Как се справяте с разделите?

Публикувана: 5 май 2009, 13:16 ч.
Последно мнение: 7 май 2009, 10:27 ч.

3 075
38

A

5 май 2009, 13:16 ч.

Интересно ми е как предприемате,осъществявате и преодолявате разделите в живота си?

Много мразя раздели...,не умея да ги инициирам и да ги осъществявам, а когато ми се налага да се разделям с някой ми е безкрайно трудно да изразя всички чувства на раздяла,тая ги в себе си,някак си.

Ясно е,че живота е срещи и раздели.... но как се разделяте?

Ще ми е интересно да разкажете и случки с реакции,постъпки и т.н.

argue

argue

Виж целия пост

O

# 1 5 май 2009, 13:26 ч.

Всяка раздяла-една малка смърт... Thinking

Thinking

Виж целия пост

# 2 5 май 2009, 13:29 ч.

Ако аз съм инициаторът лесно, ако не съм аз трудно.
Но както казват хората-клин клин избива.

Виж целия пост

Потребител

# 3 5 май 2009, 13:40 ч.

Every time we say goodbye, I die a little
Every time we say goodbye, I wonder why a little
Why the gods above me, who must be in the know
think so little of me that they allow you go

When your near there's such an air of Spring about it
I can hear a lark somewhere begin to sing about it
There's no love song finer but how strange
The change from major to minor
Every time we say goodbye

Виж целия пост

# 4 5 май 2009, 13:43 ч.

Много трудно приемам разделите, дори и чисто приятелските.
Само веднъж съм била инициатор аз. Много трудно ми беше докато се реша, 4 месеца отлагах да съобщя вече взето решение. Но със сигурност не ми беше толкова тежко, колкото ако съм се разделяла по причини независещи от мен.

Виж целия пост

A

# 5 5 май 2009, 13:46 ч.

Точно това е - когато инициатори сме ние е май по-тежко....осъзнаваш,че не обичаш разделите,осъзнаваш,че е много много гадно,а в същото време си налагаш решението....
И аз мисля,че ако друг човек иска да се раздели с мен едва ли ще страдам толкова колкото когато аз реша да си тръгна.
А замисляли ли сте се ... кой повече страда - този,който тръгва или този който остава.....?От гледна точка на движението,не за друго.Мисля,че винаги този който тръгва е в по-лесно положение....за този , който остава е по-адското....

Виж целия пост

# 6 5 май 2009, 13:51 ч.

Защото този, който остава все още обича и обикновено не очаква раздялата.

Виж целия пост

# 7 5 май 2009, 13:53 ч.

Цитат

Точно това е - когато инициатори сме ние е май по-тежко....

Аз обратното написах, но ти сигурно го чувстваш по друг начин.

Виж целия пост

A

# 8 5 май 2009, 13:57 ч.

Цитат на: pasinet в вт, 05 май 2009, 13:53

Цитат

Точно това е - когато инициатори сме ние е май по-тежко....

Аз обратното написах, но ти сигурно го чувстваш по друг начин.

Да

Grinning

Сега пак прочетох.Ами не знам защо но на мен винаги ми е било тежко инициатор да съм аз.Не го умея.Само при мисълта,че някой ще го заболи от едно мое решение.....+ гадоста и болката от самата раздяла....после дълго се обвинявам точно,защото решението е мое и топката остава в мен. А когато някой друг го реши - имам сили да го понеса колкото и трудно да е и не чувствам болка за двама, а само за себе си,защото все пак решението не е мое.

А що се отнася до оставащия и оставения - нямам предвид кой обича и кой не и кой е взел решението, а чисто физически.Когато единия се изнася да речем или заминава надалеч за да си тръгне просто - мисля,че този,който заминава и се движи нанякъде в друга посока му е по леко отколкото на този,който остава на старото място със спомените.....макар,че спомените си ги носим но е някак различно...

Виж целия пост

S

Ентусиаст

# 9 5 май 2009, 14:18 ч.

Дано никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка

Виж целия пост

# 10 5 май 2009, 14:31 ч.

Зависи за каква раздяла става въпрос. За временна или за постоянна, със семейството или с половинката. Временни раздели имам много често, инициаторът съм винаги аз, тежко е първите дни, но след като знаеш, че можеш да се върнеш е по-лесно. Постоянни раздели съм имала 2. Едната по моя инициатива... честно казано не ми беше толкова трудно, по-скоро изпитвах съжаление към въпросния човек, не се чувствах особено виновна (малко само), това е живота - не можеш да останеш с някого, само за да не се чувстваш виновен. Знам, че когато се разделим с приятеля ми, ще се чувствам много зле... дори не знам как ще го преживея пак. Сигурна съм, че не бих могла да се справя сама, как обаче нямам идея. А клин клин избива е доста вярно, но пък може да се окаже голяма грешка и да причини много болка на въпросният клин който трябва да избие другия Laughing

Laughing

Виж целия пост

Пристрастен

# 11 5 май 2009, 14:45 ч.

В повечето случаи аз съм била инициатор на раздялата с някой мъж.
Усетя ли в един момент, че нещата не вървят....предпочитам да си тръгна на време, отколкото някакви измъчени истории.
Не, не съм се чувствала зле. Чувствала съм се зле от това, че човекът от среща не може да го приеме и няколко пъти се е налагало да обяснявам, обяснявам защо повече не желая да сме заедно. Включително изтърпях и едно много неприятно и отвратително преследване от мъж, който си беше втълпил, че не мога да го зарежа.

Отделно веднъж ми е било кофти за човек, с когото се разделихме.
И друг път с много близки мои приятелки, с които 3години бяхме заедно докато следвахме. Но пък хубавото е, че си запазихме връзката и все още се срещаме. )

Виж целия пост

Регистриран

# 12 5 май 2009, 15:50 ч.

Ааааа... когато трябва да се разделиш с някой, който вече ти е станал непоносим - раздялата е благодат! Sunglasses

Sunglasses

Виж целия пост

N

# 13 5 май 2009, 15:55 ч.

А искате ли да останете приятели с другия или предпочитате да го забравите колкото се може по-бързо?

Виж целия пост

Регистриран

# 14 5 май 2009, 15:59 ч.

Зависи от човека.

А ти?

Виж целия пост

A

# 15 5 май 2009, 16:09 ч.

Винаги съм държала разделите да са цивилизовани и да няма драма.
Искам да остана с приятни спомени както и отсрещния да гледа така на нещата но понякога чувствата на другия са такива,че му е трудно да проумее.....
С бившия си приятел го постигнах, до ден днешен говорим и обсъждаме много неща.Не сме близо един до друг,което е добре но за сметка на това говорим,за което също много се радвам.

Дори когато някой ти е станал непоносим пък ти на него не си и иска да продължи с теб , как ще му обясниш,че за теб раздялата е благодат като в същото време виждаш,че една мечта умира в неговите очи?

Виж целия пост

N

# 16 5 май 2009, 16:59 ч.

Цитат на: cybercat в вт, 05 май 2009, 15:59

Зависи от човека.

А ти?

Зависи кое ще ме накара да се чувствам по-добре, защото понякога човекът може да не заслужава, но това да е начинът ти да го преодолееш по-бързо.

Виж целия пост

S

Пристрастен

# 17 5 май 2009, 17:19 ч.

Надявам се да не ми се случи никога. Бих била смазана.

Виж целия пост

санела

# 18 5 май 2009, 18:23 ч.

Трудно взимам решението / досега не ми се е случвал обратния вариант/, но след това лесно го преодолявам- винаги съм готова да започна нещо ново или отначало, не задълбавам в миналото.

Виж целия пост

B

# 19 5 май 2009, 20:55 ч.

Зависи с кой точно човек се разделям...,зависи от това дали съм държала на него или не..Ако не ме интересува даден човек, раздялата с него не ми влия въобще.. и си казвам "този човек за мен не съществува вече и край" smile3513

smile3513

Виж целия пост

Пристрастен

# 20 5 май 2009, 23:32 ч.

Имала съм две леки раздели и една особено тежка! Леките естествено бяха по мое желание, поревавах си 1-2 часа и толкоз. Виж третата, тежката... Няма такава болка просто! Месеци сълзи, 15 кг. отслабнах, пих успокоителни, унижавах се да го умолявам да не си тръгва, въпреки че беше необратимо... Искаше ми се да умра, нямах желание за нищо. Карах на автопилот, като някакъв робот бях. Гадна работа, не бих могла да премина отново през такъв ад Sad

Sad

Виж целия пост

D

# 21 5 май 2009, 23:43 ч.

Зле се справям Sad

Sad

Поради тази причина не прекратих на време две предишни връзки.Едната продължи 5 години и приключи в тотална агония а втората продължи 3 години като даже прерастна в таен от родителите брак и също завърши в тотална агония и развод.Обаче за сегашната си връзка,която също се надявам да прерастне в брак(този път без скрито покрито Grinning

Grinning

)съм готова на всичко да оцелее,още по малко че и дете чакаме с таткото. Wink

Wink

Виж целия пост

Редовен потребител

# 22 6 май 2009, 11:16 ч.

Сравнително лесно Shocked

Shocked

Имайки предвид, че обикновено аз съм тази, която дава много, очаква много и обикновено те решават да си тръгнат...
Когато мъжът ми си тръгна, ревах и не ядох 7 дни. После му теглих една майна и реших, че мога да се справя и сама.
Много ми помогнаха приятелките....Пък и някак почнах да си поставям цели, които нямаше да изпълня с него - апартамент на по-хубаво място, моя лична кола, повече купони Laughing

Laughing

, магистратура, пътувания....Животът ми се видя по-смислен като разведена, от колкото омъжена. Поне омъжена за него

Цитат на: Noia в вт, 05 май 2009, 15:55

А искате ли да останете приятели с другия или предпочитате да го забравите колкото се може по-бързо?

С някои съм оставала...за бъдещия бивш съпруг ще ми трябва време да преценя дали бих могла. Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

K

# 23 6 май 2009, 11:24 ч.

Нова съм във форума, но темата е много актуална за мен. Предстои ми развод, иницииран от човека с когото сме женени от 20 години. Изнесе се преди 3 месеца, но в дадени моменти все още ми е трудно да преодолея самотата. Добре че са децата. Имаме две прекрасни момчета на 20 и 16 години. Разелите са нещо ужасно.

Виж целия пост

Гост

# 24 6 май 2009, 13:08 ч.

Цитат на: kalina_b в ср, 06 май 2009, 11:24

Нова съм във форума, но темата е много актуална за мен. Предстои ми развод, иницииран от човека с когото сме женени от 20 години. Изнесе се преди 3 месеца, но в дадени моменти все още ми е трудно да преодолея самотата. Добре че са децата. Имаме две прекрасни момчета на 20 и 16 години. Разелите са нещо ужасно.

Здравей,живота сега започва...твоя живот.Децата са големи-почти,няма го и най-голямото дете.Супер!!!!!!! Party

Party

Party

Party

Party

Party

Виж целия пост

Регистриран

# 25 6 май 2009, 13:20 ч.

Цитат на: AGAPH в вт, 05 май 2009, 16:09

Дори когато някой ти е станал непоносим пък ти на него не си и иска да продължи с теб , как ще му обясниш,че за теб раздялата е благодат като в същото време виждаш,че една мечта умира в неговите очи?

Не си попала на такъв кратун, с какъвто аз се бях забъркала (и искрено се радвам за теб)!
Някога имах едно много обсебващо гадже, с което реших да скъсам. Обясних му най-културно, че искам да прекратим тези отношения, но той не разбра. Реши, че трябва да се бори за любовта ми. Започнаха едни преследвания, молби и крокодилски сълзи. Ревеше колко много ме обичал. "Добре - казах - да си останем приятели?" Да, ама не. Ако не съм с него - не може да съм с никой друг. И пак преследвания и т.н. и не дай си Боже да проявя интерес към някой друг представител от мъжки пол - отиваше при момчето и му обясняваше най-подробно какъв боклук съм (меко казано). Омаскарил ме е дори пред настоящия ми съпруг (в началото на връзката ми с него). Добре, че попаднах на Човек, който има глава на раменете си и знае как да я използва.
Е, това любов ли е? За мен този човек не заслужава никаква милост.

Имала съм и други раздели, било ми е тежко, но времето лекува. Идва един момент, в който осъзнаваш, че не си обичал самия човек, а идеализираният образ, който сам си си изградил за него. Минава. Peace

Peace

Виж целия пост

л

люсито

# 26 6 май 2009, 14:26 ч.

Всеки край е ново начало,съответно всяка раздяла е ново начало.

Виж целия пост

няма край

Гост

# 27 6 май 2009, 14:57 ч.

Никак не се справям.Не мога да се разделя завинаги с някой, който съм обичала и гледам винаги да имам една открехната врата, дори и никога да не ползвам тази пролука съм по-спокойна.
Някаква патология ще да е това Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

N

# 28 6 май 2009, 17:56 ч.

Еовин, съжалявам че така се е получило при теб, все едно беше вчера като писа, че ще се жените. Направил ти е услуга, не съжалявай за нищо. Hug

Hug

Цитат на: няма край в ср, 06 май 2009, 14:57

Никак не се справям.Не мога да се разделя завинаги с някой, който съм обичала и гледам винаги да имам една открехната врата, дори и никога да не ползвам тази пролука съм по-спокойна.
Някаква патология ще да е това Rolling Eyes

Rolling Eyes

На мен ми прилича на инстинкт за самосъхранение.

Виж целия пост

M

# 29 6 май 2009, 19:14 ч.

Как се справям ли?.. Thinking

Thinking

С бутилка водка и подходяща компания.. Embarassed

Embarassed

Sunglasses

Темата ми е актуална дори - онзи ден си изнесох и багажа от бившето семейно огнище..(напуснах го екстремно преди 6-7 месеца, но чак сега се върнах за да си взема нещата)

Все едно откъснах, смачках и захвърлих в коша последните 15 г..
В момента чувствам единствено огромно облекчение..
Трудно и адски тежко ми беше, когато търсех най-правилното решение..После действах бързо и целенасочено..

Виж целия пост

Пристрастен

# 30 6 май 2009, 19:19 ч.

Цитат на: magarence в ср, 06 май 2009, 19:14

Как се справям ли?.. Thinking

Thinking

С бутилка водка и подходяща компания.. Embarassed

Embarassed

Sunglasses

Ех, завиждам ти Crazy

Crazy

Жалко, че хич не ми върви пиенето, иначе и аз щях да пробвам Peace

Peace

15 години си е бая цифра откъдето и да го погледнеш Sad

Sad

Виж целия пост

Редовен потребител

# 31 6 май 2009, 19:28 ч.

Оу, и аз бях решила да пия.
Имахме в къщата само вино и ракия.
Погледнах двете бутилки, замислих се, и си рекох, че той даже и не заслужава да се напия за него Laughing

Laughing

Чак такава жертва, айде няма нужда.

Щото не пия алкохол, де.
Иначе може би по-лесно щях да се прежаля Joy

Joy

Виж целия пост

M

# 32 6 май 2009, 19:34 ч.

Всъщност просто имах късмет..

Трябваше да отида сама до Вн и да си събера нещата..Бях се подготвила за дълга и тягостна вечер и нощ..
Сигурно ми е личало, защото приятелят ми реши да вземе нещата в свои ръце..
Дойде с мен..взе си хотел и каза, че ще ме чака..

При това положение доста бързо се справих..отне ми по-малко от 2 часа..
А след това купих бутилка водка, любим шоколад и свещи и отидох в х-ла..

Беше съвършенното "сбогуване" - от терасата - прекрасна гледка към входа на морската градина, морето и тн.. свещи, музика и рамо, на което да си порева..( за 5 мин. де) Embarassed

Embarassed

Embarassed

Sunglasses

Wink

Виж целия пост

C

Casual_girl88

# 33 6 май 2009, 19:36 ч.

Изключително тежко преживявам раздели. Винаги съм имала сериозни връзки ( с изключение на една,която беше кратка) и разделите са ми се отразявали коя от коя по-зле. Изпадам в депресия два-три дни,а след това в много дълга апатия...
Не искам да си мисля,ако недай си Боже се разделим с приятеля ми колко време ще го преживявам

Виж целия пост

Новак

# 34 6 май 2009, 19:54 ч.

Изключително тежко......
Когато аз съм инициатор за раздяла - обмислям дълго, понякога прекалено дълго и отлагам във времето очевадния край. Една година отлагах такъв край.... и това може би ще остави следа върху целия ми живот в последствие - разминах се с нещо много красиво....
Когато трябва да приема факта, че приятел е решил да продължи по пътя си, без мен - е още по-тежко..... Повече от половин година се опитвам да се събера след такава раздяла, но.... не успявам....

Виж целия пост

J

# 35 6 май 2009, 19:56 ч.

Ами май до сега всичките ми раздели са били с различни, само една инициирана от мен, не ми трепна окото, а той плака доста. В последствие връщайки се назад осъзнах че съм била много груба с него и съм съжелявала, но връщане назад няма. Той и сега когато и да ме види ми е ядосан и сърдит. Една беше много тежка ... ревах в продължение на месец, умолявах ... но той беше непреклонен, болката дойде от това, че даже нямаше смелоста да ми го каже в очите, а ми го написа. Но всичко се преживява, сег акато се връщам назад ми е смешно, но тогава отслабнах, косата започна да ми пада от нерви. Гадно е. И най-вече е гадно когато човека няма смелоста да ти го каже, мъчи те, тормози те. Усещаш нещо, а незнаеш какво е.

Виж целия пост

V

# 36 7 май 2009, 09:17 ч.

Цитат на: juliejulie в ср, 06 май 2009, 19:56

Една беше много тежка ... ревах в продължение на месецИ, умолявах ... но той беше непреклонен, болката дойде от това, че даже нямаше смелоста да ми го каже в очите, а ми го написа. Но всичко се преживява, сег акато се връщам назад ми е смешно, но тогава отслабнах, косата започна да ми пада от нерви. Гадно е. И най-вече е гадно когато човека няма смелоста да ти го каже, мъчи те, тормози те. Усещаш нещо, а незнаеш какво е.

И аз така, само дето на мен даже не ми го и написаха, сетих се сама, а той не ме спря!
След 2 дена се жени за онази, която ми го отне. То всъщност а зй го набутах в ръцете де..Както и да е, да са живи и здрави!
Той ме мисли за луда!Ми то да ви кажа от толкова сълзи, болка и унижение, бях полудяла направо!
И въпреки, че знаех че не си заслужава да се обича такъв човек, просто не можех да спра!Не можех да си тръгна от него, а той отдавна си беше тръгнала от мен!Никой не го замени, а съм била с много по-по-по-най мъже и сега съм с такъв, за което не съжалявам Simple Smile

Simple Smile

Единственото, за което съжалявам е затова, че изгубих себе си, докато плачех за него и все още не мога да бъда същата като преди, а може би никога няма да съм. Най-вероятно ще мие по-добре!Но всичката тази омраза не ми понася, а немога да се спра и я прехвърлям върху хора, които не заслужават!
Гадно е да се разделяме!Не може ли всички да се обичаме, да разрешат многоженството и да си правим оргии Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Потребител

# 37 7 май 2009, 09:50 ч.

Много трудно се справям, особено когато инициативата е моя, а знам, че другия все още обича.
Дълго, прекалено дълго отлагах да съобщя решението, което вътре в себе си вече отдавна бях взела. Всеки ден преодолявах себе си, за да не нараня него. Стигна се до там, че изпадах в паника при обажданията му и изпитвах неприязън към присъствието му... не можех дори да се насиля да го целуна...И той усещаше всичко това по някакъв свой начин, но въпреки това неистово продължаваше да иска да сме заедно и вярваше, че това е период, който ще отмине. Това не е любов.
В крайна сметка нараних ужасно много- и себе си, и него-грешка, която никога няма да си простя.
Отлагането на едно такова решение дава фалшиви надежди на другия, върху които той крои планове си за съвместното ви бъдеще и за живота си изобщо. Жестоко е да поддържаш такава илюзия, много по-жестоко е от това просто да сложиш край.

Виж целия пост

J

# 38 7 май 2009, 10:27 ч.

Цитат на: Ulia в чт, 07 май 2009, 09:50

Много трудно се справям, особено когато инициативата е моя, а знам, че другия все още обича.
Дълго, прекалено дълго отлагах да съобщя решението, което вътре в себе си вече отдавна бях взела. Всеки ден преодолявах себе си, за да не нараня него. Стигна се до там, че изпадах в паника при обажданията му и изпитвах неприязън към присъствието му... не можех дори да се насиля да го целуна...И той усещаше всичко това по някакъв свой начин, но въпреки това неистово продължаваше да иска да сме заедно и вярваше, че това е период, който ще отмине. Това не е любов.
В крайна сметка нараних ужасно много- и себе си, и него-грешка, която никога няма да си простя.
Отлагането на едно такова решение дава фалшиви надежди на другия, върху които той крои планове си за съвместното ви бъдеще и за живота си изобщо. Жестоко е да поддържаш такава илюзия, много по-жестоко е от това просто да сложиш край.

Честно да ти кажа, отлагането на нещо, също е болка! Болка за теб защото виждаш мъката в очите на този човек, болка пак за теб, че седиш някъде без да искаш. Но моето мнение е, че е по добре да се казва истината в очите докато е време, защото после боли още повече! Неизвестността е отвратителна, гадаенето какво .... как .... защо?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Къде изчезнаха мидичките от плажовете? - лятна тема

9 403
47

Актуални теми и общи дискусии

Шестокласници 2019/2020

38 453
759

Набори

Изследване на ХОРМОНИ – 17 (тема за взаимопомощ и мнения върху резултати)

71 756
741

Искам бебе

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.