НОВО: Дигитални асистентиВиж

Ах, прекрасно Създание!!!

  • 44 633
  • 658
# 315 20 ян. 2010, 16:22 ч.
veni9 , страшно много ти благодаря за подкрепата   bouquet.Не ми се случва за първи път да застана срещу всички ,но наистина винаги е  по-добре някой да те подкрепи,най-вече близък ,но за съжаление нашия татко е на друго мнение.
Напълно си права ,че децата ни имат нужда да ни усещат и непрекъснато да им даваме любов .Когато попитах моя малчуган ,защо не иска да ходи ,отвърна ми ,че нямал да може да ме прегръща и целува.А той е свикнал да получава ежеминутно тази любов.Напълно го разбирам и се надявам и таткото да ни разбере скоро.
  Моя опит също показа ,че е по-добре да следвам желанията на детето си ,случва се да имаме и разминавания ,но тогава многоооооо дълго обяснявам ,защо така трябва.Понякога се усещам ,че така повлиявам на възприятията му ,на светоусещането му .Но все пак мисля ,че живеем в свят ,който все още не е готов ,а може би и не иска да разбере и приеме възприятия ,които не се дефинират като "обрани каймаци".
  Аз също не смятам ,че съм много уравновесен човек ,доста съм темпераментна.Но мога да кажа едно нещо ,със пълна сигурност -не ние възпитаваме децата си ,а те нас.Те са най-добрите ни учители ,и ако не беше това наше неразбираемо желание да ги превръщаме в "обрани каймаци"(използвам този израз на Кастанеда ,тъй като не можах да намеря по -подходяща),най-вероятно щяхме да живеем в много по-щастлив свят  Grinning.

veni9 още веднъж ,много благодаря  Hug
Виж целия пост
# 316 20 ян. 2010, 18:29 ч.
samuin  Hug, надявам се да успеете да постигнете хармония с мъжа ти, относно този толкова важен и деликатен въпрос.
Аз сега се чувствам много добре, верно натоварващо и сложно е по цял ден да съумяваш да заинтригуваш детския характер по приятен и забавен начин, да се справяш с оособеностите на характера му, но тази непрекъсната връзка с него ме изпълва с огромно щастие и сила! А за мъката с детската градина и последвалото му нежелание, не ами направо отвращение да ходи, не искам и да си ги спомням. Оставям го за по - късен етап, когато той си покаже сам или когато се наложи.
До тогава взаимно ще се радваме и учим в трудните моменти един друг.
Виж целия пост
# 317 21 ян. 2010, 09:47 ч.
Samuin, тази есен минах точно по твоя път - по искане на таткото опитахме да пуснем малкия на ясла. Беше Кошмар - той се дере, не може да спи, следобед оставаше с майка ми удома да спи - не спи, не се успокоява, тя ме вика спешно от работа, аз се треса от нерви... Издържах 4 дни и ударих по масата - спряхме го. В следващия 1 месец се скъса от боледуване, сякаш ми показваше, че не е съгласен. Мина есента, дойде декември. Започнахме да говорим за дядо Коледа, за тържеството в градината и той започна да реагира позитивно. Опитах постепенно, казвах, че дядо Коледа ще донесе подаръци за децата в градината... На 8 декември отидохме пак. Беше съвсем различно. Първо го водеше дядо му, когото обожава. На вратата у нас мрънкаше, но после по пътя приказвал доволно и там нямаше ревове. Съвсем различно дете. След Нова година остана да спи на обед там, точно за 2 дни свикна. И изобщо не е боледувал през този месец на адаптация. А аз съм напълно спокойна и той го усеща.
Малко дълго стана, но искам да ти покажа, че си права - щом детето така силно се дърпа, послушай го. Опитай пак след 2-3 месеца, те толкова бързо растат и се променят, че може и да му хареса. Опитай да го срещаш с другарче, което ходи на градина и е доволно - ние имаме такъв батко и това също оказа влияние.
Успех!
Виж целия пост
# 318 21 ян. 2010, 14:08 ч.
Здравейте, вчера ви открих и много ми допадна темата и какво се обсъжда тук!
В момента правя теста за аурата от руския сайт, но не мога да разбера къде да си видя резултата, натиска ли се този бутон Дальше отдолу!?
Виж целия пост
# 319 22 ян. 2010, 09:50 ч.
 svetli ,много ти благодаря за съветите   bouquet
Щом сега не е готов ,нищо не пречи да опитаме пак след известно време.Но баща му е толкова настоятелен , че днес той го закара на детската.Още му виждам тъжните очички ,и на мен ми се доревава.Вчера го оставих на фитнеса да си поиграе ,беше свикнал там и ми беше трудно да го извадя от там,но едвам го оставих и след 10 мин.ми се обадиха.Имаше друга мама там ,която ми каза ,че детенцето ми и разбило сърцето  със сълзичките си.
Напълно си права ,че те се променят много бързо.В началото му хареса ,дори ми даваше целувка за чао.И защо започна така да реагира след два дни ,незнам.Само ми направи впечатление ,че вчера на фитнеса имаше едно детенце на около годинка и то се разрева ,казах на сина си да го гушне ,той обича бебенца и винаги си ги гушка.Но когато отиде до него постави пръст пред устните си и му каза" шшшт stoped".Никога ,никой от нас не се е държал така с него,най-малкото пък да му говори на английски.Надявам се да не се стига до там ,да се разболява ,надявам се баща му ,най-сетне да разбере ,че всяко дете е индувидуално,както и ние ,и не е нужно да следваме пътя на другите.

Извинявам се на останалите момичета ,ако не е много по темата.
Виж целия пост
# 320 22 ян. 2010, 14:31 ч.
Здравейте и от мен!
Преди известно време попаднах на тази страхотна тема и я изчетох наведнъж, но не се осмелих да се включа. Сега, обаче са ме налегнали едни размисли и реших да споделя с вас.
Става въпрос за това, което обсъждахте, че детето само избира майка си. Откакто се е родил моя син все се чудя с какво съм заслужила такова добро и послушно дете, но сигурно има с какво.
Забелязах, че вече все по-малко се дразня от някои забележки  или навици на майка ми – примирих се, че аз съм си я избрала такава.

Това, което всъщност ме мъчи е факта, че вече няколко пъти се карам на малкия(той е на годинка и половина). Абсолютно съм против викове и удряне и всякакви други форми на агресия във възпитанието на едно дете, но се случи  Embarassed Точно преди малко беше поредното викане, защото от сутринта само хленчи и не знае какво иска. Резултата – заспа милото. А аз си гледам как спи – един такъв мъничък, беззащитен и сладък и си мисля каква лоша майка съм  Tired
По този повод си мисля – искам да имам поне още едно дете, но дали по този начин не бих привлякла дете, което да не е особено послушно и добро. Всъщност аз ще се коригирам, сигурна съм, просто не съм такъв човек и няма да продължа с крясъците, но ми е интересно мнението ви в по-общ план:
Дали родителите, които отглеждат по този начин децата си, след това се сдобиват с дете, което са „си заслужили”, т.е. не особено послушно. Дали отношението към детето, което вече имаме е критерий за евентуалното следващо дете, което на свой ред си избира своя МАМА.

Надявам се да не звучи прекалено странно, но понякога навлизам в едни дълбоки размисли...  Rolling Eyes

п.п. извинявам се, че не съм по темите, които обсъждате в момента, но се надявам нататък да се включа по-адекватно. Сега още ми е криво, че му се развиках.
Виж целия пост
# 321 22 ян. 2010, 14:54 ч.
  fio, разбирам те .

Аз далеч не съм перфектната майка. Съвместявам много неща и много често избухвам, а детето ми е най позитивното същество, което съм срещала някого. то не напразно се престраши да влезе в живота ми  Laughing  Децата имат много силни рецептори към родителите си. Единственото, което не могат да простят е безразличието. Те вземат от родителите си винаги всичко, което можеш да им дадат.Просто усещат колко можеш.
 
  Преди някалко месеца, след една много тежка командировка с доста бесънни нощи, веднага тръгнахме за хижа в планината. Вместо да си почина обаче седяхме до късно, Светослав се забавляваше от вниманието към него , а през ноща цяла нощ не спах, за да не падне от горния креват, който избрахме по негово ностояване. На другия ден бях тотално изцедена, а той продължаваше да прави салта на горния креват за мой ужас. Казах му, че нямам повече сили, а той попита Дали го обичам. Казах му "Обичам те, обаче сърцето ми ще се пръсне от умора и няма да остане с какво да те обичам   " А той каза
- А с душата си ще ме обичаш ли.
-Разбира се, винаги ще те обичам с душата си - му отговорих
- Супер - извика и продължи да се премята  Laughing
Никога не см коментирала нещо за душите пред него.
Виж целия пост
# 322 22 ян. 2010, 15:12 ч.
Fio  Hug
Освен, че ни избират, децата са и наши учители. Синът ти те учи в момента, а ти си добър ученик, щом ти прави впечатление и се замисляш така дълбоко!
Държим се неподобаващо с децата си, когато не желаем да ги разберем, когато ние самите имаме нужда да бъдем разбрани и да получим нашето си (спокойствие, време, изпълнение на задачите и плановете), когато сме раздразненени от нещо или някой.
Когато те ядоса детето, смони си, че то в никакъв случай не го прави нарочно, а иска нещо да ти каже и покаже, но не разполага с по-малко дразнещи за теб изразни средства.
Когато се готови, при нас идва точното за нас дете... няма добро и лошо; има най-подходящо, точното за нас... и в този смисъл можем само да сме благодарни, за всичко, което получаваме Simple Smile
Виж целия пост
# 323 22 ян. 2010, 15:27 ч.
Meg! подкрепям, така си е   Peace

A m b e r  Laughing    Crazy Hug страхотно дете ти се е паднало да те учи Simple Smile

Напомни ми една скорошна случка с моята щерка.. Една вечер, аз изнервена от безуспешни опити да я накарам да си облече пижамата, докато тя се забавляваше да бяга и се крие от мен й се развиках и накарах жестоко. Детето никак не обича крясъци и грубо отношение и в отговор ме прегърна с думите "Прощавам ти мамо".
Онемях,  Embarassed а гневът се изпари за миг.   Tired

фио,  не се кори. Емоциите които те връхлитат са нормални. И при мен беше така - докато моето дете беше бебе негодувах, когато някоя майка пошляпваше или викаше на детето си на площадката. И в един момент щерката порасна, изведнъж се оказа, че вече има свое мнение и свои желания и току  се усетих, че и аз започнах да избухвам и да се налагам силово на моменти. Хора сме, когато сме уморени или времето ни притиска зарязваме принципите си и караме през просото - нямаме достатъчно енергия.  Embarassed Като си починем и заредим с нови сили - пак ставаме мили, внимателни и любящи, даваме свобода и пространство или обясняваме кротко на детето защо трябва да стане както ние казваме.  Mr. Green
За момента с таткото сме се разбрали, ако на някой от нас му прекипи просто да прехвърли грижата за детето на другия за известно време, докато се успокои.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 324 22 ян. 2010, 16:29 ч.
Момичета  Hug благодаря ви! Много сте милички!

Цитат на: Meg! в пт, 22 яну 2010, 15:12
Когато те ядоса детето, смони си, че то в никакъв случай не го прави нарочно, а иска нещо да ти каже и покаже, но не разполага с по-малко дразнещи за теб изразни средства.
Точно затова толкова се дразня от себе си и от реакциите си, защото знам, че не го прави нарочно. Знам, че щом е неспокоен, значи има нужда от нещо(той иначе е много кротко дете), но понякога ми е мнооого трудно да разбера точно какво иска.

Цитат на: fastuche в пт, 22 яну 2010, 15:27
За момента с таткото сме се разбрали, ако на някой от нас му прекипи просто да прехвърли грижата за детето на другия за известно време, докато се успокои.  Rolling Eyes
Мисля, че точно това е проблема при нас - мъжът ми не е почивал от 2 месеца, а точно в момента сме доста далеч от роднини и познати и ми идва малко в повече. Не че няма да се справя, но искам да спестя на невинното си дете тези мои нервни изблици.
Виж целия пост
# 325 22 ян. 2010, 16:31 ч.
Здравейте, аз все пак чета и тази тема!
Фло, аз също се замислям за това!
fastuche, това все едно аз съм го писала. Когато веднъж обикаляйки с майката, с която неразделно сме заедно тя удари дъщеричката си така, че се чу плясък аз направо онемях и се възмутих и й намекнах по много деликатен начин, че не одобрявам това...............
По-късно се сетих за думите - Никога не казвай "никога"  Embarassed Срам ме е, но и аз стигам до там, че я пошляпвам и повишавам тон и после съжалявам, но ... какво от това.... Моето малко момиченце също е много позитивна и усмихната, надявам се да не направя така, че да спре да бъде такава! Аз също си мислех и едва ли не благоговеех пред нея за това, че тя ни е избрала, баща си и мен и тогава единствено си казвам - Значи може би не съм толкова лоша, за да ми се падне това дете... дано не е обратното, че съм лоша, за да ме промени това дете... За това писах първия си пост, че искам да се променя, но май тя ме променя...
Виж целия пост
# 326 22 ян. 2010, 18:11 ч.
A m b e r,  Hug
Твоето слънчице отново ме просълзи  Blush Да го целунеш от мен Hug

И аз съм в клуба  Mr. Green Докато малката муцунка си седеше кротко в количката и само четях книги и статии за възпитание... постоянно срещах истерични майки, които навикваха, пошляпваха децата и същевременно губеха авторитета си... Потрисаха ме тези сцени.
Е, сега се потрисам от себе си  Embarassed Малката ми панта, често ме докарва до ситуации, в които...  ooooh! какво да ви обяснявам...
Знам, че още малко да порасне... и ще започнем да се разбираме, но пък и тази възраст на бебешкия пубертет никога няма да се върне. И само се моля да не оставя тряйни поражения върху детето си  Praynig
Сега като се замисля... планираното братче (или сестриче...) направо се е стресирало предварително. Но пък ще знае слабите ми  Blush
Виж целия пост
# 327 23 ян. 2010, 00:23 ч.
Момичета, незнам дали ще ви бъде интересно, но ще ви споделя част от мое скорошно, много приятно изживяване.
Чрез регресия се върнах назад във времето. Видях се в различни ситуации, но това, което ми беше най - интересно и исках да узная е, дали в мой предишен живот съм била по някакъв начин съвразана със сина си и съпруга си. Това, което видях,беше страшно интересно. Оказа се, че съм живяла в Англия, че синът ми пак е бил мой син, съпругът ми съпруг и сме били пак много сплотено и обичащо се семейство. Калоян изглеждаше по съвсем друг начин, но по изумително за мен беше, че видях и сестра ми, която ми беше дъщеря - с нея също имаме много силна връзка, а тя е пристрастена към Калоян, невероятна любов са двамата. Ситуацията, която видях, беше през 1876г. Незнам как ви звучи това, което пиша, може би много от вас ще ме сметнат за луда, но на мен ми беше безкрайно интересно, дали тази силна връзка, която изпитвам към семейството ми, крие така да се каже, дълбоки корени.
Сигурно звуча странно, описанието ми е доста объркващо, но още съм под дълбоко влияние на това преживяване.
Виж целия пост
# 328 23 ян. 2010, 02:18 ч.
 Вени, това, което споделяш, е много интересно. Често съм се замисляла за това дали връзките между хората датират от техни минали животи. И чувството , че познаваш някого отдавна, а го срещаш за първи път, напълно се обяснява с това.Сещам се и за книгата 'Брида' на Паулу Коелю, теорията за другите половинки... Прекрасно е, че с твоето семейство сте се намерили отново и сте щастливи.  Hug
 Постът ти ме потсети за нещо, което чух преди около месец по радиото. Някакво момиче, рускиня ученичка в 7-ми или 9-ти клас припаднало в час по математика. Когато се свестило, то не можело да говори руски език, но владеело свободно други 150 езика! Сред тях учителката и по английски разпознала стар англ. диалект. Момичето помнело свои предишни животи. Била е англичанка през 17 век, французойка по времето на Наполеон... Беше много интересно.
 
Цитат на: fio в пт, 22 яну 2010, 14:31
Дали родителите, които отглеждат по този начин децата си, след това се сдобиват с дете, което са „си заслужили”, т.е. не особено послушно. Дали отношението към детето, което вече имаме е критерий за евентуалното следващо дете, което на свой ред си избира своя МАМА.

 
 Фио,  Hug не се притеснявай. Според мен това ,че се караш понякога на детето си няма да 'извика' непослушно дете.  Simple Smile Синът ти ще те учи и променя и следващото ти дете, живот и здраве, ще избере теб за мама, такава каквато си ти след уроците на сина си.
 Аз също понякога се карам на дъщеря си, и тя е малка, на година и три месеца. Не се гордея с това, не го смятам за правилно, но понякога се случва.
Виж целия пост
# 329 23 ян. 2010, 09:21 ч.
Благодаря ви много за отговорите и подкрепата  Hug

Мег, замислих се над това, което казваш, че няма добри и лоши деца. Моето усещане за това винаги е било такова - децата се раждат добри, те просто нямат друг избор. А след това семейството и средата, в които попадат, както и личният пример на родители, роднини и познати ги прави личности с определени качества. Това, обаче все още не прави един човек добър или лош - такъв го прави нашата преценка за самия него. Един човек може да е най-лошият и зъл в нашите очи, но за някой друг това може да е най-добрия човек на този свят... Малко се отнесох, но мисълта ми е, че ако се водим по децата, няма начин те да станат "лоши", по-скоро могат да ни дадат такива уроци за доброто, за каквито не сме и мечтали.
Споделените случки от много от вас, всъщност "говорят" достатъчно.

Вени, мисля, че точно в тази тема трудно някой ще те сметне за луда  Hug
Лично на мен ми е много интересно това, което споделяш. От малка ми е интересно дали съм живяла преди, къде и как, каква съм била  Blush Rolling Eyes
Дали би могла да споделиш малко повече - как точно става това, какво е чувството. Предполагам, че за целта е нужно да се обърнеш към специалист  Rolling Eyes Може да ми пишеш и на лични, че все пак не за това е темата  Hug
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало