Доволни ли сте от живота?

  • 3 191
  • 72
# 30
Оплаквам се и още как Sad.
Но най-важното,което е наред е семейството ми.ТО ме кара да продължа.Загубих баща си наскоро,не мога да го преживея още,преди дни загубих баба си.За няколко месеца видях как угасват двама толкова близки.Как да съм доволна.Това ме научи,че всичко е толкова преходно.
Единствената ми опора ми останаха мъжът ми и децата ми.Всеки ден се моля те да са добре,те като са добре и аз съм добре,но болката от загубата ми е още толкова прясна,че на моменти губя смисъла от цялото това упражнение наречено живот.
Виж целия пост
# 31
Пропускам цялата част със съпрузи, деца, родители, здраве, пари и пр.

Бих била щастлива, когато си изясня защо съм тук и дали живея живота си както трябва в духовен смисъл. Търсенията продължават. Надявам се, че имам напредък.

Иначе от материално-битово-емоционално-работна гледна точка, нещата май са ОК.
Виж целия пост
# 32
Не се оплаквам! То винаги може и по-добре , а ма който не е доволен от малко , няма да е доволен и от много. А бе , когато сме най-зле така да сме!
Виж целия пост
# 33
Моят отговор е някъде между преливам от щастие и не се оплаквам. Нито се оплаквам, нито преливам от щастие. Доволна съм.
Виж целия пост
# 34
Не се оплаквам. Имам си всичко.
 Е, ако имам още повече, ще съм щастлива  Mr. Green
Голямата ми мечта остана неизпълнена. Тя ми трябва за да съм напълно щастлива  Sad
Виж целия пост
# 35
Иска ми се да можех да се оплача и с това да си реша недоволството, но случаят май е за арменския поп. Така че, оплаквам се, но по малко, щото пък то и живота ако можеше да сподели не се знае дали щеше да е доволен от мен.
Виж целия пост
# 36
Не се оплаквам,дори съм щастлива,от всичко което имам.Направо съм ужасна късметлийка,че имам това,което имам.
Дадох си сметка за това онази вечер,след като гледах Крис(момчето,което защитаваше Део в Биг Брадър)
Виж целия пост
# 37
Да.
Виж целия пост
# 38
Горе долу. ..
Виж целия пост
# 39
Благодаря за прекрасните стихове.


.............. По малко остаряваме,
но иначе отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни,
божествени и истински, и прави.




Живот,дар  Божи!.....Не трябва да се питаме дали сме доволни,а да се радваме ,че го имаме.
Виж целия пост
# 40
Не се оплаквам,доволна съм.
Виж целия пост
# 41
дааа безработна самотна мама ама штастлива мама на прекрасно дете  Hug
Виж целия пост
# 42
Преливам от щастие! Mr. Green Ама честно... Praynig
Виж целия пост
# 43
На фона на толкова големи трагедии,които се случват,не виждам смисъл да се оплаквам.Да са ми здрави близките хора,те тогава съм най-щастлива!
Виж целия пост
# 44
За себе си - да.
Но как да забравя за чуждата болка... не мога и не искам. Та няма еднозначен отговор...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия