Ивка, стискам палци всичко да мине като по вода! 
И от моето семейство: много, много късмет...
Споделете...
Какво сте преживяли?
- Публикувана: 20 май 2009, 16:40 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2010, 16:31 ч.
# 121
7 юни 2009, 21:55 ч.
da ne би да си объркала датата?
Разбира се, че съм я объркала,
, ега ти заспата..
25/09/2006
Виж целия пост
Най-кошмарният момент, на к25/09/2009,
Разбира се, че съм я объркала,
, ега ти заспата..25/09/2006
# 122
8 юни 2009, 09:11 ч.
Гърлото ми се стегна, но ръцете не са.
Затова прегръщам всички
Виж целия пост
Затова прегръщам всички
# 123
8 юни 2009, 09:39 ч.
Най-ужасния момент- на 20г. след леко кръвотечение отивам в болницата и там заключават"извънматочна бременност" и ме оперират по спешност без родителите ми да знаят.
Заключиха вратата ,тъй като исках да избягам и ме оперираха. Аз пък бях забравила да им кажа,че съм пила Постинор, а и тогава не знаех,че предизвиква кръвотечение.
Другия най- страшен-когато щяха да ме изнасилят 2ма цигани/прибирах се сама от дискотеката , която е на 10мин. път от вкъщи/ Няма да забравя никога стълбите на парка, където ме завлякоха и ми дойде сила да викам с пълно гърло"Помощ". Спасиха ме едно семейство. Сега като ходя с децата в парка винаги ми изплува цялата ужасна картина ,сякаш беше вчера, а не преди 18 г.
Най-хубавите моменти са ражданията ми на моите слънчица.
Виж целия пост
Заключиха вратата ,тъй като исках да избягам и ме оперираха. Аз пък бях забравила да им кажа,че съм пила Постинор, а и тогава не знаех,че предизвиква кръвотечение.
Другия най- страшен-когато щяха да ме изнасилят 2ма цигани/прибирах се сама от дискотеката , която е на 10мин. път от вкъщи/ Няма да забравя никога стълбите на парка, където ме завлякоха и ми дойде сила да викам с пълно гърло"Помощ". Спасиха ме едно семейство. Сега като ходя с децата в парка винаги ми изплува цялата ужасна картина ,сякаш беше вчера, а не преди 18 г.
Най-хубавите моменти са ражданията ми на моите слънчица.
# 124
8 юни 2009, 12:20 ч.
Както всеки,така и аз имам много кошмарни събития в живота си,лошото е че се струпаха на куп.2005 г,разбрах,че баща ми си има любовница,и трябваше да мълча,за да не нараня майка ми.Минахме през големи скандали,караници,който разби психиката ми.Аз се преместих при моя приятел да живея.Месец по късно,почина единия ми дядо,Пак болка.Седмица след това почина и най обичания ми дядо ПЕТКО.Още ми е пред очите стаята,кофчега и заспалия ми деде..Всичко се срина,когато разбрах,че баща ми напуска майка ми и се изнася без да и даде обяснение.Майка ми за малко да влезе в лудница.Другият удар който живота ми нанесе бе месеци след това,когато свекърва ми и свекър ми решиха,че не съм за синът им,и ме изгониха,но за мое щастие мъжът ми тръгна с мен.След всичко това което изживях в един кошмарен ден забелязах,че косата ми капе и то доста видимо. 
Коледа 2008г,мъжът ми отиде да цепи подпалки за камината,и се връща,и ми вика''вени,аз не виждам',много ме боли''.Изпаднала в ужас,отидохме в болницата,докторът установи,че има забита треска,който ще се маха оперативно,на следващия ден.След операцията се установи,че 2 мм и е щял да загуби окото си.Това бяха на тежките ми празници в моя живот,плачех всеки път,когато отивам на посещение.
Най щастливия ми момент беше,когато срещах мъжът ми,когато разбрах,че очакваме дете.Деня ,който няма да забравя е 22.02.2007 9 часа,появи се синът ни жоро,който даде смисъл за живот освен на мен,но и на всички мой близки.
Виж целия пост
Коледа 2008г,мъжът ми отиде да цепи подпалки за камината,и се връща,и ми вика''вени,аз не виждам',много ме боли''.Изпаднала в ужас,отидохме в болницата,докторът установи,че има забита треска,който ще се маха оперативно,на следващия ден.След операцията се установи,че 2 мм и е щял да загуби окото си.Това бяха на тежките ми празници в моя живот,плачех всеки път,когато отивам на посещение.
Най щастливия ми момент беше,когато срещах мъжът ми,когато разбрах,че очакваме дете.Деня ,който няма да забравя е 22.02.2007 9 часа,появи се синът ни жоро,който даде смисъл за живот освен на мен,но и на всички мой близки.
# 125
8 юни 2009, 13:42 ч.
Ами лошите моменти за щастие не са чак толкова много,но са запомнящи се и оставящи белези в живота ми.
Но предпочитам да пиша за щастливите
-детските и тинейджърските ми години
-първата ми любов
-абитуриентския ми бал
-срещата със съпруга ми и нощите в които съм плакала от щастие че съм го срещнала и че сме заедно
-двете чертички на теста за бременност
-сватбата
-раждането,първият плач на дъщеря ми,никога няма да забравя когато ми я донесоха да я видя,тя беше най-красивото същество което бях виждала до момента,когато ни изписваха и мъжът ми с гордост я гушна.
Най-голямата ми радост е когато всеки ден гледам как съпруг ми си играе с детето,тогава изпитвам голямо умиление и разбирам че те са всичко за мен
Виж целия пост
Но предпочитам да пиша за щастливите
-детските и тинейджърските ми години
-първата ми любов
-абитуриентския ми бал
-срещата със съпруга ми и нощите в които съм плакала от щастие че съм го срещнала и че сме заедно
-двете чертички на теста за бременност
-сватбата
-раждането,първият плач на дъщеря ми,никога няма да забравя когато ми я донесоха да я видя,тя беше най-красивото същество което бях виждала до момента,когато ни изписваха и мъжът ми с гордост я гушна.
Най-голямата ми радост е когато всеки ден гледам как съпруг ми си играе с детето,тогава изпитвам голямо умиление и разбирам че те са всичко за мен
# 126
8 юни 2009, 15:50 ч.
През сълзи прочетох всичките истории момичета.Прегръщам ви макар и виртуално,горе главата,живота е пред нас.Имаме страхотни деца на който дължим едно прекрасно децтво 
Виж целия пост
# 127
12 юни 2009, 17:20 ч.
Здравейте!
Утре летя за Испания и няма да ви чета 3 месеца, за това пишете!!!!
Желая на всички много късмет и дано като се прибера чета само положителни постове.
Чаоо Пишете,пишете.....
Виж целия пост
Утре летя за Испания и няма да ви чета 3 месеца, за това пишете!!!!
Желая на всички много късмет и дано като се прибера чета само положителни постове.
Чаоо Пишете,пишете.....
# 128
14 юни 2009, 17:23 ч.
Момичета след като прочетох тази тема рабирам думите които ми казваше баба като малка: Майка да имаш но майка да не си и едни други нейни думи За деца се плаче но и после от тях се плаче.
Виж целия пост
# 129
14 юни 2009, 20:56 ч.
Най-хубавия момент в живота беше когато станах майка.А най-лошия...те са много,но мисля да не се отплесквам-може би когато ми казаха,че съм болна и че не трябва да раждам деца...когато се налагаше сама да постъпвам в болница/в смисъл да бъда сама,когато ме приемеха да лежа в болница/,макар че си имах съпруг..а и не само...и много,много други..
Различна съм.Необяснимо,но още дишам и живея
сред хора груби и себични, готови вечно да успеят.
Ранима съм.И преживявам различно болката от другите,
не ми е лесно да оставам живееща, а не погубена.
Такава бях- приспособима, макар по мен да зеят рани,
изправях се и продължавах, в борбата сякаш оцелявах.
Виж целия пост
Различна съм.Необяснимо,но още дишам и живея
сред хора груби и себични, готови вечно да успеят.
Ранима съм.И преживявам различно болката от другите,
не ми е лесно да оставам живееща, а не погубена.
Такава бях- приспособима, макар по мен да зеят рани,
изправях се и продължавах, в борбата сякаш оцелявах.
# 130
7 септ. 2009, 12:38 ч.
Здравейте! Нищо ли не ви се е случило през тези три месеца??? 
Хайде похвалете се нещо....
Виж целия пост
Хайде похвалете се нещо....
# 131
7 септ. 2009, 13:45 ч.
Най-лошите моменти:
-сърдечната операция на синът ми,когато беше само на 6 месеца.Мъчителните 7 часа пред операционната и страхът да не излезе някой и да ми каже "Това беше.Свърши се".Слава Богу не се случи.
-момента,в който разбрах,че баща ми е болен от рак и че не ни остава друго освен да чакаме да си отиде.
-девет месеца по-късно стоях до ковчега и не можех да повярвам,че вече го няма.Поне успях докато беше жив да му кажа колко много го обичам.Той ми каза "И аз".Не можеше да говори повече.
-смъртта на бабите и дядовците ми.
Най-хубавите моменти:
-когато се роди синът ми след повече от две години опити да забременея.
-30 ми рожден ден когато си направих тест и видях
-когато се роди дъщеря ми
-всеки миг прекаран с децата ми,всяка тяхна усмивка,прегръдка,всеки поглед изпълнен с любов.
Виж целия пост
-сърдечната операция на синът ми,когато беше само на 6 месеца.Мъчителните 7 часа пред операционната и страхът да не излезе някой и да ми каже "Това беше.Свърши се".Слава Богу не се случи.
-момента,в който разбрах,че баща ми е болен от рак и че не ни остава друго освен да чакаме да си отиде.
-девет месеца по-късно стоях до ковчега и не можех да повярвам,че вече го няма.Поне успях докато беше жив да му кажа колко много го обичам.Той ми каза "И аз".Не можеше да говори повече.
-смъртта на бабите и дядовците ми.
Най-хубавите моменти:
-когато се роди синът ми след повече от две години опити да забременея.
-30 ми рожден ден когато си направих тест и видях
-когато се роди дъщеря ми
-всеки миг прекаран с децата ми,всяка тяхна усмивка,прегръдка,всеки поглед изпълнен с любов.
# 132
7 септ. 2009, 16:21 ч.
Те преживелиците край нямат ,но ще понахвърлям това онова!
Нещастно детство -тормоз,родителски разправии...
Развода на родителите ми.
Абитуренският ми бал.
Срещнах голямата си любов.
Сватбата ни.
Роди се дъщеричката ми-най-прекрасното създание на света.
След година и половина се роди синът ми-прекрасен.
На 28години съм ,а съм облечена в черно-загубих синчето си! Погребах сърцето си!
Роди се втората ми дъщеря-тя ме върна към живота!
Вече имам и син-изстрадан и безкрайно желан!
Откриха ми рак на гърдата , а съм само на 35!
Операция,химиотерапия... Кошмар!
Но аз съм силна и вярвам в добрия изход на нещата!
Децата ми са на 15,5 и 2 годинки!
Ще оздравея заради тях и заради съпругът ми ,който е най-прекрасният мъж на света!
Въпреки всичко преживяно с открито сърце твърдя ,че съм един щастлив човек!
Виж целия пост
Нещастно детство -тормоз,родителски разправии...
Развода на родителите ми.
Абитуренският ми бал.
Срещнах голямата си любов.
Сватбата ни.
Роди се дъщеричката ми-най-прекрасното създание на света.
След година и половина се роди синът ми-прекрасен.
На 28години съм ,а съм облечена в черно-загубих синчето си! Погребах сърцето си!
Роди се втората ми дъщеря-тя ме върна към живота!
Вече имам и син-изстрадан и безкрайно желан!
Откриха ми рак на гърдата , а съм само на 35!
Операция,химиотерапия... Кошмар!
Но аз съм силна и вярвам в добрия изход на нещата!
Децата ми са на 15,5 и 2 годинки!
Ще оздравея заради тях и заради съпругът ми ,който е най-прекрасният мъж на света!
Въпреки всичко преживяно с открито сърце твърдя ,че съм един щастлив човек!
# 133
7 септ. 2009, 18:07 ч.
Имах щастливо детство.
Много страдах,когато се наложи баща ми да замине за Испания да
работи,заради пустото безпаричие.И не беше на абитуриентския
ми бал.
Срещнах любовта на живота си.Омъжих се за него.
Създадохме си собствен дом и семейство.Разбрахме,че ще
ставаме тримаУсмивката дълго не слезе от лицето ми 
Родих сина ни и вече бяхме на седмото небе от щастие.
И след най-голямото щастие,дойде и огромна мъка.
Мама почина внезапно на седемнайстия ден от раждането
на детето ми.
Бяхме много близки и не мога
да преодолея загубата.
Сега съм и щастлива и тъжна.
Гледам детето си и му се радвам,а в същото време сърцето ми се
разкъсва от това,че мама не може да го види.
Само се моля живи и здрави да сме и щастието да не ни забравя!
Виж целия пост
Много страдах,когато се наложи баща ми да замине за Испания да
работи,заради пустото безпаричие.И не беше на абитуриентския
ми бал.
Срещнах любовта на живота си.Омъжих се за него.
Създадохме си собствен дом и семейство.Разбрахме,че ще
ставаме трима
Усмивката дълго не слезе от лицето ми Родих сина ни и вече бяхме на седмото небе от щастие.
И след най-голямото щастие,дойде и огромна мъка.
Мама почина внезапно на седемнайстия ден от раждането
на детето ми.
Бяхме много близки и не могада преодолея загубата.
Сега съм и щастлива и тъжна.
Гледам детето си и му се радвам,а в същото време сърцето ми се
разкъсва от това,че мама не може да го види.
Само се моля живи и здрави да сме и щастието да не ни забравя!
# 134
7 септ. 2009, 23:48 ч.
Най-ужасния момент. Бях на 15 - мама ми звънна и каза, че дядо има рак. Точка. Аз бях сама, плаках ли плаках и пак плаках... В последните му дни си седях до него на стола и знаех, че е там, че още диша, но скоро вече няма да го има. Липсва ми много. Той беше най-добрия ми приятел на света.
Един от най-ужасяващите моменти - катастрофата при река Лим. Моя приятелка беше на екскурзия пак там. Докато разбера, че не става дума за нейния автобус умирах стотици пъти в главата си...
И накрая нещо много странно, което ме покърти силно, макар да се беше случило отдавна. Леля ми я няма от 8-9 години. Бог да я прости. Страхотна жена, макар да нямам много спомени от нея. Една вечер, съвсем наскоро намерих книга, която е била нейна, беше си написала името отпред и осъзнах, че това е едно от много малкото неща, останали ми от нея. Мисля си дали да не кръстя детенцето си, живот и здраве, на нея, поне да знае, че я помня
Хубавите моменти са всеки ден. Намирам ги ежедневно в общуването с близките си. Най-щастливата случайност - да намеря истинската си любов. Дано на всички ни се случват предимно хубави неща и да сме силни да преживяваме лошите. Възхищавам се от вас
Виж целия пост
Един от най-ужасяващите моменти - катастрофата при река Лим. Моя приятелка беше на екскурзия пак там. Докато разбера, че не става дума за нейния автобус умирах стотици пъти в главата си...
И накрая нещо много странно, което ме покърти силно, макар да се беше случило отдавна. Леля ми я няма от 8-9 години. Бог да я прости. Страхотна жена, макар да нямам много спомени от нея. Една вечер, съвсем наскоро намерих книга, която е била нейна, беше си написала името отпред и осъзнах, че това е едно от много малкото неща, останали ми от нея. Мисля си дали да не кръстя детенцето си, живот и здраве, на нея, поне да знае, че я помня
Хубавите моменти са всеки ден. Намирам ги ежедневно в общуването с близките си. Най-щастливата случайност - да намеря истинската си любов. Дано на всички ни се случват предимно хубави неща и да сме силни да преживяваме лошите. Възхищавам се от вас
Препоръчани теми