Какво сте преживяли?

Нека да започна с кошмарното ми детство. Родителите ми се караха постоянно, веднъж дори татко налетя на мама с нож, всичко се изигра пред очите ми, а аз рева ужасена
После мама ме остави при татко, обаждашe ми се тайно по мобилния, обещавашe ми че след като се разведат, ще дойде и ще ме вземе. Но никога не дойде...решила да скочи от един строеж

Съжалявам Cold Case Love!

Всичко,което ме промени...
-Смъртта на дядо
-Смъртта на баба
-Смъртта на леля и вуйчо,през 2 месеца...
-Смъртта на свекър ми...незнам защо толкова ме потресе,не го обичах
-Рака на майка...
 и нейната смърт,която и до днес почти 4 години не мога да приема
-Разводът ми,аз го исках,обаче много тежко го преживях
Незнам още какво ме чака...
Да не говоря за трите ми неуспешни опита ин витро...

Тути Вярвай,че след дъжда винаги изгрява слънце. 

Най-големия ми кошмар беше, когато уж ни приеха в болница със сина ми, сложиха му абокат и след малко цялото му тяло се покри с петехии. Като дойдоха изследванията и лекаря видя, че левкоцитите са му 20 000 ни каза - с това дете става нещо, вие сте за друга болница и тесни специалисти /без да ни съобщи, че се съмнява за левкимия/.
В линейката по пътя за болницата направо виех тихичко от ужас, никога няма да забравя душевното си състояние - безнадежност.
Когато отхвърлиха диагнозата, дни наред не можах до дойда на себе си, а месеци след това плащах контролни изследвания, за да съм сигурна...голям стрес и ужас.

Четейки по-назад мога да прибавя още не толкова значителни неща към раздел лоши преживявания:
- скандалите и побоищата в цялата рода по време на детството ми,
- отношението на цялото ни семейство към баба ми /майка на майка ми ...и то заради преписани имоти на леля ми, която след това я изгони от тях/- ужижения, караници, подигравки и накрая жената се самоуби...макар и не като главно действащо лице във всичкото това аз не мога да си простя, вече бях на 11-12 години, че съм гледала отстрани и съм го приемала за нормално, сега само да се сетя за нея и веднага сълзите ми тръгват, това ще е грях, който ще нося до края си.
- ожених се за голямата си любов, която ме разочарова и така получих паническто си разстройство. Бях три месеца на хапчета и консултации и от тогава сама се справям с това състояние, защото имам много по-важни ангажименти от това да се вайкам.
- спонтанните ми аборти в началото на брака...
стига толкова, развалих си настроението..

Най-щастливи са дните ми прекарани със сина ми. И най-вече, когато сгушен до мен ми споделя мисли  и преживявания. Невероятно сладко усещане.
Чак ми се изправи косата от радост, когато научих, че съм приета в УНСС. Бяха ме обявили за вятърничава и слабоумна....след това коренно примених принципите си и начина си на живот, ценностите си.
Радвам се, когато късмета ми върви редом до мен и облекчава живота ми. Имала съм много интересни истории, чийто щастлив завършек дължа на късмета си. Дай Боже дълго да е с мен.

Мишел,само хубавини да ти се случват. 

Имам прекрасни моменти в живота си:
прекрасно детство
прекрасни родители
прекрасен съпруг
прекрасни деца
Имам и тежки,някои много:
двете ми бременности бяха тежки с ужасно повръщане и обезводняване,няма да ги забравя.За някои може да е нищо,но за мен беше ад.
смъртта на моята баба преди 6 години
смъртта на моя дядо преди 4 години
смъртта на мама преди 2.5 години. Последното няма да преживея никога.

Най-кошмарните ми моменти - смъртта на първото ми бебе и последвалата раздяла с баща му. И ужасът, докато се роди второто - бях в болница, косата ми побеля на 23. Тъкмо се закрепиха нещата и хоп - рубеола! Думите на лекаря - "Гаранция - Франция!". За щастие някой бдеше над двете ни. Дъщеря ми се роди жива и здрава - и оттогава е все щастие!

Преди няколко месеца - предателството на човек, когото безкрайно уважавах. Усещането, че се разпадам и че се държа за реалността на тъъъъъничка връвчица. Лежах на пода и виех от погнуса.
Мина ми...

Знам, знам, че съм ужасна и безсърдечна, но за Бога на 30 си, кога в детството ти е имало мобилни телефони?
И други несъответствия има в другите ти постове...


Кофти детство- развод, живот с баба и дядо в чужда среда, много болни амбиции "да не остава детето по назад от другите", "добри новини", че съм осиновена, новият съпруг на мама- видно столично кърканде, което обичаше да пошляпва.....Умря дядо, умря баба, сама съм...ооо, да, имам майка....и още много, но все още не съм ги преживяла вътрешно, за да ги споделям.

Alexienne,историята ти ме разтърси жестоко.Вече втори ден не спирам да мисля.За твоята сестричка Вяра

Лоши(всички помним лошото,а забравяме хубавото..просто така ни е заложено..хубавото избледнява,лошото остава и се помни....)
1.Имам страх от операции,на 14 год.получих бъбречна криза..Умрях от болка,не знаех какво става с мен...а и не знаех и какво още ме чака...Сега бих предпочела същата тази болка от бъбречната криза по 100 пъти ако трябва,само да не ми се бяха случвали нещата след това..
2.Живея при баба и дядо от бебе.Баща ми е в съседен град,виждаме се от време на време..
Майка ми не съм я виждала от около 10 години горе-долу..По телефона се чуваме супер рядко,забравя рожденния ми ден,но както и да е...Имам сестра на 16 години,която също не съм виждала от 10 години тъй като е при майка ми и даже вече не знае български език,и не мога да говоря с нея...
3.Смъртта на двете ми прабаби,как седях цяла нощ взирайки се в ковчезите,и не искайки да се отделям от тях дори за секунда..И двете бяха помогнали в отглеждането и съм отрастнала и с тяхни грижи...Първото погребение на което бях...на чичо ми...голям стрес беше..
4.Може би най-лошото,което ми се случи миналата година..Баща ми е бил алкохолик,а аз дори не знаех,просто мислех,че си пийва повече.Да ама не..Първата му епилепсия получи пред мен...Само двамата в апартамента,а аз не знаех какво става..започна да се гърчи,и помислих,че си е глътнал езика,изпищях..опитах да го вдигна..не стана,и тръгнах да търся роднини..по чорапи навънка..Дори за телефони не се сетих..Този момент мина,каза че спира с алкохола,но уви...Пристъпите зачестяха,получи и делириуми,пак в мое присъствие..а аз мислех,че се шегува,защото не бях запозната с алкохолизма..Привиждаха му се разни неща,дори и това,че съм го предала по някакъв начин,и ми каза че ме мрази и не иска да ме вижда..от което най-много ме заболя,тъй като той дава живота си за мен...Делириумите продължаваха по 2-3 дни...Не питайте как съм ходила сутрин на училище като пребито куче и със страх съм се прибирала вкъщи.Качвал се е на покрива,мислех е че има пожар и е искал всячески да ме изкара от апартамента,а аз с рев му обяснявах,че са просто халюцинации...От тогава той не идва тук където живея...живее в друг град..Решихме да отидем на палатка до Сливен с приятели и моя приятел...На връщане както седеше на седалката повърна,колабира и не помръдна....Едва намерих сили да звъннем на линейка да и обясним къде се намираме и се уговорихме да се срещнем по пътя..но се разминахме...Закарахме го директно в болницата където АЗ незнайно как се сетих какво трябва да му се бие,за да обясня на сестрата,която явно за 1 път беше виждала такова нещо...След пункция на черния дроб,отоци по краката ...беше добре...Сега е жив...продължава да пие..и просто не знам до къде ще стигнем...Не работи баба ми го изхранва и плаща всичко,а е на 37 години....Не го пожелавам на никого...
5.Тази година...болки в крака слаби и непостоянни...стигнаха до ужасяващи болки,1 месец не спях,не ядях,не вървях,нищо...Оказа се дискова херния...Сега пак имам болки,но по слаби..надявам се да отшумят..
6.Окосмяването винаги ми е било болна тема...и не знам от стрес или от какво..Появиха ми се отделни косъмчета по брадичката,който ту ги има ту ги няма с по месеци...Омъхяването по тялото стана по дълго...Опитвам се да се боря някак си...
Представете си какъв шок е за месеци да се превърна в коцукащо и окосмено същество...Винаги съм била харесвано момиче,както споменах имам си приятел от 3 години,който винаги е бил до мен...И се боря с проблемите си,даже повечето хора просто не знаят за тях..знае само най-близката ми приятелка...Сега лекувам и двете...
Сега хубавите неща.... )
1.Баба ми и дядо ми са прекраси хора,отгледали са ме и са ме възпитали перфектно....
2.Намерих мъжа с когото искам да бъда,и скоро се очертава брак... )
3.Имам страхотна приятелка и малко сладко кученце,което винаги ми оправя настроението...
ЩЕ СЕ БОРЯ ДОКАТО МОГА,ЗА ДА ПОСТИГНА ТОВА КОЕТО ИСКАМ!!!
ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ...На мен от 2 години само лошотии са ми на главата,но се утешавам,че след всичко лошо идва хубаво в двойни дози...не се предавайте 
ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА РОМАНА,който написах..

Най-лошото:
Ракьт на гьрдата на майка ми в последен стадий ,4 те години след това по болници с нея и накрая смьрта и.
Разболях се от реактивен артрит и не можех да ходя заради което ми извадиха сливиците.
Най-хубавото:
Раждането на синьт ми и на дьщеря ми най-голямото щастие на света са децата.

Ралкуна   бабите едновременно ли са починали,извинявай останах с такова впечатление.

Не..години разлика...Просто така съм го написала...Извинявам се..

 ira_d, много ти се извинявам, не съм искала да те разтроя