Емоционални последствия от секциото, когато НЕ е по желание
- Публикувана: 19 май 2009, 07:56 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2009, 21:23 ч.
# 256
15 юни 2009, 15:03 ч.
Мила Галя, много се радвам, че са ти предоставили избор. Защото на мен не ми предоставиха.
Аз не мога да съм доволна от избор, който ми е бил вменен и съм била принудена да взема решение, което е в мой ущърб.
И моля те, не ми казвай как точно трябва да се чувствам и дали съм ограбена или не. You don' walk in my shoes!
Виж целия пост
Аз не мога да съм доволна от избор, който ми е бил вменен и съм била принудена да взема решение, което е в мой ущърб.
И моля те, не ми казвай как точно трябва да се чувствам и дали съм ограбена или не. You don' walk in my shoes!
# 257
15 юни 2009, 15:08 ч.
Котката Марта всеки дава най-доброто за детето си според възможностите си.Най е добре да е на чист въздух,но не сме хукнали всички в планината,оставяме децата в ясли,храним ги с какво ли не,но не си садим градина пред блока.Трябва ли всеки да се чувства виновен за нещо?Даваме това което можем и няма как да сме перфектни.Хора сме ,грешим ,много неща не знаем и толкова.Няма време да се обвиняваме и да се тормозим.Нашите родители също не са ни гледали перфектно и какво?Едно е на книга друго е в живота.Не живея в миналото и не страдам какво е можело да бъде,пък какво станало.Живота е такъв,нещата не се развиват по план.
Ако прочетете какво означава депресия ще разберете че това е яд на самия себе си.Спрете да се обвинявате защото няма как да сте перфектни.
Какво значи че не са ти предоставили избор,насила ли те срязоха?На мен освен избор ми дадоха и бланки да подпиша че съм съгласна.Обяснете какво е станало защото не ми е ясно къде не са ви предоставили избор.
Виж целия пост
Ако прочетете какво означава депресия ще разберете че това е яд на самия себе си.Спрете да се обвинявате защото няма как да сте перфектни.
Мила Галя, много се радвам, че са ти предоставили избор. Защото на мен не ми предоставиха.
Аз не мога да съм доволна от избор, който ми е бил вменен и съм била принудена да взема решение, което е в мой ущърб.
И моля те, не ми казвай как точно трябва да се чувствам и дали съм ограбена или не. You don' walk in my shoes!
Аз не мога да съм доволна от избор, който ми е бил вменен и съм била принудена да взема решение, което е в мой ущърб.
И моля те, не ми казвай как точно трябва да се чувствам и дали съм ограбена или не. You don' walk in my shoes!
# 258
15 юни 2009, 15:23 ч.
Галя, оставам с впечатлението, че си говориш сама.
За вина никъде нищо не съм казала. Това едва ли означава, че трябва да приемаме безкритично и да харесваме всичко, което животът ни предлага, без да се опитваме да го променим.
Съжалявам, че възприятието ти за емоционалните състояния на хората е толкова еднопластово.
Можеш да спориш с всичко, но с емоциите, които някой изпитва, не можеш да оспорваш.
Виж целия пост
За вина никъде нищо не съм казала. Това едва ли означава, че трябва да приемаме безкритично и да харесваме всичко, което животът ни предлага, без да се опитваме да го променим.
Съжалявам, че възприятието ти за емоционалните състояния на хората е толкова еднопластово.
Можеш да спориш с всичко, но с емоциите, които някой изпитва, не можеш да оспорваш.
# 259
15 юни 2009, 15:29 ч.
Всички изпитваме емоции.
Някои-положителни, други-негативни.
Само че тези, които изпитват положителни били сбъркани някакви, с болни мисли, дето трябвало да се лекуват.
Хайде, моля, не четете избирателно-някои, които ме репликирахте по-горе.
Не сте чак толкова широко скроени. Нито сте жертви, които другите отказват да разберат.
Апропо, да приемем ли, че вече темата по конкретно поставения въпрос е изчерпана?
Защото вече започнахме да се обвиняваме една друга ЗАЩО емоционални последици сме имали или нямали.
Тъпо.
Виж целия пост
Някои-положителни, други-негативни.
Само че тези, които изпитват положителни били сбъркани някакви, с болни мисли, дето трябвало да се лекуват.
Хайде, моля, не четете избирателно-някои, които ме репликирахте по-горе.
Не сте чак толкова широко скроени. Нито сте жертви, които другите отказват да разберат.
Апропо, да приемем ли, че вече темата по конкретно поставения въпрос е изчерпана?
Защото вече започнахме да се обвиняваме една друга ЗАЩО емоционални последици сме имали или нямали.
Тъпо.
# 260
15 юни 2009, 15:35 ч.
Аз не ви оспорвам емоциите май нещо не си ме разбрала.Оспорвам вменяването че секциото води до отрицателни емоции и виждаш ли децата родени със секцио са"извънземни" едва ли не.
И все пак какво искате да промените вие,защото май вие "емоционалните" си говорите сами.
Хубавото е човек да се бори,но не е хубаво когато не успее да се задълбава на едно място,а вие това правите.
Виж целия пост
Галя, оставам с впечатлението, че си говориш сама.
За вина никъде нищо не съм казала. Това едва ли означава, че трябва да приемаме безкритично и да харесваме всичко, което животът ни предлага, без да се опитваме да го променим.
Съжалявам, че възприятието ти за емоционалните състояния на хората е толкова еднопластово.
Можеш да спориш с всичко, но с емоциите, които някой изпитва, не можеш да оспорваш.
За вина никъде нищо не съм казала. Това едва ли означава, че трябва да приемаме безкритично и да харесваме всичко, което животът ни предлага, без да се опитваме да го променим.
Съжалявам, че възприятието ти за емоционалните състояния на хората е толкова еднопластово.
Можеш да спориш с всичко, но с емоциите, които някой изпитва, не можеш да оспорваш.
И все пак какво искате да промените вие,защото май вие "емоционалните" си говорите сами.
Хубавото е човек да се бори,но не е хубаво когато не успее да се задълбава на едно място,а вие това правите.
# 261
15 юни 2009, 15:39 ч.
Виви - моля те, покажи ми, цитирай, къде някой е казал, че тези, които не изпитват негативни емоции от секциото, нещо им има 
Аз досега прочетох само нападки в другата посока. Както и да е. Оттеглям се от темата.
Виж целия пост
Аз досега прочетох само нападки в другата посока. Както и да е. Оттеглям се от темата.
# 262
15 юни 2009, 15:46 ч.
И кое беше негативно от секциото?Че някой нещо ви е отнел ли?Да сте раждали в дневната и никой нищо да не ви е отнел.Сами сте направили избор и сте били в болница нали?Защо трябва някой да ви е виновен и да си говорим глупости.Вие не може да приемете че сте негодни да родите нормално или какво?Задайте си въпросите и ми кажете имали смисъл от приказките ви до сега.Имали сте избор или някой и в болницата ви замъкна насила?Прекалявате с това секцио по не желание,такова понятие няма.
Виж целия пост
Виви - моля те, покажи ми, цитирай, къде някой е казал, че тези, които не изпитват негативни емоции от секциото, нещо им има
Аз досега прочетох само нападки в другата посока. Както и да е. Оттеглям се от темата.
Аз досега прочетох само нападки в другата посока. Както и да е. Оттеглям се от темата.
# 263
15 юни 2009, 15:50 ч.
Цитирам:
Виж целия пост
За мен също е безмислено да се води този спор, дискусия или там каквото искате го наречете...
Виждам, че разбиране няма, нито пък търпимост и уважение към другия. Е, има някаква привидна, но до там. Това съм го приела! Срещам го навсякъде около себе си, какво остава за една толкова пиперлива и тънка тема.
Една ремарка от мен: никога не съм отричала секциото. Осъзнавам, че то спасява животи... когато е направено когато и както трябва... Но осъзнавам също така, че има една поредица от "злополучия" по вина главно на докторите, които довеждат до "спешно" секцио... По-страшно ми е това, че този порочен кръг се приема за нещо нормално... За мен не е!
Не мога да си избия думите на Клер от вчера... Тя на няколко пъти повтори нещо, с което съм напълно съгласна: Докторите не знаят какво е естествено раждане. Те никога не са виждали такова! Разчитат на машините си да им кажат какво става. И винаги подхождат с презумцията, че ще се случи нещо лошо. Страхуват се! Подхождат към родилката и бебето като към болни, а те не са. Но в крайна сметка докторите ги разболяват с отношението си.
Цитирам по памет...
За пореден, хиляден път може би, повтарям, че моето секцио не беше нужно... Приела съм го, но не го благославям. То не ми спаси живота, по-скоро ми съсипа душата... Никога не съм пренасяла тези негативни чувства върху детето си. То в случая е отделно от мен.
На него му бе отнета възможността да проведе първата борба в живота си, борбата да се роди. Това е проблем, с който той трябва да се справи след време. Знам че е здрав и че всичко му е наред. Искрено се надявам за него да не е било травма начина по който се роди. Защото и двамата не бяхме готови за това, и двамата имахме нужда от повече време... Лекарите не ни го дадоха. Сложиха ни в рамките на статистиката... която в случая е абсудно нереална...
Всъщност не знам защо си правя труда да пиша тези неща. Аз съм си научила урока. Но това не означава, че ще се примиря с неща, с които не трябва да се примирявам. В цялата тази практика на толкова много "спешно" секцио и секцио по абсурдни медицински причини има нещо много порочно и лошо. Но осъзнавам, че тези, които приемат тези неща за нещо нормално и за даденост, са им болни мислите.
Та мога само едон нещо да ви пожелая... Излекувайте си мислите!
Виждам, че разбиране няма, нито пък търпимост и уважение към другия. Е, има някаква привидна, но до там. Това съм го приела! Срещам го навсякъде около себе си, какво остава за една толкова пиперлива и тънка тема.
Една ремарка от мен: никога не съм отричала секциото. Осъзнавам, че то спасява животи... когато е направено когато и както трябва... Но осъзнавам също така, че има една поредица от "злополучия" по вина главно на докторите, които довеждат до "спешно" секцио... По-страшно ми е това, че този порочен кръг се приема за нещо нормално... За мен не е!
Не мога да си избия думите на Клер от вчера... Тя на няколко пъти повтори нещо, с което съм напълно съгласна: Докторите не знаят какво е естествено раждане. Те никога не са виждали такова! Разчитат на машините си да им кажат какво става. И винаги подхождат с презумцията, че ще се случи нещо лошо. Страхуват се! Подхождат към родилката и бебето като към болни, а те не са. Но в крайна сметка докторите ги разболяват с отношението си.
Цитирам по памет...
За пореден, хиляден път може би, повтарям, че моето секцио не беше нужно... Приела съм го, но не го благославям. То не ми спаси живота, по-скоро ми съсипа душата... Никога не съм пренасяла тези негативни чувства върху детето си. То в случая е отделно от мен.
На него му бе отнета възможността да проведе първата борба в живота си, борбата да се роди. Това е проблем, с който той трябва да се справи след време. Знам че е здрав и че всичко му е наред. Искрено се надявам за него да не е било травма начина по който се роди. Защото и двамата не бяхме готови за това, и двамата имахме нужда от повече време... Лекарите не ни го дадоха. Сложиха ни в рамките на статистиката... която в случая е абсудно нереална...
Всъщност не знам защо си правя труда да пиша тези неща. Аз съм си научила урока. Но това не означава, че ще се примиря с неща, с които не трябва да се примирявам. В цялата тази практика на толкова много "спешно" секцио и секцио по абсурдни медицински причини има нещо много порочно и лошо. Но осъзнавам, че тези, които приемат тези неща за нещо нормално и за даденост, са им болни мислите.
Та мога само едон нещо да ви пожелая... Излекувайте си мислите!
# 264
15 юни 2009, 15:57 ч.
Това съм го пропуснала, съжалявам.
Аз не мисля така. Мисля, че емоциите на всеки са си негова лична работа.
Все пак, ако преброиш нападките в обратната посока, ще видиш, че са доста повече. Наистина се махам от темата, нямам какво повече да кажа.
Виж целия пост
Аз не мисля така. Мисля, че емоциите на всеки са си негова лична работа.
Все пак, ако преброиш нападките в обратната посока, ще видиш, че са доста повече. Наистина се махам от темата, нямам какво повече да кажа.
# 265
15 юни 2009, 16:05 ч.
Котката Марта чувствата са ваши ,но вменявате вина на света едва ли не.Да не приемаш нещата от живота нормално и да се връщаш към едно и също нещо знаеш ли до какво води?До пропускане на нови емоции.И явно наистина има нужда от психолог в болниците,защото има такива като вас което приемат света като едно настроено място срещу него.Губите като се вкарвате във филми.А сега и аз напускам защото живота ме тегли навън и не ми се пропускат положителни емоции за да ви убеждавам вас че сте пропуснали нещо.
Дано някой ден осъзнаеш че докато съм си говорила сама съм била права!
Виж целия пост
Дано някой ден осъзнаеш че докато съм си говорила сама съм била права!
# 266
15 юни 2009, 16:05 ч.
Чудя се да се смея ли, да плача ли... Все повече виждам, че ония думички, които сте подчертали в червено са верни, макар че сте ги извадили от контекста. Търсите обиди, намирате си ги, нищо че такива всъщност няма. Ако смятате за обидно това, че не ви разбирам, значи аз трябва да съм стотици пъти по-обидена от вас.
Виж целия пост
# 267
15 юни 2009, 16:17 ч.
Самият факт че анкетат показва че са малцинство тези с отрицателните емоции трябва да ви накара да не се успокоявате че не сте сами,а да се замислите поне малко.
Тези които не са им чувствата отскоро да потърсят помощ,най-искрено ги съветвам за тяхно добро.
Lady Frost можеш да се смееш можеш и да плачеш когато и както искаш.Това че не ме разбираш не е проблем,проблем е че усещам че сама себе си неразбираш вече.Моите мисли са чисти,прочисти си сега твоите.
Извинявам се и на емоционалните и на безчувствените като мен,че се намесих в темата.Радвайте се на децата си и на живота.Само един ви е!
Виж целия пост
Тези които не са им чувствата отскоро да потърсят помощ,най-искрено ги съветвам за тяхно добро.
Lady Frost можеш да се смееш можеш и да плачеш когато и както искаш.Това че не ме разбираш не е проблем,проблем е че усещам че сама себе си неразбираш вече.Моите мисли са чисти,прочисти си сега твоите.
Извинявам се и на емоционалните и на безчувствените като мен,че се намесих в темата.Радвайте се на децата си и на живота.Само един ви е!
# 268
15 юни 2009, 16:52 ч.
"Нито положителни, нито отрицателни. Приех, че така се е наложило, и не съм разсъждавала повече по темата."
След едно нормално раждане, и неочаквано секцио по медицински показания дни преди термина ми дойде повече в началото.
Ден-два след операцията ми беше трудно да проумея, че вече съм родила и всичко е зад гърба ми, бях се настроила за доста болезнено раждане.
НЕ бях разочарована, по - скоро се ядосах защото секциото влошава качеството ми на живот ( моят личния да не се приема, че важи за всички). С операцията ми е трудно да се грижа за по-голямото дете ( да го вдигам) и да го извеждам сама с бебето, защото трябва да нося количката на стълбището.
За това се чувствам неудовлетворена, не в емоционален, а в чисто физически план - това затруднява донякъде и моята самостоятелност, имам нужда от помощ за разходките на децата, поради забраната за вдигане на тежко.
Иначе и нормално и секцио, все си е гадно, съжалявам, че не съм романтично настроена спрямо този велик момент.
Нормалното раждане болеше много ( без упойка беше), секциото не болеше, но раздвижването след това беше мъчително и болезнено първите два-три дни.
Чисто физически се чувствам по-зле след операцията, отколкото след нормално раждане.
В емоционален план се радвам, че всичко мина и сме живи и здрави.
Ако има значение при мен секциото не беше животоспасяващо - в смисъл че имам проблеми с очите и евентуално можеше да имам сериозни проблеми заради ретината.
Виж целия пост
След едно нормално раждане, и неочаквано секцио по медицински показания дни преди термина ми дойде повече в началото.
Ден-два след операцията ми беше трудно да проумея, че вече съм родила и всичко е зад гърба ми, бях се настроила за доста болезнено раждане.
НЕ бях разочарована, по - скоро се ядосах защото секциото влошава качеството ми на живот ( моят личния да не се приема, че важи за всички). С операцията ми е трудно да се грижа за по-голямото дете ( да го вдигам) и да го извеждам сама с бебето, защото трябва да нося количката на стълбището.
За това се чувствам неудовлетворена, не в емоционален, а в чисто физически план - това затруднява донякъде и моята самостоятелност, имам нужда от помощ за разходките на децата, поради забраната за вдигане на тежко.
Иначе и нормално и секцио, все си е гадно, съжалявам, че не съм романтично настроена спрямо този велик момент.
Нормалното раждане болеше много ( без упойка беше), секциото не болеше, но раздвижването след това беше мъчително и болезнено първите два-три дни.
Чисто физически се чувствам по-зле след операцията, отколкото след нормално раждане.
В емоционален план се радвам, че всичко мина и сме живи и здрави.
Ако има значение при мен секциото не беше животоспасяващо - в смисъл че имам проблеми с очите и евентуално можеше да имам сериозни проблеми заради ретината.
# 269
15 юни 2009, 17:21 ч.
"Самият факт че анкетат показва че са малцинство тези с отрицателните емоции трябва да ви накара да не се успокоявате че не сте сами,а да се замислите поне малко."
По-точно:
Положителни или по-скоро положителни емоции: 48.8%
Нито положителни, нито отрицателни. Приех, че така се е наложило, и не съм разсъждавала повече по темата. 23.3%
Отрицателни или по-скоро отрицателни емоции: 27.9%
(258 гласували с 305 гласа, понеже всеки може да гласува с 2 опции).
Мисля, че тези резултати трябва да накарат тези от "Естествено" и техните симпатизанти да се замислят за впечатлението, което оставят във форума с вечното осъждане на секциото.
Не стана ли ясно, че най-важното е не "...да се вайкате как е извадено детето.Радвайте се че е живо и здраво." (GALQ79) и е очевидно, че "...въпросът явно не е "емоционални последствия от секциото", а "емоционални последствия от "доброжелатели", които си врат носа в чужди работи".(Vivi)
@Естествено: Няма нужда от толкова много теми, в които да проповядвате, да поучавате и да налагате вашия начин на мислене.
Очевидно е, че майките не одобряват подобно агресивно нахлуване в личното им емоционално и физическо пространство, нито цитирането на (внимателно подбрани) сайтове на английски, нито постоянното намекване, че са неинформирани и безотговорни към себе си и децата си и че трябва да се оправдават и да чувстват вина, че са избрали или се е наложило секцио.
Важното е децата да са живи и здрави и да бъдат възпитавани като добри и стойностни хора. А начинът на раждане няма абсолютно никакво отношение към последното!
Виж целия пост
По-точно:
Положителни или по-скоро положителни емоции: 48.8%
Нито положителни, нито отрицателни. Приех, че така се е наложило, и не съм разсъждавала повече по темата. 23.3%
Отрицателни или по-скоро отрицателни емоции: 27.9%
(258 гласували с 305 гласа, понеже всеки може да гласува с 2 опции).
Мисля, че тези резултати трябва да накарат тези от "Естествено" и техните симпатизанти да се замислят за впечатлението, което оставят във форума с вечното осъждане на секциото.
Не стана ли ясно, че най-важното е не "...да се вайкате как е извадено детето.Радвайте се че е живо и здраво." (GALQ79) и е очевидно, че "...въпросът явно не е "емоционални последствия от секциото", а "емоционални последствия от "доброжелатели", които си врат носа в чужди работи".(Vivi)
@Естествено: Няма нужда от толкова много теми, в които да проповядвате, да поучавате и да налагате вашия начин на мислене.
Очевидно е, че майките не одобряват подобно агресивно нахлуване в личното им емоционално и физическо пространство, нито цитирането на (внимателно подбрани) сайтове на английски, нито постоянното намекване, че са неинформирани и безотговорни към себе си и децата си и че трябва да се оправдават и да чувстват вина, че са избрали или се е наложило секцио.
Важното е децата да са живи и здрави и да бъдат възпитавани като добри и стойностни хора. А начинът на раждане няма абсолютно никакво отношение към последното!
Препоръчани теми