Мадами - сладурани ще гушкат пролетно-летн

Веси много хубаво решение   
Честит празник на всички, които празнуват днес   

Добро утро,
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМАЩИ ПОВОД ДА ПРАЗНУВАТ НА ТОЗИ ДЕН!!!
ВЕСЕЛО ИЗКАРВАНЕ!!!

Аз като най-ранобудна черпя по едно кафенце

Честит Гергьовден!
Да са живи и здрави именниците!
Нека св. Георги да помага на всички ни,нека ни закриля и да донесе радост,хубави новини и сбъднати мечти!
Марси,благодаря за кафето,аз слагам почерпката,че майка ми е именничка!



ПП:Благодаря на всички за милите думи вчера!
Мамо Цоци,хубава идея е това със СПА-то,но когато има само 1 работещ, и се бориш с битовизма и ежедневното оцеляване,няма как...

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И ОТ МЕН
мерси за кафенцето и почерпката , но ето и нещо соленичко от мен

аз отивам да празнувам
 

Мамо нани  , страхотна закусчица.

Честит Гергьовден! Ние звъннахме в Стара Загора, за да честитим на младия татко Георги  То се оказва, че малкият Петко е роден в началото на седмия месец също като дядо си, на когото е кръстен 

Гледах военния парад, сега гледам отново "Истината за Орфей" (този път на малкия екран) и моята тракийска душа блаженства 

Сутринта по часовник си посрещнах "руснаците"  Тъкмо предната вечер бях свършила свещичките, но имам още три дни изписани други процедури за закрепване на резултата, та ще звъня на гинеколога да го питам дали да продължа при мензис  Той ми каза като свърша свещичките да изкарам всичко докрай, да не спирам, ама знае ли човек... И без това съм на преглед на 11-ти 


Ами мога само да си представя как се е вълнувала Мама Цоци като е пускала новата тема  Тя може да редактира първия постинг (можем и да добавим линк към втората темичка, да не си губим последователността  ).

Предпочитам да съм гост...А и все още нищо не е потвърдено официално, хем ми се ходи много на лекар, хем пък ако има кой да ме закара,че ме е страх много........А и бях споделила, че ми е неудобно да кажа,че чакам четвърто дете, при условие, че много двойки копнеят за първо дете, а защо не и второ. Просто се чувствам като предателка един вид. Не се срамувам от евентуална моя бременност, просто бих желала на преден план да бъдат тези, които имат 1 или въобще нямат детенце. Иринка, Цвети, Нани, нищо лично и нищо против вашето желание. Подкрепям ви от все сърце и знаете,че влязох тук точно заради вас..........Но все пак нашите ръце са пълни, бих искала да ме разберете правилно и да не ми се сърдите. Нека се радваме на това, което имаме и ако Господ прецени ще добави още. Но нека Господ дава щедро там където няма или има малко.

Мамче, няма да ти описвам как и ние не сме в цветущо финансово състояние.......Не знам дали се сещаш(ти влезе май в темата за това дали са много 2 деца на този етап в България) историята за професора, топките и купата. И как все пак винаги има място за 2 бири. Не е тук мястото да пиша колко проблеми имаме, но вярвай ми - имаме. Децата са големи, имат си своите разноски, само ще кажа,че напр. големият син и дъщерята не отидоха на екскурзии с класовете си, точно заради парите. Но...в един момент ти идва от всичко нанагорно, виждаш че все пари няма, че всичко върви назад и .........решаващ,че все пак най-добрата инвестиция е инвестицията в самия тебе. Така и аз разсъждавах. Пари нямаме, а и ние като повече хора апартамента резерирахме, който е по-скъп(напр. вие като 3-ма ще ви устрои и по-малка стая), но все пак решихме да си подарим един хубав уикенд....Да бъдем само ние, да прахосаме пари за себе си. В цената там където сме били и ние и Марси, в цената влиза и ползването на басейн, фитнес, закуска. Мъж ми бе очарован от фитнеса, децата от басейна. И това за мен не бяха пари дадени на вятъра, а пари инвестирани в нашето здраве, пари инвестирани в нашите спомени. В края на карищата по този начин показваме,че сме силни хора и не искаме да позволим битовизмите и ежедневието да ни се качи на главата. В края на краищата ние сме зрели хора, можем да нареждаме приоритетите си, можем да показваме и на самите себе си,че се обичаме.

Толкова хубаво ни бе, толкова приятно.....че веднага след като се прибрахме децата взеха един буркан и слагат в него парички - за да отидем пак в този хотел. Има сега събрана нищожна сума, но.....живи и здрави каквото и да става, като ги гледам колко са щастливи от това,че бяхме там - пак ще отидем до края на годината още 1 път. А и така - както и те имат дял в плащането - ще оценят и ще разберат още по-пълно това, което получават. Те не са малки.

Така че Мамче, ако имате желание, огледай се за цените някъде около вас, или просто си подарете някаква друга почивка. Определено това глезене на тялото ще се върне многократно и няма да е изгубено време. Ще подейства повече от каквито и да било лекарства. А и не е казано,че сега ще ходите, можете да отделите средства за след 1-2 месеца, но е важно да отидете.

На входа на СПА-то дето бяхме имаше един надпис - Направете нещо добро за тялото си, за да се прииска на душата ти да живее в него.  Здравето се пази, не се лекува - поне според мен. Та всичко онова, което влагаме в тялото си, де факто влагаме в нашето здраве. А това определено никога не остава без отплата!

Някой бе попитал за това как се казват и на колко са години. Вилизар февруари месец навърши 13г. - т.е. 6 клас е, Рая - август месец ще навърши 10 г. и е 3 клас, Йоан - август месец ще навърши 6г. и ще бъде наесен предучилищна. Желанието ми бе Йоан, когато стане първи клас, тогава да мислим за 4-то, и по възможност 4-тото да бъде зимно бебе. Когато имаш зимно бебе - гледаш де факто пролетно-лятно. Защото в началото докато се осъзнае детето, докато започнеш да излизаш - времето се пооправя и ще има време за повече разходки. Това съдя от големият, който е роден февруари. Докато с другите двама - уж август месец, но......докато станаха на възраст за разходки - започнаха дъждове, да се разваля времето и все повече време в къщи прекарвахме. А и зимата е по-стерилно - няма комари, мухи.........


Много писах.....Извинете!

Цоци пиши, пиши не се извинявай  . Няма защо да ти се сърдя - права си, и ако пред мен стои дилема и аз съм тая която избира - аз ли да забременея или жена, която няма деца ще избера да е тя. Но де факто не е така и ние неможем да избираме  .А пък другото -понятието  малко за всеки е различно  , на някой 2 са му малко, на друг три, на някой едно.
А от теб ще чакаме скоро да ни кажеш как е минал прегледа при лекаря   

Мамо Цоци защо толкова се страхуваш да отидеш на лекар? Аз толкова ви се възхищавам момичета,няма нищо по-добро от едно семейство с повече от две деца,които да са добре отгледани и възпитани.Преди малко на работа точно това говорихме с една майка на 4 дами.Всяка от тях искаше нещо и аз я запитах как се оправя,а тя каза че им угажда само днес ,защото е празник иначе през останалото време не им купува всичко което искат,в разговора споделих че аз се навивам вече за второ, а тя отговори че е била сама и "4 ми стигат ,аз съм дотук".
Честит празник на всички празнуващи!!!

Страх ме е, защото съм над 35г. и защото ще е четвърто дете - пък нали чета все за опасности за плода и за аномалии.......То не знам вече дали над 35г. се води рискова бременност, то по принцип всичко е различно за всеки, не са застраховани и младите майки, но да си призная ме е страх - от какво - не знам.....Може би да не ми каже, че имам и кухо яйце, знам ли.......Като сложа нормалните въпроси, които си задава всяка жена, научила,че е бременна - ще бъде ли всичко наред, ще бъде ли живо и здраво, ще мине ли всичко с възможно на-малко и леки усложнения и т.н., мине се през възрастта, и най-накрая това,че това ще ми е 4-та бременност, а с всяка бременност матката намалява тонуса си..........От всичко по малко.......

А за угаждането - тук разбиранията са различни. Старая се да ги науча моите да си знаят границата на исканията, тук е вече ролята на възпитанието от страна на родителите - ако си го възпитал с любов към парите и вещите - няма да има никога угодия, ако си го научил на труд и на съчувствие и любов - ще бъде благодарно на всичко, което получава.

Напълно подкрепям!

Мамо Цоци, ако бях в Благоевград идвам, качвам те на колата и отиваме заедно на лекар!

Угаждане в смисъл че искат бонбони ,снаксове чипс,но все пак са на възраст до 1-9 годинки иначе са семейство което живее скромно,а за годините и страховете,си права ,моята бременност я изкарах в дневен център за деца с проблеми,в момента в който ми пролича самите родители се притесняваха да не би децата да ми навредят,а колко приказки изслушах  от хора " сега като работиш с тези деца не те ли е страх" ,но аз винаги съм била на мнение, че каквото има да става ще стане.

Здравейте,
хеййй, Мама Цоцоланка какви са тези мисли дето са те налегнали.
За какво предателство говориш, всички много ти се радваме даже. На всеки когато и както му е писано. Лошо е наистина че има хора които толкова много желаят дете, а се получава трудно, но пък най-малка вина за това имат тези с 3 или 4 дечица.
Утре сутрин съм свободна, в петък следобяд също, така че ако имаш нужда от подкрепа звънни един телефон, ще се радвам да дойда с теб на лекар.
А иначе за страховете, всеки ги има, то майките мислят все дали всичко ще е наред, дали детенцето ще е живо и здраво и това е нормално. Аз помня с Вики че се чувствах спокойна само след прегледите на ехограф и 2,3 дни след тях, после притесненията почваха наново и така до следващият преглед. И дето викаш над 35 въобще не се счита вече за рискова бременност, я виж колко хора раждат на по 40 и отгоре години. 
cvetimira  няма такава дилема за щастие, не се чувствайте виновни и двете, знаме че искате да помогнете, но това не зависи от вас.
J_M_M възхищавам ти се че си останала на работа по време на бременността. И аз винаги съм била на твоето мнние.

Цоци  , аз преди да съм забременяла и ме е страх. Страх от всичко, което си изброила ти и куп други неща, които няма да изброявам, за да не те подсетя за нещо, което ти си изпуснала . На 35 не ти е късно - границата се вдига все повече,, при цялата съвременна апаратура, дори да има нещо се открива докато бебето е в утробата и се взимат мерки още при раждането /което  се моля да не се случва на никой/. Страх в кавички ме е и от нещо, което усещам, че те гризе и теб - как близките ще приемат новината? И това те прави най-несигурна  . Загърби всички и всичко - живей своя живот, както сметнеш за правилно. Имаш чудесно семейство, преди време бях чела твой пост, в който казваш, че имаш сили и възможности да отгледаш още едно дете.............. ами тогава? Ти си опора на толкова момичета в тоя форум, ще се радвам ако поне малко съм ти помогнала да преодолееш страховете си.
Дръж се, защото другата седмица, ако моят тест е с две чертички, ще очаквам от теб подобен пост 
Анито се губи  , както и други мами?
Джи в Дневен център за деца с увреждания ли работиш?

Цвети, благодаря ти! Ти виж двете чертички, пък поста започвам от сега да го мисля......

Да, мисля за близките ми, но само за един - за моята майка, другите не ме интересуват. Тя милата едва преглътна третата ми бременност, а сега - като знае какво ни е дереджето - ще се поболее. Възгледите на това поколение са такива,че си длъжен да осигуриш децата си до 9-то коляно. А видиш ли - ние на едно не сме осигурили, къде сме тръгнали на 4.........Подхвърляла съм на майка ми за 4-то дете, говорила съм и за жени, които имат 4 деца, но...когато опре до теб - нещата стават различни.

Да, чувствам,че имам сили за 4-то, защото имам подкрепата и желанието на мъж ми. Защото вече се чувствам по-сигурна и уверена в себе си, защото разбрах,че щастието на децата не се състои в това, което имат, а в това колко време ти си бил техен, само техен, колко любов, внимание и грижи са получили от родителите си. Защото се уверих,че след лошото, каквото и да е то, идва и доброто, защото вярвам,че децата са такива, каквито ти си ги възпиташ....От физическа гледна точка - дори и с кърменето на 2 пъти успешно се справих сама, къпане, колики - рутината малко или много помага. Защото разбрах,че мога да обичам повече от 1 дете, защото разбрах, че подпорите на един дом - това са децата. Животът ми е децата. Колкото повече - толкова повече. Апетитът определено идва с яденето. Не на последно място - да си призная - подкрепата на близки приятелки. Сега бяхме на среща на многодетни мами, споделих с тях притесненията си - ами.....най-малкото, което е - обещаха ми дрехи и др. необходими за бебето неща.

Не ме е страх толкова от материалните неща, не че те не са важни и необходими, но......като всяка майка се притеснявам дали ще е добре, живо и здраво бебето.......А за майка ми - казала съм този път Лъчо да им казва.........Знам,че няма да бъда разбрана, знам,че ще изляза циганката и срама на родата, ще чуя какви ли не приказки по мой адрес, от които признавам си - няма да ми стане приятно, но....трябва да ги превъзмогна и да продължа напред.Защото се живее с положителното, а не с отрицанието.

Пък аз си знам..... - когато има не само празник, но и делник, на мен ми е хубаво, защото получавам поне 4 целувки(вкл. мъжовата) за добро утро и поне толкова за довиждане, защото нямам нужда от ТВ или някой друг за да ми прави веселото - достатъчно е да се развихрят децата и да преживея най-прекрасното преставление, защото хладилника ни е с най-добрите рисунки, които обаче Лувъра за свое съжаление никога няма да притежава, защото имам 3+1 сърца, които тупкат и благодарение на мен, и за мен, защото няма нищо по-хубаво от това да се скарат децата ми, защото те имат с кого да се скарат, не са сами и не се чудят какво да правят, защото...., защото.......Списъка е дълъг, но той трябва да се изживее, само, когато ти мине през сърцето, само тогава си даваш сметка,че ти си най-богатия човек на света. Защото си дал не какво да е, а си дал живот, който е дар от Господа. Защото си станал родител, защото не си бил току-така на тази земя, защото няма нищо по-прекрасно да видя материализираната любов между мен и Милия, плода на нашата любов.

Защото е прекрасно да видиш объркването на контрольора във влака, който те пита - Ама и трите ли са ваши?, лекаря в родилното да те пита - Първо ли ти е? А ти да му отговориш - Не, трето! Да видиш опулената физиономия на хората, които ти казват - Ама вие сигурно сте го карали до момче и да разберат,че първородното ми е момче и че не сме го карали нито до момче, нито до момиче, Да те попитат - Ама от един брак ли са?, да ме оглеждат току да открият нещо циганско в мен, не че на моменти нямам нищо против да съм ромка, че те напр. ток не плащат и не ги глобяват за това......Защото в тези и много други моменти разбираш колко сме ограничени хората, как се задоволяваме с малко, как не искаме повече и повече от живота, как не сме толерантни към различните и как много бързо лепваме етикети, и как сме често едни дребни душици, които не могат да видят по-далеко от носа си, и как е по-добре да се занимаваме с другите и да ги плюем, а не да гледаме всеки в собствената ни паница.....

И в този смисъл - не ми пука за хорското мнение, но ми пука за състоянието на майка ми, когато разбере(защото ми е Майка с главно М) и ми пука за това дали всичко е добре и нормално с тази точка в мен, която вече би трябвало да има и сърце.........

Извинявам се,че споделих страховете си с вас......