
Голямото ти момче да расте умно и да се гордееш винаги с него! И винаги, винаги да сте заедно и да се обичате

. 

http://media.snimka.bg/2951/012156697.jpg


по цял ден не спи,нощем се буди по безобразно много пъти.Откачам вече.Не спира да се движи,върти,обикаля,ходи,реве...абе все нещо върши и аз каталясвам от ранни зори
Изтъркала си е новите обувки днес от ходене по градинките
Яде като ламя щото и аз да не се спирам все ще съм гладна
В понеделник ще видим колко сме големи но се съмнявам,че сме стигнали 8 кила.

Утре ще има още тичане нагоре надолу 
много щастливи мигове на Лени и на цялото ви сладко семейство 
И ще липсваш, чакам те с нетърпение обратно..
. Каши от бурканчета аz не съм давала. Май не се сещам и как точно иzглеждат.. Но йогуртите с плодове, както и плодовете с иzвара zа след 7ми месец давам от около две седмици, само че не всеки ден, а когато ми скимне. Толкова са вкусни, че ми иде аz да ги нагъна направо. И малката ги харесва, но то тя всичко харесва де 
. А малката гък не каzа, zаслужава да я похваля душата. Яде, спа, оглежда, хили се на хората (а бяхме там от 13ч до 21ч)
Дано все такава да е, че все не мога да повярвам, как може така да си кротува..
Ех, на мама сладкото шарпейче


за БЦЖ питах защото знам че 7-8 месец се прави манту ако няма белег и ако е отрицателно и то се реваксинира детенце
,а нашия е не само положителен ами и все си мисля,че се възпалява 
,защото вчера пък не акахме....не е акала толкова от как не я храни свеки...че тя с нейното прехранване детенце ака по 2 пъти на ден.
неговото край няма 


-организирам за пореден път майка ми да гледа бебо-спирам я от работа.Отивам пред кабинета 20 жени обаждам се на д-рката като си мислех,че щом ми е казала дата е вече планово и тя ми казва -ама аз какво да направя и аз и казвам,че сме се разбрали за днеска и тя казва -да ама имам спешен ангажимент и може само да ме приемат в болницата,но аз отказвам заради кърменето.При което на мене ми призлява и питам ,а за 8 -ми сигорно ли ще е -а тя ми вика-надявам се
Така стягам се пак на 8-ми-бях втора пред кабинета в 8.30ч. и зачаквам да дойде д-р.Звъня и по моб.тел. да и кажа,че съм там,за да видя какво е положението,а тя не вдига и нали се сещата какво напрежение изживявам.Но в 9ч. тя се появява и се оказва,че тя ще приема чакащите в кабинета/тя е зав.гин.отд./Пак се направи,че не ме познава като ме видя-интересно как акушерката и дето не е взела и лев от мене ме познава?Иаз си викам е сега няма вече как да ме върне нали тя приема в кабинета.Същевременно до мене седи една жена дето чака с епикриза и постоянно ме занимава с епикризата си ,да я чета и разгадавам-все едно съм лекар и ме натоварва психически,но търпя.Така влизам в кабинета 9,50ч. нищо ,че бях втора 2 ги взеха преди мене-протежета и д-рката все едно не ме познава вика ми съблечи се.Сядам на стола и та вика -я да видим ти какъв конец искаш толкова да ти махам-ами то няма нищо-абсорбирало се е./понеже гледа вече раните,а преди бяха подутини.Защо да те режеме -виж как хубаво е зарастнало.Аз обаче мълча тоя път и не поддавам на провокациите.И почвам да обяснявам,че ми е дискомфортно вече много ит.н.,а тя вика ами добре то май има нещо на вътре ама да видим дали ще излезе нещо-щом толкова държиш да те режеме.Питам с пълна упойка ли ще съм и тя вика може и местна и почна да ме навива за местна-щом зъб вадели с местна-един конец ли да се опъне-пък ,ако ме боляло много щяла да викне анестезиолог../до сега всички искаха с пълна,че не се знаело колко надълбоко е конеца и да не пищя от болка/Пак я попитах дали ще ме изпише днес заради кърменето и тя-да.Подготвяйки ми документите акушерката ме праща за такса 4.80лв. и д-рката вика с огромно съжаление,че съми била бюджетно и дори нямало да мина по пътека/какво ли пък направление ми е дало джипито?/10ч. ме настаняват в отделението и се зачаквам-като изрично питах д-рката какво да правя да я чакам ли и тя -да.Другите жени ги оправяха за 15 мин. и малко като ги гледах какви са след пълна упойка ме дострашаваше-като наркомонки-хахо малко.
Бодеше ме с иглата и напипа конец.Поиска скалпел и извади конец с възел 1.5см. дълъг и 1.8мм. дебел силиконов/гадника гаден-конеца де/Ккво щастие изпитах само и облекчение,ако знаете...Май акушерката дето ми е махала конците/тя беше една дето си попииваше като беше нощна смяна/ не го е направила както трябва-защото той каза,че никой няма да ме шие вътре със силикон.Той също много се зарадва ,,че намерихме конец и то без пълна упойка.в15.15ч. бях готова.Изписа ми 2 мехлема единият антибиотиче да лекувам инфекцията.ТСега съм малко като след раждане трудно си сядам на дупето
-не ме ши-разреза е до 1см.В 15.30ч. си тръгнах и бях най-щастливият човек.Мацките от стаята ми викаха,че доста съм се била спекла.Аз си мълчах,но явно си е личало.-едва не ревнах след като не ми вдигаше д-рката.Надявам се така да завърши моята история.
, важно е че всичко е зад гърба ти
, така цветно си го обяснила, че дори и аз почувствах облекчение - повярвай ми
А тази лекарка
, бих я сменила 
до скоро мила 
, преварявала съм в началото някои играчки, лъжички...но отдавна вече НЕ. Имаме белег БЦЖ, но ще попитам лекарката за всеки случай, тя досега нищо не е казвала
може и да го е виждала
. За храненията няма да влизам в подробности, з-то не се храним в никакви точни часове, всичко при нас е около
Все пак по обяд ЗП или МЗП и от няколко дни следобед каша 
май ще се прибираме за обедния сън
Четох, писах - никой в темата не се вясна 




Добре, че вече всичко е зад гърба ти
Препоръчани теми