И измина си година, откакто февруарчета засмени бяха сътворени!

Гея,моя приятелка води мъжа си при някакъв диетолог, само че трябва да й звънна довечера да я питам за какво иде реч.

Благодаря ви на всички за помощта и подкрепата

Гея, не се връзвай, най-вероятно са го казали, за да го изплашат, което е хубаво. Човек ако няма сериозна опасност, няма да се промени. Майка ми като й казаха, че дробовете й работят на 30%, гледай как веднага отказа цигарите!

 

Ние може да дойдем до Южния парк също!

Гея, дано мъжа ти да е упорит и решен да се пребори с проблема ! Лекар ще се намери и ще му направи режим, но вс зависи главно от него.
На баща ми му откриха също преди няколко месеца, но той изобщо не се е хванал в ръце. Прави каквото си иска и само ядосва майка ми
Не си слага инжекциите преди ядене, не пази никакъв режим. Каквото не му сервират вкъщи, му го сервират навън
Спирам да пиша, че се ядосах...
Бъдете силни и упорити!

Гея, аз също съм чувала добри неща за доц. Байкова, при нея е ходила моя приятелка, но заради друг проблем, всичко ще бъде наред
Януарките много ме кефят, ах тия хормони...
Симона пък днес е с температура след ваксината, но поне засега не е така кисела като снощи.
Софи, направо се шашнах и  дадох дневната доза на моята бубка като ти прочетох поста, дано бързо се оправи малката

Гея, а защо диетолог, а не ендокринолог?

Между другото, център Марковс не е ли на Алеко Константинов?   Клиниката на Марков, който прави ФМ?

Доки ми каза че дозата витамин Д се дава сутрин половин час преди хранене за да е на празен стомах,ох и аз се моля бързо да се оправи,ще пием витамините и ще правим гимнастиката .

Гея,  всичко ще е наред. Даже диетата не е сложна, много месо и зеленчуци. Никакви тестени изделия, може черен хляб.
Кофти е че ще трябва да ограничи плодовете.
Всичко ще е наред, колко хора си живеят така .

Здравейте сладурки.
От вчера неможе да ми зареди нета и сега се прибрахме от разходка и щях да звъня на доставчиците да ги      , но чудо имам  .
@sofi_val@-дано бебчо да се оправи, стискаме палци.
Ние с моето мило се заознахме 2003г, аз имах 4 г.връзка и заминах на абитуриентска в Кушадъса, още в рейса си го харесах и изкарах 5 незабравими дни,(само да кажа, че сестрата и братовчеда на тогавашния ми приятел бяха там)смятайте какво криене е паднало, но въпреки това те се усъмниха върнахме се в Б-я и около месец бяхме много щастливи, но го взеха в казармата и се разделихме, защ.го беше страх да не го оставя докато е вътре.И така аз даже отидох да го видя, но той беше непреклонен  и аз реших да го оставя на мира, но бях толкова влюбена, че след 7 мес. на рожденният му ден му се обадих и той си беше в отпуска и поиска да се видим и 4г и половина по-късно сме щастливо женени и с най-прекрасното същество на света, нашето детенце.
Хубав ден на всички.

Софи,всичко ще е наред!Давай редовно витамините и калция!

Рися е права.Мед.център "Марковс" е на "Алеко Константинов",а доц.Байкова е майка на небезизвестния др.Марков!

С Алхимика направихме една срещичка в Южния парк.Нейната Мая е голяма кукла,а племенника...няма толкова красиво дете направо! Мечи,не ти се обадих,че нали вчера спомена,че не излизаш толкова рано...

Еххх, тъкмо се бях размечтала в хубавата темичка, стигнах до постовете на Вал и Гея, ех, милички, стискам палци и за малката сладурана и за любимия мъж, вярвам, че всичко ще се оправи  

Сега, по горещата тема, ние с моят съпруг се запознахме...в интернет (мислех си, че ще сме само ние, ама се оказва, че не е така  ), та аз тъкмо приключвах стара връзка, така де, милото ми писа, а след 2-3 дни бившият ми ме заряза, аз видях писмото му преди да бях приключила връзката си, но му отговорих и аз не знам защо при положение, че бях най-подло зарязана и изобщо не знаех, че хубостникът има такива намерения  , но му отговорих, после той ми писа пак, аз пък му писах, за да се разнообразя малко, 2 седмици по-късно се видяхме, след 9 дни 'тръгнахме', а след още 2 седмици вече заживяхме заедно, това беше края на 2006 - началото на 2007, февруари решихме, че искаме бебе, но се оказа, че явно аз съм си старомодна и му казах, че ако иска бебе, аз пък искам да се оженим преди това, решихме и да се оженим, той все един пръстен от мен, за да ми купи годежен по мярка и ми предложи на 08.03, но аз знаех за това (как ли искаше да ме изненада, ама аз не падам от небето ) и всъщност не беше никак романтично, в колата на една тъмна софийска уличка и аз умирах от студ, защото се бях издокарала за празника, та после се запозна с нашите, лятото запознахме и неговите родители с моите и се оженихме на 20.10.2007, аз на 01.10.2007 бях започнала работа и решихме да ми стане постоянен договора на 01.04.2008 и тогава да започваме да правим опити за бебе, а цялото това отлагане си признавам беше просто, защото ме беше страх и още не се чувствах готова да стана майка, но малко по малко започнах да приемам идеята, а мъжът ми настояваше да почваме опитите от март, защото няма да стане веднага, аз обаче се бях хванала като удавник за сламка и все отлагах, като дойде април месец нямаше мърдане и започнахме с опитите, но така и нищо не се получи и аз тогава (както някоя от вас беше казала, но не помня коя мама беше) осъзнах, че всъщност много искам да се получи и да си имаме бебе, та нашият Стаси се получи следващият месец на 19.05.2008 )). Сега, ако не питате изобщо не знам, защо толкова съм се притеснявала, детето ми е най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми, е, татко му също

Сега като си чета поста излиза, че само таткото е искал бебе, е, не е така и двамата решихме и двамата го искахме, но мен просто ме беше страх и аз не знам откакво, но Господ си знае работата ))

Нямаше ме няколко дни и сега не мога да наваксам с четенето, а за писане да не говорим.  
 Новите неща при нас са няколко-вече се дохранваме с милумил, обръщаме се от корем на гръб и си имаме нов репертоар от мммммммм, май и някоя друга мама се беше похвалила с това последното.  
 За запознанството с тати- в далечната 1998год ни запознаха общи приятели, тогава обаче не що не се харесахме и така до март 99год не се бяхме виждали, тогава се засякохме случайно на един рожден ден и искрата този път пламна и декември същата година бяхме сгодени, а 2000год беше сватбата. После се оказа че не можем да станем родители по нормален начин и последваха няколко опита ин витро и така миналата година на 17.05 в една "епруветка" се появи нашето бебче, трансферираха ми го на 22.05 и вече е факт едно малко сладичко човече, което ни прави безкрайно щастливи.
 Вит.Д приемахме в началото по 4 капки, сега педи ги намали на 3, но и ние всеки ден сме навън на слънце.
 Гея, дано намерите добър лекар за мъжа ти и да вкарате нещата в релси.
 Софи, надявам се че всичко с малката ще е наред.
 И да ви питам още нещо- в къщи пускате ли си климатиците за охлаждане или това ще пречи на бебетата, че отсега вече е горещо а не ми се мисли лятото, защото ние все още устискваме  в къщи да го пускаме но няма май да е за дълго? 

Рися, аз първоначално се засилих заради диетата да търся диетолог, но пък се огледах - той неговия лекар тук уж е такъв специалист, а нищо не му е предложил като вариант. И сега се чудя защо И много се замислям дали да не го заведа при д-р Тодорова като се приберем в БГ, за да съм сигурна че всичко сме покрили. Оф, ако ви кажа, че в главата ми е такава голяма каша и тотално се сдухах Е***си и подаръка за рожденния му ден утре

Ама съм шматка, размечтах се аз и забравих най-важното, днес бяхме на консултация, бебчо е 6200 гр. и 62 см., ама ако питате мен е повечко сантиметри, пак не можаха да го измерят като хората, аз вкъщи го изкарвам около 65, ама колкото и да е, само да ми здрав ))). С педиатъра си говорихме за едни странни хрипове, които има бебчо при дишане още от раждането, напоследък се засилиха, като спи са най-изявени, но и като е буден се чуват, има и лиги и храчки, той трудно ги преглъща, понякога плаче насън заради това, връща по много от храчките понякога и така, та педиатъра каза, че в повечето случаи е физиологично и се израства, не бил само той така, но все пак ще го прати на детски унг в исул, та да стискате палци, поне не е проблем с дробовете или надолу, проблема според него е някъде нагоре, вероятно в носоглътката, само това ми мори детенцето, иначе е толкова спокоен, спинка си по цяла вечер, абе въобще мечта )), имаме и пъпчици, които през повечето време стоят просто като грапава кожа, но като е много горещо или като се поти и си спи на бузката или пък повръща или реве се зачервяват много и после като премахнем пречката се успокояват, доки предписа линола фет, каза, че е много безвредно и ако не минат от него, тогава ще предпише нещо по-силно, та дано и това се оправи, за количката питах от кога мога да поставям бебчо в полуседналото положение, каза от 4тия месец като навърши, т.е. още 2 седмици и бебо кеф ))), за захранването като навърши 6 месеца започваме с плодови пюрета, после зеленчукови, после жълтък, после месо, накрая каши, а сокчета някъде след плодовите пюрета Като включим и оченцето, което още секретира и явно ще ни се наложи да му правят сондаж както и една интервенция при ортопеда към 6тия месец, става така, че колкото аз съм притеснителна, толкова и бебчо все ще има проблеми, хем не са сериозни слава богу, хем пък си изискват малко по-сложни интервенции, абе колкото да ми е напрегнато и гадно, ама какво да се прави както се казва лесно не се става човек, а и лесно не се става майка, а и после явно пак не е много лесно, но аз вярвам, че всичко ще се нареди малко по малко и повръщането ще спре, и хриповете ще ги израстем, и оченцето ще се излекува след сондажа, и пъпките ще минат, само дето ми се иска да стане още утре, но не може...За витамин Д, аз давам по 1 капка сутрин, половин час преди ядене, но понякога го връща със мляко от предното хранене, сутрин имам предвид храненето в 10, а не в 6, щото не ми се иска да го будя в 5:30 и половин час да плаче от глад горкия, та доки каза като връща веднага да му давам още една капка, а аз не давах до сега, та това се брои за пропуск, понякога не му давам, защото ми е жал да го будя, а понякога не давам, защото много е повръщал, но общо взето съм горе-долу редовна, фонтанелата ни сега е 30-30 мм, на първата консултация е била 40-35, така че, явно имаме напредък, доки каза да продължаваме с 1 капка някъде до август и после зимата, поне аз така разбрах. О, да ви се похваля, вчера сутринта в 5:30 бебчо се обърна за пръв път от гръб по корем и успя и ръцете да извади, даже и да докопа една играчка така, после се обърна още веднъж, ама от тогава не го е правил, опитва се, обаче повечко си спинка тези дни и не шава много, много, а тъпата му майка вчера успя и с количката да го събори, този път собственоръчно, свекито не е виновно, бяхме с Весито на разходка и аз реших да сложа чадъра, че му печеше в личицето, ама чадъра не ще да се отвори и аз дърпах, правих струвах и обърнах количката, така де, свлече се по гръб, но беше бавно, а и отзад имаше и чанта, пък и дребчо беше с колани и само се свлече леко с чаршафчето надолу, стресна се малко, по-скоро се учуди, ама като видя, че се притесних и като ревна, пък то на мен не ми се случва за първи път, нали на около месец и свеки и чичо му го обърнаха, ама пак се шашнах, днес питах доки и за това, той каза, че щом не е паднал от количката на земята, няма страшно, пък и децата са здрави, то ако не са, как ще ги оставяме да се учат да ходят и да тичат и т.н., така че се успокоих де, ама друго си е да питаш лекар Оххх, то пак много дълго стана, ама поне ви се пооплаках на воля, само искам да ви кажа, че тези дни не пиша много, защото още влизаме в ритъм от пътуването от Стара Загора, но скоро ще сме на линия за всички разходки, Деси, не съм си забравила обещанието, а и също искам да ви кажа, че в Стара Загора си изкарахме страхотно и голяма заслуга имат и старозагорските мами, много ви благодаря за страхотната компания, липсвате ни вече  

Гея,точно от теб отказвам да чувам,че си се сдухала.Та ти си толкова борбен човек.Всъщност лично не те познавам,но съм сигурна че си такава.Моля те,смело напред и кураж! Знам,че отстрани е по-различно,когато не си в такава ситуация мислиш по-различно,но точно ти не ме разочаровай.Толкова ти се възхищавам на цялата тая смелост и борбеност,която си имала и имаш...Мисли позитивно.Нищо не е загубено,докато не го загубиш.... За скромните си почти 28 години съм се научила да вярвам до последно в добрия край.Не се предавай!!!!!!!