Ксения, от прочитането на една книга и вече се имаш за много компетентна по въпроса и смяташ, че единствено С. Браун е меродавна?!?
Виж целия пост
Живеем, за да се осъществяват желанията ни
- Публикувана: 29 апр. 2009, 00:07 ч.
- Последно мнение: 8 май 2009, 18:45 ч.
# 60
4 май 2009, 22:04 ч.
# 61
4 май 2009, 22:09 ч.
Хубава библиотека в Спиралата. Отвори ми четене за бая време напред.
Не съм чела Маклейн. За какво пише? Силвия Браун има много лек и приятен начин на разказ, чете се буквално като приказка. 114 стр. ги прочетох за един ден.
Известната актриса (носителка на "Оскар", сестра на Уорън Бийти и т.н.) Шърли Маклейн разказва в поредица книги за своите духовни търсения, като преплита автобиографични елементи. Тя също пише много увлекателно, достъпно. Нейните идеи са близки на споменатите от теб за С. Браун (не помня, дали я споменава сред учителите си): избираме родителите си (дава примери със своите), хората в живота ни, кога и как да умрем и т.н. Посетила е Перу, където са й помагали да си спомня предишни животи (отделна книга има за това), изминава "Пътят на Сантяго" в Испания (в "Камино" разказва за преживяванията си по повод това). Преведена е и на български език.
Де да беше само една книга
Виж целия пост
Хубава библиотека в Спиралата. Отвори ми четене за бая време напред.
Не съм чела Маклейн. За какво пише? Силвия Браун има много лек и приятен начин на разказ, чете се буквално като приказка. 114 стр. ги прочетох за един ден.
Ксения, от прочитането на една книга и вече се имаш за много компетентна по въпроса и смяташ, че единствено С. Браун е меродавна?!?
Де да беше само една книга
# 62
4 май 2009, 22:16 ч.
На Шърли Маклейн намерих само "Медитацията, навлизане навътре".
Не ме е вълнувала медитация освен за излизане в астрал.
Рене, не е само една. Изследванията на С. Браун се припокриват с тези на други които се занимават по темата с регресивна хипноза. Но аз лично ги намирам за по-пълни от тези на Нютон примерно и по-достъпно описани.
Виж целия пост
Не ме е вълнувала медитация освен за излизане в астрал.
Рене, не е само една. Изследванията на С. Браун се припокриват с тези на други които се занимават по темата с регресивна хипноза. Но аз лично ги намирам за по-пълни от тези на Нютон примерно и по-достъпно описани.
# 63
4 май 2009, 22:24 ч.
В Интернет не съм намирала нищо (освен горната), имам ги кaто книжни издания. Издаваха ги през 90-те, но започнаха отново някои нейни нови книги (в последната говори малко за 2012 г.)
Виж целия пост
На Шърли Маклейн намерих само "Медитацията, навлизане навътре".
Не ме е вълнувала медитация освен за излизане в астрал.
Не ме е вълнувала медитация освен за излизане в астрал.
# 64
4 май 2009, 22:46 ч.
Живеем, за да се осъществяват желанията ни...
Така мисля аз...
Аз имам това за едно от доказателствата за съществуването на прераждане. Живееш, докато не получиш всичко, което си си пожелал. Колкото и абсурдни да са желанията ви...
Тази тема явно е нечие неосъществено желание.
Поне е достатъчно абсурдна.
Следователно ще остане да си витае вечно из Клюкарника.
Виж целия пост
Живеем, за да се осъществяват желанията ни...
Така мисля аз...
Аз имам това за едно от доказателствата за съществуването на прераждане. Живееш, докато не получиш всичко, което си си пожелал. Колкото и абсурдни да са желанията ви...
Тази тема явно е нечие неосъществено желание.
Поне е достатъчно абсурдна.
Следователно ще остане да си витае вечно из Клюкарника.
# 65
5 май 2009, 03:59 ч.
достижими желания = щастлив живот. недостижими желания = вечно лутане. трудно е да се каже, дали живеем, за да си осъществим желанията си. някои живеят, за да осъществят нечии чужди желание, но това пък тяхно собствено желание ли
Виж целия пост
# 66
5 май 2009, 04:07 ч.
Лизбет, това не е ли съществуване? Нали за това сме второ сигнални животни, за да търсим смисъл. Принципно не се сещам за животно, което да е оставило следа в паметта ми Животно, което ми е служило за пример
Виж целия пост
Живеем, за да ядем и да се размножаваме, както останалите животни. Смисъл няма. Всички останали езотерични идеи са дантели за украса. Но дебелият задник никоя дантела не може да го разкраси.
Животно, което ми е служило за пример
# 67
5 май 2009, 08:04 ч.
Я-а, тази тема е нещо като "да се преброим"? Ето, аз съм от подготвените по темата, вече съм научила, че живеем вечно; че идваме на земята, за да осъществим желанията си, а също и че сме свързани и взаимозависими всички хора и никой не живее сам за себе си. Но какво ще ни помогне преброяването? Всеки сам достига до вярата и убежденията, които най-сетне го освобождават от депресията, мързела, агресията и прочие. Трябва най-напред да си счупиш главата н-броя пъти, за да потърсиш философията на живота и да стигнеш някъде по-надалеч от "гъза" си. Дори да изпишем тук всички истини, ще се намери ли дори един човек, който да почерпи от тях?
Виж целия пост
# 68
5 май 2009, 08:30 ч.
Браво бе!
Виж целия пост
Я-а, тази тема е нещо като "да се преброим"? Ето, аз съм от подготвените по темата, вече съм научила, че живеем вечно; че идваме на земята, за да осъществим желанията си, а също и че сме свързани и взаимозависими всички хора и никой не живее сам за себе си. Но какво ще ни помогне преброяването? Всеки сам достига до вярата и убежденията, които най-сетне го освобождават от депресията, мързела, агресията и прочие. Трябва най-напред да си счупиш главата н-броя пъти, за да потърсиш философията на живота и да стигнеш някъде по-надалеч от "гъза" си. Дори да изпишем тук всички истини, ще се намери ли дори един човек, който да почерпи от тях?
Браво бе!
# 69
5 май 2009, 08:38 ч.
Според мен, няма крайни и категорични истини. Всеки стига до своята, но понякога точно такова "случайно" попадане на нова информация би инициирало интерес към различно и по-дълбоко познание.
Та в това виждам моя отговор на въпроса ти.
Виж целия пост
Я-а, тази тема е нещо като "да се преброим"? Ето, аз съм от подготвените по темата, вече съм научила, че живеем вечно; че идваме на земята, за да осъществим желанията си, а също и че сме свързани и взаимозависими всички хора и никой не живее сам за себе си. Но какво ще ни помогне преброяването? Всеки сам достига до вярата и убежденията, които най-сетне го освобождават от депресията, мързела, агресията и прочие. Трябва най-напред да си счупиш главата н-броя пъти, за да потърсиш философията на живота и да стигнеш някъде по-надалеч от "гъза" си. Дори да изпишем тук всички истини, ще се намери ли дори един човек, който да почерпи от тях?
Та в това виждам моя отговор на въпроса ти.
# 70
5 май 2009, 11:26 ч.
И според мен живеем за да се развиваме. Това, което успеем да научим в този живот, определя какъв ще бъде следващият ни. Не съм чела споменатите до момента книги, но тези идеи са споделяни от много хора. Мисля, че съществува Всемирно познание /познато с още куп имена/, в което е събрана цялата информация за човечеството. Способните да освободят съзнанието си, да излязат от себе си и почерпят информация от там, мислят по един и същ начин.
Жал ми е като виждам възрастни хора, които вече са в края на пътя си, а за 70 години душата им е на почти същото ниво, както преди 50.
От такъв живот, лично аз, не виждам смисъл, колкото и щастливи и доволни да са въпросните хора.
Виж целия пост
Жал ми е като виждам възрастни хора, които вече са в края на пътя си, а за 70 години душата им е на почти същото ниво, както преди 50.
От такъв живот, лично аз, не виждам смисъл, колкото и щастливи и доволни да са въпросните хора.
# 71
5 май 2009, 11:37 ч.
На мен пък никой човек не ми е идол и не ми служи за пример. Много хора са оставили следа, но дали след 1000 години някой ще си спомня дори за най-великите от тях... А какво са хиляда години.
Смисъл се търси, разбира се, нали с нещо трябва да се запълнят дните и да се изтласка мисълта, че утре може да ни няма. Търси се самоусъвършенстване, макар че не познавам нито един успял да се усъвършенства. Търси се духовност, но не познавам нито един духовен от претендиращите да са такива, който да е светъл, толерантен и свободен. Търси се религия, защото е по-лесно да вземеш готови правила и да лежиш на обещанията за вечен живот. Самата мисъл, че мога да съществувам някъде вечно, ме влудява. Егати скуката. Търси се езотеричен смисъл, вкопчване в поредния гуру, правещ пари от обещаване на невъзможното. Търси се смисъл в парите, в секса, в адреналина, в хобитата, в работата...
И накрая една сутрин излизаш, случва ти се злополука и изведнъж няма никакъв смисъл в това, че си си скъсал задника от учене и си завършил медицина с отличие, или че знаеш три езика, или че си прочел събраните съчинения на Достоевски, или че не си си доушил гоблена. А след 50 години вече и тези, които са те познавали, са измрели. И какво остава от целия смисъл? Прах. А, и страхливичката вяра в отвъден живот. Недоказуема.
Виж целия пост
Лизбет, това не е ли съществуване? Нали за това сме второ сигнални животни, за да търсим смисъл. Принципно не се сещам за животно, което да е оставило следа в паметта ми Животно, което ми е служило за пример
Животно, което ми е служило за пример На мен пък никой човек не ми е идол и не ми служи за пример. Много хора са оставили следа, но дали след 1000 години някой ще си спомня дори за най-великите от тях... А какво са хиляда години.
Смисъл се търси, разбира се, нали с нещо трябва да се запълнят дните и да се изтласка мисълта, че утре може да ни няма. Търси се самоусъвършенстване, макар че не познавам нито един успял да се усъвършенства. Търси се духовност, но не познавам нито един духовен от претендиращите да са такива, който да е светъл, толерантен и свободен. Търси се религия, защото е по-лесно да вземеш готови правила и да лежиш на обещанията за вечен живот. Самата мисъл, че мога да съществувам някъде вечно, ме влудява. Егати скуката. Търси се езотеричен смисъл, вкопчване в поредния гуру, правещ пари от обещаване на невъзможното. Търси се смисъл в парите, в секса, в адреналина, в хобитата, в работата...
И накрая една сутрин излизаш, случва ти се злополука и изведнъж няма никакъв смисъл в това, че си си скъсал задника от учене и си завършил медицина с отличие, или че знаеш три езика, или че си прочел събраните съчинения на Достоевски, или че не си си доушил гоблена. А след 50 години вече и тези, които са те познавали, са измрели. И какво остава от целия смисъл? Прах. А, и страхливичката вяра в отвъден живот. Недоказуема.
# 72
5 май 2009, 11:46 ч.
Жал ми е като виждам възрастни хора, които вече са в края на пътя си, а за 70 години душата им е на почти същото ниво, както преди 50. От такъв живот, лично аз, не виждам смисъл, колкото и щастливи и доволни да са въпросните хора.
Последното, което ще направя е да изпитам съжаление към някого, който се чувства щастлив и доволен.
И от кога някой друг може да определя какво е нивото на душите на хората? Това е доста самонадеяно или пък определяйки другите като по надолу от нас се чувстваме по възвишени?
Виж целия пост
Жал ми е като виждам възрастни хора, които вече са в края на пътя си, а за 70 години душата им е на почти същото ниво, както преди 50.
От такъв живот, лично аз, не виждам смисъл, колкото и щастливи и доволни да са въпросните хора.Последното, което ще направя е да изпитам съжаление към някого, който се чувства щастлив и доволен.
И от кога някой друг може да определя какво е нивото на душите на хората? Това е доста самонадеяно или пък определяйки другите като по надолу от нас се чувстваме по възвишени?
# 73
5 май 2009, 12:00 ч.
Не казвам, че е по-долу от мен, всички сме с равни възможности, но всеки е на различен етап от пътя. Не съм по-възвишена от който и да било, считам се за равна и с крадеца и убиеца. Стремежът ми е да помагам на тези, които са по-назад и да се уча от тези по-напред, защото в крайна сметка всички сме се запътили към едно и също светло място. Независимо дали разбираме, целта ни е обща.
Уф, много сектантско стана.
Виж целия пост
Уф, много сектантско стана.
# 74
5 май 2009, 12:09 ч.
В момента съм на етап запознаване с материята и "смилане" на информацията.
Не знам защо живеем. Наистина. Това за 'следата" и "какво ще оставя" ми е клиширано.
Има Друго, но какво е.....
П.С. Определено съм убедена, че случайност НЕ СЪЩЕСТВУВА. Това по отношение на събитията, които изпълват отрязъка от време, наречен "човешки живот".
Виж целия пост
Не знам защо живеем. Наистина. Това за 'следата" и "какво ще оставя" ми е клиширано.
Има Друго, но какво е.....
П.С. Определено съм убедена, че случайност НЕ СЪЩЕСТВУВА. Това по отношение на събитията, които изпълват отрязъка от време, наречен "човешки живот".
Препоръчани теми