Съдбата с радост ни дарява, на Майски бебета Господ само здраве да има дава! N43

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ МАЙЧЕТА, КОИТО ВЕЧЕ ГУШКАТ РОЖБИТЕ СИ! ДА СТЕ ЗДРАВИ И СПОКОЙНИ  
 Аз от вчера съм в стрес и шах. Баткото вдигна температура, а в групата имат варицела. Още няма обрив, но поддържа температура 38-39 гр. Личната предписа АБ, но аз не се навивам още да го давам, докато не се уверя, че не е варицела. Но тази висока темп ме притеснява. Ако някоя от вас е минала по тоя път, моля за съвет! 
 Успех на всички запътили се към родилното 
Приятна вечер на всички! 

Стела, изчисти си кутията. Не мога да ти пусна ЛС.
Сори за спама 

Дендри ,Славаа утре ви чакам в ОБ
Аз пак си прерових багажа,все едно отивам на екскурзия и аз Даже съм си приготвила монетки за ТВ,правя какво ли не само да не мисля за утре,ама не би.Има няма и се сетя.Ох дано да мине всичко наред.
Сега си пържа картофки и ще си пийна една биричка за да поотпусна парата. 

Да ни запазиш легла с хубава гледка  .

Шегата на страна , всичко ще е наред само мисли позитивно  .

А, Мадленка аз казах за масажирането на зърната(т.е. доктора)И аз ще го пробвам после.
Зайче, доколкото съм чула Аптамил е най добрата храна, скъпичка е ,но си заслужава.
Galia1982 айде сега пък чета мисли , ти какво измисли за количката?Дай линк на двете да ги видим, не бъди скормна. Аз с моята количка въобще незнам коя да бъде , после ще му мисля .
Madam Stasita  наздраве, щом  ще пийваш биричка и  споко за утре .
Ей, Платинка къде си, да не тръгна към родилното?

Dendri стискам ти големи палци  Всичко да се нареди така както искаш и да мине по избрания от теб сценарий 

Успех и на другите мами,които са се запътили да раждат утре 

Ние днес направихме първата си разходка.Спа през цялото време,беше екстра  Утре пак,ама и с таткото 

Добре дошли на завърналите се майчета от болниците.Чакаме снимки 

Аз да се похваля,че вече не усещам нищо от раждането.Този един шев все едно го няма,даже го търсих с огледало,но не го намерих,защото е някъде по отвътре,а не като епизиотомия  От два дена нямам никакви течения и тем подобни и ми е много комфортно  С каката продължиха 25 дена,а сега само 7 

Точно щях да питам дали е нормално да спрат теченията ми и Елфичка ми отговори.
Явно на всеки различно време тече, а аз се бях настроила за около месец и днес цял ден като няма нищо се замислих дали всичко е ОК.

Ами при мен нещата протекоха така:
1-вия ден (през нощта и на другия ден) си течеше кръв
2-рия  ден вече беше оскъдна
3-тия ден почти нямаше(беше примесена с нещо бледо бежаво)-деня на изписванетоо.
4-тия и 5-тия ден изведнъж започна пак да тече кръв(повечко) и си помислих да не ми е дошло вече  Но предполагам,че беше от многото домакинска работа ,която свърших веднага след изписването (гости-мости.....)
Но на 6-тия ден изчезна и остана това бледото (лохиите)
7-мия ден вече нямаше нищо 

И сега вече 2 дена след това пак няма нищо  и просто вече усещам,че отникъде нищо не ми придърпва и нищо не се усеща като дискомфорт.Пльоскам си се по столовете и фотьойлите от високо без да се притеснявам,че ще ми придърпа нещо.Но аз още като родих можех да си сядам нормално,ама сега вече съм си като нова 

Благодаря ви, момичета, за отговорите за добавката.
 Забравих да добавя в предния пост, че и нашата бебка не ака по 5-6 пъти, а най-много 2-3 пъти в денонощието. Докато бяхме само на кърма, акаше по-често, но от както яде и Фризо-то - само сутрин и вечер. Не съм се притеснила, дано няма проблем 
Аркси, благодаря ти за подробния пост за кърменето! Ще ми е от голяма полза!
Честита месечинка на Евелин!   

Лека вечер от мен момичета и успех на всички,които им предстои голямото събитие,а на останалите мами да ги слушкат бебоците и да спинкат много.
Аз вече съм във по-ведро настроение след разговор с нашата съфорумка nana77 ,ми стана леко на душата и утре с бодра крачка отивам да раждам
Чао за сега

  за раждащите утре!

И на мен една седмица ми тече кръв и до 30 ден се изчистиха и лохиите. И моето секцио не го усещам. Мина и замина. Остана ми наградата- рев по цял ден 
Стела, разчисти си кутията.

  Хайде най-накрая и аз да разкажа за моето раждане.
  В понеделник на четвърти, когато беше и термина ми все още нямах никакви признаци за раждане. До обяд бяхме навън с каките и една приятелка, поиграха си хубавко. Прибрахме се, мъжът ми легна с тях да ги приспива, а аз бях планирала като успее да го прилъжа да си легнем, с цел стимилуране на раждането  Докато чаках реших обаче да измия прозорците. Още след първия прозорец ми потече повечко, но все още смятах, че е малко по-обилното течение което имах към края. Отидох до банята, но реших че не са водите и се върнах да мия. Е след малко вече беше сигурно, че отново започвам с изтичане на околоплодните води, както и предишния път и както и лекарката ми каза, че може да стане отново. Отидох и казах на таткото. Каките тъкмо бяха заспали, беше три часът следобед. Обадих се на лекарката ми и и казах че са ми изтекли водите, но все още нямам контракции и кога да тръгвам към болницата. Тя ми каза, че мога да изчакам около два часа или ако почнат контракции по-рано. Исках каките поне малко да се понаспят  Към четири и нещо ги вдигнахме да стават и мен ме започнаха контракциите.
   Както и предния път в колата вече бяха сериозни на пет минутки, добре че беше празник и София беше ненаселена, че иначе незнам как щяхме да се доберем от Младост 4 до ТК  Приеха ме отново с 4 см разкритие към пет часа  . Бяхме се разбрали с моята лекарка, лекаря на смяна след като ме прегледа да и звъннем и да се разберем какво да правим. Според него бебето беше голямо и нямало да може да се роди нормално, но решихме да изчакаме моята лекарка. Тя каза че до час максимум ще дойде в болницата.
    Сестрата която ме приемаше беше много миличка и добричка, клизмата почти не я усетих. В предродилна само не ми допадна една навъсена лекарка, която точно по време на контракции ми слагаше абокат или правеше тест за упойка, но от всички останали съм доволна. Сложиха ме на запис на тонове, което беше най-неприятната част, защото трябваше да лежа. Контракциите си ми станаха доста начесто и признавам си доста болезнени. Когато успях да ги накарам да стана, беше малко по-добро положението, поразходих се, отидох и до тоалетната, дори усещах леки напъни, но смятах че от час имам контракции и не може да е това  За съжаление лекарката ми дойде към шест часа, около час след като се чухме и отново ме накара да легна. За съжаление не и хареса това което вижда. Матката ми се стягаше по някакъв странен начин. Ставаше като пясъчен часовник, лекарката го нарече пръстен на нещо си и всъщност бебето оставаше високо горе като топка. По време на контракция лекарката ми ме провери дали слиза надолу и каза че въпреки че съм вече с 8-9 см разкритие (това разкритие го получих за час и то без системи) бебето не слиза надолу и смята че е по-голямо за моите възможности. Притесняваше се от евентуална руптура от предишното секцио и ме питаше къде ме боли. В този момент обаче с тези чести конткракции единственото което успях да каже е че ме боли навсякъде  Според нея и останалите лекари най-разумното беше секциото и аз се съгласих. Всъщност постигнах това което исках, бебка беше тръгнала нормално да се ражда, когато тя самата си реши, и беше минало почти цялато раждане нормално  Бяха ме оставили да се опитам, без да правят секцио веднага само заради предишното.
   От тук нататък нещата се развиха много бързо, закараха ме в операционната, изчаках три минутки докато по спешност извикат анестезиолога, които ми се сториха много дълги, защото контракциите бяха на по-малко от минутка. Анестезиолога успя между две контракции да ми намаже гърба и между други две да ми сложи упойката, като накрая тъкмо ме хващаше нова контракция и той ме помоли още само секунда да не мърдам. Влюбена съм в този човек, изобщо нищо не усещах от тук насетне, за разлика от предишното секцио, като през цялото време ми говореше и ме успокояваше. Добре че чух Ели как изрева, за  да разбера че са я извадили. Показаха ми я набързо, че е момиченце и я отнесоха да я оправят. След малко ми я донесоха вече измита да си я целуна и казаха че е 3750 и 51 см, това стана в седем часа. Забелезах само големите и бузки, защото по това определено се различаваше от каките когато се родиха  Реално в три часа ми изтекога водите, контракциите почнаха в четири и нещо, в шест вече бях почти с пълно разкритие, а секциото приключи в седем  вечерта Бях доволна и щастлива 
     Преведоха ме в реанимация. След няколко часа когато започнах да си чувствам краката започнах да си ги местя. След шест часа вече се въртях в леглото си. Искаха на следващия ден късно следобед да ме раздвижват, но аз станах в седем сутринта, тосет 12 часа след раждането. Тъй като се чувствах добре настоях още този ден на обяд да ме преведат във Вип стая. Накрая вдигнаха ръце от мен и се съгласиха. Така че с малката бонбонка, по малко от 24 часа от раждането бяхме заедно, тя се роди в седем вечерта, а в 12 на обяд вече бяхме заедно във двойната вип стая  И от това съм много доволна, защото едно от основните неща заради които държах на нормално раждане беше за да не сме дълго разделени с нея.
      От тогава постоянно си я гушкам и и се радвам, а тя засега е едно много крокто бебенце което е много послушно 
      Няма как да не разкажа и малко за кърменето. Още в реанимацията на ръка започнах да изцеждам по няколко капки. От момента в който ни преместиха във Вип стаята, спрях да давам АМ което ми носеха, то беше по 20 мл и започнах да си я кърмя колкото по-често мога, например на всеки два часа и от двете гърди. Дори и аз се притеснявах, че стои гладна, но знаех че това е правилното  Само първата вечер се съгласих от 12 вечерта до 6 сутринта да остане в детската стая, защот още ми трябваше съвсем малко да се възстановя. На следващия ден вече по обяд усетих че почва да слиза преходното мляко, дотогава беше само коластрата и че малката започва сериозно да преглъща и хапва. Не закъсня и пълненето на памперсите, като до вечерта вече минахме през меконуима и стигнахме до почти нормално изглеждащото кърмаческо ако. Сутринта при детската консултация когато ги мерят, ми докладваха че малката на 1,5 дни е спаднала със 170 грама, което е нормално за бебе родено 3750 гр  . На следващия ден вече беше наддала 20 грама и спряха да ми носят и АМ, като казах че сме си само на кърма  Следващите дни наддаде още 50 и 20 грама и я изписаха само 80 грама по-лека отколкото се роди на петия ден  На третия ден минах през препълването на гърдите, което за два дни се нормализира, но при цеденето съвсем малко колкото да се отпуснат леко гърдите събирах по 400 мл някъде за денонощие, което каките с удоволствие изпиха от шишенце. Вече няма излишък така че това им беше  Описвам го това за всички мами на които им предстои секцио, при мен може би малко по-бързо се развиха нещата защото ми е второ ражадне и кърмене, но и предишния път беше много подобна ситуацията, само че тогава няколко пъти давах и добавка след като бяхме заедно с малките, но и кърмех много често и още на следващия ден ми беше слязла кърмата 
    Съжалявам за дългия пост, но нямам време да редактирам, защото малката гладничка се събуди 
   

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ДЕТО СИ ИМАТ БЕБОЦИ- ДА СА ВИ ЖИВИ И ЗДРАВИ.


НЕЩО НЕ ЗАБЕЛЯЗАХТЕ ПОЧЕРПКАТА МИ ЗА СИНЧЕТО,ЩО ЛИ.....???????????

Хей Bellaa всички сме се отнесли вече = едни нямат търпение да раждат, други се опитват да влязат в ритъм с малките...

Да ти е жив и здрав баткото с малко закъснение! Много да ви радва и да бъде добър пример за бебока!

Madam Stasita - стискаме палци за утре! Късмет за леко раждане и бързо възстановяване!

Aila - много е хубаво, че така леко е минало всичко и си закърмила бързо. Мен малко ме е яд, че не почнах да се цедя от начало, но в крайна сметка, важното е че в момента се кърмим успешно. Руми и Стойчо да не са ви роднини? Гледам на снимките от изписването и си казвам колко е малък света... 

  Не много близки приятели, в университета Стойчо и мъжът ми бяха в една група