МНОГОДЕТНИ МАМИ

по голям идиот от мене НЕМА!!!!!
Цитирам поста си от другата тема. Щото съм описвала и двете ни теми наведнъж при това!!!Та...кой е големият заплес незнам...но аз съм кандидат  за приз- а



Лелее!!! Тук работата е сериозна!!!!
Моят хич не ги е видял, нито ги е ял затова дори не мисля да го "светкам" по въпроса

Цоцке - радвам се че писа! И аз с нетърпение чакам прегледа утре! айде бързо да се отчетеш после!!!
Пешеходке...за теб нещо не схванах!- Ама стискам и аз палци - иска ли спор! Поздрави на Перката - стига се е покривала- Да отдели там 20 тина минути и за нас!!!!!
Сега - няма да ми се смеете!!! Ама кой е "Голям заплес" стига сте се прекръщавали бе ора!!!тъкмо ви науча... и вие се трансформирате!!!
ПИКАСО - слънце мое - айде бееее...откога те чакам. Сутрин нали знаеш че обичам да си пия кафето на дългите постове. Аз може време за ядене да нямам, ама кафе пия още!!!
Шапчице - само на пунктовете ли се събират подписи???
Татянке - бърборанке , или други ти му там съкращения!!!! Ако нямаш червен диван - хич не си ни конкуренция Виж Мади и Миши да се постараят малко. Перманентни маркери имаме много в нашата книжарница. Червени! Ще ви услужим!!!!

И да не забравя!!!

Колежката по чудо днес се появи! да помага
дойде в 9 тръгна си в 5...ама нали официално е в отпуск - не протестирам!!
В четвъртък обаче раздавам правилник за вътрешният ред. С работно време, регламентирани почивки и наказания.
Ако някой има по кратък такъв да ми го прати, че аз тук съм извадила един от 8 страници знам ли ги дали имат търпение да четат по толкоз....

О! Чудо на чудесата! Да не е чула, че си яхнала метлата от рано днес? Може би светецът на рибарите и моряците да и се е явил насън!
Юле, Големия заплес е една мама (за сега с по малко деца от нас), която се появи преди празниците по един повод дето Цоцоланка забрани да го споменаваме...заедно с Лара Крофт и другите мами от ДБМ (а, ти чети по редовно и внимателно, стига само се хили).
И да, ако обичаш стискай всички палци дето ги имаш (независимо, че ще страда външния ти вид, както твърди Сладкодумка) така до 5 Юли, после ще ти кажа защо (нали все не си разбрала нещо!!!).

Вале, тая рецепта е висша математика... - само да набавя продуктите ще ми трябва седмица... Браво на Сиванова, че има всичко в кухнята - за срам и резил са ми свършили нугите (каквото и да е това, дори не го знам как изглежда )... и другите работи също, чак накрая ще стигна да видя дали изобщо имам миксер...

Здравейте, мамчета, засрамих и аз и бързам да се отчета. 

Вчера с дечковците+бебочката  направихме сефте на новата отсечка на Метрото. Голяма атракция беше- ще каже човек, че наново са открили железниците . Бебка беше много спокойна, въпреки че това й беше първото пътуване в градски транспорт. Ходихме до Конната база в Борисовата градина и кака Зори си направи една обиколка с пони.  Иначе метрото е супер.    Не мога да ви опиша откога чакаме този момент, за да зарежем колата и да си спестим един ежедневен стрес.

Косьо беше доволен от теста си по БЕЛ вчера, днес по математика имаше малко колебания за две задачи, но ще видим. Миналата седмица доста се поупражнява / под моя грозен родителски натиск /, но усещам, че вече се настройва ваканционно, като минат тестовете. 

Зори днес ме зарадва с концерт в градината с групата по модерен балет. Учителката много я похвали колко се старае да изпълнява правилно движенията и колко добре възпитана била..... та ми стопли душата .

Бебка Галина се радва на зачестилите ни разходки. Започнала е да ме щипе по лицето- страшно й допада да ме дърпа за бузите или косата, а ноктенцата й, колкото и да ги подрязвам, все имат някой остър като бръснач крайчец . Усилено се върти по корем, но все още е във фазата, когато не знае какво да прави след това и жално проплаква някой да я обърне. Задобрява все повече в коремните преси в опитите си да става от легнало положение. От  нашите септемврийчета някои бързачета вече започнаха да прохождат, обаче за нас това е много далечна перспектива. И зъбчета нямаме. 

тони-бонбони, голяма мъка е това да се ходи по болници...и то с възрастен човек.  Дано поне открият причината за анемията й.

mozila, честит син!    Сигурно е много трудно с две толкова малки деца, но когато мине най-уморителният период, положително ще откриеш и много позитивни страни на малката им разлика.  Има ли кой да ти помага?

reni-mats, твоето наближило вече. Изтръпнах от случката с люлката- мога да си представя какво ти е било! Добре че сте се разминали само с уплахата!

dream-wish, първата стъпка към излизането от дупката е да си признаеш негативните емоции и да ги приемеш като нещо нормално. След това се опитай всеки ден да насочваш мислите си към нещо позитивно- може да е съвсем дребно, няма значение, важното е да не се фокусираш само върху трудностите. Припомняй си, че с всеки изминал ден отмяташ по една трудност и идва по-лекото. А шоколадът- какво му е лошото? Хапвай си! 

Мамо Цоци, хубави новини желая утре! 

Кабо Алма, браво на момчето! С право се гордееш с успеха му!

Аз нали съм любопитна, намерих в един друг форум една приказка много ми се видя подходяща за тук /те, приказките са обикновено за лека нощ, но "традициите не са това, което бяха" ДОБРО УТРО!:

Имало едно време една птица на име Герда. На нея й се излюпили птиченца. Дошло време да ги учи да летят. Герда знаела, че за да могат да летят са необходими три неща: здрави криле, желание и смелост.

Първото птиче нарекла Пъструшко. Той искал много да лети. Все пърхал радостно с крилцата си, дори се опитвал сам да се научи, но майка му нежно го издърпвала с клюна си обратно. Крилцата му все още не били достатъчно здрави. Герда пазела Пъструшко да не полети, защото още не бил готов и можел да се нарани, ако падне. А това значело, че вече няма да може да полети изобщо. Пъструшко отказвал да разбере притесненията на майка си и много й се сърдел. Постоянно правел опити да полети сам, а майка му не можела все да е до него. Трябвало да се отдалечава от гнездото, за да търси червейчета за останалите птичета в гнездото. Тогава един ден тя решила да го убеди да престане. Грабнала го с клюна си и го завела на една скала. След това литнала, грабнала от чуждо гнездо едно яйце и го занесла при скалата. Пуснала яйцето и то се разбило в скалите. Казала на Пъструшко: „Ето това те очаква, ако полетиш сега, когато крилете ти не са достатъчно здрави.“ Пъструшко нищо не продумал, но от този момент нататък престанал с опитите си да се учи сам да лети и оставил майка си да реши кога е готов.

Второто птиче се казвало Семко и имало достатъчно здрави крилца, било смело, но му липсвало всякакво желание да полети. Чувствало се добре и уютно в гнезденцето си, защо да го напуска, защо да гони вятъра? Герда знаела, че все някога детето й трябва да напусне гнездото, ако не по свое желание, то тя трябвало да го изгони, за да направи място за новите си яйца. Но решила, че е най-добре отсега да го подготви за този момент. Разказала му за прелестите и приключенията, които го очакват, ако се научи да лети: „Ще можеш да се рееш из безкрайните простори, дори хората ще ти завиждат, че можеш да летиш“, казала тя. „Ще видиш много страни и чудеса, ще опознаеш целия свят. Да — добавила Герда — може да те връхлетят несгоди и опасности, но те са нищо в сравнение с умението да летиш, дадено само на птиците.“ Семко слушал, слушал и неусетно започнал да се унася в блянове, докато накрая, без дори да разбере как, се влюбил в простора и пожелал да полети.

Третото птиче, на име Тото, имало достатъчно здрави крилца и огромно желание да полети, но както вече се досещате, му липсвала смелост. То било най-страхливото от братчетата си. Герда първоначално не го насилвала да се учи да лети и го оставяла на спокойствие да си мечтае в едно ъгълче на гнездото си. Но един ден решила, че е крайно време то да полети. Тогава отишла при него, погалила го нежно с голямото си крило, успокоила го и му обяснила, че ако политне и започне да пада, тя ще го хване с клюна си и то няма да може да падне. Тото се усмихнал, защото знаел, че майка му няма да го излъже и се пуснал от гнездото без капчица колебание.

Герда отишла и при четвъртото си птиче, което все пренебрегвала покрай грижите за другите три. Всъщност четвъртото птиче на име Анди не й създавало никакви проблеми. Крилцата му били здрави, искало да лети и не му липсвала смелост. Но не се опитвало, защото искало майка му да му обръща внимание като на братчетата му и да го учи както учи тях. Герда отишла при него, допряла клюнчето си до неговото, което означава, че го целунала и му рекла: „Не се сърди Анди, погледни небето. Виждаш ли тези облачета: те нямат нужда да ги учат да летят, защото те го могат откакто са създадени. Единственото нещо, от което имат нужда е любовта на вятъра, който да ги погали, за да тръгнат.“ Анди се усмихнал и спокойно се отпуснал на вятъра да го понесе.

Маминке, много хубава приказка ........

Да ви се оплача......На нас от 1-2 месеца ни сменят тръбите за водата в квартала......И ми писна редовно да сме без вода. Направо се побърквам без вода и да се съобразявам все с нея.......А и лятото ако е така - не се виждам!

Страх ме е днес, но пък и знам,че все един ден трябва да за първи път да ида на лекар...И колкото по-скоро толкова по-добре,че иначе само притеснения и страхове трупам.......

Ще пиша по-късно, но...знаете ли ...не мога да си обесня поведението - като дете в детската градина съм, а не да се стегна и да си дам кураж..........Каквото има да става - ще става!

Благодаря за подкрепата - ще пиша по-късно!

Аз влизам само да пожелая успех на Мама Цоцоланка
Ние ти даваме кураж,  .
Ще чакаме да пишеш
по-късно отново ще се включа

Здравейте мами тези дни нямах време да пиша,срамота но това не означава,че не съм ви чела.Мамо Цоцоланке чакам резултатите ти дано да са положителни.Valia b не се ядосвай на децата мойте калпазани го правят всеки ден кой си е забравил чантата звъни ,подаръци за рожден ден винаги купувам в последният момент даже най-малкият беше отишъл на училище по джапанки зимата и пред вратата на училището го видях и естественно се върнахме,а аз от бяс ги хвърлих от прозореца на колата в първият кош по пътя сега се смея ама тогава бях зелена.Dream wish как е бебка минаха ли коликите е то едвали много е рано ,но поне да са по-малко.Пикасо както винаги не забравяш никой,за което съм ти благодарна.Гледам вече се говори за море,и аз прегледах офертите на туроператора ,който използвам ама нещо не съм доволна.Ако имате познати добри туроператори дайте ги насам.Навън заваля докато пишех  амаче гадост,точно се радвах на хубавото време тези дни.Толкова за сега ,че съм на работа и ме гонят задачи.Успешен ден.

Влизам много набързичко , по късно ще ви изчета което пропуснах и ще пиша .Само да си кажа , че това за инфаколик и "алкохолик" ,много ме разсмя  определено имам нужда от една доза такова лекарство , но май няма да е скоро  .
Мамо Цоцоланке стискам палци 
Коликите ни понамаляха , по спокойни сме вече , аз също пооправям се и силичките ми се възвръщат . Айде за сега приятен ден на всички изпълнен с повече усмивки  на пук на лошото време 
ето за който има време  http://www.snimka.bg/album.php?album_id=367647&pid=11729941  

Хилоу!

Валя,наистина ,рецептата е много сложна.И на мен ми се зави свят,докато я четох....Вижте аз какво сътворих снощи - снимки няма - пускам само рецептата т.е.линк към нея  - http://gotvarstvo.georgievi.net/a/recipe_189  Ейй,добре ,че е този интернет......

При нас иначе е весело ...Миши се грижи за настроението ни и за унищожаването на нервните ми клетки ....Вчера храни Ани със сапун и беба дъвче ли,дъвче сапуна,поне био да беше...След това.... отново Миши реши,че ремонтира нещо в контакта ,е ,познайте какво следваше - да ,точно това ,разклонитела изгърмя ,а тя отскочи и вика "Мамо,бум,бум!" Добре,че Господ го пази това дете ... А тази сутрин - ох,мале  ....Миши ака на гърнето ,а Ани обикаля около нея лазейки ,аз на бързо скокнах то тоалетната (и аз съм човек и аз имам нужди),е кога успя диването да стане ,а другото да бръкне вътре и да започне да яде  и да маже ,незнам ....

Дриймче,ама и двете ли имате колики?

Бърборанкеееееееееееееееее    мойте колики са на нервната ми система ...опънати като струни  Двете ти ангелчета са супер  такива деца обожавам  бързи и сръчни 
Габи ме вика 

Татянке Бърборанке смях се от сърце с написаното от теб,и аз имам едно диване "средното" дето от него само щуротий мога да очаквам обаче е най-нежното винаги мисли за мен и се гушка нищо ,че е на 11г.Последните му случки са на ескурзия с класа се върна с разбито лице защото беше изорал с нос корените на едно дърво,а след това след 1м ми звъни личната лекарка да ме пита кога му е правена тетанус инжекция ,при което я попитах дали мога да чуя новината права или трябва да седна.Просто си беше пробил кракът на пирон,но по добре жизнени и здрави отколкото болни и тъжни.Твоята случка ми напомня как този същият среден изяде макароните на котката от нейната чиния и какъв рев падна докато му ги взимах,големият пък обичаше да закусва с червеи,докато колекционираше фасове от улицата натъпкани в джобовете му.

Мамо Цоцоланке какво става аз чакам резултат на компютъра

Здравейте мамита,
Толкова отдавна не съм ви навестявала, че ме  е страх да не ме  . Но... все отнякога трябва да се започне. Мойта сватя, гледам пак бере ядове със снахичката  . Какви са сладурани само. То и аз веднъж се бях заела да описвам срещата си с приятелка от ученическите години. Ето част от историята:"
                                                            Среща с приятелка

        На сутрешната проверка всичко бе на лице.
Срещата – уговорена. Гримът – сложен. Децата – стъкнати. Наставленията – изрецетирани. Обещанията за послушание – дадени.
Е, можеше да се получи един прекрасен ден, в който да се забавлявам с приятелката ми от детството. А с нас да са и децата ми.
        От 4 години не се бях виждала с Ира на кафе в родния ми град. Тя не можеше да се нарадва на по-голямото ми семейство. Аз не можех да спра да очаквам  необезпокоен разговор между приятелки. А децата . Ах, децата! Измежду всички, те бяха достойни за режисьорска камера. Дали не преувеличавам?! Да видим:
       Например, чие бе онова момченце, което събори с един замах четирите манекена от витрината в лъскавия централен магазин и събра очите на продавачките  в една точка? Мое.

А онези трите маймунки дето висяха по закачалките и играеха на гоненица край клиентките и на криеница в пробните с кого са? С мен.   
 На чия маса седеше самодоволната принцеса, която успя да глътне парче пица за норматив, без употрбата на прибори, салфетки и съвети по благоприличие? На моята.

При ДНК тест би ли се доказало, че имам съвсем близка родствена връзка с момиченцето, което предпочете да слиза седнало по стълбите от втория до първия етаж на голям магазин? Да. / С този мил жест то развълнува до цъкане с език лелките наоколо и добави на панталоните си акцент от три нюанса сиво./

Защо ли с “мамо” се обърна към мен съкровището, дето поизскуба цветенцата в централната градинка и ги донесе на няколко курса до ръцете ми?

Мисля, че съм “виждала някъде” децата, които съумяха да доведат до житейски размисъл господина в магазина за животни. Той кратичко, като в поговорка, отбеляза, че “у нас със сигурност е по-голям зоопарк” отколкото на работното му място.

Аз бях жената, заради която сервитьорът може би съжали, че не са го назначили да събира такси пред тоалетната / Какъв оборот само щеше да има след толкова сок!/ . 
Е, няма какво. Подразбра се, че агънцата, които се придвижваха с разбягване на 15 метра едно от друго по  тротоара, са от едно стадо. И аз им бях пъдаря.

В края на деня можех спокойно да се удавя от топлите и студените вълни дето ме заливаха. Разминах се само с морска болест / а именно - Многократно Отчайване на Родителя След Катастрофални Абсурдности/.

Ееее и другата сватя се весна !....или е мираж това.....  тя е ,тя е.....


Раде ,а кажи повече за идеята ти да си имаме сайт ....


И още нещо ....http://www.youtube.com/watch?v=ZapOr6x7Xmc ....приликата с лица и събития - НЕ е случайна!


Девойки,мили,чакащи новини от Цоци - ей ,на ,аз съм вестоносец...ВСИЧКО Е НАРЕД!ИМА ПЛОДЕН САК!Още е много мъничко ,за да се види сърдечна дейност,но ние знаем ,че на следващия преглед ще се види едно малко"голямо" сърце ,което ще донесе много радост не само за семейството си ,но и за много други хора....Ще стане един голям човек....