Какво сте преживяли?

Благодаря pasinet! А колко неща не съм написала още. Просто не ми се иска да говоря за тях.

никога няма да забравя момента ,когато родих дъщеря си и я поех в ръце, а тя проплака.това беше най-прекрасния момент в живота ми.никога няма да забравя първата й дума-тати -и никога няма да збравя,когато каза със сладката й устичка-мамо.никога няма да забрява,когато ми каза педиатърката,че чува шум в сърцето й.тогава плаках неудържимо,зощото мислех,че е болна. /за щастие всичко е наред вече. никога няма да забравя когато отиде първия ден в градината и плачеше за мен с разперени ръчички,а госпожата я дърпаше нагоре по стълбите.
никога няма да забравя,сутринта в,която баба ми почина и видях безжиснените й очи.сърцето ми се разби тогава. и никога няма да забравя очите на мъжът ми,когато пое в рецете си малката ни хубавица на изписването от болницата след раждането.колко обич и гордост имаше тогава в очите му.
никога няма да забравя как плаках ,когато се роди племенника ми.тогава очаквах и аз първото си дете. толкова беше мъничак и беззащитен.

Няма ли и за момчетата? 

Извинявай   ,и за момчетата

Няма да забравя,деня в който катастрофирахме с нашите на път за провинцията.Ужаса,който преживях,когато се събудих от виковете на нашите "Рени,Рени...".Бях загубила съзнание,защото съм си ударила главата в стъклото,счупила съм го и всичките стъкла се бяха забили по лицето ми...От удара не си усещах главата и съм крещяла на нашите,че нямам зъби.А те ме убеждаваха,че ми няма нищо.Няма да забравя какво почувствах като се видях в огледалото...Няма да забравя,какво почувствах,когато сестрата в болницата ми каза,че съм извадила невероятен късмет и че за малко съм щяла да загубя едното си око,ако пърченце от стъклото се беше забило 3-4мм по-нагоре...
Няма да забравя,как почина баба ми...Няма да забравя преживяното след това...
Няма да забравя сватбения си ден...
Няма да забравя мига в който видях двете чертички,как изпищях от радост и как 15мин. стоях втренчена в теста...такова щастие беше...
Няма да забравя,как съобщих новината на мъжа ми,на всички останали,реакциите им...
Няма да забравя раждането...
Няма да забравя НАЙ-щастливия миг в живота ми-когато дъщеря ми се роди и изплака,когато я гушнах и целунах за пръв път още на магарето...

Няма да забравя,когато татко почина,на следващия ден след сватбата ми.Как вечерта бягахме с мъжа ми до гарата за да хванем влака.И как като влязох в стаята се хвърлих върху него и плаках...плаках....Няма и да забравя,момента,когато ми казаха,че дъщеря ми е изостанала с 2 месеца в развитието си,раждането и в 8 месец,с тегло 1.100кг.,36см. и сутринта,когато я видях  в кувьоза...първото нещо,което направих беше да и преброя пръстите на краката и ръцете.Тогава мъжа ми се обадил на майка да дойде в болницата,защото много съм плачела,и тя милата /на 70г/се качва на влака и идва.Като я видях ми стана толкова мило...и тъжно. Изписването и на 52 ден след раждането,едва тогава си отдъхнах.Откриването на херния,когато беше на 2 години.Операцията-на ръце я занесох до операционната,взеха ми я от и тогава вече се сринах психически.Слава богу всичко мина успешно.Първата и думичка-мама.Смърта на баба /по майчина линия/ много я обичах,тя мен също.Втората ми бременност и страховете да не стане пак нещо.Всичко мина като по вода.Първата думичка на малката -тати.Иска ми се тези лоши моменти да имат край......

Най-гадните моменти в живота ми са:
- когато татко ми се обади да ми каже, че баба е зле и може да умре, а след 10минути ми звъна, за да ми каже, че е починала.
- когато майка ми звънна, за д ами каже да си хващам самолета за вкъщи, защото на татко са му открили рак в последна степен.
- когато в продължение н а8месеца татко всеки ден ме поглеждаше с големите си сини очи и ми казваше: "Ее, кога ще се оправя, тате?", а аз му се усмихвах и го лъжех, че ще е скоро.
- когато правеше планове, кое, как ще направим, когато се оправи.
-когато майка ми се обади, за да ми каже че татко е изпаднал в кома.
- когато пътувах за вкъщи с влака и по погрешка ми звънна телефона в 5 часа сутринта - майка ми, която звъняла на траурната агенция.
- когато си отидох в къщи, а татко лежеше в онзи гаден ковчег и не можеше да ми каже и дума!
когато исках поне още веднъж да видя сините му добри очи и да ми каже, че съм неговото момиченце!
- когато най-голямата ми любов ме предаде.
- когато в останах без приятели.
- когато разбрах, че съм осиновена.
- когато двете чертички на положителния ми тест, се оказаха извънматочна.
- когато на операционната маса осъзнах, че може и да не се събудя, а исках да кажа на майка ми колко я обичам.
-
Най-хубавите моменти в живота ми са:
 - когато мама и татко са ме осиновили/макар, че не помня/;
- когато тичах боса по поляните на село;
- когато татко ми казваше: "На тати момиченцето!"
- когато майка ми се гордее с мен.
- когато майка ми разбра, че може да разчита на мен за всичко, че не съм вече малко и беззащитно дете.

vagabond, ти си една прекрасна млада жена! Дерзай!

vagabond ,разплакаме. приеми от мен една приятелска прегръдка.

 
И на вас милички, много прегръдки!
мпеткова, съжалявам за това, което си преживяла и ще преживяваш цял живот:(Много ми стана мъчно.То моето направо не е нищо Не искам да си представям какво е на всички родители, в товето положение.
Аз съм оптимист!И вярвам, че хората сме устроени да се справяме най-добре в най-трудните моменти от живота ни.
Ива, и на теб мила благодаря
Пожелавам си да пишем само хубави неща тук

За лошото не искам да си спомням въобще.
Най-хубавите моменти в живота ми дотук... когато родих и видях за първи път дечицата ми. Когато се прибера вечер в къщи и те двете ме посрещат с протегнати ръчички. Когато се гушкат и смеят заедно. Когато и четиримата сме си вкъщи /но сме приключили с чистенето и готвенето.../

Темата е интересна    благодаря на авторката.
Предполагам,че на всички, които ще пишем тук съдбата не ни е лека. Знайте,че  господ изправя пред големите трудности силните хора,затова трябва да продължаваме напред.
 
- Няма да забравя и да преодолея смъртта на майка ми. Със сигурност това беше най-големия шок в живота ми.
- Няма да забравя и смъртта на дядо ми.
- Няма да забравя погребението на една моя приятелка,която почина в катастрофа.
- Няма да забравя когато аз и приятеля ми се бяхме прегърнали и ревяхме от страх да не ни кажат,че има тумор и е болен от рак. Слава Богу не е рак,но е страшно

- Благодарна съм на съдбата и за най-щастливия момент в живота ми ,че ме срещна със сродната ми душа и ме пожали правейки ме по силна и по щастлива от преди 

За вбъдеще незнам какво ще трябва да преживея,но се моля  Господ да ми дава сили и да бъде милостив към баща ми и приятеля ми.

момичета,то е ясно ,че живота е шибан и всеки от нас по-малко или повече е бил очукан през житейския си път,но ви пожелавам всичко лошо да бъде забравено и занапред да бяга от вас.както и да ни прави достатъчно силни ,за да продължим напред.но все пак,въпреки всичко да бъдем добри към нас самите,околните,въпреки лошотията в този свят.дано успеем да изградим един по-добър свят за нашите деца и внуци и....
целувам ви.
п.с. темата е страхотна и ще продължа да я следя,но мен мен лично сърцето ме боли като чета историите ви.

 Ей, хора, за всички вас    !

Защо е винаги така, когато човек се замисли за живота си най-често излизат първо лошите моменти. Всички сме имали прекрасни моменти на радост и на силна уплаха и печал.
При мен като най-лош спомен изпъква деня 22,07,2007 слънчев и прекръсен съботен ден. Решили сме да направим разходка до морето с новата кола. След дълго пътеване и приятен обяд естествено беше да се цапнем във морето. А то страшно вълнение и тъмна и студена вода. Но аз нали съм добра що да не плувам за кеф. Извъднъж схващане, паника и викам от ужас, зощото не мага да се измъкна от подводното течение. Мъжа ми крепи детето с пояса и невярва, че немога да се справя и толкова...........
Мина ми целия живот пред очите и мисълта за края, ноооо цял живот ще помня погледа на мъжа ми, който плува към мен и ме блъска да се освестя, че го тегля надолу. Никой не дойде да помага, всички гледаха и чакаха финала - вярно бях доста навътре и при такова вълнение..............месеци наред само това сънувах и се събуждах с мисълта жива ли съм. Ох, много дълго стана.
А хубавите спомени са много:
-щастливо детство
-отлична ученичка и студентка
-после прекрасна и страстна любов с първия харесан мъж
-чудесни деца - да са ни живи и здрави.................
Да се радваме на малкото, което имаме, защото живота лети бързо.