Ами той е много, ама много малък още. Какво разбира от полове? Ти си му най-близка, ти си действащия пример и е нормално да иска да прилича на теб. Изобщо нямаш повод за притеснение, детето ще се осъзнае много скоро. 
Виж целия пост
ПОМОЩ-синът ми каза,че иска като порасне да прилича на мен?!
- Публикувана: 4 май 2009, 00:07 ч.
- Последно мнение: 12 май 2009, 11:04 ч.
# 15
5 май 2009, 18:14 ч.
# 16
5 май 2009, 18:29 ч.
Не знам дали е нормално или не,дано другите момичета са прави, че ми звучи доста стресиращо,
много добре разбирам защо се притесняваш и аз бих.
Виж целия пост
много добре разбирам защо се притесняваш и аз бих.
# 17
5 май 2009, 21:29 ч.
При мен големите са с малка разлика и понеже и учих, та с мъжо бяхме разпределили децата аз се занимавах с голямата той с малката-та в резултат малката се опитваше и да се бръсне,решеше се с гребена на баща си и т.н -баща и беше вси1ко,че и полицайка искаше да става. 
Виж целия пост
# 18
6 май 2009, 11:30 ч.
При синовете ми не съм отбелязвала чак такъв интерес и целенасочено желание да са от другия пол. За сметка на това най-яркия спомен от моето детство е именно желанието ми да се превърна в момче на всяка цена. Говорех за себе си в мъжки род, почти отказвах да обличам поли и рокли. Непрекъснато си избирах герои от приказките за подражание - момчета или мъже.
Това по никой начин не ми попречи някъде в предпубертетните години да осъзнъя, че съм момиче, а след това и че съм жена.
И в момента се чувствам превъзходно в кожата си и не си представям да бъда друго освен жена
Така че смятам, че реакциите на сина ти са нормални, но ако много те притеснява това потърси и едно мнение от специалист - надали ще навреди.
Виж целия пост
Това по никой начин не ми попречи някъде в предпубертетните години да осъзнъя, че съм момиче, а след това и че съм жена.
И в момента се чувствам превъзходно в кожата си и не си представям да бъда друго освен жена
Така че смятам, че реакциите на сина ти са нормални, но ако много те притеснява това потърси и едно мнение от специалист - надали ще навреди.
# 19
6 май 2009, 22:35 ч.
Аз дори исках да мина под дъгата за да се превърна в момче 
Виж целия пост
При синовете ми не съм отбелязвала чак такъв интерес и целенасочено желание да са от другия пол. За сметка на това най-яркия спомен от моето детство е именно желанието ми да се превърна в момче на всяка цена. Говорех за себе си в мъжки род, почти отказвах да обличам поли и рокли. Непрекъснато си избирах герои от приказките за подражание - момчета или мъже.
Това по никой начин не ми попречи някъде в предпубертетните години да осъзнъя, че съм момиче, а след това и че съм жена.
И в момента се чувствам превъзходно в кожата си и не си представям да бъда друго освен жена
Така че смятам, че реакциите на сина ти са нормални, но ако много те притеснява това потърси и едно мнение от специалист - надали ще навреди.
Това по никой начин не ми попречи някъде в предпубертетните години да осъзнъя, че съм момиче, а след това и че съм жена.
И в момента се чувствам превъзходно в кожата си и не си представям да бъда друго освен жена
Така че смятам, че реакциите на сина ти са нормални, но ако много те притеснява това потърси и едно мнение от специалист - надали ще навреди.
Аз дори исках да мина под дъгата за да се превърна в момче
# 20
8 май 2009, 10:48 ч.
Ха-ха, хайде и аз в списъка на тези, които са говорели в мъжки род 
. Мисля, че исках да бъда момче, защото мразех роклите (и досега не нося рокли). Освен това всички игри, които ми доставяха най-голямо удоволствие: тичане, катерене; носеха етикета "момчешки".
Сега като родител аз бягам от тези стереотипи на играчките и на игрите като "момчешки" и "момичешки". Синът ми има прахосмукачка, ютия, комплект с тенджерки и чинийки, камиони, коли. Обича да "готви", да мие чинии и да чисти. Това са все неща, които трябва да умее и след време като стане истински мъж.
Виж целия пост
. Мисля, че исках да бъда момче, защото мразех роклите (и досега не нося рокли). Освен това всички игри, които ми доставяха най-голямо удоволствие: тичане, катерене; носеха етикета "момчешки".Сега като родител аз бягам от тези стереотипи на играчките и на игрите като "момчешки" и "момичешки". Синът ми има прахосмукачка, ютия, комплект с тенджерки и чинийки, камиони, коли. Обича да "готви", да мие чинии и да чисти. Това са все неща, които трябва да умее и след време като стане истински мъж.
# 21
8 май 2009, 10:58 ч.
Въпреки двете страници успокоителни постове, бих те посъветвала да следиш поведението на детето си внимателно.
Сексуалното развитие на децата е сложен процес и формирането на половата идентификация започва именно от ранна детска възраст.
Виж целия пост
Сексуалното развитие на децата е сложен процес и формирането на половата идентификация започва именно от ранна детска възраст.
# 22
8 май 2009, 21:28 ч.
Никога, ама никога не съм си играла с кукли. Имам по-голям брат, който за мен беше идеалът за дете, за човек. Играех само с неговите "мъжки" играчки, обличах дрехите му, обувах маратонките, с n номер по-големи от кракът ми. Е, израснах доста женствено момиче и продължавам да бъда Жена. Не мисля, че това е ранна сексуална ориентация... Просто желание да прилича на някого, от когото се възхищава.
Виж целия пост
# 23
9 май 2009, 00:38 ч.
Не се притеснявай това е нещо нормално.Според мен не се налага да се стига до психолог.Големият ми син е на 5 години и като беше по-малък искаше и него да гримирвам но това отмина.Така ще бъде и при вас. 
Виж целия пост
# 24
9 май 2009, 09:42 ч.
Аз пък исках да съм като тати ... пък сега съм си нормална жена. На тази възраст спред мен е нормално.
Виж целия пост
# 25
9 май 2009, 16:09 ч.
Напълно нормално е. Така казва Чичко Фройд. 
Впрочем, можеш да му кажеш, че ако стане мъж, ще си има жена, коят да го гушка и да го обича и да му готви и... каквото ти правиш за него... , а жените нямат жени.
Виж целия пост
Впрочем, можеш да му кажеш, че ако стане мъж, ще си има жена, коят да го гушка и да го обича и да му готви и... каквото ти правиш за него... , а жените нямат жени.
# 26
11 май 2009, 16:15 ч.
И все пак не чак толкова рано, а през петата година.
Моят съвет към майката би бил да не се вторачва в това, защото детето веднага би усетило, колко важен е този въпрос за теб. Нормално е да иска да е като мама сега, когато е на 3,5. На 5,5 вече ще има тайни с баща си, които няма да иска да ти казва. Има тема "Консултация с психолог". Ако чак толкова се тревожиш пиши и там.
Виж целия пост
Въпреки двете страници успокоителни постове, бих те посъветвала да следиш поведението на детето си внимателно.
Сексуалното развитие на децата е сложен процес и формирането на половата идентификация започва именно от ранна детска възраст.
Сексуалното развитие на децата е сложен процес и формирането на половата идентификация започва именно от ранна детска възраст.
И все пак не чак толкова рано, а през петата година.
Моят съвет към майката би бил да не се вторачва в това, защото детето веднага би усетило, колко важен е този въпрос за теб. Нормално е да иска да е като мама сега, когато е на 3,5. На 5,5 вече ще има тайни с баща си, които няма да иска да ти казва. Има тема "Консултация с психолог". Ако чак толкова се тревожиш пиши и там.
# 27
11 май 2009, 16:52 ч.
Нормален етап от развитието...прави са майчетата преди мен...така казва и Фройд....
Не се притеснявай и моя съвет е не се вглеждай много много а напротив.....изчакай и ако нещата станат наистина сериозни....просто той е още на 3.......най-важната си ти.....
Виж целия пост
Не се притеснявай и моя съвет е не се вглеждай много много а напротив.....изчакай и ако нещата станат наистина сериозни....просто той е още на 3.......най-важната си ти.....
# 28
12 май 2009, 11:04 ч.
И аз мисля, че е малък за да се притесняваш Просто го наблюдавай и продължавай с обясненията за разликата в половете.
Виж целия пост
Просто го наблюдавай и продължавай с обясненията за разликата в половете. Препоръчани теми