Да допълня Фукла - не просто е важно да пускаш автобиографията на безчет нетаргетирани мейли, а е важно и какво пише в нея. За мотивационното писмо да не говорим. Изобщо важно е да се презентира човек така, че да привлече вниманието към себе си и да покаже с какво точно той може да бъде полезен на конкретна позиция. Точно по тази причина много малко от случайните кандидатури се разглеждат сериозно - те по никакъв начин не показват на работодателя този човек, така стихийно изпратил CV какво предлага на фирмата, за каква позиция има претенции и какво може да постигне, ако му се възложи тази работа...
Виж целия пост
Как си търсите работа??
- Публикувана: 13 май 2009, 11:11 ч.
- Последно мнение: 29 май 2009, 16:26 ч.
# 31
13 май 2009, 22:35 ч.
Как' Сийка, моят извод е, че идеалният служител за много фирми за съжаление трябва да е без значение с колко деца или на колко лазарника... а просо доволно натеглив. От тия дето мислят стереотипно, клиширано. Нали се сещаш? От тези дето например много се кефят на тимбилдингите и по време на тях се надпреварват с какви по-заучени фрази да си послужат. Идеалният служител освен това трябва много да му се услаждат шефски дупета. Все си мисля, че ако ги има налични тия работи и възрастта и хлапетата нямат значение. Винаги е важно да се захранва егото на правилния човек. Аз например в работата си знам едно такова момиче. Нищо и няма. Не е лош човек, но... много стереоптипна личност. Та чак скучновата. Но иначе стриктна, дисциплинирана, отдадена. Боже, колко обичам нормалните, порочни хора. Дето си вършат работата обаче и никога не се колебаят доволно да напсуват някой дето не им е по вкуса!
Виж целия пост
# 32
13 май 2009, 23:13 ч.
Привет! 
Аз наскоро започнах да си търся работа сериозно. И стигнах до извода че най-лесно те взимат на работа за без-пари (200-300лв).
И задължително те питат за семейното ти положение (т.е. имаш ли деца). 
Смятам че наличието на деца или бременност е решаващ фактор за трудовото ти положение. 
Има два действителни случая на които бях свидетел: В първия случай работа на която взимат всички (от 18г. до 65г) работа на която вечно търсят хора отказаха да наемат едно 18 годишно момиче защото наскоро се е оженило най-вероятно било бременно!!! 
Друг случай: жена на 28 години, намират предлог да не я върнат на работа след една година майчинство!! 
Това като в България никъде го няма пък после се раждаемостта била ниска!
Виж целия пост
Аз наскоро започнах да си търся работа сериозно. И стигнах до извода че най-лесно те взимат на работа за без-пари (200-300лв).
И задължително те питат за семейното ти положение (т.е. имаш ли деца). Смятам че наличието на деца или бременност е решаващ фактор за трудовото ти положение. Има два действителни случая на които бях свидетел: В първия случай работа на която взимат всички (от 18г. до 65г) работа на която вечно търсят хора отказаха да наемат едно 18 годишно момиче защото наскоро се е оженило най-вероятно било бременно!!! Друг случай: жена на 28 години, намират предлог да не я върнат на работа след една година майчинство!! Това като в България никъде го няма пък после се раждаемостта била ниска!
# 33
13 май 2009, 23:18 ч.
Пускам мълва сред приятелите, че си търся работа. До три месеца имам няколко чудесни предложения.
Сега, като ме гледат познатите ми, че се мотам от една година, взеха сами да ме подпитват дали не ми се иска да им поработя. Мислят си, че като не приемам предложения, явно очаквам да наддават за мен. Как да ги убедя, че безработието ми харесва?!
Виж целия пост
Сега, като ме гледат познатите ми, че се мотам от една година, взеха сами да ме подпитват дали не ми се иска да им поработя. Мислят си, че като не приемам предложения, явно очаквам да наддават за мен. Как да ги убедя, че безработието ми харесва?!
# 34
13 май 2009, 23:32 ч.
Кажи на всички познати.
Кандидатствай за всяка позиция с отделни документи.
Когато ми изтичаще майчинството реших, че не искам да се върна на същото място. Като се върнах, бях щастлива че вече 2 месеца търся ново. На 3тия месец търсене бях наета.
Бях кандидатствла на 6-7 места. Обадиха ми се от всички. Дори за отказ по документи от 2 от тях. Тогава нямах голям стаж или опит, но пък предходнат ами работа не беше лоша и така стигнах до 2 ро интервю за 2 позиции и получих едната. Сега не е същото, но това, че всяко CV беше различно, както и писмото към него /и всичките верни естествено/ имаше значение.
Виж целия пост
Кандидатствай за всяка позиция с отделни документи.
Когато ми изтичаще майчинството реших, че не искам да се върна на същото място. Като се върнах, бях щастлива че вече 2 месеца търся ново. На 3тия месец търсене бях наета.
Бях кандидатствла на 6-7 места. Обадиха ми се от всички. Дори за отказ по документи от 2 от тях. Тогава нямах голям стаж или опит, но пък предходнат ами работа не беше лоша и така стигнах до 2 ро интервю за 2 позиции и получих едната. Сега не е същото, но това, че всяко CV беше различно, както и писмото към него /и всичките верни естествено/ имаше значение.
# 35
14 май 2009, 00:43 ч.
Грамотно написаното CV e важно, разбира се, но клишираните HR съвети и правила, за това как да се "презентираш" са малко дразнещи. Едва ли не няма значение какво си знаеш по професията, а само да можеш да впечатлиш HR "експерта" със заучени фрази (ако я докараш до интервю) и атрактивно CV.
Редно е, ръководител, който е наясно, какво иска да си даде сметка какво предлага кандидатът независимо от това какво е CV-то (не говорим за такова изпъстрено с правописни грешки или издаващо липса на компютърна грамотност).
Иначе някъде четох, че в изследване работодатели признават, че в 80 % от случаите не успяват да наемат най-удачния кандидат.
А между умения да се "презентираш" и добри връзки, аз лично избирам второто.
Виж целия пост
Редно е, ръководител, който е наясно, какво иска да си даде сметка какво предлага кандидатът независимо от това какво е CV-то (не говорим за такова изпъстрено с правописни грешки или издаващо липса на компютърна грамотност).
Иначе някъде четох, че в изследване работодатели признават, че в 80 % от случаите не успяват да наемат най-удачния кандидат.
А между умения да се "презентираш" и добри връзки, аз лично избирам второто.
# 36
14 май 2009, 08:34 ч.
Аз пък от две години си търся пелсонал...и не мога да намеря.
Снаха ми също търси и все няма кандидати.Наложи и се да
ползва услугите на посредническа фирма за подбор на
персонал-и там нищо.
Нещо не ми се връзват нещата...
Виж целия пост
Снаха ми също търси и все няма кандидати.Наложи и се да
ползва услугите на посредническа фирма за подбор на
персонал-и там нищо.
Нещо не ми се връзват нещата...
# 37
14 май 2009, 09:25 ч.
Защо да не ти се връзват?
Човешките ресурси са кът. Няма политика по задържане и усъвършенстване.
Те си изтичат зад граница или пък към собствен бизнес.
От друга страна "нискоквалифициран", че и по-експертен, персонал с добра квалификация се намира трудно, защото хората нямат стимул да се развиват. Отделно се предлага ниско заплащане, което кара хората да се пренасочват.
Виж целия пост
Човешките ресурси са кът. Няма политика по задържане и усъвършенстване.
Те си изтичат зад граница или пък към собствен бизнес.
От друга страна "нискоквалифициран", че и по-експертен, персонал с добра квалификация се намира трудно, защото хората нямат стимул да се развиват. Отделно се предлага ниско заплащане, което кара хората да се пренасочват.
# 38
14 май 2009, 09:26 ч.
И лоши битови условия. Много мениджъри спестяват средства за ремонт и подобрения на работните помещения.
Виж целия пост
Отделно се предлага ниско заплащане, което кара хората да се пренасочват.
И лоши битови условия. Много мениджъри спестяват средства за ремонт и подобрения на работните помещения.
# 39
14 май 2009, 09:30 ч.
Отделно, че сульо и пульо, видели се с малко пари, почнаха бизнес да въртят. Няма лошо, че почват неподготвени, но нямат и желание да се научат. Правят куп глупости, за които обвиняват персонала. На всичко отгоре пренебрегват елементарни неща както в отношенията с тях, така и с клиентите. И после роптаят...
Е, кой е този идиот, който като види немарливото отношение на шефа си към собствения си бизнес, ще седне да се натяга? От какъв зор, когато и да го направи, нито пари, нито благодарност ще получи?
Рибата винаги се вмирисва от главата.
Има и обратното - лъскав магазин, а полупразен. Продавачките се чудят какво да отговарят на въпросите на клиентите, които искат да купят, а няма. Но ако питаш собственика защо не зарежда, онзи ти отговаря: "Аууу, ма не мога да замразявам толкова пари в стока!". Ами къде си тръгнал тогава?
Виж целия пост
От друга страна "нискоквалифициран", че и по-експертен, персонал с добра квалификация се намира трудно, защото хората нямат стимул да се развиват. Отделно се предлага ниско заплащане, което кара хората да се пренасочват.
Отделно, че сульо и пульо, видели се с малко пари, почнаха бизнес да въртят. Няма лошо, че почват неподготвени, но нямат и желание да се научат. Правят куп глупости, за които обвиняват персонала. На всичко отгоре пренебрегват елементарни неща както в отношенията с тях, така и с клиентите. И после роптаят...
Е, кой е този идиот, който като види немарливото отношение на шефа си към собствения си бизнес, ще седне да се натяга? От какъв зор, когато и да го направи, нито пари, нито благодарност ще получи?
Рибата винаги се вмирисва от главата.
И лоши битови условия. Много мениджъри спестяват средства за ремонт и подобрения на работните помещения.
Има и обратното - лъскав магазин, а полупразен. Продавачките се чудят какво да отговарят на въпросите на клиентите, които искат да купят, а няма. Но ако питаш собственика защо не зарежда, онзи ти отговаря: "Аууу, ма не мога да замразявам толкова пари в стока!". Ами къде си тръгнал тогава?
# 40
14 май 2009, 09:31 ч.
Много точно Как' Сийке..
Дааа... Те нали работят... Как се чувстват - удобно ли им е, оценени ли са морално и финасово с придобивки, усъвършенстване и заплащане - това са подробности...
Когато си по-подготвен и по-милеещ за бизнеса от шефа... време е да му станеш конкуренция.
Виж целия пост
Дааа... Те нали работят... Как се чувстват - удобно ли им е, оценени ли са морално и финасово с придобивки, усъвършенстване и заплащане - това са подробности...
Когато си по-подготвен и по-милеещ за бизнеса от шефа... време е да му станеш конкуренция.
# 41
14 май 2009, 10:17 ч.
Белисима, като ти гледам подписа се досещам защо. Нищо лично, но да пишеш в темата е като се хвалиш с торта на диабетик.
Виж целия пост
# 42
14 май 2009, 10:36 ч.
Точно клишираните и изтъркани фрази изобщо не впечатляват
Въпросът не опира до това да си некомпетентен и добре презентиращ се, а да си компетентен с ясна самооценка за личните и професионалните ти качества. Когато тази самооценка се прояви в едно CV, а освен нея е налице и вътрешна мотивация за заемане на конкретното работно място, работата на HR-а е значително улеснена - тя е и в полза на кандидата. HR-ите по дифолт не са врагове на кандидата, да поясня
Виж целия пост
Едва ли не няма значение какво си знаеш по професията, а само да можеш да впечатлиш HR "експерта" със заучени фрази (ако я докараш до интервю) и атрактивно CV.
Точно клишираните и изтъркани фрази изобщо не впечатляват
Въпросът не опира до това да си некомпетентен и добре презентиращ се, а да си компетентен с ясна самооценка за личните и професионалните ти качества. Когато тази самооценка се прояви в едно CV, а освен нея е налице и вътрешна мотивация за заемане на конкретното работно място, работата на HR-а е значително улеснена - тя е и в полза на кандидата. HR-ите по дифолт не са врагове на кандидата, да поясня
# 43
14 май 2009, 15:46 ч.
... Въпросът не опира до това да си некомпетентен и добре презентиращ се, а да си компетентен с ясна самооценка за личните и професионалните ти качества. Когато тази самооценка се прояви в едно CV, а освен нея е налице и вътрешна мотивация за заемане на конкретното работно място, работата на HR-а е значително улеснена - тя е и в полза на кандидата. HR-ите по дифолт не са врагове на кандидата, да поясня[/color]
Ей това имах впредвид под клиширани фрази
Виждам, че си психолог, т.е. професионалист, но точно ясната лична самоооценка и мотивацията за заемане на конкретното място (за което обикновено нищо незнаеш от обявата) ми звучат много абстрактно. Чувала съм размисли на мои шефове след интервюта, за това какво им е харесало и какво ги е подразнило и съм чувала коренно противоположни мнения. Т.е. оценката за това е твърде субективна.
А за HR, мъжът ми беше на интервю, на което след като 1 час подреждал кубчета и отговарял на всякакви въпроси нямащи нищо общо с професията, успял да попита и той нещо и му станало ясно, че отсреща въобще незнаят какво всъщност се прави на тази длъжност.
В много професии можеш пряко да покажеш какво можеш. При това положение, какво значение има "ясната лична самооценка".
А какво ще кажеш за, ей това ми е любимо, "умения за работа в екип". Кой какво влага като го иска и как вие психолозите го оценявате в интервю. На мен ми звучи като "един-двама влачат работата на всички" и "тук не е много-много дефинирано кой за какво отговаря". Защо никой не иска "индивидуалисти, който искат сами да си отговарят за работата.
Виж целия пост
Едва ли не няма значение какво си знаеш по професията, а само да можеш да впечатлиш HR "експерта" със заучени фрази (ако я докараш до интервю) и атрактивно CV.
... Въпросът не опира до това да си некомпетентен и добре презентиращ се, а да си компетентен с ясна самооценка за личните и професионалните ти качества. Когато тази самооценка се прояви в едно CV, а освен нея е налице и вътрешна мотивация за заемане на конкретното работно място, работата на HR-а е значително улеснена - тя е и в полза на кандидата. HR-ите по дифолт не са врагове на кандидата, да поясня
[/color]Ей това имах впредвид под клиширани фрази
Виждам, че си психолог, т.е. професионалист, но точно ясната лична самоооценка и мотивацията за заемане на конкретното място (за което обикновено нищо незнаеш от обявата) ми звучат много абстрактно. Чувала съм размисли на мои шефове след интервюта, за това какво им е харесало и какво ги е подразнило и съм чувала коренно противоположни мнения. Т.е. оценката за това е твърде субективна.А за HR, мъжът ми беше на интервю, на което след като 1 час подреждал кубчета и отговарял на всякакви въпроси нямащи нищо общо с професията, успял да попита и той нещо и му станало ясно, че отсреща въобще незнаят какво всъщност се прави на тази длъжност.
В много професии можеш пряко да покажеш какво можеш. При това положение, какво значение има "ясната лична самооценка".
А какво ще кажеш за, ей това ми е любимо, "умения за работа в екип". Кой какво влага като го иска и как вие психолозите го оценявате в интервю. На мен ми звучи като "един-двама влачат работата на всички" и "тук не е много-много дефинирано кой за какво отговаря". Защо никой не иска "индивидуалисти, който искат сами да си отговарят за работата.
# 44
14 май 2009, 15:54 ч.
Е, да не сме малки деца, че да не можем да се сетим какво значи да работиш в екип?
Значи да знаеш твоята част от задълженията и да си я спазваш, да умееш да поемаш и чуждата, ако се налага, но без да се оставяш да бъдеш постоянно ангажиран от чужди задачи. Значи да не си конфликтен, да умееш да изграждаш и поддържаш отношения с останалите хора в офиса, (без тези отношения да излизат от границите), да балансираш, да си дипломатичен. Като се налага, да можеш да си защитиш мнението по такъв начин, че колегата да не ти се муси месец след това.
Ей такива нещица. Все близки до ума.
Виж целия пост
А какво ще кажеш за, ей това ми е любимо, "умения за работа в екип". Кой какво влага като го иска и как вие психолозите го оценявате в интервю. На мен ми звучи като "един-двама влачат работата на всички" и "тук не е много-много дефинирано кой за какво отговаря". Защо никой не иска "индивидуалисти, който искат сами да си отговарят за работата.
Е, да не сме малки деца, че да не можем да се сетим какво значи да работиш в екип?
Значи да знаеш твоята част от задълженията и да си я спазваш, да умееш да поемаш и чуждата, ако се налага, но без да се оставяш да бъдеш постоянно ангажиран от чужди задачи. Значи да не си конфликтен, да умееш да изграждаш и поддържаш отношения с останалите хора в офиса, (без тези отношения да излизат от границите), да балансираш, да си дипломатичен. Като се налага, да можеш да си защитиш мнението по такъв начин, че колегата да не ти се муси месец след това.
Ей такива нещица. Все близки до ума.
Препоръчани теми