ООД "112 Арабски петролни кладенеца" с БГ участие

Браво на разказвача! Свежият хумор и непринудеността на написаното от дядо Хаджия  ми подействаха  супер , чак ме накараха да изпитам своево рода носталгия към йорданските земи.. Нищо де, септември живот и здраве ще им се порадвам за кратко...Пътьом и Мързел мога да посетя, да ме черпава с разни сладости в беседката

Дядо Хаджи, съмнява ме, че си някой публикуван творец, то тоя твоя разказвачески талант не ще да е ей тъй... И правописни грешки нямаш
Така съм се смяла на някои места в разказа, бравос  

тъй тъй право дума файма , дядо хаджи според мен ти си от Чудомировият род нали  , кажи да, че те разкрихме 

Аз първо да кажа, че съм приятно изненадан от реакциите и благодаря за оценките.

А иначе Чудомир е от Казанлък, а моят род е от Панагюрище та не знам дали имаме нещо общо.

Прописах по молба на момичетата от една съседна тема за да им разкажа за моето посещение в тяхната страна.

То всъщност това е временно увлечение, остана ми още едно писание щото съм им го обещал и после няма да има повече.

Хаджи, едно уточнение само.. Чудомир не е баш от Казанлък , а от селце в  Старозагорска област
Я наш Мързел по Старозагорски  да се изкаже по въпроса!
А иначе, хич няма значение, дали си рода с хумориста или не... Те и панагюрци не падат по-долу
Та мисълта ми е,вариантът за писането и съответно пускането на само още едно писание от твоя страна  не се приема , ама хич.... Ще те завлечем след бала на детето  с разни ми ти делегации по широкия Арабски свят, а ти  после ще има да разказваш.. А дотогава, ако се наложи поради липса на преки наблюдения, живописно и многословно ще ни разкажеш тънкостите за правене на яйца по Панагюрски, може и кренвирши по Люлински

  Ох момичета и скъпи ни сладкодумецо 

  Тъкмо минавах дави се оплача , че ми е много зле, май съм яла нещо което не е много читаво и направо ще умра... добре , че малкия заспа по-рано и се бях свила на дивана ... и какво да видя- разказа на Дядо Хаджия... благодарско и от мен за чудния разказ... просто се пренесох там на 100% и музиката чувах и танците виждах и хората си представях и страхотния ти хумор поне настроението ми оправи, иначе още си ми е зле , но поне ми е някак си романтично

 Лека нощ на всички!

честито на всички празнуващи      


нсе от село Турия е чудомир-но да си призная и идея си нямам къде е ,нека майка после да даде по подробно инфо

За всички гледащи и явно в чест на дядото по Евроком България сега дават 2ра част на филма Бедуините в Йордания

дина бързо оздравяване 

Дядо хаджи страхотен разказ    ,смях се от сърце особенно на часта за народните танци и мен в момента ме тресе същата треска ,ходим да тропаме хорца всяка седмица ама туй шопските танци много трудни бе е виж нашите македонските са друго нещо

      ДЕДИНКО-и от мен едно голямо БРАВО .  Много ме развесели,увлекателен разказ.С нетърпение чакам още                ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВ ДЕН!          ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ МНОГО ЗДРАВЕ ,ЩАСТИЕ,ЛЮБОВ!                                                            ДИНА-скорошно избавяне от проблема.                      МОМИЧЕТА-мислех че всички вече спят.Опитах се да сложа почерпка,ама май нещо не ми се получи.                    МЪРЗЕЛЧЕ-изпревари ме с честитките,мислех да ви преваря ама нейсе . Трудно ми е да се оправя с някой неща,нали в момента съм "самоука"                 ЛЕКА НОЩ! 

А как не съм видяла колко е часът ЧЕСТИТ ГЕРЬОВ  ДЕН ,МНОГО ЗДРАВЕ И ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ

Честит празник на всички празнуващи
 

http://www.youtube.com/watch?v=Cjgjkekv_BU

Добро утро на всички!

Дядо хаджия, жив и здрав да си! Напълни ми душата с този разказ!

Ние вчера имахме гости до 12 часа. Това беше първият сериозен културен шок, който моят съпруг преживя... в собствената си къща. И ще му се случват и още, но това е част от израстването и международната работа.

В моята стая на работата имаме 4 работни места: един мъж – американец от турски произход, който отива после да преподава английски в ...някъде си беше, но в Русия , и съответно говори руски много задоволително. Има и още 2 момичета – една американска еврейка, една испанка и аз.
Моят мъж се нацупи, че има мъж в една стая, ама какво да се прави? Не може сега в парник да работя, нали така? Все ме пита „ти като си на работа, мислиш ли си за мен?”... ми честно казано, избягвам да си мисля, понеже ще отърва края на задълженията си.

Вечер след работа, от 27.04 – откакто сме дошли, досега, народът излиза да яде някъде и явно се кикотят до посред нощите. Ние не сме излизали – нито сами, нито с групата.  Нека пак кажа, че някои свои сегашни колеги познавам от преди да знам мъжа си. И той ходи да ги разпитва имала ли съм други гаджета, какво ми е харесвало като занимания, дали съм се държала „почтително”. Някои от тези колеги са много интересни хора и приятели и аз не мога да си помисля, че няма да си говорим.
Те с него се държат много възпитано, но явно им е смешно да ги пита как съм се държала и прочие: все пак имам повече международна работа зад гърба си. 
Вече 3-4 пъти казват „И да направите кускус, да дойдем да ядем!”, „Ще дойдем на мароканска кухня!” И мъжът ми се нерви – да не съм им готвела, а и в нашата кухня няма чугунена тава или хубав тефлон да печем нещо, но ако е за яденето и приказката – винаги може да се направи нещо и да се видим, нали така.
Снощи след работа – приключваме в 18 часа, се започна пак „Ама вие къде ще ядете?”- „Прибираме се!” А какво ще готвите, че на нас заведение ................ ни омръзна, не сме си говорили с вас, нищо не казвате!”   
И по едно време американската еврейка и това момче – от турски произход тръгнаха с нас и е явно, че ще идват. Питаха може ли да си купят бира, мъжът ми каза, че не може. После му казаха за безалкохолна бира, той пак каза не.
Дойдоха у нас. Кухнята за щастие е доста удобна. Има място за сядане с дивани и маса, а съседното помещение е самата кухничка. Имаме зеленчуци и пилешко филе и яйца: значи омлет, зеленчуков тажин и задушено филе.
И гостите питат: „Нещо да мием или да режем?” Мъжът ми каза „Не!” Опита се да изведе момчето в другата стая, но той не искаше. Дошъл е да си говори все пак.
Сложихме чай. Почна приказката. Момичето взе да реже с мен продуктите за яденето.
След час вече бяхме готови. Аз подканям междувременно конника да даде шоколад или плодове и ядки, него го хвана скръндзата и не даде нищо.
Седнахме да ядем.  По едно време нарязахме и половината зелка, която имаше в хладилника и изядохме всичко. Хайде да си ходят, ама те не искат. Почнаха се интересни разговори – за обществата, за това как хората се срещат, как общуват интимно, как са уредени личните и интимни отношения преди брака в Турция и какви компромиси правят младите туркини, как медиите в Америка формират „мнение” за ислямските жени, как са приети мароканците в Холандия. Сума неща, как на момчето –американеца баща му имат втора връзка и как страда майка му и как сестра му е приела всичко; нашият предбрачен договор, какво ще правим след този проект... Има за какво да се говори.
По едно време момчето поиска разрешение от конника да говори с мен на руски, за да се упражнява, но конника каза, че може, само да не  флиртувал с мене. Кара го да се закълне.
Ей така стана 10 часа, после 11. Конникът почна да се нерви, искаше да си ляга и съвсем естествено за него групичката гости му каза „Ами лягай си!” Той прецака маалко вечерта като каза „Да да, за да си говориш със жена ми без да знам!” Почна да ги кара да си ходят, после се помота в банята. Обаче нашите гости не се трогнаха да си идат. Той сумтя и ри с копита и почна да вдига масата.
Как да е, подразниха го още малко и в 12 си вдигнаха чукалата. На излизате благодариха за яденето и пита момчето „Жена ти следващият път какво ще готви?” И аз казвам „батбут” , а  конникът цвили „тук не е марокански ресторант!”
После минах разпит АЗ ли съм поискала този човек да дойде вкъщи и да види къде живея и да ме гледа по рокля. Днес трябва да им кажа да ни поканят и те, че да не е така подозрителен конника и да му обясним, че тук като те хване скуката и тръгваш по колегите, дори и за една салата да е, само времето да минава!                           

Лек и спорен ден

Ох, този моят конник нали приема всичко за чиста монета. Преди малко дойдохме на работа и му казаха, че трябва да коли агне, че днес е празник, нищо че за страната не важи, но да сме се почерпили, понеже в моята родна страна колят агнета днес. И той дойде много ошашавен да сподели. Снощните гости се подмокрят от смях.   

Ще го ошашардисате това момче бе ?
От кога съм рекъл аз, че трябва да се направи международно дружество за защита ма мъжете, като изчезващ вид.