[desi] , не мога да дам логично обяснение, но моето с е , че натоварвайки едни сензори, "отпущаме" други. Моето дете докато се вози в кола се чувства обикновено щастлива и като че ли споделя щастието си с мен, като много често се обръща към мен за да ме погледне усмихната. Това в нормала ситуация не се случва.
Да се похваля за люлката - до преди 2 години изобщо не желаеше да седне и изпитваше голям страх. От някаква минимална амплитуда стигнахме до силничко залюляване, което вече й харесва.
Тук стана дума за поведението на децата при температура.Затова имам повод да наблюдавам много внимателно. Днес си имам болно детенце, което е мнооого спокойно. Нормално поведение на здраво дете с температура е мрънкане, хленчене и капризничане, затова не мога да допусна, че е спокойна, защото е болна. А като се опитвах да й дам парацетамола, за първи път чух "Не искаш" Бърбори малко повече от обикновено и се заигра сама, драскайки нещо в бележник. А напоследък беше много неспокойна,плачлива и проявяваше агресия и самоагресия. Разликата просто е драстична.