Реве и това е! Как да се справя?

Никога не съм разнасяла на ръце освен в двете седмици колики , които имахме.Никога не е спала при нас само в нейното - легло , количка , столче.Така е от самото начало, но винаги е била спокойно бебе и рядко плаче /ако е много гладна и сме изпуснали Сънчо /.

Аз също никога не съм разнасяла на ръце дъщеря ми и съм против.Дъщеря ми не е била ревливо бебе обаче.

тъй, тъй...точно това е идеята...че ако детето има 6 месеца зверски колики и после още толкова плаче по половин нощ от зъби... и предпочита да не седи само будно в кошарата и да гледа тавана, а иска внимание и компания....нещата щяха да са различни , нали

А вие двете с какво точно помогнахте на авторката на темата?
Все едно да пита за хотел в Лондон, и да отговаряйте че в Лондон не сте били, но били сте в Рим в хотел Колосео и сте доволни 

Да, щяха! Въпросът е дали винаги разчитаме правилно знаците и причините за плача. Например да си мислим, че са колики, а то да е друго, което не се сещаме да отстраним като дразнител и детето да продължава с ревовете, а ние да изпадаме в чувство на безпомощност. Разбира се и темперамента на детето е фактор. Но и навика не бива да отхвърляме, защото 3 годишно дете, което реве ако не заспива на ръце или в леглото на мама и тати, го прави заради навика,а не заради колики или зъби. Моят племеник например спа в леглото на родителите си до 1-ви клас.

Това вече си е тяхна грешка. Има си правилно време за всяко нещо. Аз смятам, че до две-три години най-късно детето трябва да свикне да спи самичко в негово си легло. Но преждевременното насилване на нещата може да доведе до проблеми със съня, различни страхове, фобии, недоверие към родителя.

Навикът е много важен фактор, но още по-важно е по какъв начин се създава този навик. Има начини, които са силно травмиращи...

Щяха може би.Но случая , който описва авторката не е такъв.

Tatjana нека авторката да ми зададе този въпрос .

 

Ами...да не е болка....но е болезнена нужда на внимание, нежност, преградка и сигурност, че мама е там...просто детето е по-чувствително и по-зависимо.....няма какво да не му разбира...просто детето иска своето....това нито е глезотия, нито нещо подобно...просто нужди.....
и да сигурно ако го оставя да се нареве накрая ще се примири, че никой не го е еня как се чувства и ще почне да стои кротко и мирно...но защо????

Просто това, че вашите деца са били тихи и кротки и са нямали против,  това...ми хубаво - радвайте са.....гледат се лесно такива деца....спокойно ви е, тихо ви е, наспивате се....
Има много деца, които не са такива....и на тях трябва да им се даде нужното внимание....дали ще са на ръце....дали ще си опънете едно одеалце на земята и ще си играете, дали по-късно ще искат да строите заедно с легото и да бръмчите с колите...лошо няма...просто са такива.....
което не значи, че цял живот ще са така...ще си пораснат и ще си станат независими и самостоятелни.....просто имат повече нужда от мама и тати като мънички.....

иначе моето е точно горният пример 6 месеца силни колики, после почнаха зъбите...като стана на годинка почнах да не издържам и си го взимах след първото(от множеството) будения през ноща.....като стана на 2 и се оказа без решетка вече нямаше сила, която да го задържи в леглото му иначе заспиваше там и се будеше към 3 да се премести.....понякога към 5.....и после почна истеричен рев ако се опитах да го сложа...взимаше си възглавничката и при мен....ми нямам желанието да насилвам....сега скоро ще направим разместване на стаята ще долепим леглата и ще го приучаваме така да сп на своето, че почна да ни утеснява....пък като свикне...един ден ще има и следваща стъпа по отделяне....
и в никой случай не го отчитам като грешка, разглезване, качване на главата и т.н... имало е нужда...получило го е....важното е , че се чувства спокоен, обичан и защитен....

Angel_Dust всяка майка знае  от какво има нужда нейното дете, какво е правилно за нейното дете и не става въпрос за грешки .

Теориите ала д-р Спок - човек който никога не е имал деца, отдавна са отживелица. Преди се считаше, че трябва да оставяш детето да реве, докато се изтощи и заспи и така всеки път докато свикне и се примири. Това нанася огромни поражения върху детската психика и си е един варварски акт. Има бебета, които обичат да заспиват сами, но твоето явно не е от тях.
Гушкай си детето щом има нужда. Това не е разглезване, а проява на любов от твоя страна. Някои деца са по - чувствителни и изскват повече внимание. Такова ти се е паднало. Това е твоето дете, ти си негова майка и си център на неговата вселена, длъжна си да му дадеш това от което има нужда. Знам че по - трудно се гледа такова бебе, но точно тези, като порастнат са само повод за гордост. Не се притеснявай, като проходи няма как да го носите ръце 

Здравейте,

напълно се отказах от варианта с рев да се отучваме от каквото и да било. Ще търся причините за неспокойството и и ще се опитвам да ги елиминирам 
Но искрено се надявам да не спи при нас до първи клас  Все пак искаме и второ 

Ха, мъжът ми е спал при родителите си до първи клас 
Като стана дума за второ, знаеш ли че много деца, които отдавна са отделени и спят сами в детската стая, като се появи братче или сестриче, толкова ревнуват, че докато не легнат и те в спалнята, не мирясват.

И таз добра. Тъкмо събрах малко сили и увереност и ти.... Направо ме отчая 

Еее, айде сега! Не се отчайвай! Това че имало някой деца дето са се върнали на спалнята или изобщо не са излизали от там до ученическа възраст, не значи че и при теб ще се получи така. Пък и предполагам има значение разликата в годините и начина на поднасяне на информацията и "отиграване" на ситуацията.
Ама пък малко да те успокоя: чувала съм, че ако едното дете е по-буйно, другото е по-кротко. Е, предполагам, че и от това има изключения, но пак казвам, това не значи, че при теб ще се случи така.

ххехех, така е второто може да ви се падне кротукшо и с радост да си спи в леглото, че дори и в отделна стая....децата са различни