Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 8

Здравейте открих книгата " Брейн джим " пускам линк  който желае да си я запише ..



http://4storing.com/cvg5mc/6b5f7e81bf8ce058fc0f48e50dcc9e99.html


http://www.witchhazel.it/braingym.htm

здравейте момичета ,искам да ви кажа,че преди няколко дни писах на Гала от нова тв дали нямат желание да направят едно предаване за децата аутисти.Не очаквах да получа отговор ,но те ми писаха вчера .искат да направят предаване и ме помолиха да им дам кординати на майки с такива деца.ако смятате че може да се организираме и няколко души да отидат в предаването ще им пиша.кажете как да го измислиме ,смятам че ще бьде полезно,това предаване го гледат много майки сутрин и доста хора ще научат какви са нашите деца.

В такива предавания държат на лични истории.
Не толкова медицински обяснения, колкото да има някаква история, да се разкаже нещо интересно за хората.
Не зная дали би се получло с деца в студиото, а и нашите не са от най-кротките, но те ще си кажат само майки ли искат или и деца.
Хубаво е да се разкаже как сме разбрали за проблема и какво означава сърденето на такова дете. Т.е. всяко средностатистическо дете може да се тръшка за сладолед или скъпа играчка, но нашите могат да изпаднат в криза заради шум, много хора, много дразнения, много промени в средата им и тн. Това ми хрумва на първа мисъл. Как се успокояват (поклащане, монотонни звуци, музика, светлини) Какво са стеретотипите при аутистите и защо не бива да им се подиграват децата за тези движения.
П.П. Също и че при деца с аутизъм не важат обичайните методи на възпитание, т.е. ние няма да изкореним стереотипните игри или дразнещи звуци с наказания или убеждения...

Съгласна съм с всичко, което пишете за информаицята. Вчера бях на тържеството и Марти беше страхотен - аз не съм го виждала преди и не знаех, че това е той. Вече към края се усъмних, защото видях майка му. Та мисълта ми е, че децата с малко подкрепа от другите, ще си вървят напред. Кезая, много хубави съвети даваш  

Веселче, благодаря за преводите за очния контакт, Bluevelvet благодаря за книгата. Много са полезни


Още нещо си мислех, Деси, не знам какво да те посъветвам за училището, но щом тамошната психоложка е "за", аз бих опитала. Иначе и ние имаме този проблем, че ако не и кажат името не е за нея. Преди имахме друг, че винаги си мислеше, че е за нея и на площадката, когато майка кажеше на дете "Не така" и тя се нервираше, мислеше че е за нея. Аз и казах, че ако си чуе името или моят глас тогава е за нея. Сега трябва да мисля как да й обясня и за "Хайде деца" и че тя е от тях.

Мислех си по повод последния пост на firebird, а за тази адаптивност какво се прави - защото моето също се изнервя от шум и други дразнения. И на мен като цяло не ми е ясно каква е стратегията за справяне. Намерила съм само една - по-малко и за кратко, докато свикне до приемливи граници.

Успешна седмица!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=401985.0
айде.. пишете и вие.

Мами, включвам се да изразя пълната си съпричастност с проблемите на дечицата и да ви поздравя за всички усилия да им помогнете. Успех.
Кеzaja,  моля те изпразни си пощата.

Благодарим за хубава тема по случай първи юни.
Тя ще предизвика много хора да надникнат в този форум и да станат по съпричастни към света около тях.

Мислих за инициативата на Стефчето да се свърже с предаването на Гала и според мене, е повече от похвална и не бива да пропускаме никаква възможност да популяризираме проблема "Аутизъм" и още повече, този на децата ни, защото отделно от нашите трудности, усилията, които полагат децата ни да дойдат в нашия свят, са повече от къртовски и заслужават огромен респект. А и родителите, които идват след нас с техните деца и на които тепърва им предстои да срещнат Аутизма, по всичко личи, че са повече от нас и популяризацията, с която ние сме се заели, не е само за да направим нашия живот и този на децата ни с една или две идеи по- лек, а и този на родителите и техните деца, които идват след нас и за първи път ще чуят за аутизма от нас. Според мене, на предварителния разговор, който ще организира предаването на Гала чрез Стефчето, можем да отидем повече родители, колкото можем повече, но в самото предаване може би е добре да са родители, различни от нас с Кифла, за да са други лицата и да не изглежда, че сме няколко капризни майки без работа, търсещи изява и искащи целия свят да се съобразява с лигавите им деца.

Оди, изчиствам пощата!

Здравейте ,на всички.Вчера за последно говорих с една жена от екипа на Гала.Все още не са уточнили за кой ден ще бьде предаването .питах ги да ми кажат евентуално колко хора биха искали да поканят колко деца може да заведем в студиото .Понеже явно има доста неща да се организират все още не са ми казали нищо.щом разбера нещо веднага ще пиша тук и се надявам да има желаещи да дойдат защото ще бьде полезно.Аз изобщо не очаквах да ми обьрнат внимание ,но ето че ми писаха .Казах им че не тьрся помощ ,финансова или друга а просто искам хората да разберат що е аутизьм .Сьщо така жената ми каза че ще поканят и специалисти .

Бу ще пише статия за нас    , иска 2-3 истории не дълги, за това как сме се сблъскали с проблема, какви са били първите признаци и т.н. Аз ще и напиша, ако някоя от вас отдели малко време  ще е много добре  Може да и пишете на ЛС.

Накратко да са в стил  като споделянето от Катето как се е възхищавала колко и е кротко бебето и как си играе само и как са я "мацнали с мокър парцал" с диагнозата....
Ранни признаци + проблемите които имаме сега + интервенция + приемане от обществото.

Това което бихме искали да споделим на майките след нас както каза Казея.

Между другото темата ни  клюкарника оцели десятката....  почнах да получавам  ЛС  от майки с деца които не говорят на 2 години, не сочат с ръка и въртят играчките си вместо да играят с тях..... мами които не са се замисляли, че това не е обичайно.

Деси, Коя е Бу?
А аз ще ви кажа коя е ОДИ.
Беше приятелката, с която сме израстнали. 2 месеца е по- малка от мене. От майка ми знам как на първия ми рожден ден сме играели двете на спалнята, подавайки си балон и подскачайки по кореми, и заливайки се от смях. Тогава съм проходила. Живеехме къща до къща в най- зелената част на Плевен и най- хубавите ми детски, и не само, спомени са свързани с нея. Беряхме джанки от дърветата, дядовците ни гонеха, прескачахме огради, карахме колелета, състезавахме се с ролковите кънки, ама онези- кожените, от едно време.а зимата с мини ски. После пораснахме и аз бях много щура, тя не ме удържаше , но 2 месеца, след като се роди Марти, се роди малката й дъщеричка и бяхме отново приятелки, и децата ни бяха връстници...после тя замина за чужбина, а аз срещнах Аутизма....и след това избрах да съм близка и споделям само с вас.....когато тя се върна, аз бях чужда вече за нея с нейните "деца в норма".
Сега, след като предстои да се случи нашата Кауза, се обадих на много хора...и на нея.
ОДИ ме е разпознала във форума и ми пише, недоумявайки как може да крия себе си и Марти, и нашата голяма тайна Аутизма, от нея и всички, с които преди това сме били близки....

Това е Бу

А тук като джедай в бг-мамма

Здравейте, аз съм една от майките, които писа на Деси. Опитах да попрочета част от линковете в първия пост към темата, но тотално се обърках. Имам син на 1 година и 9 месеца и ни предстои консултация с психолог във Варна. Това, което ме тревожи започна още като беше на 2-3 месеца, видимо не правеше нещата, които другите бебета на неговата възраст можеха. Честно казано в книгите са много широки понятията за това какво трябва да може детето на дадена възраст, а той основното го покрива. Моите притеснения обаче не минават, затова искам да се обърна към вас, ако можете да ме насочите. Той казва повтарящите се думи като мама, тата, баба, но не ги ползва по предназначение, това което ползва абсолютно съзнателно е дак за дзак и па (сестра му така ни "стряска", т.е. тя казва па, а ние потреперваме с ръце и се смеем, на него определено му е забавно), както и си бърбори някакви бебешки неразбираеми неща. Предпочита да играе сам, много рядко се заиграва със сестра си, с други деца не, но и няма нетърпимост към тях. Ако някой му пречи просто го отмества или избутва внимателно. Не дава чужди хора да го гушкат, но се гушка в мен, в баща си и в бавачката. Ревнува ме и не дава да гушкам сестра му, като протестира с мрънкане и бутане. Когато го попитаме колко голям ще стане му вдигахме ръчичките и той се смееше с глас, а като се научи вместо да си ги вдига сам, търси нашите да хванат неговите, за да ги вдигнем заедно, същото с боц на нослето, взима нашата ръка. Обича да бяга след топка, да я рита, безпогрешно уцелва пътя до люлките дори и от сравнително далечна дестинация. Разпознава когато наближаваме познато място. Като малък плачеше много и не се смееше, това пискливо радостно смеене, което с дъщеря ми чухме още като беше бебе, той писука отскоро. Радва се, но ако не го гъделичкам, рядко се смее. Обича да върти играчки и да ги блъска в замята, не е буен, просто ги хвърля и ги гледа как се въртят или ги слуша как дрънчат. Не се обръща, когато му казваме името. Мислех си да не би да не чува, но тогава нямаше да знае за играта със стряскането, рядко мнооооого рядко се е случвало да се обърне по име, сигурно се броят на пръстите на 1та ми ръка. Върти гумите на колите, но не ги кара, ходи взима си различни играчки и си ги върти из ръцете все едно ги изучава, обожава да играе във ваната. Може да тропа с крачета и да пляска с ръчички, но рядко пляска, днес показа, че може да удря две кубчета едно в друго.

Та въпроса ми е смятате ли, че може да се касае за аутизъм и знаете ли какво трябва да умее на 1,9? Препоръчаха ми психолога от дома за деца 0-3 години във Виница, знаете ли нещо за нея?

Накъде,Здравей и се успокой!
Предполагам,че ще ти дадат мнения за Виница.Опитай се обективно да ни разкажеш за някои специфични моменти:например около 1-та годинка на детето,когато ти му говореше то опитваше ли се да ти хване лицето или носа с ръчичка?
Сега-ако го дършиш в скута си и му говориш то обръща ли си главата  към лицето ти;ако му показваш книжка с животни и му имитираш звуците,които издават то поглежда ли към картинката,а след това към лицето ти;ако седнеш на колене на неговата височина и вземеш камиончето пред лицето си и му завъртиш шумно колелцата и "избръмчиш" детенцето поглежда ли към теб или основно към играчката?
Разбираш ,че те насочвам към наблюденията ти към очният му контакт.
Има ли специфични хранителни предпочитания?Храни ли се вече само-с ръка ,например.
Пълзеше ли преди да проходи?Гледали ли сте се в огледало?Това са някои важни тестове,които ще помогнат на психолога да състави по-точна оценка.
Може и само страховете ти да са големи,да се разминете с фазата на "ужасната" 2-ра година,както я наричат тук.
Не спирайте в къщи да стимулирате общуването с него,т.е комуникацията-с думи,мимики,жестове,отношение..и на колене.
Искренно ти пожелавам да грешиш в страховете си.

И до ден днешен ли има изоставане от няколко месеца в развитието му? Т.е. в цялостното му развитие?
Като му показваш снимки той разпознава ли се себе си или мама и да те сочи да ти показва, че е направил връзката? Как реагира?

По принцип 10 месечното бебе трябва да се опитва да имитира звуци ти като му ги правиш. Ама мучиш блееш и т.н. пред него той повтаря ли? По това което описваш ако отговора ти е НЕ и на този въпрос, ви трябва наистина МНОГО работа със специалист/логопед/... В карин Дом не правят ли терапия на малки деца? /карин Дом нали е във варна  /

а дали е проблем от аутистичния спектър/не е задължително да е аутизъм точно/ още не се тревожи. Предполагам няма да ви поставят диагноза преди 3тата година/всъщност в Бг всичко е възможно/, а дотогава може много неща да промениш с терапия, която не бива да отлагаш повече въобще