
Много хора ще ме съдят,но няма да ви казвам как ги взимам след нашите пътувания разлигавени до n-та степен .Седмица ми трябва ,за да въведа ред вкъщи
Та мисълта ми е къде изчезнаха истинските всеотдайни баба,или пък ние не ги допускаме,за да се доказваме,и накрая да се разболеем?И как моята баба ни е гледала 2 по 2 внучета и е работила,за да ги облекчи с 2-рите деца?И не е ли прекалено удобно да си намират предтекст да не гледат внуци.Е,това ме дразни най-много-липсата на съпричасност.А нали утре ще остареят и те ще имат нужда от грижи и внимание?И с какви очи ще ги изискват?
Хайде,Ронка,е далеч и я разбирам!Само че ние живеем в един град и е доста гадничко да не помагат.Иначе ми е ясно ,че ще се справя сама и с 2-те.
Просто ми е болно като слушам все повече майки как не разчитат на никого...Прощавайте,страшно съм негативна днес.
Ама и мислите ми бяха толкова объркани.

Снощи я бях оставила вечерта да я гледат за час, като изрично бях предупредила да не я хранят и нищо да не й дават за ядене докато стане време за вечеря, ние малко закъсняхме, но ми стана много приятно когато разбрах, че са ме послушали
Малката се набесня на воля, надишахме се на чист въздух, а за природата думи нямам 
Това ,което описвате със Зузи,го преживях и аз(мастита,де).И си права,че насила хубост не става,но аз реших да пробвам да променя нещата-голямата семейна идилия обаче е мит!Може би ти завиждам,че си далеч от всички!И на мен ми иде понякога да изчезна нанякъде,но не ща да бягам!
Ей, ама побеснях. Но понеже като съм ядосана казвам много неща, за които може после да съжалявам- и си излязох.
Ох, какви ли не още неща... не е за разказване. Темата беше за помагането, но се отнесох. Какво да кажа- не им искам помощта, но колко пъти са казвали да им дам Миша като отрасне, да я гледат на село. Аз мълча само, за да избегна спора. Но като дойдат не могат 10 мин да се справят с нея, а какво остава за цял ден, седмица, лято. Дано не ми се случва така, че да не мога да си я гледам и да се налага друг да моля за помощ
ОК, спирам да не досадя.
еее много се смях 