Twilight/Здрач- сагата- тема 12

В Pieces of Flair на Facebook има много Twilight значки, някои са много сполучливи. Последната която си закачих на борда е
"Daaad, Mom is reading Twilight again!"  
"Татеее, мама пак чете Здрач!"

Да си призная изобщо не виждам романтиката в ваизмоотношенията между двамата 
Това с побутването на момчета си е съвсем нормална детска реакция - ей, приятелчето е с момиче. Още повече ако са знаели, че Джейк проявява по-голям интерес.

На мен ми беше изключително интересно да прочета СПОЙЛЕР - ЗАТЪМНЕНИЕ: връзката на Бела и Едуард през очите на майка й. Жалко че не се обясняваха повече. Как описваше тяхната любов и обвързаност, как се нагаждат несъзнателно един към друг, покровителството на Едуард.

Понякога ме е яд, че книгите се водят само през очите на Бела. Мисля, че ако не ги беше написала по този начин щяхме да вникнем повече в емоционалния свят на всеки от героите и какво чувстват в дадена ситуация. Затова и "Среднощно слънце" толкова много ни плени - заради втората гледна точка.

Момичета, благодаря за топлото посрещане  .
Започнах да чета Midnight sun – гледната точка на Едуард определено ми е интересна, защото имам нужда да си изясня как се стигна от “пееещата кръв” до истинската любов . В духа на несигурността на Бела продължава да ме гложди въпросът, който обсъждахте по-назад – щеще ли Едуард да се влюби в нея, ако 1) не беше физическото привличане ( не в човешкия смисъл ) от негова страна и 2) ако не можеше да прочете мислите й? Може би, понеже не съм прочела всички книги, ме изпълва съмнението, че ако поне едно от двете условия не беше налице, щеше да я смята за незначително човешко същество, склонно към мелодрами, със “смешни фантазии” и впримчено в глупавия “култ” към съвършената му красота. Ако можеше единствено да чете мислите й, това омагьосване, което Бела изпитва, всеки път когато я погледне, прекалената й съсредоточеност върху красотата и изящността му, липсата й на самочуствие че е привлекателна жена, която заслужава подобно “божествено създание” да й принадлежи...всичко това щеще да го отегчи до смърт. Ако пък само кръвта й го привличаше, за какво друго щеще да се хване? Дали закрилническият импулс, който изпита при лошите мисли на Джесика в стола, констатацията му, че  Бела има “интересно лице” или беглото чувство на ревност при мисълта, че ще се омъжи с бяла рокля някъде далеч от него, където ще има бъдеще, биха били достатъчни да се влюби в нея без наличието на поне една от горните две “екстри”?
Извън съмненията от Midnight sun и докато четях първите две книги, си мислех, че чувствата на Бела и Едуард олицетворяват съвършената, сюрреалистичната, невъзможната любов – тази любов, която в действителността не съществува, но понякога човек проявява слабост да избяга от реалността и да я пожелае. ( Защото в крайна сметка колкото и да е удовлетворен някой от връзката си, от партньора до себе си, такава сила на чуствата и по-точно такава еквивалентност, взаимност в силата на чувствата е невъзможна – поне, според мен ) Докато връзката между Бела и Джейк е реалната, приземената, тази, при която знаеш, че трябва да се примириш с по-малко, да жертваш илюзиите си за голямата любов в името на всеотдаен, обичащ те силно партньор, в случая Джейкъб, който освен всичко друго е готов да те приеме и без да го обичаш, респ. без да го обичаш достатъчно. В тази връзка смятам, че Бела е малко раздвоена в New Moon. Хем твърди, че Джейк й е най-добър приятел, хем ( точно преди да дойде Алис ) си представя евентуално бъдеще с него, в което тя ще се постарее да даде от себе си малкото което й е останало след опустошителната раздяла с голямата любов. Вие какво мислите?
Пак дълго стана . На финала да попитам Стефани има ли някаква умисъл при кръщаването на Бела с това име – Красив лебед. Лебедите са едни от малкото срещани моногамни животни в природата – когато партньорът им умре, остават сами до края на живота си и никога не се събират с друг. Даже страдат толкова силно, че понякога умират от мъка. Да не би да е някакво загатване за края на историята изобщо или просто да се подчертае, че Бела е като лебедите – отдадена само на един now and forever
П.С. Аз също забелязвам, че си създавам някакви хибриди в съзнанието между героите и актьорите. Колкото пъти да пуснат Decode по TV-то, аз заставам нащрек, внимателно проследяваща клипа докрая, все едно никога не съм го гледала .... и най-лошото вменявайки във "вина" на лицата от екрана всичките си емоции за литературните герои. Добре, че гледах филма само веднъж и искрено се надявам да не се вманиача да го гледам много пъти

Леле staro-novo, само не тая тема.....аз съм женена за Джейк на моя живот - или за най-добрия си приятел.стра6но е да знаеш уж  в резерв, а какво се оказа. Мен и затова Новолуние не ми е  любима, защото поне в началото сякаш преразказва момент от моя живо, но аз не се оказах толкова силна като Бела, а и нямаше шанс да се случи Завръщането.
Мисля си, че повечето тийнове постъпват като приятелите на Джейк - побутване, намеци и майтапи, а ако се хванеш на тях значи си "хлътнал".Оф така си мисли леля Ви

kiora, аз също смятам, че Бела вече беше готова да поеме по своя път с Джейкъб:

"Но можех ли да го направя? Можех ли да предам отсъстващото си сърце, за да спася жалкият си живот?
 Пеперуди изпълниха стомахът ми, докато обмислях дали да извърна главата си.
 И тогава, толкова ясно, сякаш бях в незабавна опасност, кадифеният глас на Едуард прошепна в ухото ми:
 - Бъди щастлива – каза ми той."

копирам текста от английски
пропускам сцената дето бяха в киното с Джейк и Майк и дето Джейк я пита дали го харесва повече от Майк... и отивам на сцената, когато Джейк води Бела при другите от пакта на поляната, и почва да се бив във върколашка форма с Пол
"He shouldn't have brought his girlfriend into this. What did he expect?"
...When Jacob dropped in to check on me, he apologized for ditching me so much. He told me his schedule wasn't always this crazy, but until Victoria was stopped, the wolves werе on red alert. When we walked along the beach now, he always held my hand.  This made me brood over what Jared had said, about Jacob involving his "girlfriend." I supposed that that was exactly what it looked like from the outside. As long as Jake and I knew how it really was, I shouldn't let those kinds of assumptions bother me. And maybe they wouldn't, if I hadn't known that Jacob would have loved for things to be what they appeared. But his hand felt nice as it warmed mine, and I didn't protest.
.........
пропускам сцената, която цитирахте, дето щеше да я целуне в колата й  и отивам на  сцената, когато щеше да я целуне в тях, но телефонна й  звънна

"Bella," he whispered.
I was frozen.
No! I hadn't made this decision yet. I didn't know if I could do this, and now I was out of time to think. But I would have been a fool if I thought rejecting him now would have no consequences.
I stared back at him. He was not my Jacob, but he could be. His face was familiar and beloved. In so many real ways, I did love him. He was my comfort, my safe harbor. Right now, I could choose to have him belong to me.
Alice was back for the moment, but that changed nothing. True love was forever lost. The prince was never coming back to kiss me awake from my enchanted sleep. I was not a princess, after all. So what was the fairy-tale protocol for other kisses? The mundane kind that didn't break any spells?
Maybe it would be easy—like holding his hand or having his arms around me. Maybe it would feel nice. Maybe it wouldn't feel like a betrayal. Besides, who was I betraying, anyway? Just myself.
Keeping his eyes on mine, Jacob began to bend his face toward me. And I was still absolutely undecided.
........

Miriel , точно този момент имах предвид, но не можах да го намеря Преди идването на Алис, когато се беше сгушила в прегръдката на Джейкъб и се колебаеше дали да извърне глава, защото знаеше, че ще я целуне. Благодаря ти за цитата 

Сега аз ще съчатая отговор нещо на нещо средно между въпроса на Тина и реплика на твоя пост  Аз мога да кажа, че съм имала и Едуард, и Джейкъб в живота си (даже предполагам, че Дени на едни скорошни снимки го е разпознала ). Слава богу, Едуард е още тука Романтиката между Бела и Джейкъб я разбирам... нещата според мен следваха естествения си ход след като Едуард си тръгна. Тя - разбита, Джейкъб беше насреща да предложи рамо и да я измъкне от цялото й вглъбяване. В реалността е естествено да се сближиш с този, който ти дава подкрепа, а в случая на Бела без Джейкъб нямаше да има подобрение... Хич не съм фен на Джейкъб, Team Edward съм, обаче разбирам неговия герой. Разбирам й защо изпитва чувства към Бела, разбирам и защо тя залита към него

Киора, много смислен пост. Прочетох го с интерес
Аз съм от Тийм Джейкъб Няма да крия пристрастията си  
Харесва ми начинът по който Джейк обича Бела, толкова първично  и чисто, толкова страстно, дълбоко и отчаяно и .... горещо. Почти нереално. Едно момче на прага на своята зрялост, срещнало първата истинска любов.  Ето затова я обича така, първата любов остава дълбока и запомняща се следа. Харесва ми чистотата на неговите чувства, готовноста за саможертва ( най - добрия приятел, винаго готов да се притече на помощ) Роматиката я има, но не в този смисъл в който ние сме свикнали да я виждаме. Романтиката е в чистотата на чувствата между двамата,  в страстта на Джейк, в любовта на Бела. Просто Джейк ми е любимец, той е стихия от емоции и чувства, той е шеметен и нереален на моменти. Едва ли има нормално човешко същество, което да издържи такива чувства и въпреки всичко да продължи да обича жената, която го е почти предала Според мен, Бела търсеше утеха в Джейк, след раздялата с Едуард. Тя се привърза към него, повече отколкото предполагаше, но как да не заобичаш Джейк, той  е толкова добър и разбиращ И все още не мога да я разбера в Новолуние и Затъмнение, честно Все пак е възможно да си влюбен в двама. На мен ми се е случвало Накрая избираш този, който в крайна сметка обичаш. В другия оставаш просто влюбена

Много е интересно да чуеш други мнения и как хората разбират различните степени или аспекти на емоции ... ако трябваше да квалифицирам триъгълника между Бела, Джейк и Едуард, бих казала, че Бела обича Джейк, но е влюбена в Едуард- но виждам, че според теб е обратно... интересно ми е да го прочета... за мен влюбването е по-силно от обичта (можеш да си влюбен само в обекта на желанията си, но да обичаш приятели, деца, родители - т.е. по-голям кръг хора)... и обикновенно влюбването при нормалните хора с времето отслабва, но при Едуард и Бела, то е трайно...привличането им не отслабва с времето- Стефени го описва като наркомани- тя за него е неговия тип хероин, той за нея е като наркотик... или нерационално..., или първично, но трайно защото хищническите атрибути на Едуард- мириса му, дъха му и т.н. са постоянна величина за Бела, както и любовта му към нея е трайна, защото всяка промяна при вампирите е трайна... те са вечно влюбената двойка
Докато любовта на Бела към Джейк е описана именно като променлива величина- приятел, потенциален мъж, ако-можеше-да-ми-е-брат...

Bebo4ka,   
Аз все още се колебая между team Edward и team Jacob Съгласна съм с теб за Джейк - той е слънчице , а  любовта му е чиста, първична. Всичко това като усещания за героя, се допълва от Taylor Lautner - както писах такъв е бонбон с тези изразителни кафяви очи. Докато любовта на Едуард понякога е обсебваща, егоистична
Понеже спомена саможертвата, се замислих, че май и двамата много или малко предадоха Бела в това отношение - Едуард, когато си тръгна, воден от мотива, че така ще бъде безопасно за нея, но оставяйки я на Лоран и Виктория, без изобщо да се замисли, но и Едуард, който си тръгна, защото след случката с Джаспър семейството му в една или друга степен се разпадаше
Джейкъб на другата страна, който ( в New Moon ) когато "усети" Алис и се скараха в колата пред къщата на Бела, й каза нещо от сорта на "Надявам се да не умреш тази нощ" и си тръгна, без да е абсолютно сигурен дали тя ще бъде в безопастност Незнам, понеже винаги е бил толкова грижовен, ми се струва, че не трябваше да я оставя сама. А той в този момент сякаш избра "вълчото си семейство" пред нея.

Знаете ли аз определено съм тийм Едуард във всяко отношение, естествено разбирам увлечението на Бела по Джейк, особено в този критичен момент от живота й , но не бих могла да сравня тези чувства с чувствата й към Едуард - за мен това са несравними величини. За мен връзката с Джейк по-скоро няма стойност, това е спасителна сламка - представете си какво ще стане ако се оженят   - след 10 години няма да са нищо особено, може би. Докато връзката с Едуард дава смисъл на живеенето, на вдишването и издишването, на всеки миг и затова живота на Едуард и Бела става безсмислен ако един от тях го няма - това е любовта, която осмисля живота. Това трябва да го изживее всеки. Затова си отдъхнах и се трогнах до сълзи в момента, когато Едуард и Бела се събраха в Новолуние, въпреки трагичните обстоятелства, в които се случи това...

Хехе, ето ти различни гледни точки
staro-novo за мен влюбването е нещо различно от обичането. Обичането за мен е нещо много по - дълбоко и силно, докато влюбеният човек се рее (ако мога тка да се изразя ) в някаква безтегловност на силни емоции и чувства, породени по скоро от физическо привличане Този разговор можем да го водим до безкрай, като за кокошката и яйцето
Не мисля, че любовта на Бела е променлива величина , по скоро тя обича Джейк, но се  чуди как да го възприеме, като приятел ли, или като любим, или като брат, хммм. Абе за мен си се мята като рибка на сухо

Киора, Тайлър е прекрасен, наистина е слънчице, толкова е лъчезарен и изразителен. Има някакква невинност в него. И как не, като е на 17 години още

Именно, де- не е ли това между Бела и Едуард?... знам, че искаме да квалифицираме връзката им като най-най, и затова трябва да е дълбока.... но ние обсъждахме преди време тук в темата физическия/анималистичен аспект на привличането им и каква щеше да бъде любовта им, ако нямаха някаква първична причина да са привлечени един към друг- без да омаловажавам чувствата им, именно привличането (безтегловността или нереалността) е това, което характеризира тази връзка, нали- не само в началото, а винаги... Бела никога не престава да е омаяна и замаяна в негово присъствие (а тя е, защото той като вампир е привлекателен за жертвите си), както и за него,  песента на кръвта й  никога не престава да го привлича (плюс физическото му привличане към нея като мъж, по начин или с интензитет, по който го плаши самия него).... ако махнеш тези елементи или "качества" на образите им, би било съвсем друга история, нали..