1001 нощи - сърцето ти си отвори и в приказка се потопи - 70

Аша, миличка, за кой ли път ще кажа  - невероятно талантлива си!!! Не зная, каква е специалността ти по образование, но по природа си невероятен психолог, поет и писател!!! Не отстъпваш на Сабанджъ!   От сърце ти пожелавам да се изявиш пред света!

Аша , за пореден път си неотразима!   Под всички суперлативи се подписвам и аз!
На всички момичета, млади по дух и сърце желая да не спира за нас приказката на любовта! Затова че си способен да се влюбваш в човек, филм, образ, стих или песен за мен значи да си жив и да обичаш живота във всичките му проявления! Ето и моят поздрав! :

http://www.youtube.com/watch?v=lt4BlLAbIXw&feature=PlayList& … C22BC&index=8

http://www.youtube.com/watch?v=MBW5a77wINQ&feature=PlayList& … A6581&index=0   

 

Ari888, песента на Крутой има такъв огромен смисъл... Горкия кристален бокал! 

     

ХаЛиЛ??

Asha, свалям ти шапка! Великолепен анализ!

Казах ,казах,че това ще е най-най -нежеланото от мен......ше се чувствам прецакана.........аз вариантите ги нищя от седмици .........сега искам Хепи енд и или още от Vivaskat   ......?????      

     

Ще си позволя , да се самоцитирам , като се опитам да тръгна от там .

Та , ей я и нашата сладурана – Шехразад .
/за да не става дълго , и тук ще карам на части .....следва/

/продължение 1/
Както и да въртя и да суча , все от тази пуста черна нощ  трябва да тръгна .
Достатъчно сме писали по този въпрос , тя , тази тема е като брашнян чувал , колкото и да тупаш все пуска по нещо .. Ама ще гледам да не вдигам много прахоляци !
Вярно , точно тя , беше червейчето , дето ни хвана на въдицата  на Сабанджъ ! И той , като опитен „рибар” така ни дръпна от спокойните дълбини към повърхността , че докато се усетим , прелетяхме покрай второто предложение , цапна ни в” близкия камък (– на разкритието от 6 серия) „ да не мърдаме много , много   ; и ни цопна  в кошничката („предложението „)  на 10 серия  при другия интернационален улов ....
/който е ходил на риболов , знае тази технологична последователност/

Ако е  трябвало да пишем личностната  й характеристика / такива,  дето ни ги правиха на времето от разни организации/ при постъпването й  в „Биняпъ”  мисля , че би звучала горе-долу по следния начин : отличен професионалист , стриктна и прецизна в работата си / склонна към перфекционизъм / , тиха , мълчалива , дистанцирано поведение , не поддържа социални контакти..... И толкова . Графа „лични „ –може дори  да остане празна .
Но това важеше докато не се смениха сцените и тогава се оказа , че в „извънработно време „  имаме работа с един съвсем различен човек ,т.е. персонаж. Една отчаяна и готова на всичко майка – загърбила и гордост  и достойнство , готова на всякакви унижения в името на детето си ... / тук визирам сцените с Бурхан / . И ето че накрая , като последна и единствена възможност идва „неприличното предложение „. Тя първо отказва – както, предполагам,  първосигнално би направила масата народ тук , на при такава  изневиделица предложена „сделка !  / Справки и запитвания -  едноименния филм с Деми Мур , Майкъл Дъглас и Уди Харелсън . Паралелът е абсолютно неизбежен! /

/следва /

/продължение 2/
Предвид липсата на друга алтернатива и изтичащия срок за отговор - тя приема !
До тук всичко се покрива с „психологическия профил „ който ни  дават  за нея  сцинаристите в първите серии.
Поведението на Шех след това е логично , обяснимо и предвидимо . Тя се чувства унизена , омърсена . Като жена ! Като майка си е изпълнила дълга ! Това е Конфликта при нея !
НО ! Но никъде ни дума за гордост , праволинейност и черно –бял светоглед ..... Та нали тя лично изрича многообещаващото – Че кой е съвършен ?
Скритите „картинки „ в характера  й , които се появиха в последствие – бързо да се пали , прибързано да съди , склонността й да наказва и да се самонаказва с дистанциране , отдръпване и бягство С две думи – цупенето и ината й ,както го нарекохме за по-кратко!

Всичко някак си звучеше логично до към  сдобряването им в сюблимния 39 епизод . За всеки един момент в поведението на двамата можеше , да се намери прилична обосновка .  Че и нататък  .С повече зор,  дори до края на на втори сезон .
Често казано , така и не мога да си обясня съвсем  това нейно чудодейно  влюбване . Че „и до смърт „- по нейни думи !  Имам толкова много „за „ и „против” , че вече не знам кое е по – верно . /Няма да я почвам тая тема , ще отиде седмица в дискусии/ .
  От тук още,  нейната така наречена праволинейност започва да ми изглежда малко зигзагообразна . Верно , ще кажете , на сърцето не се заповядва ! Ама като не можа да му се противопостави още началото , когато „раната беше прясна „ , как така може сега , (че и колко пъти вече ), да го праща , горкото ,” наказано в ъгъла”. 
С тези й нови личностни характеристики , сценаристите ни объркаха представите за героинята –според мен .
/следва/

/продължение 3/
По-логично би ми звучала следната хипотетична завръзка – Тя , след 10 серия и последвалата „психологическа „ атака , от страна на Онур , ако трябваше да покаже твърдия си характер , както и душевните си поражения от „черната нощ „  би следвало да напусне , да избяга , да се скрие ... Е ,те тогава беше момента  да започне на чисто . Не да прави крачка назад / е благородна разбира се ! / като официално  прощава на Бурхан. Не да поставя разни условия кой кого и как  да приеме .... А принципно , гордо и праволинейно да си дигне дърмите и да почне на чисто ! Пък тогава да му мислят сценаристите как ще редят пъзела на действието ! Е, нямаше да е Нашия филм , но може би логиката щеше да е спазена.  Тогава , след редица други събития и перипетии , вероятно  би влюбването щеше да е по драматично , но по-логически издържано,  а сдобряването щеше да е по-сладко .
И тук вече идва на дневен ред  Прошката . Ами аз не мога да приема съществуването на Любов /като тяхната / без Прошка . И съотвенто обратното . Всичко друго е нещо средно между мазохизъм , отмъщение и самонаказание . Как би си легнал с някой , който мразиш и органически не понасяш ! Как би му шептял – обичам те , липсваш ми , искам деца от тебе , ще умра за тебе  и т.н. И то искренно и с плам в очите ! Ей , Богу , голям артист трябва да си , или до фанатизъм верен на някаква кауза ! Като камикадзетата , например!
Един азиатски военен стратег е казал следната мисъл -/цитирам по памет / -За да победиш врага си , първо трябва да го опознаеш! Познахте в това описание Еда , нали !
Но такива шпионски заложби не са дадени на Шех от сценаристите.
При нея нещата са черни  или бели , нали така ? Тя е горда , праволинейна , достойна , държи на думата си ... Та за последното – Прошката не е  ли вид дадена дума ? Не е ли вид официално затваряне на една болезнена страница от нечий живот ? Не е ли един вид „мирен договор” , чиито правила , права и задължения се уточняват на момента и на место !
/следва /

/продължение 4/
Може би , казвам само- може би  -първоначалната идея е била за 2-сезона . Някак по-логично звучеше, такъв бляскав завършек с фоерверки ...
Всичко( уж!) -простено и забравено ! Или по -скоро прието и преодоляно ! 
Поне така изглеждаше на повърхността !
 Но ......, идва голямото Но! 
За мене този момент  Прошката и „черната нощ” , започва да ми прилича на вица за онази влязла в критическата възраст учителка , дето  завела класа си на екскурзия . В стемежът си да се грижи за тях  и да ги предпазва , тя постоянно им подвиквала – Деца –облечете се ! Деца – съблечете се !
Че , тя , тази Прошка – на жилетка ми замяса ! Веднъж я има , веднъж я няма ! Според ситуацията ! Особенно сегашната !
Добре , при разкритието на най –страшната и съкровенна тайна за нея всичко се промени ! Това е шок , това срив , това трагедия ако щете !  Но  сценаристите вече много дразнещо и плоско  вадят това събитие винаги , когато искат на предизвикат поредния ситуационен обрат !  Държат тази  язва като  „дежурното зайче” в цилиндъра на позастарял и залязващ фокусник  , и много държат винаги да ни напомнят , че хем е заздравяла , хем е прясна .
Това вече не ми прилича на рана , а направо на раково заболяване с периоди на обостряне и последващи ремисии. А туморите се лекуват с операция и лъчетерапия .
Така че, това разкритие дойде като скалпел. Само ,че сценаристите , в стемежа си към трагедии – вместо да отстранят тумора , направо резнаха пред средата . И сега се чудят как да съберат половинките .
Колкото до лъчетерапията –дано на Шех й е достатъчна само една процедура – телефонния разговор с Еда . Дано този отрезвяваш шамар , да свърши работа и да не се налага да задължително повтаряне и потретване . То ще си е направо „бой по канчето” .

/следва /

Мишел, моите наблюдения също не са големи, но искам да ги споделя. При единственото си посещение в Истанбул бях шокирана от мащаба на договарянето между продавач и клиент. Маржът може да достигне до няколкостотин процента от цената. Стоката струва 2 долара - те я предлагат за 10. Ако не си пообиколил или ако нямаш афинитет към пазаренето - като мен, може да те преметнат както си искат.
Етикети с цени - йок.
Тогава разбрах и колко са важни касовите апарати (имам предвид - в България, щото в Истанбул видях само на едно място)
А падането на цените е първият признак за криза, защото се свива потреблението. То не се регулира от никого, още по-малко от държавата. (Което ме кара да си мисля, че всъщност в България няма криза, защото аз поне не виждам да падат цените, но това е друга тема)

Най-добрите ми впечатления са от хората, особено от т.нар. български турци. Те с такова умиление говореха за България, че направо ми се доплака. Казаха, че на драго сърце биха се върнали, само да има какво да работят. Само че няма.
Искам да бъда правилно разбрана. Не влагам никакви националистически или други подобни чувства и не правя никакви квалификации. Просто споделям.

/продължение 5/
Но взирайки се само на  Шех ,и приемайки по правило ,че Любовта на Онур е константна величина с максимална стойност, мисля ,че забравяме една хубава българска пословица – веднъж стомна за вода , два пъти стомна за вода и накрая се счупила стомната .....
Дали след толкова раздели , толкова жестоки думи, толкова често повтарящо се „ иди си – Ила си!  „  , неговото изпепелено сърце наистина  ще се възроди като птицата Феникс в момента , в който Шех / за кой ли път ! / му прошепне вълшебните думички –Обичам те ! Дали магията не се е изгубила !
Ако разчитаме на недомлъвките на Сабанджъ – приказката ще следва своята задължителна  логика .
От позицията ,обаче , на човек с някакъв житейски опит , аз много се двоумя  , дали при сходни обстоятелства бих била склонна на поредната прошка ! Дали бих си затворила очите  и бих скочила отново така всеотдайно и безрезервно в океана на Любовта и то заедно със същия този портньор , който е разбил живота ми !
Не знам ! Все още мисля !
/следва /