Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 8

Катина, например заради това изказване, във връзка с един постинг за диетата: (съжалявам, вече не може да се цитира, защото е заключена)



Иначе съм напълно съгласна с теб, че никой не иска да чете. В първия постинг информацията е добре систематизирана и въпреки разместването на някои линкове (заради архивирането) , който има желание ще стигне до нужната информация. Когато водихме дискусия, и тогава, когато съм се ровила за информация съм ползвала бележник, за да си записвам Необходимо е.

Здравейте,
Имам нужда от съвет.
Наши приятели осиновиха детенце,преди две седици.
Прочетох почети всичко от темите тук.
Имам съмнения,че при бебето нещата не са съвсем на ред.
Той е на девет месеца и има доста проблеми.
Претесняваме това,че не може да се осъществи никакъв зрителен контакт с него.
Това,че не се и опитва да говори,си мисля,че все още не е проблем/тъй като в дома никой не се е занимавал с него/.
Прекалено много пищи,особенно като го преобличат и къпят,но пък се заглежда в играчките.
Съвет от Вас,моля Ви..

Не се чете заради този мой постинг ли?

А ти вероятно си много далеч от мислите които ме провокираха да го напиша това 

arween44, и в тази възраст може да се видят маркери за аутизъм.Би могло да се направи консултация с психолог.Например сигурна съм, че в клиниката на д-р Чавдаров има такива, както и в клиника св. Никола.Мога на лични да ви дам тел. на платен психолог също, ако бързате.Не се лъжете, че всеки психолог би хванал в такава ранна възраст проблем.Търсете специалист. Успех 

Катина не бих почнала диетата преди да съм се информирала напълно, затова първо питам, обсъждам и после пристъпвам към нещо. Отношението ти е излишно грубо Линковете в първия пост са толкова много и толкова много има за четене, че за някой, който преди 2 седмици е разбрал за проблема няма как да е наясно с всичко. Сигурно ви е досадно, че се появяват нови хора питащи едно и също, но затова са форумите, в крайна сметка   Аз спирам дотук, благодаря на всички, които ми помогнаха  

ПП: Достатъчно объркани сме от наученото и честно казано, последното от което имам нужда е някой троснато да ми обяснява що не съм прочела еди си кое. Има начини нещата да се кажат много по-внимателно 

НАКЬДЕ ,моля те не спирай да пишеш тук.аз се регистрирах преди една година вьв форума.Дьлго време не пишех защото не се справях добре с компютьра.Само четях какво пишат майките и си взимах това което ми трябва.Още в началото Катина и Кифла бяха пьрвите които ми подадоха рька .Притеснявах се да питам ,но един ден Катина ми каза -пиши в темата-питай кавото те вьлнува-подава ти се рька за помощ -приеми я.Мисля че никой не е искал да те обиди просто ти сега си в такьв момент ,в който си много притеснена и обьркана и грешно си разбрала.

Не си права. Не ни е досадно, когато се появи някой нов. Лично на мен ми става тъжно, че се увеличаваме пишещите тук, макар, че лично аз не съм от тях - предимно чета. Болно ми става като видя, как се влиза тука с болка на сърце, с притеснение.

В тази връзка се обръщам към всички "нови", който иска да ми изпрати на лични Рожденната дата и името на детенцето си, за да го включа в Рожденните дни в първия пост. Ако желаете да бъде включено детето в бъдещ нов колаж на нашите деца, изпратете снимка на детето на мен или на Кифла - тя му е майсторката  

arween44, 2 седмици в домашна среда са малко.
Имай предвид, че в голяма част от домовете бебетата се гледат ужасно, защото не могат да разкажат нищо.
Най-вероятно на бебето му има само това, което е причинено от липса на гушкане и внимание.
Ако там са го пипали само при манипулации и преобличане, нищо чудно то просто да се страхува от хора.
Хубаво е да се консултират с детски психолог (ама добър Катина правилно ви насочва, не всеки може да консултира бебе), за да се посъветват как по-скоро да приобщят детето.
В подфорум Осиновяване също има инфо по въпроса.

накъде, не се ядосвай. Понякога в Интернет общуването написаното се тълкува погрешно, защото не чуваш гласа и не виждаш изражението на лицето. Никой не иска да те гони оттук и Катина не е такъв човек.
Напълно нормално е да си много стресната. Чети едно по едно, то и всичко накуп не може, ще ти стане боза в главата.
И аз съжалявам когато се появи нов родител в този форум, ама какво да се прави...

Kaкво ви става бе хора? Какво правим тук? Защо се създава това излишно напрежение? Аз мисля, че всички сме добронамерени и с желание да помогне, а то как се тълкува... 
Когато написах първият си постинг тук, сигурно бях n-тата на брой, която описва симптомите на детето си. И никой не ме нагруби. След мен още много майки написаха своите съмнения и получиха подкрепа. Смея да твърдя, че ако не беше този форум и точно тази тема, аз щх да се лутам дълго на къде да поема. Защото заключението на диагностициращият лекар е: "Лош късмет"! и толкова. Ама какво да правим сега? Че ми е лош късмета, не беше нужно да ида на лекар, за да разбера. А детето? Него какво? Благодаря от сърце, че никой тук не ме остави да се лутам, нито дори да се отчайвам, а директно ми показаха по кой път да поема. Лично аз вече не помня за кой път се публикуват телефонните номера на клиниката "Св. Никола" и това никога не ме е дразнило. Ама никога! Защото непрекъснато идват нови майки (за жалост), които са изплашени, и имат нужда да бъдат упътени.
Така, че всеки новодошъл е не само добре дошъл, но и с пълно право да пита за опасенията си и въпросите, които го вълнуват. Винаги има кой да подаде ръка и Слава Богу, че е така.
Прегръщам ви всички и вярвам, че отново ще намерим общ език! 

Накъде, скъпа.Когато почнах да пиша тук и всеки път когато отговореха след мен отварях със свито сърце темата очаквайки някой да ме апострофира.Когато цитират мой пост - те всъщност цитират думите ми, но не се обръщат лично към мен и не се заяждат.Това го разбрах след близо година писане  

В момента си объркана и ти е криво.Ако смяташ, че се натоварваш четейки тук във форума - спри да пишеш, но ако мислиш, че можем да ти помогнем питай.Никой тук в тази част на подфорума не би бил груб с новорегистрирал се.Аз пък най малко.Не ти го пиша защото се чете от много хора - не ми пука кой чете, пиша ти го защото го мисля  

Аз лично на никой не се обиждам, защото знам , че всички имаме кофти моменти и понякога реагираме по-остро, което в никакъв случай не е лично отношение. Освен това съм забелязала, че поради хронична липса на време четем и пишем в едни късни часове... не случайно хората са казали;'Утрото е по-мъдро от вечерта". Аз съм убедена, че каквото и да си кажем не остават трайни конфликти и лоши чувства , освен това с много от майките се познаваме и лично. Изписали сме толкова много ,че е почти непосилно да се прочете и естествено новодошлите четат последните постове и какво виждат?... Това имах предвид, нищо друго не съм намеквала . Ами ние сме си като в едно голямо италианско семейство-само 'гърмежи'  "Новобранци" не се плашете ние иначе сме много готини! 

Кезая , благодаря за оценката. Не мисля обаче, че като си го помолила да покаже на Марти той те е разбрал и съм повече от сигурна, че не го е направил. Така , че положението не е толкова розово. Иначе на вид както се казва може и да го "докарваме" 

За да сменя посоката на темата, ще си похваля момченцето. Днес Криси игра науж - доближаваше гаечния ключ до колелетата на трактора и имитираше ремонт. Не помня Мати да му е показвал такова нещо, но дори и да е показвал пак е хубаво, че Криси го е запомнил и го прави
И каките от Слънчогледи много го хвалят - седи и се занимава по 45 мин и даже някой път не могат да го вдигнат от столчето. Направо е като ученик.

Надежда-в, казваш ми все, че подценявам детето си, а ти правиш сега същото. Не само, че ме разбра, а се спусна да му покаже, двамата се спуснаха и не Марти сложи червената точка на картината, а твоето момче. После имахме диалог и едва тогава разбрах, че  е твоето дете и питах няколко пъти дали наистина има проблем.
А всички тук не просто сме доброжелателни, както пита Марти напоследък всички непознати, дали са доброжелателни към него, а кой каквото е прочел, чул и изпробвал, и видял ефект, иска с всички сили да помогне на другите и да изкрещи така, че целия свят да разбере, че неговото дете се подобрява.
Но понеже децата ни са различни и причината за отключване на състоянието е различна, те се повлияват от различни неща, а очакванията ни са големи и изпадаме в отчаяние понякога и се самообвиняваме, и обвиняваме другите.
Днес започваме второто ниво звукостимулация и съм силно обнадеждена. Започнахме да се учим да караме колело с терапевтична цел. Най- голямото колело с помощни, му беше малко и затова взехме бе помощни и казах в магазина, че няма да се научи, но заради терапията, ще се опитваме. Напредва по- бързо, отколкото очаквах, но все пак ни трябват помощни колелета, че вече не си усещам кръста.
Добра новина- от следващата година, най- вероятно,  ще имаме делфинотерапия в БГ. От  Делфинариума казаха, че има писмено становище на делфинотерапевти от Турция, че най- лековитото били звуците, които издават делфините, а не толкова допира. Правят обаче пристройка с платформи за дечицата, за да се получи пълна делфинотерапия.

И аз си "хваля мойто"   съмненията които имам от 10 дена, че си е счупил ръката излязоха верни...та толкова за диетата и подобряването на усещането за болка... Явно наистина при всяко дете е различно. Честно - искам пушка да се гръмна. За 6 месеца 4 ръце на 3 деца счупени ми идват множко...

Деси,

С тебе сме, ама погледни го така- дете, като всички други- на всяко дете може да се случи, но нашите просто са по- мъжествени и по- трудно се оплакват.
А на мене най- в повече ми идва изхвърлянето през прозореца- на баба си очилата, бутилки, пълни с вода и по- тежки предмети, че понякога си мисля, че съседите или ще се от възползват възможностите, които дава Правилника за етажната собственост да ме изгонят или ще убие някой и ще ида в затвора. На няколко пъти е на косъм да удари човек...и се плаша...казва, че разбира и обещава, но не може да се контролира и си мисля, че ако рабера какво го кара дяволчето отвътре да извърля, ще мога да измисля нещо. В тоалетната е същото, на няколко пъти я запушва, дойде майтсор и извади отвътре книжки, играчки...в една шахта в банята, сега се е присетил нещо и иска да му се вадят всички играчки от шахтата, та разиграваме сценки, който дойде вкъщи, трбява задължително да си носи кука, за да вади играчки от шахтата, а те се разложили вече..излизат ми и разни неща, дето съм си ги търсила и съм се чудила къде са..но когато замалко да удари дете пред блока, вече се стреснах ужасно...после майката гледала предаването и казала на майка ми "Ми, дано да се намери някой да ви помогне." Не знам какво е рабрала, но поне ни е простила.

Я аз да обърна съвсем в друга посока.
Вчера в Клюкарник кокошарник,както обичам да го наричам,прочетох в една тема постинг,в който се казваше нещо от сорта на това/цитирам по памет/:
децата на село израстват не като разни софийски аутистчета,отгледани от бабите си пред мазетата...
Стана ми много болно.Обърнах внимание в темата,но никой почти не се трогна.Помолих модератор да погледне и мнението беше изтрито в тази си част.Преди да се обърна към модератор писах лс на съфорумката като любезно я помолих да се извини.Тя продължи да си пише по темата без да ми отговори.Едва тази вечер получих лс.Не е коректно да го пейстна тук,но в общи линии жената каза,че стои твърдо зад думите си,защото е учила психология и знае причината за аутизма.Любезно на лс я препратих към тази тема,където ние незнаещите се молим да дойде някой и да ни обясни причината за аутизма.И сега ще чакам.