Осиновители или приемни родители?

  • 11 973
  • 125
# 45
Това го знам...
Питам ,защото Фър пише, че е избрала приемната грижа пред осиновяването... принципно имам предвид. А не заради конкретно детенце
Виж целия пост
# 46
За мен лично, приемните родители са по-висши създания .... поклон.
Аз май на този етап не бих могла да бъда такава.
Виж целия пост
# 47
Да и слава богу, че има такива хора, защото не ми се мисли какво се случва с децата в институции, които неподлежат на осиновяване.
Надявам се че въпросът ми не се схваща като заяждане, НАПРОТИВ!!!
Виж целия пост
# 48
А знае ли някой, при доброволната приемна грижа, когато детето е на възраст от 0 до 2г., дали на майката се полага отпуск по майчинство ? newsm78
Виж целия пост
# 49
Fussii, чак сега виждам въпроса ти!  Hug

Монда е отговорила вместо мен отчасти.

Както писах и в другата тема за мен приемния родител е в услуга на детето. Аз съм там и предоставям всичко, което имам (материално и духовно), за да дам на едно дете подходящия старт. То може да напусне дома ми на 18год. или по-рано, но ако съм се справила добре, живота ни ще бъде свързан завинаги. "Родител" е състояние на духа, а не обществен статус.

Само когато приемеш в сърцето си мисълта, че можеш да загубиш този когото обичаш ще успееш да прекараш времето с него пълноценно. Имам майка, която от 7год. е болна от рак. Изключително близки сме, виждаме се всеки ден и сме отдадени на тази връзка. Тя може да си отиде всеки миг и аз няма да съжалявам защото за времето, което имаме сме погълнати изцяло от любовта си. Помежду ни няма нищо неизказано и аз винаги ще живея със спомена от идеалното детство, което родителите ми дадоха.

Поглеждам синът си и му казвам "Ти си мой и аз съм твоя!", а после искам да погледна приемното дете и да му кажа "Аз съм тук, вземи каквото ти е необходимо!". Какво да кажа на осиновеното?
Виж целия пост
# 50
Поглеждам синът си и му казвам "Ти си мой и аз съм твоя!", а после искам да погледна приемното дете и да му кажа "Аз съм тук, вземи каквото ти е необходимо!". Какво да кажа на осиновеното?

Фър-р-р Бъз-з-з, в този форум пишат и четат много хора, за които осиновяването е житейска съдба (осиновители и осиновени). Написали са много страници какво чувстват и как говорят помежду си. В сайта пишат и майки, които имат и биологични, и осиновени деца. И в частност Фуси, на която отговаряш, също е майка на осиновено дете. Не мислиш ли че това изречение и особено "Какво да кажа на осиновеното?" е неуместно именно тук, дори и да чувстваш нещата по този начин?

Не го приемай като заяждане, много са чувствителни хората, които четат тук и много боли от някои неща.   bouquet
Виж целия пост
# 51
Не го приемай като заяждане, много са чувствителни хората, които четат тук и много боли от някои неща.   bouquet

Тогава вероятно не тълкуваш думите ми правилно. Peace Фуси пита, аз се опитам да отговоря за личната ми нагласа. Въпросът ми "Какво да кажа на осиновеното?" да се чете с угрижен тон. Не се чуствам емоционално зряла за такава връзка. Веднъж гледах една майка-осиновителка по БТВ. Тя каза, че всеки път когато говори с детето си по тази тема съпреживява с детенце болката, че биологичната му майка се е отказала от него. Пишещите и четящи тук може и да имат тази емоционална сила, но тя е отвъд моят предел. Не знам дали има смисъл да се обяснявам повече щом някой може да бъде засегнат от мнението ми. Peace
Виж целия пост
# 52
И ние се решихме да станем приемни родители (в неподходящ момент - когато малкият ни син беше на 2 години), само за да помогнем на дете да избегне преминаването в следващия "Дом" , да му дадем шанс да порастне в нормално семейство, да се учи и развива наравно с другите деца.
Сега разбирам, че не е важно колко подходящ е момента! Всички сме щастливи от този избор, а най-вече малкият ни герой, който преди дни издържа първия си сериозен изпит - по рисуване и сега е приет в худ. паралелка. Нечувана радост, сериозен успех за малките неопитни пръстчета!
Виж целия пост
# 53
Поздравления, Пиппо! Мога да си представя колко сте радостни!
Виж целия пост
# 54


 "Родител" е състояние на духа, а не обществен статус.

Поглеждам синът си и му казвам "Ти си мой и аз съм твоя!", а после искам да погледна приемното дете и да му кажа "Аз съм тук, вземи каквото ти е необходимо!". Какво да кажа на осиновеното?

Проблемът както с осиновяването, така и с приемната грижа е, че връзката не е "възникнала" от самосебе си, а по юридически път.
В този смисъл "родител" Е и обществен статус.
На осиновеното дете казваме естествено, че е наше завинаги, каквото и да стане! Знам от опит колко ги притеснява възможността да бъдат "върнати"!
Не виждам как една приемна майка няма да има нужда да се справя с болката на детето, че родната му майка не го гледа, по каквито и да е причини.
Мисля, че когато осиновяването не е тайна, разликите с приемната грижа в този план стават по-малки.
Виж целия пост
# 55
Маймуна, вече намирам за безсмислено да се обяснявам защо приемната грижа е по-добрият начин за хора с моя начин на мислене. Явно няма много такива или поне не четат тук. Трябваше да се получи някакъв дебат кои предпочитат едното и другото, но само аз май се водя от грешните мотиви. 

Желая детето, което живее с мен да има чуството, че това е също и негов избор. На тези душици все някой друг се разпорежда с живота, искам с мен да чувства, че мнението му има значение. Сама казваш, че осиновяването е "завинаги наше", а аз предпочитам "завинаги съм твоя". Сигурно няма как тази позиция да се разбере от осиновители тъй като изходната позиция за решението е напълно различна. Peace
Виж целия пост
# 56
Маймуна, вече намирам за безсмислено да се обяснявам защо приемната грижа е по-добрият начин за хора с моя начин на мислене. Явно няма много такива или поне не четат тук. Трябваше да се получи някакъв дебат кои предпочитат едното и другото, но само аз май се водя от грешните мотиви. 

Желая детето, което живее с мен да има чуството, че това е също и негов избор. На тези душици все някой друг се разпорежда с живота, искам с мен да чувства, че мнението му има значение. Сама казваш, че осиновяването е "завинаги наше", а аз предпочитам "завинаги съм твоя". Сигурно няма как тази позиция да се разбере от осиновители тъй като изходната позиция за решението е напълно различна. Peace
Виж целия пост
# 57
Желая детето, което живее с мен да има чуството, че това е също и негов избор. На тези душици все някой друг се разпорежда с живота, искам с мен да чувства, че мнението му има значение.

Никога не може да има такова чувство, защото жената, която го е родила, не е с него и това по принцип не е негов избор. Може би единствена разлика виждам при сираците, защото там съдбовното решение не е от субективен характер.

При осиновяването е същото, аз зачитам мнението на моите деца по всички въпроси, но ние сме направили своя избор да бъдем заедно, след като някой друг е направил базисния избор да откаже да бъде родител, без да пита никого. Това не може да се промени.  Peace



Виж целия пост
# 58
Мислех, че ако детето не се чуства добре в приемното семейство може да се обърне към социалните. Не обсъждаме алтернативата, а че по принцип има това право.
Виж целия пост
# 59
Мислех, че ако детето не се чуства добре в приемното семейство може да се обърне към социалните. Не обсъждаме алтернативата, а че по принцип има това право.

Ако едно дете не се чувства добре в което и да е семейство то може да се обърне за помощ към съответните органи.
Ето какво постановява Законът за закрила на детето:

Право на изразяване

Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

Информиране и консултиране

Чл. 13. Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия