Кога го намразихте?

  • 9 552
  • 106
# 15
Намразих го за известен период от време.
Сега вече не го мразя.
Бях го хванала, че спи с гаджето на братовчед ми, поразрових се и видях какви писания и праща.
Искал да имат една малка къдрава кукличка, превъплащание на любовта им.
По това време големият ни син беше не 8 месеца.
Пак по това време се изтипоса в един порно сайт със снимка на мъжката си гордост и текст, че търси жени на средната и над средната възраст за взаимни удоволствия.
Отвратих се ...
Това далеч не беше всичко, което този човек успя да сътвори, но това са двете неща, които ми задействаха инстинкта за самосъхранени  Sick
Виж целия пост
# 16
Не знам дали съм го мразила изобщо. Омразата е грозно чувство. Но ме болеше много, особено заради детето. Вече ми е безразличен, все ми е едно какво прави. Колкото по-рядко го чувам и виждам, толкова по-добре се чувствам. Но ми трябваше много време, за да стигна до тук.
Виж целия пост
# 17
Омраза никога не съм изпитвала..

В началото беше болка..после: разочарование, надежда, отчаяние..отвращение, съжаление и накрая  безразличие..
Сега, след месеци раздяла, изпитвам единствено чисто приятелски и добронамерени чувства към него..той също се държи така..май накрая започнахме да комуникираме нормално.. Sunglasses
Виж целия пост
# 18
Не съм го мразила, яд ме беше на него, за известно време,
но пък той как не може да ме диша не е истина...
Виж целия пост
# 19
Мразех го, когато детето му се молеше да дойде да се видят, а той лъжеше!
Мразех го, когато ме изнудваше, чрез детето за да бъде неговото!
Мразех го и го мразя във всичките моменти, когато няма смелостта като мъж да каже истината, а лъже като п...а!
Виж целия пост
# 20
Намразих го в края на одисеята ни, когато предателствата станаха твърде много. С времето ще ми стане безразличен, защото е човек, който не си заслужава.
Виж целия пост
# 21
И аз не го мразя. Прекалено много го обичах цели 11 години. Не го  и обичам, обаче вече. Дори му предложих да останем приятели, заради детето.

Омраза никога не съм изпитвала..

В началото беше болка..после: разочарование, надежда, отчаяние..отвращение, съжаление и накрая  безразличие..
Сега, след месеци раздяла, изпитвам единствено чисто приятелски и добронамерени чувства към него..той също се държи така..май накрая започнахме да комуникираме нормално.. Sunglasses

Последното ми се иска да го постигна, заради дъщеря си.
Виж целия пост
# 22
Добре де! От известно време забелязвам, че много двойки с деца се разделят. Факт като гледам тоя форум.

Виждам, че по една или друга причина мразите или ненавиждате мъжете си! Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?


Едва ли ще сте честни, но поне пробвайте да сте честни пред себе си.  Grinning
А да! За мен ли? Нямам деца нито половинка. А какъв пол съм, вероятно няма значение. Thinking
Виж целия пост
# 23
В повечето постове твърденията са, че не мразят бившите си. А що се отнася до децата-НЕ, категорично не съм изпитвала и зачатък на нотка на омраза заради това че са негови деца. Ако ти "Аман от никове" имаше деца щеше със сигурност да знаеш, че това няма как да стане.
Виж целия пост
# 24
Разбирам, че при теб няма как да се вмести това което казвам. Честно казано това, което казах съществува, именно затова Ви питах при вас как е?  Wink
Виж целия пост
# 25
Няма как да мразя детето си, заради това, че е негов син. Напратив, сина ми е единственото нещо за което бих могла да съм благодарна на бившия!
Няма как да мразя детето си, заради грешките на бившия, както и моите!

И ако имаше дете, щеше да знаеш отговора на този въпрос!
Виж целия пост
# 26
Така като гледам съотношението е 50/50, долу-горе.
За какво да го мразя? Имаме се.
Вчера се замислих, ако не беше общото ни дете дали щях да говоря още с него.Оказа се, че не бих, но не от омраза.Просто той е толкова далеч от мъжа, който искам да имам...Толкова далеч от мен...
Ще кажете: Как тогава си живяла с него? Не само живяла, ами бях луда по него.В огъня влизах...
Защо сега стана така?...Не знам.
Не, не изпитвам носталгия.Чудя се как тази любов, която мислиш за единствена, става никоя.Защо да го мразя тогава?
Виж целия пост
# 27
И аз имах пари от наШите колкото за гарсониера по онова време с лихвото4ките,които даваха.
когато детето беШе на 6 мес.ми поиска парите уж на заем после Щял да ги възстанови,аз естествено не исках,зна4и не съм го била оби4ала и аз глупа4ката му ги дадох.но и парите от сватбата ги похар4и той.

оба4е го намразих,когато детето стоя до 02,30 4аса на нова година(3 годиШен)баЩа му да си дойде,а той не благоволи,заЩото лиубовницата ве4е беШе бременна,а пък и живееШе толкова дале4е(в блока отсреЩа) 4е просто не му бе по силите да я остави дори за 5 мин.

въпреки вси4ко в деня на развода му пожелах Щастие,като не предполагах 4е до такава степен Ще забрави 4е сина му съЩествува.обажда се на рожден ден за да му 4естити,но съм уверена 4е го подсеЩа или майка му или настояЩата му съпруга(тогаваШна лиубовница)

не си давай парите,може да ти потрябват
Виж целия пост
# 28
Добре де! От известно време забелязвам, че много двойки с деца се разделят. Факт като гледам тоя форум.

Виждам, че по една или друга причина мразите или ненавиждате мъжете си! Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?


Едва ли ще сте честни, но поне пробвайте да сте честни пред себе си.  Grinning
А да! За мен ли? Нямам деца нито половинка. А какъв пол съм, вероятно няма значение. Thinking

Ти сериозно ли?И защо да не сме честни?
Ако по-старателно прочетеш отговорите ще видиш,че повечето пишат,че не са ги намразили.Аз също.
Но ако за малко предположа,че съм го намразила,няма как да намразя детето си.
Явно наистина нямаш деца,за да питаш подобни безумни неща.
Виж целия пост
# 29
Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?[/color][/b]

Никога. Обичам дъщеря си безпределно.
Не съм срещала такива случаи.
Аз не мога да си го представя. Дъщеря ми е най-прекрасното нещо, което ми
се е случило или с други думи най-хубавия подарък, за който бившият е помогнал да получа  Wink
Радвам се на получената комбинация от нас двамата, всеки ден и с цялото си сърце  Simple Smile и през ум не ми
минава да "пренасям" отрицателни чувства.

А, за връзката с него - първо, колкото повече растат децата, толкова по-малка става тази връзка.
И друго, толкова много връзки с хора, се налага да има един човек през живота си,
които не са му много на сърце. Изобщо не се изчерпват само с бившия (примерно).
Част от живота е, не го приемам трагично.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия