Аз с моята още не мпга да се оправя 
а то бяха караници бяха панаири..пробвах и с добро,но съвсем ми се качи на главата.Сега съм и дала пълен IGNORE....и като,че ли е по -добре 
Ние за щастие не живеем заедно,но преди да се изнесем от тях беше ужас.Незнам даже как направихме бебето......!Оба4е живеем много близо и винаги като дойде се дразня много.Не давам да ми се бьрка.Тя ме познава и знае 4е много мразя да ми се бьрка някой в работите.А и сьм медицинско лице и с това се справям сама и нямам нужда от нейните сьвети.Но за сметка на това все иска да знае кьде ходим,защо......,кога ще се вьрнем...... 
и иска всеки ден като излизам да се отбивам при нея и да вижда бебето,даже се сьрди като не отида и 4е не се допитвам до нея за бебето.НЯМА ДА СТАНЕ 
!!!!!!!! ),до сега около 10 пъти го е видяла за по 10-20 мин. 
тука 98 страници са изписали и решение не са намерилиhttp://www.bg-mamma.com/index.php?topic=246354.0 
Това е най-доброто,което може да ти се случи. 
.Ние сме врата срещу врата и въпреки това отървия няма.Редовно ни посреща на вратата.Всеки ден трябва да се види внучето.Но пък като имаше беба колики или сега зъбоникнене като и я оставя и я забравя 
,дотърчава с бебето и така за известно време я забравям.И естествено никакво инфо кога,къде,какво.Като и писне да звъни на вратата се виждаме по-редичко.Но отпусна ли се,залепя се веднага.Важното обаче е мъжът ви да има реален поглед върху ситуацията,иначе нищо не помага.Еми тя майката си е майка,почти винаги е ангелче .И пред него нито дума.А вече се наложи и двамата да не чуваме,на коментарите и се отговаря с мълчание.Така е по-добре отколкото да се караме.И като ми изпуши главата сестра ми и съседката са насреща,при тях положението е по-критично,събеседването успокоява.И така до следващия път . Препоръчани теми
