Отново за агресията при децата

   Може би, защото границите на нормалното за всеки от нас са различни.  За мен не е нормално детето ми да бърза да се качи по стълбите по пързалката и с това да притеснява децата пред себе си - винаги съм до него и напомням да не бърза, а ако е прекалено превъзбуден и увлечен, го изтеглям настрана и обяснявам, че така ще бутне без да иска някое дете, което ще падне, ще му причини болка. За други обаче това е в реда на нещата. За мен е недопустимо детето ми да удари друго, независимо от причината, а за други това е в рамките на нормалното.
   Ако моето дете започне да проявява агресия бих го записала на някакъв спорт, за да изразходва енергията си в нещо, което ще му доставя удоволствие, а не да млати себеподобните си.
   Няма норми, няма принципи, няма ....... хора.
   
   Погледнете само, в тази толкова сериозна /според мен/ тема 5 човека си се възмущаваме. Вече никой не се впечатлява от нищо.... Дори новина като "ученик убил съученика си" вече не е шокираща за голяма част от народа ни. Ами то се започва от дребните неща, от удряне на по-слабите в градината, в училище, на което родителите не са обърнали внимание ... за да се стигне до нещо сериозно. Не може да очакваме педагозите да ни възпитават децата, основите трябва да положим ние, още в ранно детство.
   Ужасена съм от това, което се случва. Трябва да спрем тази лудост /нямам идея как/, защото агресията се натрупва, натрупва и ... ескалира.

   Повярвай ми и има защо да си ужасена!
   Форума е пълен с теми за агресия насочена от персонала на ДЯ/ДГ към деца.
   В нашия случай агресията беше насочена към детето ми /тогава на 1,5 г./ от персонала. Едната от лелките, истерично крещеше и шамареше, а другите 2 услуживо се правеха, че не забелязват. И така, дете на 1,5 г. започна да се самонаранява, ревеше и се удряше се по крачетата и главичката, после безпирни ревове и писъци .... и диагноза "страхова невроза".
   А персонала успокояваше притесненията ми с думите: "Няма несвикнали деца, има несвикнали родители". Не исках детето ми да свикне с това, въпреки тежкото ни фин. положение. Има деца, които свикват на бой и с родители алкохолици, вероятно и с други страшни /за мен/ неща.......но на каква цена?! 

Болна тема ми е агресията.Моята дъщеря не ходи на градина.Много е контактна и веднага се заиграва по площадките.Пред мен у нас вика, крещи, палава е, но сред останалите деца гледам, че е стеснителна.Когато я блъснат на пързалката, или я смъкнат от люлката или ударят тя стои премигва и тича при мен да плаче.Винаги говоря да дава път на по малките, да не се бие и т.н.Вече се чудя дали е правилно.Какво ли я чака в градината и после в у-ще.Децата са безмилостни.

Просто ...нямам думи! И са те успокоявали???Как може да причиниш такова нещо на дете?!Дори да е малко палаво,или по-енергично...Дори да е направило беля,просто не заслужава!

Все  едно описваш моята дъщеря.Когато е навън се стъписва, ако някое дете й посегне.
Пресен пример момиченце на около 2,5 год.както й се усмихваше насреща, я ритна в крачето Според майката от радост

Хванете ги тези лелки и им организирайте публичен линч. Размотайте ги с катран и перушина из квартала. Нека повече не посягат на децата!!!!!! Ако не става така - подхванете директорката - набучете я в общинската администрация, пишете писма и накарайте шефът и от общината да я разпъне.

За съжаление истината е в това ,че много родители не искат да видят, колко са лоши децата им! Пример: г-жа от друга група се оплаква на бащата ,как детето не внимава , не слуша , бие се и т.н. Бащата се обръща и казва - Аз нищо не мога да направя! Нали затова съм ви го пратил тук!
 Коментарът на друг татко: Ами такова ми е детето, нека се бие, няма него да го бият, я !
 При нас редовно се оплакват от едно от децата от предният ми пост /това е цялата година/. На едно от допълнителните занимания детето се държало безобразно /то така си се държи ,ама явно е прекалило/. Г-жата за пореден път казва на майката а тя реагира : Явно проблемът е в моето дете! Аджаба , цяла година и се казва ,че детето и е проблемно . Чак сега , когато едва ли не искат да го махнат от допълнителното занимание го осъзнава!
 За историите в училище е друга тема! За там въобще не ми се говори!
vishna, твоят пост направо ме втрещи ! Отивай и се оплаквай където е необходимо. Такива хора нямат работа при деца!     

 Вишна, твоят разказ ме втрещи.Как е детенцето сега? Вие как реагирахте след като разбрахте?
 По повечето детски площадки е някакъв ад. Преди няколко седмици станах свидетел на една отвратителна сцена в парка. Две майки с бебенца на по 6-8 месеца седяха на пейките и бяха взели децата у себе си, за да погледат. Наблизо играеха няколко момченца на възраст 2-3 годинки. Явно видели, че бебешките колички са празни започнаха да вземат ситни камъчета с шепите си и от 3-4 метра разстояние да хвърлят по количките и майките с бебетата. Едната помоли, стоящите на 20 метра от действието майки на момчетата, да ги извикат при себе си, а онази и показа среден пръст  . Момичето побесня, а малките дивачета се почувстваха окрилени и още по-ожесточено започнаха да хвърлят камъни. Замислих се аз как бих реагирала в подобен случай. Сигурно ще ме потегли към физическа саморазправа, макар че не ми е в кръвта, но какъв урок ще дам на сина си?! Как процедирате с такива дебили?

Моята е същата. Не мога да я опазя от агресивни деца. Толкова е кротка и се стъписва при всяка проява на агресия от страна на някое дете. Все ще се намери някое, което да я удари, да я бутне или ритне. Не мога да я пазя непрекъснато - на 2 г. и 5 м. е. Има едно отвратително момиченце, което като я види на детската площадка първата и работа е да я налети да я удари. Майката е едно тъпо същество, което дава вид, че прави забележка, но всъщност се кефи от проявите на дъщеря си. Направо незнам как да реагирам. Вече толкова съм и набрала, че следващия път сигурно ще я направя луда. Писна ми да спазвам добрия тон за сметка на детето си. А пък какво ще бъде в детската градина......направо незнам.

       ИраМира, благодаря, че попита. Синът ми е добре. Мина 1 година от тогава. Справихме се, но много трудно. Първо напуснахме яслата и го изведохме от тази агресивна среда. После трябваше да се предприеме лечение, отказахме лечението на невролога /не исках да го дрогирам на 1,5 г./, пробвахме с хомеопатия ... спокойна атмосфера и много любов. 
   Как реагирахме? Говорих с всеки от персонала, дори с директорката, не съм обвинявала директно, че ми бият детето /това не мога да го докажа/, но обясних, че той се самонаранява, което много ме притеснява, обясних за нощните писъци, как спи вкопчен с ръце и крака в мама и тате и така изкарваме нощта, защото при всеки опит да го сложим да легне, се вкопчваше още по-здраво в нас и пищеше до посиняване, обясних, че се влошава със всеки изминат ден...
А отговора на всички беше: Това е адаптацията, няма проблеми, няма несвикнали деца, само несвикнали родители.... 
      Върхът на жестокостта им беше, когато го оставихме с обедно преспиване. Сложили го в помещението с други деца, плакал и за да не пречи на другите деца го извели и оставили в изолатор. Отрекоха да е бил сам, но кагато отидох да го прибера, беше като обезумял от страх, още като излязохме от яслата, започна да пищи истерично, да бяга в различни посоки, пак да пищи, да повръща стомашни сокове ..... и по никакъв начин не можех да го успокоя, после спираше внезапно, гледаше като зомбиран, напълно неадекватно и изведнъж пак започваше, без видима причина да пищи, с часове, после "Спешна помощ", лекар, които се уплаши от възрастта на детето и състоянието му и не посмя да му слоши Лексотан, защото само с това разполагали, предложи да ни приемата в болница....
   Такъв ужас изживяхме цялото семейство... не мога да опиша. Все още живея с ужасното чувство на вина, че не потърсих предварително мнения, отзиви..., а допуснах да му се случи това. Умолявам ви, заради дечицата, тези невинни и чисти създания, които не могат сами да се защитят - проучвайте, проверявайте, питайте, разпитвайте, за да сте по-спокойни. Вярно, не всички деца реагират така в агресивна среда, но по-емоционалните, по-чувствителните....     
   Какво предприехме? Нищо! Детето ми беше в много тежко състояние, исках само да го изведа от там и да направя необходимото за да се възстанови. Когато полека отшумяха нещата, вече беше късно за жалби и писане. Като си помисля за тези НЕчовеци, изпитвам ужас и предпочитам да си нагушкам и нацелувам детето, вместо да рова в стари рани.
   Искам да завърша оптимистично и да успокоя донякъде тези, на които тепърва им предтои... Знайте, че все още има Хора, има много мили, човечни, любвеобвилни жени, които с душа и сърце си вършат работата.
       От около 15 дни синът ми е в друга ясла, нямаше драми, 2-3 дни поплакваше при раздялата за около 2 мин., а сега вече пита за яслата и лелите, дори в почивните дни, гушка ги, а те са поласкани 
     Мишона, харесва ми начина ти на изразяване и чувството ти за хумор!

Вишна просълзи ме...

Ужасна история!Ще я покажа на всички,които ме обвиняват,че прекалено много съм се притеснявала за детето си и как ще понесе средата в детската градина!Според хората,които ми казват така,тези неща като гореописаните никога не се случват!Просто малко заяждане,дърпане,бутане и това е.
Какво сте изживяли само....

 Вишна, прегръщам те и ти изпращам, макар и само виртуално, подкрепа. Радвам се, че сте успели всички да преодолеете ужаса.

vishna ,това  което описваш е наистина кошмарно 

Всъщност, това може и да не е знак, че майката така налага детето си вкъщи примерно и то копира.Защото детски психолог  е споделял с мен, че е добре да насочвам агресия, ако забележа, към някакъв предмет върху който да се излее-възглавница, кукла...вместо над връстник.Моето дете се ядосва от неуспех примерно.Моментен-опитва да си обуе чорапите, не успява и е ядосана от това.Дразни се.
Иначе-потресена съм и аз самата , потърпевши сме вече, но някак у момичета не забелязвам унищожителна агресия, а в момчета повече...
Принципно уча децата да обръщат гръб на агресора.Не да търпят, а да обръщат гръб.Има разлика.