Акушерска пареза - 3 част

 Здравейте мами, попаднах случайно на вашия форум и ви пиша просто за кураж. Аз вече съм на 24 и съм с акушерска пареза, останах много учудена, че такива травми продължават да се случват. Много е хубаво това, че си помагате. От майка ми знам, че навремето не е имало много инфо и тя е ходила по медицинските академии да си купува специализирана литература за да се "образова" за какво става въпрос. Мога да ви кажа някои неща с които се надявам да съм ви полезна. Като за начало ще започна с това, че моята пареза е била тотален тип а не някаква лека, но благодарение на упоритоста на родителите ми в момента мога да си служа в ежедневието и да съм полезна на самата себе си. Съвсем прав е  бил доктор Литвиненко като е казал, че децата се приспособяват към извършването на движенията и сами си намират начини да направят нещо. На майките които имат ве4е по големи дечица, които ходят на детска или училище мога да кажа, че трябва да се въоръжат с много търпение и здрави нерви. Найстина и за мен беше най-големия проблем децата които неразбираха и неискаха да си играят с мен, за6тото немога да извършвам вси4ки движения, да не говориме вече като пораснах в училище неможех да играя всички спортове който са съвсем нормални за останалите. спомням си един път се бях прибрала от детска градина и пак по повод на децата бях казала на маика ми, защо ме е родила и защо не ме е оставила в някои дом. Много жестоко и от моя страна, но и аз неразбирах всичко тогава. Родителите ми обаче винаги са ме учили, че с нищо не съм по различна от останалите и това, че немога да играя определени спортове незначи, че немога да успея в дуги области свързани с науката и с мисловната дейност. Смятам,че трябва на това да наблегнете и с вашите деца защото отношението на родителите ми много ми е помогнало. В момента аз имам самочуствието на един стоиностен човек който може много и е доволен от живота си.  Детскит години и пубертета са трудни но с годините човек се оформя и вижда други перспективи. Другото което искам да ви кажа, че рехабилитацията е изключително важно нещо. Благодарение на нея аз сега мога да си служа с раката. От самото си раждане съм водена непрекъснато по санаториуми, лекари и рехабилитатори, била съм в исул в момин прохот, в тузлата и в чехия в един санаториум янски лазни(където бяха много развити за онова време сравнение с България), водили са ме при различни професори и почти всичките са забранявали операцията ( както професорите е чехия така и много в България). От раждането си съм попаднала при доктор Маринкев който е рехабилитатор но за жалост незнам дали все още е жив, преди 6-7 години ходих при него в пловдив за една Епикриза. За времето когато аз съм се родила той е бил един от най добрите и компетентни и е дал ценни съвети на родителите ми.  Специално в моя случаи не е уместна и ви моля добре да проучите нещата и да си помислите преди да се сагласите операция, защото и много я препоръчват. Имам двама познати пак с акушерска пареза които са се съгласили на операция и въобще не са доволни. разместват основно сухожилия за да отворят някое движение но пък по този начин се пречи на друго и всички се оплакват от болки след операцията. мога да ви уверя и да не се притеснявате за децата си в момента те не усещат болка, казвам го от собствен опит, за6тото някой познат като разбере първоначално за случая ми веднага питат боли ли. Не не боли. и така рехабилитацията и масажите са изклучително важни и много помагат, мойте процедури се изразяваха сутрин рано парафин или кални бани след това две различни електростимулации, после масаж и след това самостоятелна гимнастика и всичко това продължаваше месец месец и половина два пъти в годината докато навурших 12-13 години тогава сама позанемарих нещата. Наскоро ходих за едно ЕМГ и невроложката ми каза, че не трябвало да спирам с рехабилитацията тогава защото точно тогава са израствали мусколите и сухожилията и ми препоръча пак да почна. след около2-3 седмици ще почна пак да ходя. Та мисълта ми е, че нетрябва да спирате с раздвижванията защото децата ви сега растат и много се променят мускулите и сухожилията и е важно. Аз не съм се възстановила напълно, но все пак моя случаи е бил и най-тежкия, пожелавам успех на всички майки които се болят за здравето на детето си, дори и да непостигнете 100%-ви резултати пак ще е от огромно значенив всичко което правите за тях  и съм сигурна, че те ще ви бъдат много благодарни както аз на мойте. В момента завършвам право, предстои ми сватба и много други хубави неща които ме радват и ме карат с удоволствие да живея живота си. Единственото което ме притеснява в следствие на това което се е случили на мен е секцио или естествено раждане! Пожелавам на вашите деца да бъдат много щастливи и да имат успех в живота си.