Ето ЮЛСКОТО детенце,цопва дупе във моренце!(тема 103)

Майра, що се впрягаш бе душа  

Аз най-накрая си формулирах защо не обичам да пътувам с малки деца. Защото една от причините да обичам да пътувам е, че се чувствам се едно излязла от клетка, заради простора, заради разнообразието, това, че се махам от битовизмите. Ако питате хората, които са жевели или живеят с мен ще ви кажат, че с мен се живее с лекота, върша нещата сякаш не ми тежат, обаче честно казано мен лично ме отегчават доста домакинските неща, рутината около гледането на бебе и тн и ако трябва да ги върша и някъде на път ми идва в повече - не мога да се насладя изобщо на пътешествието и тн, ходенето на море с Яна два пъти поред ми беше изпитание, мъкнеш багажи, обгрижваш. затова нямам търпение и Ели да стане по-самостоятелна, да си пътувам с тях като с големи хора, да си споделяме, да разглеждаме и съпреживяваме, нямам търпение да им покажа любимите си места и заедно да открием други общи любими и така

Тия дни само мисля за едно пътешествие, за което ми разказа един мой приятел, който живее, учи и работи в Исландия, пуснах някои снимки във ФБ, ако сте им обърнали внимание. За 7 хиляди евро е направил нещо като околосветско пътешествие, продължило пет месеца, изкарал си ги е със съвсем ненатоварена работа и от стипендия, но преди да ги удари кризата. Две и нещо му е бил самолетния билет и всички влакове, рейсове, самолети и тн вътре из континентите и държавите, останалото е харчил за спане, ядене и други. Бил е в Ню Йорк, Сиатъл, Чикаго и други из СевАмерика, в Буенос Айрес, на островите Куук, в Япония, Нова Зеландия и забравих още къде, в Тринидад и Тобаго е била първата му нощ от пътешествието и са го ограбили   В Тайланд разбира се също е "отскочил" - самолетният му билет важал за една година и той сам е определял на кое място колко да стои.
В Нова Зеландия е наел колело и е обикалял много навсякъде, катерел е планини, бил е по хижи и хостели, скачал с парашут, летял с малки самолетчета, бил е на рафтинг. На островите из Тихия океан се е научил да катери палми и да си откъсва и разцепва кокосови орехи, плувал е сам с кану измежду малките островчета по лагуните, гмуркал се е между огромни костенурки и шарени рибки, разглеждал е кораловия риф. На един от островите е спал за супер малко пари, защото му объркали резервацията и го настанили при местни земевладелци, които имали плантация от манго, домакинята му готвела, развеждали го насам-натам. Разказа ми супер интересни подробности, от които се размазах естествено и му завидях. Разказа ни и за Гренландия и Исландия и Северното сияние, Яна слушаше с увиснало чене.   И той е най-големият фен на Бьорк, който познавам, ей сега живее супер близо до дома и в Исландия и ходят на един басейн. Как се сбъдват мечтите а?

Пия си кафето с бебешки бисквити на Плазмон, много са вкусни, но реших, че за Елена са прекалено сладки. 

ДеЩо, познавам го този твой приятел, Тихомир, нали?  Бивш колега ми е. Малък свят!
Страхотно си е изкарал! Завиждам! 

Бухти, защо не казваш какви брилянтни хрумки има из сватбарските форуми? Аз от седмица-две ги чета по-задълбочено и такива страхотни неща ми дойдоха на ум, благодарение на идеите и споделянките на другите хора, че направо ми иде да скокна от стола от кеф! 

Ooo, разбирам те - аз по тази причина не бих се качила на трамвай 20 - не мога по никакъв начин да кача количката в него, вратите тесни, с релса по средата, с 3 стръмни стъпала   Ако ми помогне някой - да, ама ако е пълен само с немощни пенсионери става лошо   Затова изобщно не рискувам да пътувам с този трамвай, гледам да ползвам пригодени автобуси.

Астарта, чакам отзиви след още някой и друг месец дали на новото място си станала по-спокойна, и по-мобилна   Имам предвид да споделиш как ти влияе новата среда.

Бях на кожен за цепещите ми се ръце. Кремче пак ми изписа, но като научи, че още кърмя и то "доста", както й казах, прояви живо любопитство. Каза ми, че то детето ми е почти на година, вече е за "нормална" храна. Явно голямо изкопаемо съм в очите й. Да си държа детето насила на кърма на такава възраст, срамота       (това последното не го каза, ама в тази насока й се движеше мисълта). За малко да се разсмея на глас на зачудената й физиономия.
Е, от какъв зор да давам на детето си бутилка кисело мляко вечер, като е много по-лесно и приятно и за двете ни да кърмя   Хора разни.

ДеЩо, размечтая ли се за пътешествие, просто мога да ти погледна публикациите във форума   Във фейсбук напоследък почти не поглеждам, добре, че каза сега.

Евридика, май вашата сватба ще стане "три дена яли, пили и се веселили" 

На мен някой като ми се опули насреща(рядко се случва, но все пак), просто казвам, че сега така е модерно и всичките ми приятелки кърмят до 2 години децата си. Ай сиктир от разбирачи

Да, Тишо е Евредика 
Аз го препоръчах на Астарта, ако има нужда от помощ и информация за каквото и да е в Швеция, защото той е ходещо бюро информация 

Ние излизаме на пазар по Ломско шосе. Ако има някоя надежденка натам да свирка

 
 

Леля ми живее в Дружба, те са само 3 спирки от нас, но пътят не е малко като километраж. За пеша имам предвид, не е населено между двата квартала, няма светофари, колите профучават по булеварда, тротоар липсва, като излезеш от Младост... И хем ми е близо (с колата за норматив), хем далече, защото друга опция нямам. 88 - единствения автобус, който ходи от тук до там, е най-скапаният, от червените Икаруси и количката няма вариант да се натъпче през парапета. Веднъж се пробвах да пътувам натам, с желанието само си останах. Абе в някои отношения изобщо не е помислено, не се и мисли, гадно е.

Ох, днес със сигурност ви писна от мен, ама като няма с кой друг да си говоря .
Джули, мога отсега да ти отговоря - няма да стана нито по-спокойна, нито по-мобилна колкото и време да седя тук . Аз съм на 32 години и ми е трудно да си представя, че тепърва ще разчупвам стереотипите си и ще се променям. Настрана факта, че ме е налегнала носталгия по дома и бих се прибрала с първия полет и бих си търпяла софийската мизерия .

Илия започна да суче само по веднъж на денонощие, някъде към 4-5 сутринта. През деня като му предложа, се извръща обидено на другата страна. Вечер яде каша и пак не иска кърма. Това означава ли, че вече се отбива ? Все още се боря със себе си и не знам дали да го махна и това сутрешно кърмене, защото ми се струва, че ще мине леко и за двете страни, или пък да си му го оставя докато има какво да суче и има желание .

Лена, много късно. Аз отивам у Мола, сестра ми пак ме подхлъзна. Преди това майра с нейното кафе с бисквити и понеже аз съм Мара сладокусна веднага ми се дояде нещо, но не бисквити. И налетях на сладоледа

Ох, Анна е голямо пухче. Има моменти, в които ми иде да я изям. И като ми се нахили с тия два зъба...
Днес разбрах за една моя стара приятелка, която е родила и си спомних за трепетите в родилното, за пред и следородилна зала и т.н., знаете. И как наиситна искам поне три деца да имам, обаче не ми се бременее, защото се обезобразявам тотално с тия килограми и подути крака. Иначе емоцията от бременността бих я потретила, но пусто дебелеене

Защо бе хораааа, защо само мойто дете не се отбива само?? Нещо съм наказана, това сигурно е дето си сложих цици да му се невиди.
Дени пък обратното, научил се е да идва и да ми сваля блузата и сега по цял ден идва, дръпа и суче, кво суче като то през деня няма не знам

Ками, давай тел на лични.

Все забравям да пиша - Нинче и аз мисля да говоря с управителя за сладкарницата, че много съм се навила

Дуци, мен втората бременност ме съсипа, хем беше съвсем лека уж. Само като си помисля за трети път 22 кила, целулит, стрии и умора.....

Астарта  не си права, ще знаеш. Около теб има много интересни неща - дори само защото са нови и различни. Това за стереотипите и възрастта. Аз на 36 смених целия си свят. Просто не го искаш, нали 
а за катинче - ти си казала вместо мен в прав текст 

Мен май са ме разглезили, не бих тръгнала да правя геройства ако не ми се налага. На консултация ходехме двамата в началото, когато още не бях сигурна какво се случва, беше ми от полза. Сега ходим както се случи. Майка ми също ме е карала на консултация веднъж, беше зимата и валеше проливен дъжд. Но тя работи на 5 минути от нас и не си е вземала половин ден отпуска заради това (нито пък таткото някога го е правел)
Ясно ми е, че мога да се справя с много неща, но в много случаи просто не виждам защо да си докарвам толкова главоболия.
Относно пътуването, там съм малко по-особена, само като чуя път и почвам да се втрисам. Просто си попътувахме доста преди да се роди Лили, в повечето случаи ми е било ужасно некомфортно, едвам съм издържала и хич не си представям да си го причинявам сега с детето. Поне не докато е толкова малко.
Имам чувството, че глупости пиша и аз не знам какво искам да кажа.

Да взема да се оплача поне, щом помага. Лили днес и 5 минути не иска да се занимава сама, а аз се опитвам да уча за изпит утре

Евридика, аз отдавна си чета по принцип, но само това, което ме интересува, иначе сигурно има още хиляди неща, до които не съм стигнала и не съм и чела дори.

И аз снощи си мислих за бременността, разглеждах снимките дето се събирахме с вас по курсовете, от раждането и изписването албумите... Намерих снимки, които не съм публикувала в нета и не знаех, че ги има... Ех, носталгия ме обхвана.

Месечинките на лични, после рождените дни, после разните му там метални годишнини от сватбата и накрая като се пенсионираш, ще ти пращам лепило за зъбни протези от бг, че там при вас мноу скъпо

Майра, чакам с нетърпение снимката на Ясмин

Деси, чак такова пътешествие като на твоя приятел не е за мене - катерене, хижи-мижи, спане по ферми, дърта съм за такива работи Но му завиждам, че е видял толкова свят. И на мъжа ми също, голям късмет е и голямо богатство това

Дуци, като идеш у мола и си аресаш някое парцалче, спомни си седемте перални

Тити, Дуци, ше си осиновим бе, я колко дечица имат нужда от майчица Аз сериозно си мисля по въпроса, но мъж ми е малко спънат в това отношение

Бобо е много хремав, милият. Чак се дави. Събуди се с кански рев. Милото ми пате