порастна за 5те дена, в които бях в болницата след раждането.
Имам си момче за чудо и приказ - ужасно галантен и добър  Той е на мама мъжът на живота 

Сладур. И аз много се умилявам, когато Стефан се държи като истински батко. Преди няколко седмици с него станахме една сутрин рано, щяхме да пътуваме същия ден и бързах да изгладя дрехите. Облякох го и започнах да гладя, той се въртеше около мен, по едно време стана Макарончо и Стеф му вика: "Ела да те облека!"  Обаче дребното се дърпа и вика "Неее, Аниииии", т.е. аз да го обличам. А Стеф му казва: "Ани глади сега, ела аз да те облека". 

мамчета, тъй като скоро обсъждахме колички за породени, та търсейки колело за Дани попаднах на няколко обяви, може да са от помощ на бременелките

1 - http://www.alexokazion.com/products/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0% … %D1%86%D0%B0.html - май старичка, ама пък евтина

2 - http://okazion-bandido.com/?page=product&category=1&id=1085 - някой питаше за Бертонито

3 - http://okazion-bandido.com/?page=product&category=1&id=1008 - за тази знам, че може да се монтира кош за новороено да гледа към майката, а до него седалката да гледа напред

4 - http://okazion-bandido.com/?page=product&category=1&id=838

от този втория оказион Бандидо сме купували преди време количка с педали и си беше направо нова, а на половин цена, с 2 думи доволна съм.