хайд парк (осиновени)

Нямах предвид годините визуално, просто момичето каза, че жената е на 50, а аз съм на 40.

майка ми обичаше да казва че човек с човек си прилича,обаче моята теза в случая е че не се знае от кой храст ще изскочи заек.Любопитството ще те човърка до като не го видиш с очите си

Да и затова ще отида. Като видя снимката, ще разкажа.

Абе я си вземи часовника марка "Бижу" да те пази 

А сега сериозно:

Диванеееееееееееееееееее,

Издирваме те всички....
Само да те пипнем ....
Дано да си добрееееееееее ......

Ами трябва! Трябва ми талисман, може пък точно този часовник да е.

Гледам те, че отдавна викаш по Диването, ама то... диване, скрило се е някъде

Не е минал ден без да погледна профила на Дива-не.Не е влизала от 28.07.Дори само да ни чете щеше да види,че я търсим.Не ми идва никаква идея как да я открия.

Момичета, имам нужда малко да си помрънкам и май това е мястото.

Въпреки че на първо време нямам намерение да издирвам БМ и не се замислям много по въпроса, наскоро се случи нещо, което ми показа, че съм много по-чувствителна на темата отколкото съм предполагала, и че дори несъзнателно търся и очаквам майка си.

Преди няколко седмици във Фейсбук ми прати молба за приятелство непозната жена на видима възраст към 40 години. Контактите ми на тази възраст клонят към нулата - сетих се единствено за няколко души от работата и някакви роднини, но не беше никой от тях. Вероятността да е съфорумка също ми се виждаше нищожна, а настройките ми са такива, че непознати рядко ме добавят.  Силно се озадачих и - о, срам! - в главата ми веднага се породи трепетната мисъл "Дали не е майка ми?" Възрастта съвпадаше. За БМ знам, че е била ученичка, когато съм се родила, още непълнолетна. Не знам точна възраст, но е била на около 15-16, максимум 17 години. Значи сега трябва да е на около 37-39 години. Разгледах й профила обстойно, снимки, информация, също и този на сина й и някои от познатите й. Сякаш постоянно търсех потвърждение, че може да е тя... Някои неща в профила й не ми допаднаха, и се чудех, дали ако се окаже, че ми е майка, ще се зарадвам или точно обратното. Пратих й съобщение да я питам коя е и що, аджеба, е решила да ме добави. Отговори ми чак на сутринта, а на мен цяла нощ ми беше едно такова... трескаво.

Е, оказа се, че е просто някаква скучаеща особа, която обича да се запознава с нови хора и си ги добавя като приятели. Трезво погледнато това си беше и най-вероятната възможност, но разочарованието ми беше голямо. Стана ми едно такова... абе криво. И се засрамих и ядосах на себе си, че така бързо се вкарах във филма. И най-вече се учудих от собствената си реакция - един вид, така научих нещо ново за себе си и възприятията си.

А въпросната персона не я изтрих и още си я държа в листата с контактите - като един вид римайндър за това, което открих за себе си.

Тия дни пак се присетих по въпроса, от там и нуждата от този пост.

тук е мястото за всичко което ни вълнува.Мрънкане,радости,страхове... кой от каквото има нужда.
Аз наскоро реших как ще постъпя с някои биологични,обаче още ме е срам да споделя

Имам рожден ден...

        Бижy, ЧРД тогава ,да си ни жива и здрава   
 
   Предполагам са ти потънали гемиите....знам ,че е задушаващо и тъжно...Аз се спасявам от тези чувства само и единствено с купон!Организирай си нещо, празнувай с приятели!

Очите ти от щастие да греят,
в сърцето ти любов да затрепти
и нека всички птички на света да пеят,защото днес празнуваш ти!
Бързам за работа обаче после ще влезна по някое време

П.П.Фокси,Дзвер,помагай с тортата,моля теее

         Снощи се чух с kristti , трогната съм , говорихме си като че ли се познаваме от 20 години 
   kristti, благодаря ти !!!

Хий, Дива-ненце, ти си ми подаръкът за рождения ден!  Знаеш ли от кога питат за теб!? А ти се появяваш точно днес! 
Не изчезвай така друг път!

Никакво ми е, но не ми е тъжно. Ден като ден. Поне е слънчево. Телефоните ми са още изключени... първо тук влязох.
Все пак, почерпете се, сигурно е трябвало да съм на този свят по този начин! Как точно го живея - това е само моя заслуга.

Подарък за душата ти: Може пък да се е давала ролята на мама-та, на която е посветено това стихотворение, заедно с ролята на изоставеното бебче и ние в друго измерение съзнателно да сме си избрали именно този комплект.

Цитирам стихотворението:

"  Писмо
Пиша ти, мамо, отдалече,
от странна земя, където сезоните
са си разменили местата
и тялото ми се чуди как да се нагоди
към зима през юни.

Пиша ти, да ти кажа,
че често пия кафе на ъгъла на два булеварда
и гледам навън като героиня от филм,
който искам да гледам с теб.

Не говорим много, но знам,
че когато падат жълти листа в косата ми,
ти ме галиш,
и когато ми се плаче от приключения,
ти ме прегръщаш с поглед
иззад кориците на някой наръчник
за майки от разстояние.

Работя на едно красиво пристанище.

Докато се стъмва и автобусите
чешат гърба на брега на реката,
се питам, по каква абсурдна логика
съм така далече от нещата, които най-обичам:
малки главички и големи прегръдки.

Кой ми каза, че така се живее?
И кога мога да спра да се въртя?
Като порасна искам да стана дете.

Пиша ти, мамо, и се чудя
дали си силна,
дали си хубава днес,
дали си подсладила кафето си с някоя сладка,
колко целувки си раздала
и колко си скрила за дни, когато вали отвътре,
дали ще си легнеш късно
и колко ще плачеш преди да се усмихнеш.

Пиша ти и усещам с гордост и страх
колко силно бие сърцето ти в моето
и онези твои черно-бели снимки—
мамо, днес виждам себе си в тях.

Ти не си вече една, ти си всичките твои деца;
ти си три жени и едно малко дете.
Ти си земя и градина, ти си кутия пълна с любов.
Ти си магия.
Мамо, ти вечно даваш живот."


А звънни ми по тел-а, че ти е изключен, за да си получиш и подаръка за ръката .

А как точно го живееш е заслуга на цялата природа, да благодарим за всичко - и добро и лошо.
И аз скоро имам такива рождени дни, ама карай.