Колко внимание е нормално да ви обръща половинката

  • 18 111
  • 53
# 15
Аз лично не вярвам в късното превъзпитание на мъжа.
smile3521 И аз не вярвам в това, че някой може да се промени. Но да промени държанието си - да, възможно е.

Моичкия се беше пристрастил към игрите, стратегии някакви. Подобно на твоята ситуация, само че, вместо мама, тати, бати и пр. винаги беше играта. Винаги.
Е, тогава му казах, и то мн. категорично: "Не мога вече, хайде да се разделим!" Лошото е, че наистина го мислех.
И той усети, че е така. "Защо да си разваляме семейството за такива работи?"От тогава, вече две години, нямаме ядове с игрите.

А иначе, усетим ли, че се поотдалечаваме, хукваме по разходки. Гледаме да е всяка вечер. Много помага.
Виж целия пост
# 16
Може би това е само период, който ще мине. Според мен хората трябва да имат голямо търпение в един брак и да полагат усилия, за да го държат здрав. Сигурно ти е много трудно и се ядосваш, когато съпругът ти се прави ,че не те забелязва, но поговори с него. Обикновено ние жените сме склонни да изпадаме в големи истерии  в подобни ситуации, и премълчаваме често проблемите. Мислиш ли, че ако седнеш и сериозно му споделиш какво те тревожи, той няма да разбере?
Виж целия пост
# 17
И моите родители са в друг град и много ми липсват и приятели тук почти нямаме свекърите живеят близо до нас но определено не се виждаме толкова често и с годините се научиха да не се месят толкова в живота ни .
Но в началото беше много трудно с времето разбрах че не бива с рогата напред, виковете и скандалите не помагат един спокоен разговор, в който без заобикалки точно му казваш какво не ти харесва и какво искаш, не поставяй ултиматуми само.
защо не отидеш на гости при твоите родители мен това много ме успокояваше, там сигурно имаш приятели разведри се малко, а мъжа ти може и да се почувства самотен без вас и да осъзнае грешките си
Виж целия пост
# 18
 Много такива теми напоследък, защо има толкова мамини синчета в тая държава? Уж всички имат съвременни разбирания, пък продължава отглеждането на несамостоятелни муньовци.
 Добре, а ако ти ей така спонтанно му се зарадваш, гушнеш, цункаш, няма ли да ти отвърне? Ако вместо да заспиваш в очакване, сипеш по едно малко и му седнеш в скута? Ако през четирите самостоятелни дни направиш програмата интересна и незабравима, няма ли да поиска отново да оставате сами?
Виж целия пост
# 19
Има толкова мамини синчета,защото има много такива мами. Wink Мама не иска синчето й да се разделя с нея,иска да го направи зависимо от нея ,да не може да е самостоятелен,за да не се отделя от полата й,сакън да не остане сама.
А и това поколение "маминки" не са си живяли живота и вместо да гледат себе си,все се мешат там,където не им е работа.

Препоръчвам да прочетете един малък разказ на Франсоа Мориак-Родителка.Ще останете като гръмнати.Има дори смъртен случай...Не,не е свекървата.Напротив,снахата.
Виж целия пост
# 20
Има толкова мамини синчета,защото има много такива мами. Wink Мама не иска синчето й да се разделя с нея,иска да го направи зависимо от нея ,да не може да е самостоятелен,за да не се отделя от полата й,сакън да не остане сама.
А и това поколение "маминки" не са си живяли живота и вместо да гледат себе си,все се мешат там,където не им е работа.

Препоръчвам да прочетете един малък разказ на Франсоа Мориак-Родителка.Ще останете като гръмнати.Има дори смъртен случай...Не,не е свекървата.Напротив,снахата.

Една много точна статия по темата http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=2497  Flutter
Виж целия пост
# 21
Статията наистина е хубава.
А относно конкретния случай, авторката на темата казва, че и отношенията на неговите родители са странни, така че от съпруга не може да се очаква да има друг модел на поведение... Няма от къде - децата копират до голяма степен поведението на родителите си, когато създадат семейство...
Виж целия пост
# 22
Защо да не може да има друг тип поведение? След като стане пълнолетен един човек може да размисли, да погледне трезво и отстрани на семейството, в което е отраснал и да има коренно различно поведение занапред, ако не му харесва.
Аз например имам супер различно мислене, начин на реагиране и семейни отношения в сравнение с родителите си.
Виж целия пост
# 23
Цялото си внимание трябва да ми обръща. И го прави. И аз го правя. Ама това не е за всеки  Wink

В началото на брака ни, си мислех, че и при нас се месят родителите му. Каквото и да започнем да правим, те се изказват. И ние споделяхме с тях. Примерно: тате, ще си купуваме телевизор. -кога? от къде? за колко? имам приятел, който ще ви даде по-добра цена.... (измислена ситуация е)
Започнах да се дразня, а съпругът ми ми отговори така: "какво се разправяш? Казвай "добре" и прави каквото си си наумила"

Уважението към родителите е деликатност, която не всеки владее. Вие имате малко бебе. Може ли да виждаш нещата изкривени?
Може ли да предпочита да седи при баба и дядо на бебето, защото хем са наблизо, хем да не сте си в къщи - да се разнообразите.
Нормално е да се притеснява за баща си. Нормално е да се порадва 15 минути на бебка и да ти я  върне. Нормално е да пие едно с тате.
Това, с излизането, изчакването да заспите и "небиенето като символ на мъжественост"  ми звучат по-притеснително.
Също шушукането по телефона. Намирисва.

Можеш ли да си създадеш твои приятелства? По градинките с бебето. Докато той е на работа. Ще е приятно, забавно, полезно. Може и да смъкне напрежението ти.
Късмет!

пп/ статията е много готина  Joy
Виж целия пост
# 24
Зимата свекъра не работе6е, мъжът ми толкова се притесняваше за него- 4е е по  - цял ден сам вкъщи и скучае - нямате представа - един път не ме попита моят ден как е минал. Rolling Eyes
Не те пита защото знае- стояла си цял ден сама с детето. Ако има на кой оставяй понякога детето и излизай сама без него.

Можеш ли да си създадеш твои приятелства? По градинките с бебето. Докато той е на работа. Ще е приятно, забавно, полезно. Може и да смъкне напрежението ти.
Късмет!
Това е наистина много добра идея.
Виж целия пост
# 25
1.Евала на бабата на моя съпруг че не го е ''развалила'' докато го е гледала.
2. Евала на свекърва ми ,че е била толкова погълната от кариерата си ,че моя знаеше че за да яде трябва да си сготви,за да му е чисто за си изчисти и за да е изгладен-да ползва ютията.
3.Евала на мен,че не допуснах моите родители да съсипят хубавите му навици.Цял живот са искали син и като им заведох зетя взеха да се надпреварват да му угаждат,даже имаше ''съвети'' как трябвало да бъде....че било срам да подхваща ''женска ''работа...Аз съм възпитана точно така и като се усетих на къде отиват нещата си вдигнахме багажа и отделно.
Понякога някои мъже след като станат татковци вместо да поемат повече отговорности се вдетиняват не без подкрепата на ''доброжелатели''.
Моят съвет е сядате на масата и решавате проблемите заедно.Честно без заобикалки,игрички,недомлъвки и номера му излагаш какво ти тежи и какво искаш от него в прав текст.Ако е мъж на място ще разбере и ще се постарае,но ако е'' лайно''....късай и бягай докато си млада иначе ще ти съсипе живота.Не уважавам похватите на някои ''мъже'' да те мачкат като има се видиш ''сигурна''-адски недостойно и подло е.От такъв освен ''нож в гърба'' в най-тежкия за теб момент друго недей чака.От поведението на половинката в тежки моменти може да си извадиш най-добра представа дали е човека с който си струва са остарееш или е просто поредното гадже което ТРЯБВА ДА РАЗКАРАШ!
Виж целия пост
# 26
Лошото е, че нямате семейни приятели!Какво ще прави , когато вече я няма фамилията му newsm78
Точно, покрай разходките, ти си създавай приятелства.Не съм в такава ситуация и повече съвети не мога да дам Peace
Виж целия пост
# 27
Идеята да се запознаеш с майчета в градинката е много добра!Аз съм с двете ръце "за".
Виж целия пост
# 28
Да, идеята да се запознаеш с други майчета е добра, но това няма да реши проблема. Защото проблема не е че нямаш социални контакти! Това че си с дете, въобще не те прави сигурна, както казаха по - нагоре във форума, и мен си ме взеха с детето, дори не би ме поискал без него, изрично го каза (не че аз щях да отида без него ) по принцип говоря. Синдрома на маминия син е нещо страшно, лично съм го изпитала. Най - лесно е да сложиш край, а и не те съветвам, това са крайности, пък и аз никоя не съм да тиго кажа. Бори се ако има смисъл, говори, прецени, положи усилия нещо да се промени и тогава вече действай. И това че не те бие не е критерий за щастие и си абсолютно права да не се примиряваш. Искай си своето, натоварвай го малко, а не само вечер с ракийката и тате, да е изпран и нахранен.... Аман от такива....Успех ти желая!
Виж целия пост
# 29
Няма да е решение на проблема,но пък ще е едно чудесно разтоварване,пък и ще се поопознаят,ще се съберат,ще излязат на дискотека...Много работи могат да се случат,които да повлекат след себе си една промяна.... Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия