"Идва пролетта и носи слънце на Августовските деца!!!"

Това с по-големите деца засега ми е непонятно, но си важен и сериозен проблем, трябва да се намери подхода, който предполагам за всяко дете си е индивидуален. Желая бързо да минава този период и малките и големите дечица много да се обичат

Аз вече втори ден, лягам да преспивам Адриан и заспивам преди него.. След малко се събуждам а той вече спи  Душичка на мама, днес и аз му извадих летните чувалчета (добре че ме подсетихте), сега спи в един тип чаршафен 

Помощ, като се върнах от Плевен заварих у нас МРАВКИ  Пълзят в редица и ужасно ме дразнят  Имам отрова, но ме е страх да слагам заради София, тя навсякъде пипа, пълзи и всичко в устата слага като бебе ми е  Как да процедирам, дайте идея 

Ние днес бяхме на консултация, малко закъсняхме, ама..Тегло 8.7кг на 73см. Много ме е страх с тези по-едри частици, които вече трябва да започва да яде, чудя се и как да започна с тази попара  и този глутен..а бе дано да мине и този период. Зъби няма


Татиянка, честито ти християнче, много добре се е държал малчугана, дано и ние сме така 
Нещо моя човек започва все на ръце да иска и то не при кой да е, а все при мама  Умира за гушкане и целувки, пък и аз съм дашна 

Дони, приятно изкарване на Испанска земя, все се каня да те питам какво стана с твоя чичо, добре ли е човека Ох, сега прочетох последния ти пост. Кураж мила, пробвай нещо различно - не знам какво да те посъветвам 

Татиянка (Миши), силно гуш от нас, дано малките разбойничета те слушкат повече  Дано се видим на 1ви юни, да знаеш помня като слон 

Бизу, това, което ти казва доктора е препоръка. Ти сама трябва да прецениш кога детето е готово за дадена храна.

Лелее и Марти е така. Аз също съм се видяла в чудо. За всяка забележка крещи и изпада в някакви истерии с които се чудя как да се справя. Доволен е само когато всичко става както той каже, ама то не може така. Реве за всякакви глупости  . Не мога обаче да кажа че му е липсвало внимание, защото той цяла зима не е ходил на градина и сме били заедно по цял ден.
Незнам и аз как да го отуча от този рев и крясъци. Не става нито с разговори, нито с наказания. Който намери решението да свирка  

милички аз не съм много в час,ама повечето от вас знаят как е с болно детенце 
Дара и тази нощ вдигна 39,6 ,а сутринта също имаше над 38 градуса,накрая реших да я заведа на частен преглед след като нашата педиатърка не разбра какво и е .Оказа се,че има вирусна ангина,докторът предписа хомеопатични лекарста,което много ме радва,дано помогнат 
извинете ме за пореден път,че пиша само за моите проблеми,а не обсъждам и вашите,страшно егоистично е от моя страна и искрено се надявам скоро да наваксам пропуснатото и да пиша по темите.Дотогава ви благодаря за подкрепата 

Стелка, хубаво е, че сте намерили лекар и сте установили причината, поне ще си малко по-спокойна! Сега гледай Дари бързо да се оправя, а нашите дискусии и проблеми има кой да ги дъвче, виж колко сме много  Нацелувай малката мис от нас и те чакаме с хубави новини 

Здравейте и от нас!

Стелка хубавото е че сте открили причината и можете да започнете адекватно лечение. Дано кукла Дара се оправя бързо. 

Ели когато Стефи беше бебе и аз го имах същия мравешки проблем. Пробвах със сол - не стана и накрая миех пода по няколко пъти на ден с белина - гел (Доместос сега) и след няколко дена изчезнаха гаднярките.

За големите деца - единствения случай когато Стефи прояви дори и ревност не мога да го нарека е Вики докато беше съвсем мъничка, една вечер се разплака и каза "Мамо, завиждам на Вики, защото нейните родители не са разделени"  Скъса ми сърцето и пак говорихме много по темата.  Ние не сме спирали да говорим в общи линии през цялата бременност, а и сега. Понякога се уморявам, но голямото ми детенце има нужда от тези разговори и мисля, че има ефект. Още докато бях бременна и обясних, че малките бебенца имат нужда от мноооого внимание и гушкане , защото са малки и беззащитни, разказах и как тя се успокояваше и заспиваше като беше бебенце върху гърдите ми и т.н и т.н. Но и обясних, че това в никой случай не означава, че нея обичам по-малко и че майчиното сърце е като къщичка, в която има място за всички и това място е разделено по равно.  Другото е че винаги когато взема нещо на Вики, взимам и на нея. На изписването тя получи подарък от Вики, една мечтана кукла като жест на благодарност от сестричката си, че е такава прекрасна кака. Винаги когато кажа на Вики, че я обичам, го казвам и на Стефи и ги гушкам силно и двете. Наричам ги "сърцето на мама", "съкровищата ми " и винаги говоря в множествено число.  Всеки ден сядаме да си говорим как е минал денят и и я слушам внимателно. Това са нашите мигове заедно , само за нас двете и не позволявам на никой да ги нарушава. А Вики като че ли усеща всичко това и обикновенно си играе кротко в кошарата. Имам и невероятен мъж до себе си, който никога не си е позволил да дели децата нито чрез думи, нито чрез действия. Винаги казва , че обича и трите ни и ако е далеч, праща целувки на ДЕЦАТА. Засега това ми държане има ефект и се надявам да е така и за напред.
За сметка на децата обаче не съм от най-старателните и педантични домакини, но реших че къщната работа може да почака, докато детската психика и възпитание не.


Ние днес се разходихме, хапнахме и пийнахме кафенце с Ани и Ния (еййй голяма красота е това дете  ) и отидохме до Чиполино в търговски център "Friends" , аз уж влязох само за памперси , а излязох с..............нова лятна количка. 


Никой като не пише, аз си дописвам поста като се сетя нещо Искам публично да похваля Стефи, за успешно издържаните матури и да я поздравя за старанието , което положи. На мама златната муцунка (ама голямо ръчкане и напрежение беше, не и се учи много, много)

Асе-аз също не съм спирала да говоря; не опира само до разговора при по-големите деца, въпрос на тип психика и характер е, на чувствителност; Мари е най-желана и чакана именно от сестра си-не минаваше празник, на който Али да не си пожелаваше сестричка през последните 4-5 години; когато разбра, че съм бременна, плака от щастие; през цялата бременност не пропускаше възможност да погали корема ми и да говори на бебето; когато Мари се роди, тя е плакала отново от щастие...Не е разигравала дори една сцена на ревност досега...Купува й се точно толкова, колкото и на бебето, има всичко...Слабост е на баща си и го знае, дори понякога ми става жал за Мари, защото Али е абсолютна фаворитка за сърцето на баща им ; м/у нас с баща й няма някакви сериозни скандали или проблеми, има търкания като във всяко семейство, но без излишни психоефекти, побоища и тем подобни екстри -т.е. да чукна на дърво, се радва на здраво, стабилно семейство. Мисля, че просто изживява нещата в себе си и то някак избирателно, на моменти, чисто по детски и това дава отражение в/у поведението й; немога да я виня, защото самата аз, като първо дете, със сходна разлика с брат ми, съм минала през всичко това...Мисля, че има нужда от време, за да свикне, че вече трябва да дели първото място със сестра си(защото Александра беше единствена и за нас, и за бабите и дядовците си-няма братовчеди, няма конкуренция )
И ние днес се бяхме разплули лежерно на едно от кафетата в градинката при Народния с Буби и Борис. Мари беше в изключително палаво настроение и мяташе влажни погледи на Бориско, но той беше железен отвсякъде и не се поддаде на чара й Мъже....тя не се обезсърчи-що е време, е пред нея

Нелка естествено, че всичко опира до характер и психика. При всяко дете е различно, аз само споделям как постъпвам аз с голямото си дете, може пък да е полезно за някого. Далеч не искам да упреквам никого.  Сигурна съм, че правиш абсолютно всичко по силите си, ти си добра майка и домакиня (нещо което аз не съм  ) Мен лично винаги от ревността между двете ме е било ужасно страх предвид семейното ми положение. Сега продължава да ме е страх, но вече в бъдеще време - как точно да обясня на Вики например защо кака и не казва на Жоро "тати" и какъв и е на нея бащата на Стефи , защо братчето и/или сестричето на Стефи не са и нейни брат и/или сестра и ей такива мисли ме борят от известно време, защото тези въпроси неминуемо ще ми бъдат зададени и от отговорите им зависи поведението им натам. Ама ще го измисля няма друг начин.

Не съм казала, че упрекваш някой, разбира се, че споделяш, както и аз...по тези теми само тук и с вас май мога да говоря И мен ме е страх за отношенията помежду им, защото имам лошия пример на изродените отношения м/ майка ми и сестра й...затова не съм спирала да говоря на Али, че Мари трябва да е най-близкия й човек, нейната сродна душа; че дори нас с баща й да ни няма, тя ще има своя плът и кръв...Не съм перфектна домакиня, ти поне си наясно, трезво преценяваш какво може и какво е важно да свършиш, а аз опитвам да огрея навсякъде и резултатът не е розов...Освен това, на Али й се наложи да порастне по-бързо, отколкото трябва за някои неща-виждала ме е нееднократно да изпадам в депресии и да плача и неминуемо съм я разстройвала...дете е, не е било редно да давам воля на емоции и чувства пред детето си,знам го, отчитам го и като грешка, но е трудно да се владееш и да се отдадеш на радостта от новото майчинство и на децата, когато собствения ти баща се бори за живота си...А за мен родителите винаги са били фундамент-вечно зад мен, подкрепяйки ме във всичко на 100 процента и раздавайки се...Абе сложно е
Утре смятам да ходя към Южния с децата-ако някой се навие за разходка натам, ще се радвам да се видим

За предизвиканото по-бързото порастване ако искаш ще си говорим като се видим, темата ми е болезнена и не ми се излага в публичното пространство А психоложката при която водих Стефи след развода ми каза следното: " Не се срамувай да плачеш пред детето си, не крий когато си тъжна, но помни че детето не ти е приятел. Или с други думи децата стават по-разбиращи и състрадателни, когато разберат че мама и тате също изпитват всички нормални човешки емоции" . Да са ни живи и здрави дечицата и дано успеем да съхраним семейните ценности у тях. 
А за Южния съм за, но мога да съм на линия към 17:00, защото имам 1 час път пеша от вкъщи.

Ами аз също смятам към 16 часа да тръгна от нас за Южния, че в тая жега не се издържа, така, че може да се видим. Ще се доуговорим. Александра не е на у-ще нито утре, нито в понеделник и вторник- заради матурите запечтват училището им и ще се разхождаме трите в пакет Айде ще лягам, че малкото сега ще писне и пак ще се зомбирам

Добро утро, поспаланки!  Хайде на кафе

Хубаво е да си поспинкаш повече поне в съботата, още повече като вали и дъжд, ама  при мен не стана. Калоян се размрънка, но успя да заспи пак за разлика от мен. Нощес го оставих само по боди с дълъг ръкав, но пак спа неспокойно и беше нещо като потен, та довечера ще му сложа бодито с къс ръкав.

Ох, тежка тема сте подхванали за каките и батковците. И мен винаги ме е било мнооооого страх от ревност при Ники, защото и той е по-чувствителен като мене и приема нещата навътре и мълчаливо (това не като мен) и не показва какво чувства и какво го мъчи. Знаете ли преди месец какво видях.... Съжалявам, ако ви разстроя, ама.... аз една седмица после ходех като болна.......... Едно семейство с батко, колкото Ники и момиченце на 1 годинка и малко - та баткото от ревност спира да си движи десните крак и ръка, сякаш са му парализирани, крачето си го влачи след левия, а ръчичката си я държи свита пред корема  Майката ми се оплака, че къде ли не го водили, какви ли прегледи не му правили и си е напълно здраво детенцето, само дето много тежко приема сестричката си, допълнително всеки път, когато има възможност я дразни нещо или тормози  Ох, момичета, много зле ми подействаха, а колко нощи после не спях мислейки за тях.
При нас положението е на моменти, но не мисля, че е от ревност, щото той си е така и от преди да се роди Калоян. Просто има моменти, когато става ужасно ревлив, много сприхав, лесно се сърди, но обикновено тези моменти отминават като направи някоя хубава беля и се нареве хубаво, т.е. накажа го в стаята му и той понеже не е свикнал и го приема този факт много тежко. Ама след като се нареве едно хубаво, т.е. понапъва се около час да реве и извива и после се получава едно послушно и добро момче. Аз лично много мразя да ми реве, за да получи нещо. И когато мрънка така, го оставям или нарочно не му давам (купувам) даденото нещо. Сега периодът на Ники му е  - от много внимание да не ревнува, стана презадоволяване. Все нещо иска, иска, иска и пак иска...... Онзи ден му забраних да казва иска, не че той не се усети веднага да си поиска следващото с думите "може ли да ми купите..........."  Та сега проблема ми е да го науча да цени нещата, каквито и да са и, че колкото повече има, толкова по-малко цени това, което има. За награда, че започна да спи сам, му взехме рибката. Луда ме направи още от много месеци насам за рибка. Но чакахме да стане достатъчно голям, че да може да се грижи сам за нея. Е - взехме я, а сега аз се грижа за нея. И като му кажа, защо не се грижи за нея, той - "върни я в магазина"  Е не е ли презадоволяване това 

Малеееееееееееее, ако искате не го четете този дълъг пост, ама аз като видя компютър на спокойствие сутрин  (всички още спят) иииииииииииииии се унасям............. Спирам.

 Желая ви хубав ден! 
 

Асе, разплака ме рано- рано  много хубаво си обяснила на каката 
Венци заспа преди малко, след като се събуди в 6ч тази сутрин. мисля, че му е избило едното зъбче горе до резците ( не знам как се наричат  ), но после ще проверя по- обстойно и ще информирам. 

Влизам набързо да се отчетем от консултацията 9кг и 80 см.Наддали сме 300 гр и сме с 2 см по високи.
Ние тъкмо се нагласихме да излизаме и Гого заспа.Сега го чакам да се събуди и излитаме.

Асе, първият ти пост за децата все едно аз съм писала 

Бланши, наистина всяко дете е различно, а и подходът към него, но в общи линии, когато се държат така значи има проблем и често е в нас възрастните вината, или имат нужда от още внимание, или от по-малко забележки (аз лично често прекалявам), а и напрегнатият ни живот несъзнателно се отразява и на тях... всичко усещат милите... дори и да не са свидетели на нашите проблеми... Никой не знае какво става в малките им мозъчета. Предполагам не е без значение и самата разлика в годините на двете деца. Говорете, търси разковничето към детенцето си - ти най-добре можеш да прецениш какво е 

Валени, и рибки имахе... беше ми омръзнало да се старая да не ги забравя... а този аквариум как се мие... Скоро домашен любимец  Да порастнат и двамата, ако искат да си вземат 

Кико е хремав и тази нощ не спахме много...  Все му е горещо и е потен, нощем постоянно е отвит...  Спи вече по къс ръкав и пак не става... 

Ставам да се приготвяме за разходка