МНОГОДЕТНИ МАМИ

Здравейте майчета,
И аз минавам експресно да пусна малко снимки, че то вече и аз не се помня как изглеждам  .
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=382113
Честито на всички   празнуващи. И    за бременните - слабост сте ми, ей!

Много кофти настроение в темата днес 

Я по-весело и ведро-лято е,а и обикновено на многодетните не им остава много време за оплакване,така че-стягайте се мами!

Аз не се оплаквам от нищо-само малко ми тежи корема,но ще го оставя да си расте и няма да му обръщам внимание 
А ето и малко актуални снимки от последните месеци,за който иска да разглежда:
http://picasaweb.google.bg/reni.matsureva/WelikdenToMay24th#5340419310575249938

Сега ставам и отивам да правя като Ралица- 

Честит абитуриент на адашката Ани69!
Нека животът му в света на възрастните бъде хубав като деня на бала му.

Пиги, миличка, какво се случва с теб? Мислех, че си на оправяне, пък то... Сподели, ако искаш, може да ти олекне, а и да намерим някакво решение - все пак повече глави мислят по-добре.  

Аз не пиша напоследък, но то е, защото няма какво да пиша. Гого и Ади са в някаква "безтегловност" - ту учат като луди, за оформяне на оценките за края на срока (и годината), ту не учат по няколко дни - заради матури, празници или нещо друго.
Поли расте, става все по-буйна и независима, никнат й зъби.... даже кътник й излезе, макар че не му е ред...    Да ми е жива и здрава.
А Коко днес е "абитуриент" - т.е. имат тържество за завършване на детската градина. Наесен ще бъде ученик, живот и здраве. После ще има снимки, ако има кой да ги направи, де.  

На всички бременни - погалете коремчетата от мен. Много ви се радвам.

Целувки на всички и нещо за повдигане на духа.  

Кабо Алма,чудесни деца!Много успехи на абитуриента!
Ани и на твоя красавеца също много успехи!

Албенче,благодаря за пожеланията.

Пиги, не може да няма лек за това.Питай в болницата.

Помилвана,много сте хубави.Четох те в сп."Лия".Много ми хареса  

Рени,още малко стана.Почивай, докато можеш   Много сте хубави!

Дрийм,ние сме в Красна поляна.Утре имам ходене до Овча купел, близо до Кауфланд.Ако ти е удобно,може да се видим там за по кафе?

А днес, ако не сте гледали "Часът на мама",може да гледате записа в сайта на бтв и да видите как се представи нашия тати, който беше номиниран за "Татко на годината"  

И ние сме приети в детска градина.Сега трябва да преборим памперса и всичко ще е наред  

Здравейте мили мами! Тедивас, гледах ви днес и много ви се радвах. Даже и дъщеря ми и тя! Исках вашия тати да стане татко на годината , но нищо. Наистина сте герои!  Пролетна фея, честит ти абитюрент. то е вълнуващо като истинския. Рени, кога и аз бях бременна. Разчувствах се като чух ,че ти тежи коремчето. така ме грабна работата ,че забравих, чесъм била бременна. Помилвана, много сте сладки! При нас нищо ново, освен, че бебчо не ме оставя последните дни хич да спинкам , но ще свикна. Желая ви лек и усмихнат ден!

Момичета, нямам време да чета - довечера, ако ми разрешат, но... НО!!! Разговора с журналистката мина добре (много ясно, че не благодарение на мен) Кабо, с малко думи каза много (аз обратното - за баланс). Та, ако имате желание може да изпратите снимки на следния имейл (не пропускайте възможност - отделили са ни цяла страница) dmitova@vzasemeistvoto.bg , ако имате от Търново или предишни празници също е желателно... Само молбата беше в имейлите да е упомената поне фамилията ви, ако не желаете да си пишете всичките имена. Дали ме разбрахте, щото аз не си много разбирам... Бе като си пращате снимките - напишете това е сем. Петрови (примерно) или Петя, Васко, Дени, Ралица и Митко Григорови (е, с ваште си имена де).  надявам се да стана ясно, май ще се менкам с Татянка за ника.

Копирам ЛС-то,което пратих на Ленни,нямам нерви да пиша отново.Не знам дали ще се намери разрешение на проблема или не,вече нищо не знам.

От днешна дата съм вече точно на месец от операция на коляното за стабилизация на пателата(капачето)+артроскопия ,да извадят едно отчупено парченце от капачката,нямам метални пластини,правили са пластика на сухожилията и преместване на капачката.Още докато бях в реанимация се оказа,че са ми срязали кръвоносен съд и дренажа се напълни с кръв за 10-ина минути,смениха го,биха ми кръвоспиращи инжекции и калциев глюконат венозно.На следващия ден махнаха дренажа(голяма грешка)и кръвта започна да тече отвън,пак инжекции и пак калциев глюконат венозно.На следващия ден кръвта беше спряла,но коляното ми се беше напълнило с кръв до пръсване(не вътреставно,а в меките тъкани),след още 2 дни посиня от средата на бедрото до средата на прасеца целия крак.В следствие на кръвоизлива не можех да се изправям изобщо и да пускам надолу крака,нито пък да правя каквото и да било за да не атрофира мускула почти до 20-ия ден от операцията.В момента примерно долу в салона се раздвижва момиче,което е с шина(14-и ден) и е с операция като моята.За една седмица рехабилитация и физиотерапия успях да вдигна крака и правя упражнения за четириглавия бедрен мускул с тежести(в деня когато ми махнаха шината не можех да си помръдна крака).Всичко това добре,но не мога да го сгъна повече от 15 градуса.Предполага се,че заради кръвоизлива са се получили сраствания и ако са на меките тъкани добре,но ако са вътре в ставата съм получила контрактура и ми казаха,че единствената алтернатива е да го сгънат под наркоза.Това означава разкъсвания и пак кръвоизливи.За съжаление не мога да преценя до колко са им адекватни преценките,но наистина крака ми е като вкаменен и заради оттока,който не се е разнесъл все още е твърд като камък в областта около ставата.Във физиотерапията ми правят само ултразвук и мускулна електростимулация.Платила съм тази и другата седмица за рехабилитация и после не знам какво да правя.От известно време рехабилитацията им струва 30лв.  дневно,но пък като няма резултат.......... 

Ех, сядам малко да си почина, че много ходене по жегите беше днес. Чета си ви, но все не остава време да пиша.
Много мило и драго ми става - всички сте пуснали снимчици - БРАВО!
Пепел от рози, много са ти чаровни синовете...сините им очички светят като звездички...Денис-белята е друга работа - специална. 
Наслуки, честито на едногодишната сладуранка - бузанка и успех с проектите, дето ти отнемат от ценното временце с нас 
Кабо Алма, много, много се умислих...като доживея и аз абитуриенти да съм горда мама като теб. На големия мъж - успехи и "некоя сгодна женица"  Иначе, и на теб успехи във всичко, с което си се заела (добре, че е телевизията, че да те виждаме отвреме навреме, и виждайки заетостта ти да ти извиняваме отсъствията от тукашната седянка  ).
Тедивас, гледах ви! Май не съм честитила рожденния ден на дъщеричката ти - все така да те радва и да е здрава! Много се изкефих - бяхте явно любимците на предаването - оползотворихте ли го вече уикенда, дето ви го подариха?   
Рени, много сладка поза на спящата красавица върху корема ти    - погали го и от мен! Някакъв странен навик ми е останал от бременността ми да заспивам с ръка на корема...липсва ми не самия корем (той си ми е тука  ), ами онова ритащо същество в него.
Помилвана, ама това малкия Лазар ли е - като гъби растат тия деца...нали през август ще стане на годинка - да го нацелуваш! Много сте хубави! Момичетата завършиха ли училище, брат ти оправи ли се? Успех с писането - вдъхновение, свободно време и спокойствие! 
Ани69, честит ти абитуриент! На него - умната! За нас - снимки!
На изнервените  , въоръжените    и дупкоизпадналите  ....АААА, да ги нямаме такива  ! То и аз все в тая пуста дупка хлътвам, ама такива са ни пътищата, какво да се прави...като е гладко и равно и почваме да се съмняваме, че нещо не е, както трябва.
Като тръгне да ме избива на рев, мойто малкото така ме гушва, чееееее отлитам...и тържествуващо се смея на дупките под мен - ХА-ХА-ХА - Ела Вълчо, изяж ме  ! Ето, сега, докато пишех, толкова пъти се наложи да стана, да бърша нЕк'во пиш, да си уговарям срещи по скайпа, даже успях да приспя принцеската - тя мрънкала от умора, ама нали бавно загрявам и тъй - отстрани погледнато все тука вися...пък полза никаква. Нито знам какво да пиша, нито как да ви утеша (Пиги,  - сега прочетох подробностите за теб... ), нито нищо никакво...и децата скоро не са ми казвали някой тъп виц да ви го разкажа, пък и аз много се смея на вицове, ама веднага ги забравям...
От сутринта вземам разни радикални решения...да видим до кога ще устискам...да видим на прав път ли съм и къде ще му излезе края...на пътя.
До скоро, надявам се, че шефа се прибра и си имаме...работа.

Пешиии,тц - няма да стане !Без бой не го давам ,може и срещу съответно заплащане (какво да се прави - пиша в еврейската тема  ).

И Миши вече е без памперс.Само да спре с тези температури.Снощи отново вдигна.Както си играе ,спира и ляга и започва да я тресе,а кожичката й става на петна....Вирус ли е,що ли?

Теди ,съжалявам,че не гледах предаването,като легнат малките (а те винаги спят по различно време) ще го намеря да го изгледам.

Пиги,много кофти е станало....просто не ми се коментира дали  реакциите  на лекарите са адекватни ....нито съм била на операцията....ама що пък се случва така с теб.... ....абе гадорийска работа .....

Искам да раздвижа по някакъв начин темата.Напоследък много сме се "одупчили" ....покрай Цоцините вълнения и аз се върнах назад във времето ...спомних си как съм посрещала бременостите си ,какви мисли ....ако ви е интересно - защо не разкажете как в било при вас - подготвени ли сте били ,планували ли сте го и т.н.Може и за всяко дете отделно ,как са реагирали близките ви и всичко за каквото се сетите ....

Пиги, много ми стана мъчно за теб. Не знам как да ти помогна, но те мисля и искрено се моля да се оправиш бързо

Добро утро, мамчета!

Един сутрешен поздрав от нас:


Да се похваля и аз, че Галина е класирана в градината, която искахме. Това стана единствено, защото сме многодетно семейство. Знам, че тук има един човек, на когото трябва да благодаря за това- Кабо Алма!  С огромна  признателност за усилията, отделеното време и упоритостта да защитаваш нашите права!

Сега голямата дилема е кога да я пусна. Септември се връщам на работа. Имаме си леля, която може да я гледа, така че не е спешно да тръгне веднага. Първоначално мислех да тръгне следващата пролет, но не знам дали е удачно от гледна точка на това, че дотогава останалите дечица ще са се адаптирали, а тя тепърва ще трябва да премине през този период....

Днес е тържеството на Зорница по случай завършването на предучилищната, така че ще си имам малка абитуриентка. Като се върна назад във времето, установявам, че някакси посрещам предстоящата промяна много по-спокойно, отколкото първия път с брат й. Тогава ме тресяха страхотни нерви, направо не можех да си представя как моето малко момченце ще ходи в Голяяямото училище . Притеснявах се за абсолютно всичко. Сега ми е много по-спокойно, а и мисълта, че ще минем по този път още веднъж с Галина, някакси ме лекува от носталгичните чувства.

Пиги, много съжалявам за неадекватното лечение и болките! Дано намериш по-добри специалисти, които да поправят стореното!

pomilvana, разкошни дечица с прекрасни усмивки!

reni_mats, много хубаво коремче имаш! Госпожиците са големи бонбони!

Сбъдваща мечти, ще се радваме да пишеш при нас!

Кабо, ani69- честити абитуриенти! Желая им успешен старт в живота! 

magi_mei, за кое у-ще беше този изпит?

dream_wish, това да се чува- здраво и ревливо бебе! Още малко и ще стане по-лесно.

Наслуки, честит първи рожден ден на Биляна! Да ви носи само радост и усмивки! И аз си спомням как миналата година по това време лееекичко ти завидях, че вече си родила- нали ми оставаха още четири месеца .

Хубав ден ви пожелавам, да ви е леко на сърцето и душата и всички неприятности да бягат от вас! 

Пиги, много кофти звучи това  Много тъжно ми стана за теб. Дано скоро да има положителен резултат 

Маминкаваня, още не сме оползотворили уикенда. Имаме време до края на годината 

Шапчице,съвсем се изгуби ти  Пиши как сте, децата добре ли са,Гришата има ли работа?

Добро утро, момичета! Вместо закуска моите момчета ми сервираха сутрешна кавга помежду си, така че в момента практикувам упражнението опъване на нерви...закусват, бърборейки и ги чакам да се заемат с техните си важни дела...
Танче, днес има ли Т малката? Хубава темичка си предложила...ако всички я подхванат ще има какво да си четем надълго и нашироко .

Аз като разбрах, че съм бременна с първото, бях на 21, съвсем прясно омъжена, така че всички го очакваха...аз - много радостна от една страна и егоистично засегната от друга - ами имах си други планове, бе, точно сега ли трябваше да ми Го пратиш, Боже? Трябваше ми време да го приема, защото знаех, че имам ли деца, ще им дам цялото си време и внимание, и няма да остане качествено време за всичките ми други планове. Като бях в 5-тия месец имах леки, но чести контракции...нищо не знаех още и се попритесних, започнаха да ми дават болнични и част от времето си прекарвах предимно вкъщи...четях, плетях жилетчици, превеждах една книга за бременността и раждането, която много ми помогна за положителната нагласа и спокойствието ми...Дойде 9-тия месец, един ден телефона звънна и ...в Пирогов...трудова злополука...мъжа със счупен крак...започнаха всекидневните свиждания и всекидневните молитви да се оправи...Много хора ми помогнаха тогава, а аз се държах "мъжки"...Един следобед пак ги усетих контракциите, докато се прибирах с трамвайчето от Пирогов към къщи...викам си - фалшива тревога, има още десетина дни. Сетра ми беше дошла от Бургас да не съм сама и после се шегуваше, че бебето е чакало тя да дойде, за да се роди ...хапвахме вечерта, а тя записваше контракциите (още си пазя листчето с тия записки )...като зачестиха, се обадихме на доктора и той вика:тръгвайте...минахме покрай Пирогов посред нощ, ама тогава нямаше мобилни телефони да предупредим татенцето какви ги вършим ....Така, де на сутринта вече се бяхме сдобили с първородния, татко му помислил, че е някакъв майтап - първи април беше, бсе пак.

Втори номер се случи много скоро след първия! Много си го искахме, но пак го имаше елемента на изненадата, че е твърде скоро...даже изчакахме доста преди да съобщим новината. Почти не усетих бременността си, покрай грижите за Дани. Криси също се роди с десет дни по-рано, но интересното беше, че ни изписаха от болницата точно на 1-ви април - Дани навършваше 2 годинки и започнахме съвместния си семеен живот с торта! (После точно след една година, пак на 1-ви април, Криси проходи сам - супер готини съвпадения ми се получиха )

Третото, ах третото...Още преди да се оженим си казахме - поне 4 деца ще си родим...ама след второто татенцето би отбой...стигат ни толкова...нямаме условия...и пр. и др.....сърцето ми се късаше, ама в един момент се примирих...все пак и двамата трябва да го искаме...все подхвърлях шегички по въпроса, все си се надявах тайничко...
Едно лято си играехме с момчетата на фризби една игра, в която си подавате и всеки пожелава на другия нещо - ако хванеш фризбито - ще ти се сбъде - те си пожелаваха разни глупости и беше смешно - всеки гледаше да изпусне фризбито...Криси метна към мен и викна - едно бебе ти пожелавам, нали искаш момиченце....и аз ще се потроша да тичам - хванах го! Хм, после стана интересно...чакам си цикъла аз...минава ден, минава втори, трети...знам, че станат ли четири работата е ясна...с мъжа ми си викаме - станала е работата...три дни живяхме с мисълта, че ще имаме бебе, почнахме да плануваме важни неща, беше невероятно...и на следващия ден ми се сгромоляса света...няма бебе, няма нищо...През следващия месец нищо не помня, затова като взе пак да ми закъснява не исках да мисля за нищо...бях безчувствена, не исках да очаквам, ама дните си минаваха...не мога да си опиша състоянието...губят ми се много моменти...дори този, в който видях заветните две чертички...викам си, нещо си въобразявам...и така до прегледа, и до думите на докторката: "Да, имаме прекрасна бременност!" Малкто "бобче" беше представено първо на батковците си и вълненията покрай "него" не са спряли и до днес. Най - много се зарадвах на реакцията на моите роднини. Бяхме им на гости в Бургас и ги поканихме на една пицария да се видим , да похапнем...Започнахме с думите :"Ами, ние имаме една новина..." и когато плахо изтърсих ще си имаме бебе, майка ми подскочи, взе да ръкопляска, да се смее, всички се израдваха, поздравяваха ни...супер беше. След това като разбраха, че ще е момиченце пак бяха вълнения...

Ей, на, сега като я гледам Галинката каква е сладка...пак ми се приисква...много вълнения са, покрай децата, но с времето на мен явно ми действат пристрастяващо...все ги търся...хм, скоро не съм играла на фрисби с Криси...пък иде юни месец (и трите ми са зачевани през юни - пак готино съвпаденийце  )...

Зелена шапчице, успех!!!!

Вече цял час пиша  ....голяма съм досада...Татянке, пускаш мухата, пък ти не разправяш...със сигурност имаш интересни истории...хайде, народе - пишете, разказвайте, усмихвайте се...

Тедивас, изгледах ви набързо снощи, и много се радвам да ви видя, макар и на телевизионен екран! Пепи страшно много е пораснал, боже, какъв мъж е вече! Симонка също, и изглежда много нежна и замечтана. За малките юнаци няма да коментирам, че те не се спряха много май. Ти имаше прекрасното излъчване на мадона, щом една жена изглежда така, значи е обичана. 

Пиги, много съжалявам за това, през което минаваш! Дано се намери лекар, начин, алтернативна медицина ако щеш, но да се оправи крачето ти! Стискам палци!

Честит абитуриент на Ани69 и успех на изпитите на Гого и Ади на Пролетната! Ох, като се сетя моето гардже как все го болеше главата тогава от много учене...  и как без малко не я  лиших от право да се яви на изпита за гимназия, щото с бременния ми мозък не я бях записала както трябва, само бях платила таксата. Не ми се разправят подробности, беше много инфарктно, и без това бях в интензивното с Криси между живота и смъртта. Добре поне, че министъра Даниел Вълчев одобри молбата ни бързо и детето можа да се яви на изпитите и да си влезе в гимназията. Огромни благодарности и за секретарката му, уви не знам името на жената, която след разговор по телефона обеща и наистина ни съдейства!   

Маминкаваня, разчувства ме твоето описание ... но едва ли някога ще опиша тези лични моменти публично. Това не пречи да чакам с интерес спомените на останалите момичета.  Това му е на нета, че ти показва толкова много житейски истории, с всичкото им и хубаво, и лошо, че разбираш колко е шарен животът и колко трябва да си благодарен за хубавото в него, докато трае...

Хубав ден на цялата банда!

А, да - на Шапчицата успех! Много мъдрост и търпение ти желая, за да промениш нещата в България към по-добро!   

Ще пиша Ванче,ще пиша !Ама малко да ми остане временце....ей,на Миши пак вдигна температура.....пуснах им секрети - на едната от носа,на другата от гърлото .....момичето от лабораторията ми каза ,че излизат пневмококи ,но да изчакам още 24 ,до тогава ще има и  антибиограма ......