Какво сте преживяли?

Лошото... нека остане само за мен. Болката само аз усещам.
Хубавото, чудесното е, че днес нашият син става на 18!!! Пожелах му здраве, късмет  и щастливо и спокойно бъдеще... Дано да е така. Нали молитвите на майките се сбъдват понякога...

Пожелавам му го и аз!

Лошите моменти - в рамките на 5г. загубих любимата си леля от рак на гърдата,непрежалимия и обичан баща от рак на панкреаса  и скъпия ми дядо! Десет дни след погребението на баща ми бяхме 20дни в болницата със сина ми. От преживяния стрес бях на път да стана анорексичка.
Моменти на щастие - прекрасно детство изпълнено с много любов,раждането на "На мама детето" ,както и миг на забрава миналото лято на един безлюден плаж,аз,слънцето и водата!

mimi135  да Ви е жив и здрав и всичко най- хубаво, най- вече здраве!
 

Здравейте!

Споделете летните си преживявания!
Надявам се всичките ви спомени да са само хубави и забавни.
Вие сте....

Хм, шокови, аз нешокови моменти в живота си нямам, целият ми живот е шок
Но прочетох темата и ми се иска да споделя нещо - стана ми хубаво, че хората въпреки всичко сме еднакви - най - големият негативен шок за нас е смъртта, а най - големият позтивен шок - ражането на децата ни . От едното не можем да се избавим  и трябва да го приемем, а другото - дай боже всеки му да го изживее.

Сигурно за това аз, не мога да се сетя за нещо толкова важно, че да го напиша в темата...
Не съм губила близък, деца нямам...
Един от хубавите ми моменти май е бала ми...макар, че е малко спорно...може би когато си взех книжката ми е бил по хубав момент знам ли...
Звучи много повърхностно... по добре да кажа, че нищо не съм преживяла...

Важното е след всяко падане да се мобилизираме и да вървим напред.

Про4етох цялата тема    ,за вас моми4ета и мом4ета и за силния ви дух .
Мойте лоши преживявания са:
Лоши:
Когато баща ми пребиваше мама
Операцията на мама
Мойте две операций
Когато бебо се задави (имах 4уство ,4е ще умра)
хубавите:

Когато мама се разведе със баща ми
Когато  операцията на мама премина  успешно и се оправи
Когато срешнах любовта си
И най-хубавата когато гушнах детеце

Аз никога, ама никога, няма да забравя как сестра ми я блъсна кола пред очите ми. Аз плащах, а тя излезе да ме изчака отвън. Изведнъж чух нейният писък и едно зверско бум. Когато излязох, я видях как лежи на земята, цялата нарязана и в кръв. От ужас припаднах, а като се събудих видях че съм в болницата, а мaма седи до мен и плаче. Първото нещо което си помислих е как е Вяра (сестра ми). Със сетни сили попитах мама как е тя. А тя милата жена плаче и през сълзи на очи ми каза: "Ами, тя умря!". Като чух това направо  .
Толкова ми липсва  ! Тя беше само на 16, имаше приятели, гадже. Винаги ми е споделяше че иска да се омъжи за Стоян (гаджето и) и да има деца от него. 
След седем дни, тази година, трябваше да навърши 22.
Обичам те, сестро, почивай в мир! 

Много ме натъжиха някои от историите!
Аз никога няма да забравя момента, в който гаджето ми след един съвсем дребен спор скочи срещу мен, хвана ме за врата и се опита да ме удуши. Никога няма да забравя злобата и яростта в очите му! При положение, че четири години отдадох на този човек от живота си, грижех се за него и често се налагаше да го издържам. Гладувала съм много пъти, но въпреки всичко бях с него! Разделихме се след ужасната случка и срещнах друг човек, когото много обикнах! Той се грижеше за мен и всичко беше прекрасно! До 25.10.2004 г. Спомням си, че през нощта сънувах, че умирам при злополука и бях много разстроена от съня си. Беше ужасен кошмар! Няколко часа по-късно ми се обади една приятелка и ми каза, че приятелят ми е претърпял инцидент и е в много тежко състояние. В този момент, когато ми се обадиха му правеха операция, защото имаше тежка черепно-мозъчна травма. Когато го чух щях да умра! Два дни по-късно този човек трябваше да ми дойде на гости /бях студентка/ и имахме страхотни планове! Хванах първия влак и заминах! Пристигайки в болницата казаха, че му правят втора операция! Аз само плачех и не знаех къде се намирам! Пуснаха ме в реанимацията да го видя, но лекарите казаха "Млада си, всичко ще мине, не се надявай на нищо, защото той няма да оживее!" Помня как шест дни бях или в болницата да чакам приятелят ми да отвори очи или в църквата да паля свещи и да се моля! Майка му ми каза, че всеки път щом му говорела и той чуел моето име, пулса му се ускорявал и онези машинки почвали да пищят! Аз знам, че той ме чуваше и знаеше, че съм там!
Извикаха лекар от София за консултация, който просто каза - "Няма да стане, няма никакъв шанс, а ако има то той ще бъде жив труп, по-добре да почине!". Неврологът каза, че за втори път в дългата си практика вижда толкова тежка травма! Тогава мислех, че ще полудея! Чувствах се толкова безпомощна, исках да крещя!
Той се бори до последно! Но на седмия ден почина!  Беше само на 30 години! Той беше посленият мъж в рода им - трима негови братовчеди /мъже/ бяха починали на същата възраст! С него приключи и рода им! Научих и друго, че е искал да ми предложи брак и да създадем семейство! Бях разбита и исках да умра! Пропуши и пропих! Непрекъснато пиех успокоителни! Адът за мен продължи дълго! Сънувах приятеля ми, мислех само за него, ходех непрекъснато на гроба му! Чаках да умра и аз! Бях на 22 години, а се чувствах на 100! Косата ми побеля ужасно много! Бях в много тежка и мъчителна депресия!

Но слънцето изгря и на моята улица! Срещнах съпруга си, който с много търпение и разбиране ме подкрепи! Оженихме се и ни се роди прекрасно малко момиченце, което е смисъла на нашия живот! Няма да забравя също и как в края на шестия месец от бременността получих силен кръвоизлив и чаках 30 минути на снега в ужасен студ да дойде линейка да ме откара в болницата. Но тя не идваше! Молех се единствено бебето да е добре! Бях с ужасни контракции! Но благодарение на Бог остана само онзи ужасен спомен и той ни дари с така мечтаното момиченце! Днес тя е едно малко палаво щурче, което много обичам! Моля се само да сме здрави и да продължаваме все така да се обичаме!
Всичко друго се оправя!

1975-Когато бяха малки децата ми, големия ми син (тогава на 6) и дъщеря ми (на 4) си играеха на балкона. Аз през цялото време ги наблюдаваx, но звънна телефона и аз изтичах в кухнята да го вдигна. Изведнъж чувам как щерката пищи и се затичаx към балкона. Там виждам как синът се държи за парапета откъм пътя, и за малко да падне, ако не го бях хванала на време. Толкова много се изплаших, че може да падне от 6-тия етаж, че за малко да припадна. А той сега се хили на случката 
1977-Закусваме с децата на балкона, a щерката нещо се върти неспокойно на стола. Изведнъж от устата и блика кръв, като фонтан . Аз се обаждам на бърза помощ, тя идва, закара в болница. Аз цялата треперя, мъжа ми незнайно откъде разбрал, идва. След няколко часа доктора идва, нищо не казва за нея. Аз рева, една от медицинските сестри ми казва да не плача, защото съм нарушавала реда . Развиках се, че не ми пука и че искам да видя дъщеря си . Слава богу тя се оправи 
1983-Бременна с вторият ми син, в деветия месец. Получавам контракции, отиваме в болницата. Родих, ама нещо едното му око, беше много подуто и зачервено. Докторът ми каза, че ще бъде сляп с това око. По-късно се оказа ,че лекарят е сгрешил и че детето си има перфектно зрение. А ние с мъжа ми доста се изплашихме
Това са само част от нещастията ,които мога да напиша. За щастие сега има три прекрасни внука, един кръстен на мен 

Няма да забравя първия инсулт на майка ми и следващите три. Няма да забравя смъртта на баща ми: излезе и не се върна. Няма да забравя 2000г, когато през март почина зет ми, а август брат ми - внезапно. Няма да забравя 2001г, когато на другия ми брат откриха тумор и в следствие на това, загуби слуха на едното си ухо. Няма за забравя миналата година, когато сестра ми получи инфаркт, а аз бях далеч от нея. Няма да забравя и началото на тази година, когато племенницата ми се обади и ми каза, че е в реанимация...


Няма да забравя месец май 2005г, когато останах без около плодни води - 3 месеца и половина преди термина. Няма да забравя мъките в болницата.
Но, няма и да забравя мига в който зърнах за първи път детенцето си - недоносено, крехко и прекрасно!

Хубавите моменти:
Раждането на децата,сватбата, предложението за брак на мъжа ми,  когато със Савина след почти три месеца в кувьоз се прибрахме удома беше толкова мъничка и крехка като кукла от порцелан. Когато видях сестра ми на летището в София след като не се беше прибирала повече от три години. Когато ме приеха студентка, бала ми  детството, приятелите.
Лошите моменти:
Когато във края на 6ти началото на 7ми месец ми изтекоха водите, думите на лекарката която каза, че  ако бебето оживее ще е жив труп  сълзите които  проляха и после щастието което изпитах когато ми казаха,че ще оживее че и няма нищо абсолютно нищо но е много мъничка и ще е кувьоз докато стане поне 2.000кг. Когато по новините казаха, че във влака София - Кардам е избухнал пожар а  а бях натоварила родителите ми и Данаил в него.  От ужасът който преживях докато се свържа с тях  ми побеляха косите помислих, че ще умра.

И аз като Тайна, имах прелюбодейки спомен със сестра ми и годеникът ми

Две седмици след като се сгодихме, аз се разболях от пневмония и малката сестрa се обажда и вика: "'Како, айде ще дойда да те гледам!", ние с нея никога не сме били близки и си мисля че иска да се сближим и се съгласих. Веднъж, когато ми бе много лошо, имах ужасяващи болки в яйчниците, ги заварих, най-безсрамно да се мляскат в моето легло
В първия момент , после бясна ги изгониx и заключих. А те ми се подиграват, сякаш ме провокират да изляза и да ги 
чувствах се толкова прецакана и съсипана, но това си остана просто гаден спомен от миналото