И аз мисля, че въпросът е точно какво правим без никаква помощ! 
Знаели ли сте тогава, че го имате или и тогава сте си мислели че нямате време ?!?
нямам проблем....не смятам, че нещо съм ощетена от липсата на този вид лично пространство...напротив, нищо не ме прави по-щастлива от щапуркащото около мен хлапе(нищо че и мн ме ядосва:)), даже като е на градина нямам търпение да си го взема....
Сега отново съм в майчинство, занимавам се със сина ми , е той е голям обслужва се вече сам и не изисква такова 100% процентово внимание , но ми по-приятно отколкото това препускане което беше допреди месец. Майчинството е нещо приятно и ако не се гледа на него като заточение може да се превърне в супер преживяване. 
Възнамерявам живот и здраве и бебето като се роди и него да отгледам до една подобаваща възраст като се наслаждавам на времето прекарано заедно и преоткриването на света през детските очи. Работата няма да ми избяга , занапред само това ме чака , а децата ми ще порастнат и това време няма как да си го върна! Не се чувствам обезличена нито като жена , нито като личност, винаги съм намирала време за всичко , а сина ми не беше спокойно бебе, но въпреки това успях и се надявами този път да се справя! 
Това имах предвид и аз... като работиш става много по-трудно. В къщи поне имаш време да се организираш и разполагаш сам със времето си , а на работа трябва да си бърз и методичен , за да ти стига времето! Много точно го е обяснила Фантичка! Знаели ли сте тогава, че го имате или и тогава сте си мислели че нямате време ?!?, добре дошъл Мъж ми вчера каза същото . Препоръчани теми
