Вярвате ли в прераждането?

Фил,на теб горещо ти препоръчвам да прочетеш една книжка!Аз започнах да я чета да ви кажа и отчасти започнах да мисля,като Фил /само отчасти/...Може вече да си я чел.Ето я и нея :  http://star05.net/e-books/obshtestveni.nauki/conspiracy.ufo/ian. … ai.tazi.kniga.pdf

Никой ли не иска да ми обясни това?
Нали се прераждаме все при едни и същи души, с които имаме изградена връзка? В крайна сметка кое е приоритет- близките или програмата? Не е възможно двата фактора да са съчетани!

За Баща или Син говорим  

Ако Бог е човек и си има съзнание, може и генен инженер да е, "конструиран" преди това от някой друг.
Но нямаме (научна) информация какво е Бог.
Затова и нищо не можем да доказваме във връзка с него.
Можем да вярваме или да не вярваме.

Както казах - въпрос на информация и способност да бъде организирана чрез човешката логика и мислене.

близките не са приоритет,основна цел е еволюцията и развитието на душата.за тази цел предварително избираме програма която да спомогне за всичко това.останалите фактори като пол,семейство и пр.са само спомагащи елементи.душата няма нищо общо с двойната спирала на днк(която вече търпи изменение)душата,това е висшият АЗ,нашата истинска същност,това е вашето под и над съзнание,тялото е като чифт стари обувки които сменяме,когато се скъсат.Защото много от уроците които има за цел да усвои душата се усвояват именно в материалното тяло(всяка клетка на тялото съдържа в себе си  инфо за създаделя и за всичко останало,нещо като холограма)Съвсем наскоро бе разкодирано човешкото днк,странно защо много малко се каза по въпроса но днк не е душата.днк е онази програма според която функционираме и също търпи изменения вече.Първоначално спиралата е била с 12 нишки,остатъците от които учените смятаха доскоро за остатъчен материал сега отново се развиват останалите нишки.има много литература по въпроса  А на всички които се чудят има ли няма ли бог,прераждане и т.н ще ви кажа :                                 помислете,наистина ли сте плод на "случайноста"?еволюирала маймуна?ква е тая случайност дето я подредила всяка частица от света в строго определени законоомерности.Огледайте се бе хора!що за случайност ще сътвори такъв съвършен орган като окото,мозъка и пр.Ще си позволя да споделя собствената си концепция за бог.Мисля че висшия разум или прородната сила или както го наречете,в един момент от собственото си безкрайно съчествуване,наистина е изпитало нужда да опознае себе си.мисля че наистина се е обърнало навътре към себе си,към своята същност и тогава е станал големият взрив или сътворяването на вселените.и ако ви е трудно да си го обясните,се запитайте защо?какво му е трябвало на висшият разум че да го прави.нали си знае,че то е алфата и омегата.Началото и края?!защо?    Ами представетв си,че живеете в най-прекрасното имение,на най -красивото място в света.Имате всичко!!!пари,коли,скъоценности и всичко за каквото си мечтаете.Така....А сега си представете че имайки всичко това,вие сте единственият човек в света.единственото разумно същество.за какво ви е всичко това????на кой ще го покажете?за кого ще готвите в ултрамодерната си кухня с всички деликатеси от килера?и кой ще поканите в прекрасното си имение,кой ще се повози в колата ви?Всичко е едноИма научно инфо за бог,стига да го видита.то е навсякъде.Аз и вие които пишете тук,дърветата,планетите,водата,дрехите ви,лака за нокти,самите ви нокти,плочките в банята ви ако щете,всичко е едно.всички метафизици отдавна доказаха,че ядрото на атома,(който всички знаем какво е)всъщност е енергия която се движи.то не е статично.и тази енергия е еднаква.без значение дали изледват извънземен метеорит или готварска печка.всичко е едно.ние сме съставна част от едно цяло.което се развива и променя.затова се прераждаме.с всяка индивидуалне еволюция,еволюира цялата вселена.(а за самият смисъл на еволюцията,мисля че за да го разберем по- добре,трябва да се поинтересуваме повече за дуалноста   на твореца)елементарно е.не случайно всички религии и митологии,фолклора и всико останало до днес,говори за битката между доброто и лошото.затова мисля че се прераждаме.за да открие бог себе си и да се опознае.      

konstantin2007, демек за разлика от Исайкова, ти казваш, че роднините нямат значение. Привързваме се само в настоящия живот и след смъртта нещата се променят? И в следващия живот не се срещаме?
 

 Нямах предвид това,но мисля,че идваме от една група души.може би друг вид семейство,което е по-скоро общност.Всички ние фигурираме,в реалноста на другия и в нашата собствена,така както сме избрали в програмата.Нищо не пречи със сина ми да бъдем братовчеди,колеги а за що на и той майката а аз детето?всичко зависи от това какво избираме преди да се преродим.Идвайки от нематериалният в материалният свят ние забравяме,кои сме и за какво идваме,но това е с цел да се поправиме и да продължим с развитието си.помислете си за някой убиец?как би могъл да се поправи ако помни миналото си.ако вие знаехте че сте отнели живота на беззащитно дете и сте екзекутиран без обаче изобщо да сте се разкаяли и съжалили за стореното тогава,как щяхте да станете човекът който сте днес?щяхте да се родите със съзнанието на изверг.А съзнанието на децата е като празна кутия която ние,родителите и обществото и заобикалящата ги среда пълним.Първите 7 год мозъкът е в алфа вълни.   А относно това дали срещаме мъртви роднини,всичко зависи от това какво искаме.ако очаквате да видите всички любими хора които са там,ще ги видите.пак ви казвам че един от основните закони на вселената е закона за свободният избор.и на никоя от тези души,няма да и представлява трудност да остане там със вас толкова колкото вие пожелаете.Защото АЗ-ът или душата е многоизмерна същност.Също така мисля че колкото повече време минава тъгата по напуснатият живот и всички хора които оставяме на земята,също отшумява и душата отново се връща към основната си цел.нещо като на земята,нужно е време да се адаптираме когато се родим(естествено несъпоставимо с времето на земята)Мисля че спокойно може да очакваме да видиме любимите ни хора там.   

Малко трудна за смилане ми идва тази информация, но благодаря за отговора.
Много ме интересува за растенията и животните, но не получих отговор.

приоритет е програмата. Близките помагат за нейното осъщетвяване.

Че те нямат ли си собствена?

Имат, да...изборът е съгласуват. Един вид душите се разбират помежду си. КАзвам ти. Искам да изкупя това, че съм бил озлобен от беднотията , мизерията и презрението. Затова искам да се родя в Столипиново, ти ще си майка ми - която ще ме захвърли като ме роди, баща да ми е някой алкохолик( има много, които са избрали тази съдба). И така нататък.
Сигурно ти звучи налудничаво. Просто трябва да те заинтригува всичко това и да започнеш да се интересуваш.
Аз например, знаейки за съдбата си в по-значимите прераждания, си обяснявам много от уроците, които съм получила, недостатъците които имам и качествата също така.
Затова и двете ми деца, които съм отгедала по еднакъв начин, са различни, имат различни програми, различни карми , таланти и т/н/. И когато се знаят тези неща, много лесно можем да си обясним неща, които се опитваме да променим.

Монда, не би ли трябвало, ако си живял в разкош, с презрение към беднотията и пороците, тогава да си научиш урока и да се родиш в Столипиново с баща алкохолик и майка проститутка, която ще те захвърли?
Или обратното. Живял си един живот в мизерия и презрение, а после си научаваш урока и се прераждаш в заможно семейство.
Аз, в този ред на мисли съм разсъждавала.
И така духът минава през цялата житейска сфера и си учи уроците.

Да, Аззи, така е.
Това, че сме се родила в цивилизована държава, с течаща вода и канализация,материално добре- означава, че имаме заслуги някакви. Но ако не оценим това , което имаме, то ще се върнем пак да учим този урок, но не в такива добри условия.
Не познавате ли хора, които са красиви, богати, обикновено добри и състрадателни, хора, на коит всичко им се нарежда както го пожелаят, без особени усилия...? Аз познавам такива. И това са хора, живяли  почтено в предишните си животи и обикновено са сред нас в  ролята на уители, на хора ,които да ни помогнат в нашето израстване. Но тъй кат  те не си спомнят това, за което са тук, е възможно да се възгордеят, да се опияняват от властта на парите, да се привързват прекалено към вещите си ..тогава кармата няма да бъде отработена и ще трябва да се връщаме отново и отново.

Споделям това виждане.
В този ред на мисли съм разсъждавала, когато съм мислила по тази тема.
И с това съм обяснявала липсата на справедливост в живота, за себе си.
Този, настоящ живот, като част от един по-голям цикъл и по-дълъг път, по който всички вървим, но някои са в началото, други - са изминали по-голямата част от пътя.

Номера е да гледаш на живота като на една игра.
Да си даваш сметка, че всички са актьори и това е техния сценарий. А не да злобеем, че някой си нещо ни казал, че мъжът ни изневерил, че свекървата едикакво си. В противен случай...духовното ни израстване е обречено.

И това споделям.
"Животът не е сериозна работа", като житейски основен мотив.
Затова и съм се отказала да си правя планове, чисто житейски.

Да не повярваш, че успях, в крайна сметка да споделя, колкото и "хлъзгава" да е темата и да изплесва в посоки, които не са съвсем моите посоки.