Ах, прекрасно Създание!!!

И моята дъщеричка има въображаеми приятели, които винаги са "починали". Бях се притеснила, когато доста често разказваше за тях. Сега обаче се споменават по- рядко. Помолила съм за енергийна защита на детето ми и т.н. и благодаря всекидневно на ангелите, че и помагат и винаги е в безопасност. Всъщност тя не се страхува от въображаемите си приятели. Децата би трябвало да имат силна интуиция и ако има нещо нередно предполагам, че ще го усетят и ще реагират своевременно - дори да е със страх.

Вела Така е,и при моя син нямаше страх  от "въображаемите" приятели и духове на починали близки-но в тъмното да,виждаше всевъзможни  неща и затова нощтната лампа в стаята му бе редовно светната

Радвам се, че намерих тази тема  ... и реших тук да споделя една моя тревога. Детето ми е на 2 г. Докато правехме бебе все се виждах като мъжка майка, просто не можех да си представя, че мога да съм майка на момиче. Когато забременях, обаче, просто я усетих. Беше седмица преди цикъла, вървях си по улицата и се усетих, че си приказвах с нея. Така разбрах, че е момиче  Дори, когато на първия видеозон "видяха" момче, не повярвах. Като се роди сме били постоянно заедно, никога не съм я оставяла да плаче, винаги на ръце, каквото и да правя, кърмене на поискване.... Спим заедно и до сега.
Но... ами някак си ми липсват нейни прояви на обич. Обича да е залепена за мен, да я нося. Но не обича да се гушкаме, да ме целува, да ми казва, че ме обича. Иначе за казването - може, говори вече. Мнооого рядко решава да ме гушне или цунка. Само веднъж ми е казвала, че ме обича, без да я карам. Хем е залепена за мен, хем се дърпа, ако искам да ме цунка или аз да я цункам.... Ами това е...

Mademoiselle Chocolate, според мен тепърва ви предстоят взаимните размени на интимности и то съвсем осъзнати . Всяко нещо с времето си.  На възрастта на дъщеря ти, синът ми порявяваше желание да ме гушка и т.н. от сорта, но беше според мен по - скоро инстинктивно, доколкото сега, вече съвсем целенасочено, осъзнато и с желание може да ме разтопи от целувки, прегръдки и тем подобни.

хрумва ми, че тя е изпълнена с теб и твоята енергия и затова няма нужда от допълнителните прояви, сега като започне да става самостоятелна, може да е по-различно....

Здравейте 
От няколко дни открих темата и едва сега се включвам , чаках да изчета всичко до края , въпреки , че ми останаха няколко неща за разучаване . Невероятен позитивизъм лъха от всяка страничка , изобщо много е комфортно при вас 
Сега ще споделя нещо , което ми се случи докато бях бременна с първото си дете . Още съвсем в началните месеци - втори или съвсем в началото на третия месец , сънувах , че ще родя на седмо число , в сряда . Когато се събудих си мислех има ли изобщо в някой от предстоящите месеци такава дата - 7 , сряда - до забравих и се сетих едва след няколко дни . Изумлението ми бе;е огромно , когато открих , че това се пада в месеца , в който действително трябваше да раждам и то 2 дни преди определения термин !!! За съжаление тогава бях много далече от тези неща с подсъзнанието , знаците и енергиите и от страх нещо да не се обърка предизвикахме раждане няколко дни преди сънуваната от мен дата . Сега съжалявам за решението си тогава , трябваше да с доверя на интуицията , а не на страха си , но в крайна сметка съм щастлива , че детенцето ми и аз сме живи , здрави и щастливи 
Сега , когато очаквам второто си дете , ми е изключително трудно да взема решение какво име да му дам . Все още има няколко месеца до тремина ми и все си мисля , че то само ще ми помогне при избора на име , т.е. надявам се да сънувам нещо , някакъв знак или знам ли... Синът ми пък твърди , че бебето вече му говори и много се радва (за сега  ) , че ще има с кого да си играе 

  Когато мислехме какво да бъде името на детето, което осиновявахме, но още не бяхме видели ви беше много трудно да измислим име на момченце. Винаги съм мислела, че ще имам момиченце и ще се казва Емона. Вървяхме с мъжът ми из парка и аз се лигавех с разни щури имена, които си измислях. Изведнъж се сетих за Светослав и бях сигурна, че това е името и се чудех как не съм го знаела по рано. Мъжът ми и сега твърди, че той го е казал първи. Аз съм сигурна, че съм аз.
  В деня на срещата ни представиха момченце на  10 месеца. Много хубаво синеоко и русо. Момченцето не пожела да ни погледне. В продължение на месец всеки ден прекарвахме около час с него, играехме си пеехме му и го галехме, но то така и не ни поглеждаше. През цялото време не можех да мисля за него като за Светослав. Винаги се сещах за първото му име. Казах, че не мога да взема дете, с което нямам контакт. Няколко месеца след това, се оказа, че биологичните родители на детето са си го потърсили. Бащата не е знаел за него, но когато разбрал си взеха детенцето.
  Когато срещнах сина си, от първия поглед знаех, че това е Светослав. И сега сякаш ми чете мислите.

tonivil на колко годинки е синът ти?Винаги съм вярвала,че децата има по-особена връзка с тънкия свят,твоето детенце го доказва,щом  чува как бебенцето в теб му говори  

A m b e r Значи правилни са били усещанията ти,много се радвам за вас,че сте се намерили!Много  пъти казвам-не е важно кой те е родил,а кой те обгрижва с любов и търпение!

 raliko , синът ми е на 3,5 год 

tonivil  Абсолютно точно значи,докъм 4,5 и моя проявяше някои такива качества.Радвай му се и записвай в дневник преживяното,един ден ще е хубаво да си спомняш.

Tonivil, моят син е почти на тази възраст и правим планове за второ. Много ме тревожи как ще го приеме, защото е все още на мама глезанкото, но написаното от теб ми вдъхва оптимизъм!

tonivil, помоли сина си да попита бебето за името му щом си говорят. 

Ние очакваме второ момченце и аз все питам по голямото момченце дали си говорят и как да го наречем.

Отговорът обикновено е че няма бебе.... което много ме обърква, но се успокоявам че е във възрастта на отрицанието.

На моменти много пък обича бебето и го целува ( корема) и го гушка.

Не зная какво да си мисля.

Според мен не е добре да форсираш мъника,щом сам видимо не проявява такива наклонности. Всички деца са различни,това,че не  дава сега вид,да има друга връзка с бебето,не значи ,че я няма наистина.Може след години да ти разкаже повече за тези моменти,най-малко когато очакваш,че помни или има какво да помни.

Здравейте!

Отдавна чета тук, сега се осмелявам да попитам. Надявам се въпросът ми да не ви изглежда глупав! Моля за някаква насока и се надявам да успея добре да формулирам въпроса си.

Отдавна съм забелязала, че дъщеря ми (на 3г. и 6м.) много силно отразява моите емоции и страхове. Към други хора и към събития. Това, което аз си мисля, тя някак го предава с поведението си. Основно прави впечатление в негативните емоции. Пример – имали сме спор с баща й, не сме стигали до повишаване на тон, но разногласието е на лице. На мен ми идва да му „зашия един шамар”, но естествено се преборвам с това си първично чувство. Дъщеря ми става от сън и без видима причина започва да го бие. Предполагам, че подобно любвеобилно отразяване се получава и при положителните емоции, но тогава някак не го забелязвам, защото всичко е розово.

Проблемът тук обаче е, че тя отразява и моите страхове по отношение на здравето. Ако щете ми вярвайте, но 1г. и 8м. Тя не беше боледувала, а аз и не си помислях, че може да се случи нещо лошо. До една семейна сбирка, на която имаше болни дете – не й беше първата среща с болен човек – но тогава аз някак повярвах, че ще се разболее, започнах да я тъпча с витамини и в резултат след 5 дни бяхме в болница.

От там нататък сме в затворен кръг. Близо 2 години се въртим в затворения кръг на астматични пристъпи. Не боледува, отити не прави, но се задушава. Вероятно ще ме сметнете за луда, но се сещам поне за 5 сериозни пристъпа, когато не е имало никакъв повод за притеснение, но аз съм си внушавала, че сега нещо ще стане и резултатът е на лице до дни. Вярно е, че вероятно моето мислене се отразява на поведението ми – как я храня, обличам, свръх-протектирам...

Моля ви – посъветвайте ме как да се науча отново да бъда онзи спокоен и ведър човек, как да се науча отново да вярвам, както вярвах преди? Как да й помогна да спре да ме „отразява” така? Предполагам, че има литература, която би могла да ми помогне, но дори не знам от къде да започна търсенето!

Предварително благодаря на всеки отзовал се и извинете дългото ми емоционално излияние!