Вярвате ли в прераждането?

Твърдо вярвам!

Рене, генетичния код не е ли свързан с тялото, а не с душата 

В хода на човешката еволюция прераждането възниква, едва когато възниква физическата смърт на тялото. В миналото на Земята Духовното изследване показва, че е имало епохи, в които смъртта не е била позната на човека и за прераждане, тогава, в съвременният смисъл не може да се говори.
  Типичните съновидения на по-голямата част от хората са остатък от едно древно човешко съзнание. С узряването на вечната човешка индивидуалност на това древно съзнание постепенно се противопоставя и утвърждава будното дневно съзнание. В него съвременният човек развива разсъдъчното мислене и индивидуалното себесъзнание. Укрепването на последните е от извънредно голямо значение за бъдещото проникване на човека в духовният свят, като самостоятелно същество с развито себесъзнание.
  Обикновено сънищата са отражение на преживяното в будният живот. Това е характерно за човека на нашата епоха. В други случаи, те могат да представляват остатъци от едно древно атавистично ясновидство, което е било характерно за хората в миналите епохи. С утвърждаването на индивидуалното себесъзнание, посредством потъването на човека в материята, това атавистично ясновидство почти е изчезнало в наши дни. На подобен тип съновидения не може да се разчита, като обективна реалност, защото от миналото човешкото същество е претърпяло голямо развитие. Една от задачите на съвременната епоха е развитието на разсъдъчното, логичното мислене и утвърждаването на себесъзнанието. Не би трябвало да критикуваме съвременната материална епоха, както и постиженията на съвременното естествознание. По-скоро трябва да се опитаме да разберем тяхното значение за цялостният епигенезис/еволюция/, на човека, като духовно същество.  Единият начин да се добият знания за духовните светове е пътя на посвещението. В миналите епохи е имало мистерийни центрове с подобна цел. Само че, тези методи са били подходящи за онова време, но не и днес. Днешният човек е с развито себесъзнание и логично мислене. Главна движеща сила на неговото развитие, тук, долу на земята е не страхът от наказание свише или респекта от някакъв външен авторитет. Сега движеща сила за него е жаждата към познание. Това е първото, което човек трябва да осъзнае.Нещата с духовният свят могат да бъдат ясни за всеки, стига да мисли непредубедено и да не се поддава на предрасъдъците на днешното материално  мислене. То е небходим етап, но е стъпало, което, макар и да не може да се изпусне, трябва да бъде преминато.
 Днешният човек иска първо да разбере духовните истини, с присъщата си математическа логика и едва чак тогава, да се впусне да ги изучава.Той не би ги приел, ако се налагат на сила или още по-лошо, ако се опитват да минат покрай логичното му мислене, на което той разчита за цялата своя вътрешна стабилност.
 Едва постепенно с посвещението човек, започва да забелязва промяна в своите сънища и вече съзнателно, може да навлиза в духовният свят. Това става постепенно.
  Другият вариянт е човек, чрез еволюцията през отделните си прераждания да узрее до такава степен, че духовният свят сам да му се открие. Има такива хора, за някои е нужен съвсем малък тласък или насока.
С напредването през  отделните етапи на посвещението, човек навлиза и съзира истините за духовният свят. Само малка част от тях е разплитането на нишките на неговата индивидуална и бъдеща карма. Мъдрото ръководство на човечеството е поставило непроницаема завеса пред обикновеният човек за тези истини. Той може да я вдигне сам, само когато е укрепнал до такава степен, че може да се изправи пред тези истини с укрепнали душевни сили. В противен случай, той не би могъл да ги понесе и би разтройл много душевният си живот. С ясен поглед пред миналите си инкарнации, пред своето бъдеще, може да се изправи само един дух със развита вътрешна стабилност, много по-голяма от тази, която е нужна за справянето с фактите от ежедневният живот.
  Колкото до груповото съзнание, то е характерно за един отминал етап от човешката еволюция.
 Днес човек се идентифицира много по-малко с предците си, отколкото е било преди време. Това е важно изискавне към хората характерно за съвременната епоха . Да укрепнат своя Аз.

  А, ако се преродиш в Африка или Индия в най-мизерните райони или пък в животно дали ще е толкова хубаво?

Caraline, не можеш да се преродиш в животно и да искаш!
 

Рени, харесвам откровеността ти и това,че търсиш доказателства. И аз бях като теб. Аз сега  няма да се хвърлям да ти доказвам неща,които  ти рано или късно ще разбереш  сама. Няма и  да ти обяснявам, защо науката не може да докаже нещо такова като прераждане, инкарнация и др. Независимо от това, че някои неща не могат да се докажат от нашата земна наука, тези неща си съществуват и без нейните доказателства.
Ако се ръководиш само от нашите 5 физически сетива, то ти доста се ограничаваш. Човешките сетива имат физическа форма. Тези сетива обаче притежават и друго, духовно измерение. Ще ти препоръчам само една книга"Аурата. Тълкуване чрез всички сетива" на Роуз Роузтруй.
Полезна книга, която ще разкрие на теб самата, какви възможности има  в теб, защото всеки човек има духовни дарби. Един ден като я прочетеш, ще се радвам да ми споделиш мнението си.Когато четеш  книгата обаче, отвори съзнанието и възприятията си. Тоест не я чети като учебник по физика или химия, използвай сензорите си. Там е показано как да го направиш.

ами и с двете - нали днк е информация, значи е нематериална в някаква степен

Повечето от хората сме възпитани да вярваме в една единствена истина-обективната реалност. Но тази реалност не е единствената истина, защото е възприета само от физическите ни сетива. Опитността на всеки човек , показва че има множество истини, които важат за  абсолютно всеки човек: те са  физическа, емоционална, енергетична, митична и духовна.

ДонКихотка, недей така снизходително, нямаш представа през какво съм преминала, докато изградя настоящите си възгледи за живота и смъртта.
Изглежда моят скептицизъм провокира вярващите в безсмъртието на душата и непрекъснато ми препоръчват книги Чета всичко, обещавам да намеря и тази книга Вече го споменах- най-голямото ми разочарование е Пътят на душите- за мен е пълна глупост. А преди да я започна много ентусиазирана даже бях пуснала тема за книгата... Още не съм довършила последната- за Слава Севрюкова. Бях обещала на Пасифлора да я коментираме, но не предизвика особен интерес в мен и я зарязах (но издържах повече страници от Пътят на душите ... това вслучай, че Пасифлора чете). Единствената такава книга, която изчетох с голям интерес беше Холографската вселена преди 5 год... Приемам, че сетивата ни са ограничени- неизвестно в каква степен. За това и тази книга може да ме заинтригува

Ако искаш може да прочетеш и книгата на Вера Кочовска,също е много интересна...

Рени, да не би случайно  да си мислиш , че си единствената, която е преминала през трудности? Всеки е преминал през нещо и е преживял  какво ли не. Не е важно какво ти се случва, а  как го приемаш. 

ДонКихотка, ако за всички хора беше без значение какво ще им донесе успокоение, мислиш ли, че някои от тях щяха да са против просто да се надрусат?

При "трудности" всички щяха да търсят как да избягат от "видимата си реалност" по най-лесния начин, което не включва рационалното мислене и елементарната логика.
Е, не всички са така.

Исках да кажа, че досега щом не съм достигнала до голямата истина, едва ли ще стане занапред.
Преди време тук имаше тема за християнството и вярата в Бог. Понеже се включвах и в нея, няколко съфорумки ми писаха на лични, че щом търся Бог, ще го намеря. Само да чета Библията (и никаква окултна литература) и той ще "дойде" при мен. После друга съфорумка се опита да ме запали по източната философия, още си пазя някои от нейните "фермани". След това и други (някои са с бан... не заради мен)... Та искам да кажа, че това как приемаш нещата е много субективно. Всеки от нас е различна индивидуалност, с различен характер и приема нещата по свои начин. Някои се увличат от ортодоксалната религия, други- от езотериката (с безкрайните й форми)... а някои си остават здраво на земята.
Аз чета всякакви книги, защото ми е интересно да се запознавам с всичко. Но не търся някакви фундаментални истини. Придържам се към моето разбиране за нещата- след като не ни е дадено да знам, значи така трябва да бъде. Иначе вероятността да залитнеш в грешна посока е много голяма. Приемам за истина само това, в което лично мога да се убедя. Това ми подсказва моето сърце (понеже често чувам да си отворя съцето- то никога не е било затворено)... Дори и вярващите в прераждането толкова противоречиви неща пишете- човек може да се удави в тази информация.
Моите дъщери задават много въпроси- винаги отговарям "някои хора смятат "така", а други- "иначе" и никой не може да каже със сигурност кое е вярно". Мисля, че не е правилно да налагаш на други лично отношение по тия въпроси.
Та книги обичам да чета всякакви, но повечето езотерични заглавия остават недочетени от мен. Надявам се "Аурата. Тълкуване чрез всички сетива" да не е от тях
Боже, аз ли го написах това? Рядко постовете ми съдържат повече от ред Дано поне остана правилно разбрана... ако някой има търпението да го изчете 

п.п. Този път Холограма беше по-кратка и изчерпателна от мен

Философиите са едно от най-противните ми неща, защото не наричат нещата с истинските им имена, понятията са абстрактни, на конкретни въпроси няма конкретни отговори. А какво е добро и какво е зло е толкова относително...
Но в последните дни попаднах на една много фрапираща псевдодуховност.
Едно движение за "Истина, доброта, търпимост" http://www.fdm40.org/bg/index.htm
Последователите на това движение са преследвани в Китай и са измъчвани и с тях се отнасят по най-кошмарния начин. Успелите да се спасят започват кампания по света за "защита на човешките права в Китай".  Кое е това което ме шокира, че искат защита само на своите права, на правата на своите членове и практикуващи! В Китай се отнасят по този начин и с християни и мюсюлмани, с хора опълчили си по някакъв начин срещу режима.
От толкова малки неща може да се види толкова много, за какво горят сърцата на тези хора? За тяхното духовно усъвършенстване, но което изключва загриженост за останалите хора на страната, не ги вълнуват нито продаваните деца за проституция, нито разбитите милиони животи... Важни са само хората от нашата общност...
Не харесвам философиите, защото те закриват истинската същност на хората, но е писано "По делата им ще ги познаете".

migito, къде прочете, че същите тези последователи, за които пишеш искат защита на правата само за себе си? Ужким четох, но никъде не прочетох това, за което пишеш....?
 Познанието на човека зависи от възприятието, представата, понятието и мисленето. Светът на възприятията са предметите около нас, хората, растенията, животните, освен това има вътрешни  индивидуални възприятия. Ако приемеме едно възприятие за обективна даденост и смятаме, че единствено то е истинно и реално, ние влизаме в сферата на материализма и наивния реализъм. Светът на възприятията постоянно се променя. Семето, което гледаме днес и посаждаме в земята утре се превръща в растение. По-късно дава плод и дава отново семена. Ако смятаме, че познанието се базира само на възприятията трябва да признаем, че тези възприятия постоянно се променят и разчитайки само на тях, като обективна истина ние не можем да вървим напред в познанието. Едва, след като към възприятието се добави мисленето, то свързва отделните възприятия в понятия и по този начин ние добиваме истинска представа за света. Примерно, понятието за растение. При него мисленето свързва отделните възприятия за семе, дърво, плод в понятието за растение и вече, чрез понятието за растение ние навлизаме в истинската реалност. Така че, другият много важен елемент е мисленето. Ако светът се възприеме само, като съвкупност от възприятия без да включваме мисленето, той остава напълно неразбираем. Съвременната наука се опитва да обясни мисленето, като резултат от сложни биохимични процеси в мозъка или като взаимодействие на определени части от мозъчната тъкан. По този начин тя изпуска от очи факта, че в опита си да обясни мисленето, прескача само от възприятия на възприятия, защото не иска да признае, чисто духовната природа на последното. Синтезирането чрез мисленото понятие е най-важния фактор за епигенезисът на човека, като познаващо същество.