Аз може да мисля, че съм постъпила правилно, но въпреки това да се е получило така, че да съм наранила човека. И ако в такава ситуация става дума за някого, когото обичам и държа, пак ще се извиня, заради начина, по който се е почувствал от моето поведение.
Виж целия пост
Трудно ли ви е ...
- Публикувана: 20 май 2009, 11:30 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2009, 12:24 ч.
# 30
20 май 2009, 16:24 ч.
# 31
20 май 2009, 16:31 ч.
Така и трябва.
Но не ти ли се е случвало в такава ситуация да се бориш със себе си, за да се извиниш.
Защото ако тези ситуации са чести,
може да се получи обратен ефект, т.е. човека да реши че права или не, ти си длъжна да отстъпиш и да се извиниш
Виж целия пост
Аз може да мисля, че съм постъпила правилно, но въпреки това да се е получило така, че да съм наранила човека. И ако в такава ситуация става дума за някого, когото обичам и държа, пак ще се извиня, заради начина, по който се е почувствал от моето поведение.
Така и трябва.
Но не ти ли се е случвало в такава ситуация да се бориш със себе си, за да се извиниш.
Защото ако тези ситуации са чести,
може да се получи обратен ефект, т.е. човека да реши че права или не, ти си длъжна да отстъпиш и да се извиниш
# 32
20 май 2009, 16:38 ч.
Всичко е относително според случая, и точно там е проблема - според теб може да си права, но според човека до теб да не си,
въпроса е навреме да осъзнаваме грешките си и да не действаме прибързано, което никак не е лесно..
Ама аз вече съм действала ( дали казана дума , дали някакво деяние ) това ,че от отсрещната страна възприемат нещата като "грешка ", или аз после съм видяла ,че не съм била права - казвам "съжалявам " , но да се извинявам - за какво ? че не съм мислила като тях или ,че не съм постъпила като тях - е няма как да стане .Извинявам се когато настъпа някой , или се блъсна в някой на улицата без да искам , или искам да попитам някой непознат за нещо ....Според мен се извиняваш , когато си направил нещо несъзнателно , когато правиш нещо умишлено , после да се извиняваш ми се струва много нагло . Това си е мое мнение , разбира се
Виж целия пост
въпроса е навреме да осъзнаваме грешките си и да не действаме прибързано, което никак не е лесно..
Ама аз вече съм действала ( дали казана дума , дали някакво деяние ) това ,че от отсрещната страна възприемат нещата като "грешка ", или аз после съм видяла ,че не съм била права - казвам "съжалявам " , но да се извинявам - за какво ? че не съм мислила като тях или ,че не съм постъпила като тях - е няма как да стане .Извинявам се когато настъпа някой , или се блъсна в някой на улицата без да искам , или искам да попитам някой непознат за нещо ....Според мен се извиняваш , когато си направил нещо несъзнателно , когато правиш нещо умишлено , после да се извиняваш ми се струва много нагло . Това си е мое мнение , разбира се
# 33
20 май 2009, 16:40 ч.
Безгрешни хора няма!
Когато съм сгафила нещо винаги се извинявам!
Никога не ми е било трудно!
Според мен,хората които не се извиняват,когато са сгафили нещо,са абсолютно ограничени същества!
Виж целия пост
Когато съм сгафила нещо винаги се извинявам!
Никога не ми е било трудно!
Според мен,хората които не се извиняват,когато са сгафили нещо,са абсолютно ограничени същества!
# 34
20 май 2009, 16:55 ч.
Така и трябва.
Но не ти ли се е случвало в такава ситуация да се бориш със себе си, за да се извиниш.
Защото ако тези ситуации са чести,
може да се получи обратен ефект, т.е. човека да реши че права или не, ти си длъжна да отстъпиш и да се извиниш
Ами не ми се е случвало често. А и аз не бих го направила за всеки, а само за много скъп човек, за когото ми пука как се чувства от моето поведение. И в такива случаи изобщо не ми се е налагало да влизам във вътрешна борба със себе си.
А ако някой си мисли, че с нещо съм му длъжна, изобщо няма да влезе в тази графа.
Виж целия пост
Аз може да мисля, че съм постъпила правилно, но въпреки това да се е получило така, че да съм наранила човека. И ако в такава ситуация става дума за някого, когото обичам и държа, пак ще се извиня, заради начина, по който се е почувствал от моето поведение.
Така и трябва.
Но не ти ли се е случвало в такава ситуация да се бориш със себе си, за да се извиниш.
Защото ако тези ситуации са чести,
може да се получи обратен ефект, т.е. човека да реши че права или не, ти си длъжна да отстъпиш и да се извиниш
Ами не ми се е случвало често. А и аз не бих го направила за всеки, а само за много скъп човек, за когото ми пука как се чувства от моето поведение. И в такива случаи изобщо не ми се е налагало да влизам във вътрешна борба със себе си.
А ако някой си мисли, че с нещо съм му длъжна, изобщо няма да влезе в тази графа.
# 35
20 май 2009, 17:23 ч.
Не,не ми е трудно, днес напр. се извиних за нещо, което направих вчера......
Да задам и обратния въпрос - приемате ли извинения?
Виж целия пост
Да задам и обратния въпрос - приемате ли извинения?
# 36
20 май 2009, 18:04 ч.
Когато съм сбъркала и естествено осъзнала грешката си-да,казвам извинявай!Но когато вътрешно знам,че съм права никога не се извинявам.
Да,приемам извинения стига да знам,че човека срещу мен е осъзнал грешката си,а не само да промълви-извинявай.
Виж целия пост
Да,приемам извинения стига да знам,че човека срещу мен е осъзнал грешката си,а не само да промълви-извинявай.
# 37
20 май 2009, 18:08 ч.
Мъжът ми не умее да се извинява с думи, но го прави с жестове. Много по-приятно ми е!
Виж целия пост
Да задам и обратния въпрос - приемате ли извинения?
Мъжът ми не умее да се извинява с думи, но го прави с жестове. Много по-приятно ми е!
# 38
20 май 2009, 18:33 ч.
Нямам никакъв проблем да се извиня, когато мисля, че съм сгрешила. Даже го правя доста често, защото съм импулсивна и понякога реагирам под напора на емоциите. Не смятам, че съм безгрешна и егото ми не страда от това, че го признавам. Напротив, чувствам се по-добре. Тежко е да живееш с мисълта, че си бил несправедлив по отношение на някого. Също така съм склонна да приема извинение, когато усещам, че е искрено и да забравя обидата. Ако не се чувствам виновна,обаче, не бих се извинила.
Виж целия пост
# 39
20 май 2009, 20:32 ч.
Извинявам се,когато съм сбъркала.Друг е въпросът,че често се мисля за безгрешна и "винаги права",така,че си спестявам някои необходими извинения.
Виж целия пост
# 40
20 май 2009, 20:44 ч.
Когато чувствам,че съм виновна за нещо винаги се извинявам и признавам грешката си.Но,ако нямам вина за случилото се държа на своето до край.Извинения приемам,стига те да са искрени. 
Виж целия пост
# 41
20 май 2009, 20:47 ч.
Винаги се извинявам, ако наистина съм сгрешила!Но, понякога, зависи кой е насреща ми, не си заслужава...
Виж целия пост
# 42
20 май 2009, 21:35 ч.
Когато съм сгрешила се извинявам , но когато съм права отстоявам своето.
Виж целия пост
# 43
20 май 2009, 22:01 ч.
Никак не ми е трудно да се извинявам, но понякога се вбесявам, защото мъжа ми, когато усети, че е виновен за нещо, първата му реакция е да каже: "Ами ти си виновна" и да прехвърли собствената си вина върху мен. Иначе рядко ми се налага да се извинявам, защото имам вродено чувство за справедливост и такт и рядко обиждам или наранявам някого с постъпките или думите си.
Виж целия пост
# 44
20 май 2009, 22:08 ч.
Доста премерена съм в отношенията си с хората и гледам да не стигам до ситуации, в които да стигам до извинения. Извинявам, когато усетя, че съм сгафила. За да се извиня, означава да се почувствам виновна за нещо, а това е рядко.
Виж целия пост
Препоръчани теми