Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 22!

Благодаря за споделения опит и съвети! 
Имам питане конкретно към майки, които по-късно са започнали да предлагат гърне - след 2г-2.5г. или повече. За колко време се научи детето? Малко съм чела в такива теми, но имам беглото впечатление, че по-големите деца се научават много по-бързо, всъщност по-точно сами решават в един ден, че ще ползват гърне, сами го носят или сочат на мама. Имате ли такъв опит?
Повечето майки, пробвали по-рано (между годинка или малко по-рано и 1.5г. до 2г.), споделяха за много дълго обучение - месеци, почти година мокро дупе и опикаване и оакване навсякъде или в гащите, ако не е голо, т.е. пак след 2-рата годинка детето е започнало, т.е. губи се смисъла от този тормоз, който съм убедена, че е кофти и за детето. Това са все пак белИ, мама колкото и да прикрива раздразнението си от вмирисания диван, примерно, да не говорим, че сме хора и понякога си изтърваваме нервите, та детето няма начин да не почувства, че прави нещо нередно, а то всъщност си върши нуждите милото. Само при по-големите деца се забелязва, че знаят много добре къде трябва да го правят, но поради някаква причина (примерно, не искат да го правят, просто защото мама ги кара, т.е. нямат избор) продължават да правят бели. На една позната момченцето като се изпишка в гащите, започва да клати глава, сочейки с пръст и казва "неее" - имитира майка си, която му се кара по този начин - т.е. разбира, че не трябва така да прави, но упорито отказва гърнето (по-точно многото гърнета, които вече му е купила в отчаянието си явно). То няма как да се избегне този омацания период, но предпочитам да е по за кратко, не сме много добре финансово, но за памперси засега стигат парите.
За тези пък, действали според ЕБХ, т.е. много рано - няма какво да говоря, мен така или иначе не ме касае в случая. Като бременна го четох и ми се стори физически невъзможно - това през 10-20мин. да носиш детето над мивката да се изпишква... от десетките пъти на ден, се чудя колко ли пъти уцелват да е в мивката, т.е. това си е просто едно мокрене на пелени като едно време, което аз не одобрявам - аз като бебе съм пишкала страшно често - майка ми е изпирала повече от 30 пелени, отгоре на това сме били на много ниска Т - 16 градуса зимата, което според мен не е добре за бебе толкова често с мокро кръстче. Памперсите не държат мокро на кръстчето. И до днес имам проблем с честото уриниране, особено като ме духне малко вятър, на кръста особено. Дали има връзка или не, няма как да зная, но неприятната асоциация ме кара да не поемам риска да разбера ще стане ли така и при моето дете. Явно има майки, които са се справили успешно с ЕБХ (Скреч спомена, ако не се лъжа), предполагам не съм чела достатъчно, може да не е толкова зле всъщност, за второ дете ще чета повече, като му дойде времето, а дано някой ден! 

Деси ето го леглото




Алекс е на две години. Не се буди по-често от преди да я пробвам да спи сама, но тя по принцип си се буди често Имах тайната надежда че като не и мирише на мляко няма да се буди толкова често, ама не.
За гърнето съм на принципа, когато тя може да ми каже и осъзнава какво прави. Но пък звяра се научи да си маха памперса и се заформя голяма гинидба а определено не е готова въпреки че няколко пъти сама си търси гарнето и си ака там

 Мирко е без памперс навън от десетина дни. Напишка се само веднъж през това време и се наака веднъж. Аз го изпишвам в банята откакто навърши 6-7 месеца и той вече може да стиска и да се контролира, но навън не иска да пишка. Стиска по 2-3 часа и като се приберем първата работа е да пишкаме, но ние не ползваме гърне. Той пишка прав. Моят проблем е с акито. По никакъв начин не иска да каже ПРЕДИ това, че има. Сигнализира в последствие  . Ще се научи. Аз не се притеснявам. Махането на памперса не ми е самоцел. Аз съм доволна, че в тези жеги ще му диша дупето, но пък ако детето не беше готово  нямаше да се опитвам.
 Мадам, леглото е много хубаво. Между другото отделянето на детето в друго легло ми е голямо притеснение, защото ние спим с него откакто се е родил и предполагам, че ще е много трудно  .  Като се преместим в новото жилище смятам да взема от познати дървена кошарка, която да долепя до нашето легло и да опитам да го изместя там. Това ще е първата крачка към самостоятелността  . Опасявам се само да не се стресира, че е в нова обстановка и да си създам проблем  . Наоплаках се. И както съм тръгнала - да се оплача, че акаунта ми в Ла Редут нещо се бъгна и не мога да си трия неща от кошницата. Май трябва да пиша на французите преди намаленията, че да мога да участвам в наддаването .

Мадам, ако не я мъчат нещо зъби, ще се научи да спи по-дълго непробудно, ако я оставяш да поплаче по-дълго време за известен период. Настя ме побъркваше до преди 3 месеца някъде - през 30-40-50 мин. будене, като след първото приспиване после спеше много леко и много рядко успявах да се измъкна, т.е. често съм се мъчила по около час да го направя и накрая изнервена ставам да отида само до 00 и си лягам, т.е. отказвам се от това, което съм смятала да правя в другата стая. Аз малко без да искам я научих. Явно ми беше дошло до гуша, бях претръпнала малко към плача и или може би, защото вече не плачеше стреснато, панически, а плача и беше по-скоро ядосано настоятелно викане да отида при нея. Та докато се наканя да приключа с това, което правя (примерно да си допиша "чаршафа" в някоя форумска тема  ), минават 10-20-ина минути (не съм засичала всъщност, може и до повече да се е стигало, дори е по-вероятно) и накрая тя се отказва. След около 2 седмици изведнъж чатна, че няма смисъл да реве, когато се събуди и ме няма, дойде и акъла, че си е по-хубаво да си заспи самичка, вместо да се тормози. Продължи да се буди често, но само за няма и минута проплакваше слабо и млъкваше, с някои изключения. Повече ме търси да сучи като съм до нея. Ако ме усети в момента на измъкването надува голяма аларма и няма начин да си изляза демонстративно от стаята и да я оставя - чак до там не съм жестока. Иначе оттогава вече не я оставям за много дълго да плаче в редките случаи, когато се случи. Точно, защото вече е рядко, сърце не ми дава, като виждам, че доста се е разсънила и разстроила. Но онези няколко месеца наистина ми беше адски втръснало - не ми оставаше време за нищо, всъщност по-неприятното бяха изтощителните мъчения да се измъкна от нея (примерно 2 пъти по 1.5-2 часа) и то за какво - за по половин час, т.е. нощта е преполовена, а аз съм прекарала времето в приспиване и измъкване, а само час съм имала свободен. В един момент стигнах до мъдрото осъзнаване, че няма смисъл да се боря с обстоятелствата и просто да си спя и аз повечко по бебешки с нея - тогава се чувствах най-добре, имах повече сили през деня и за разходки, и за всичко. После, обаче, се появи желанието ми за повече време за себе си, заседяване повече на компа, което доведе до това отучване. НО, тя беше достатъчно голяма вече и беше преодоляла нервното си състояние - да се събужда със силен плач в стрес, незнаейки къде се намира, сякаш изпитва голям страх или силна болка. Вече се будеше наистина по навик за сучене, много по-рядко се случваше да се събуди в стрес. Много лесно го разпознавам по самия плач. Сега, като се замисля, първите месеци не различавах въобще някакви нюанси в плача и - дали винаги е бил един и същ или просто аз бях неспособна да разгадавам сигналите на плача и?   Познавам майки, които безпогрешно го правят от самото начало и ми е било мъчно понякога, че мен не ме бива в това отношение. Действаше ми успокоително, когато това бяха майки с 2-ро дете - решавах, че е заради по-големия им опит и сигурно и аз с 2-то ще се науча много по-рано.
п.п. Мадам, и аз се влюбих в леглото - златни ръце и сърце има вашия тати. Браво!
ИраМира, не бях се замисляла за аргумента с дишането на дупето    Настя никога не е имала проблем със засичане, обриви, пъпки и т.н. под памперс (и другаде въобще - а не и гладя дрехите от самото начало) и затова забравям колко чувствителни са други бебчета. А по въпроса с преместването ви - защо не пробвате първо да я свикнете в отделна (нейната) стая и чак, ако се появат сериозни проблеми - плаче, признаци на изнервеност, стрес, събуждане по-често и т.н., в смисъл ти ще усетиш много по-рано дали така се очертават нещата, чак тогава да вземете кошарката във вашата спалня. Просто си мисля, че ако е свикнало детето да е плътно да мама, както Настя е, няма да иска да е в една стая с нея, но да не е плътно. Не зная дали ме разбра, но Настя е по-спокойна, когато не съм в стаята (по-горе писах), а като съм в стаята, дори и да не съм на леглото до нея, пак ме усеща някак и става лошо, ако не отида да я гушна и да и дам да сучи веднага.

Привет и от нас! Рядко пиша, но все време не ми остава, а и сега нали се изгори едната хубавица и от 2 седмици съм направо шашната, утре пак ще ходим на лекар, дано са добри новините 
Да си кажа и за гърнето  Уж много бях навита за многократни пелени и ЕБХ преди да се родят, но после нещо се отказах, ако трябва да съм честна домързя ме  Те от самото начало винаги пълнеха гащите по време на кърмене, просто нямаше начин да се опитвам да ги изхождам някъде. За пишкането пък въобще не ми се мисли как ще ги гоня и двете по цял ден да пишкат. Купих им гърнета на 6 месеца, седяха с кеф и нищо не вършеха  Но поне свикнаха с гърнето и не го ползват като каска. Изведнъж от няколко дни Мариза взе да си казва, когато й се ака и ака само на гърнето. Някакси много лесно се получи, уцелих я няколко пъти като се напъваше (обикновено след ядене) и я слагах веднага на гърнето. Голяма радост, че е направила ако, и двете със сестра й гледат с голям интерес, докато излиза и така... За пишкането има няколко попадения, но се изпуска и на земята ако я оставя с гащи или по голо дупе. Явно още не може да го контролира, но тая надежди.
Джордана обаче нещо не иска. Тя въобще с това изгаряне сега не дава да й свалям памперса, защото като ходехме в болницата да й сменят превръзките я събличах и сега я е страх  А и върши всичко тихо-тихо  Но я виждам, че е много ентусиазирана с акането на сестричката и мисля, че като й поотмине травмата и с нея ще има напредък. Много ми се иска да успеем да махнем памперса това лято, защото до догодина става вече много като се има впредвид, че тук си е винаги хладно поне до юни, т.е. ще са почти на 3 г., живот и здраве.
Мадам, много готина стая, комплименти на таткото! За спането сама сигурно ще се научи с малко повече търпение. Ако знае, че идваш всеки път при най-малкото мрънкане обаче ще е по-трудно. Постави си лимит - напр. 3 мин. първия път преди да отидеш при нея, после постепенно увеличи на 5, на 10... Важното е да влезеш при нея и да й обясниш, че мама е тук, но сега трябва да спи. И пак излизаш. Евентуално можеш да пошумиш малко отвън, за да не се чувства сама. Така постепенно се отучвали, или поне това е теорията 

Може би като са по-малки е така, и аз така съм го чувала, но от моя опит, вече с по-голямо дете (на 1.2-3г.) е по-скоро обратното - като се събуди, ако ме чуе в другата стая или коридора (като тропам в тоалетната) се разсънва напълно и не се отказва. Не че съм пробвала много време да седя да шумя пред вратата, а тя да плаче, но определено става по-зле, защото се разсънва окончателно - надава доста силен вой - обиден, истеричен - как така "съществувам" наблизо, вместо плътно до нея, щом ме вика. Или пък, при още по-големи деца е различно - може би по ще могат да се "съгласят" да заспят и без мама, като видят, че тя не си отишла, а е наблизо. 

И махането на памперса и отделянето в собствено легло стават лесно и бързо, когато им дойде времето. Търпение му е майката и положителна нагласа!
Четях опита на майките когато второто ми дете беше бебе, понеже с баткото нещата бяха далеч по различни, с Ива се учех наново на майчинство. Четях и ми се струваше странно, как детето ще покаже, ще каже, ще се научи, все смятах че аз трябва да настоявам. Реших да се доверя на опита и чаках. Получи се, освен това и аз и детето бяхме спокойни и доволни.
Ива започнах да опитвам да оставям без памперс на година и половина, толкова се стресира от изпишкването, подканянето и питането "има ли пиш?" че започна да се стиска с часове, след ден опити преставах. След месец опитвах пак. На 1.11г се получи, улучихме момента на пиша, като видяхме резултата в гърнето последваха бурна радост и аплодисменти, това много я впечатли явно, защото се стараеше да ме предизвика отново. Първия ден се изпусна в гащичките 3 пъти, на втория нито веднъж. След 1-2 месеца махнах и нощния памперс. Бях чела че перинеума, чрез който успяваме да задържим порива за пиш, съзрява на около 2г, тогава детето е достатъчно голямо и да направи връзка порив=> стисване=> казване=> пишкане. Няма какво да очакваме преди това. Така че Деси спокич, другата пролет ще сте пушки. Около РД опитай да я оставиш по гащи и и кажи да ти каже като има пиш. Като/ако се изпусне и напомни спокойно да ти каже, без свъсени вежди, напърчен пръст или рязък тон, само помоли. Като се намокри няколко пъти ще се светне. И не го мисли толкова.
С леглото също се справихме от раз. Питах я като е вече толкова голяма иска ли да спи в нейно си легло като големите. Казах че ще и купя специални чаршафи, само за нея, идеята я впечатли. Дори беше щастлива че си ляга отделно.
Олив, Ива беше готова почти отбита сама малко след 3г, сучеше веднъж на няколко дни. Ако не бе новото раждане и съответно идването на многото мляко и най-вече татко и, който повече от Ива ревнуваше, тя щеше да се е отбила още тогава. Татко и още като я доведе в родилния я побутна към мен да си сукнела, и тя се запали наново. После и ревността от бебето, съревнованието и така.

Благодаря ви за съветите     За сега не съм пробвала да я оставам да реве за да не се стресне и да ходи с желание в новото си легло За това таткото и го направи такова, а вчера и налепих флуресциращи звездички и ги гледаме за заспиване.  Но тази нощ беше много по-спокойна.

ИраМира и ние сме в едно легло от три месечната и възраст (до тогава си спеше в едно малко кошче). И съм съгласна с Деси че да сме в  една стая и да не съм при нея ще е голям рев. За това не я сложих и в кошарката и (някой да я иска, опит за използване два пъти ) Сега в леглото има място и за мен да я гушкам, после "цицика" и вече е заспала. Най-ми е странно че Алекс събудена пищи, дори и на спалнята ако мен ме няма, а е достатъчно голяма да стане и да дойде да ме потърси .
ИраМира, давай да помагаме, какви са ти проблемите с редута?

fata morgana как са девойките. Дано Джордана бързо се оправя.

Уф да ви се оплача проблема ми с "дишаштото дупе". Вярно че явно и е по-добре но пък има странните идеи да дава на дупето да яде с лъжица , да му дава играчки, и само я дебна да не се нарани.

приятен ден на всички

Да, чела съм, че понякога са почти отбити, и изведнъж нещо предизвиква регрес - или ново бебе, или даване в ясла/градина, явно този период трябва да е с минимален стрес, за да се получи отбиването. Нищо де, ще почакам още малко, то 2 г. са минали - още 1-2 какво са?

Мадам, страхотно легло  . Чудя се дали едно такова ще отдели от нашето легло голямото ни некърмаче  .  Много ме развесели вашето дишащо дупе, въпреки че на теб вероятно не ти е до смях.
Като се роди бебето купихме детско легло, за да си има новото човече негово си място. Още от болницата обаче започнахме да спим заедно и така и не го пробва дори. В един момент си мислех, че е най- безсмислената ни покупка, но след като мястото на каката беше заето от бебето, ни свърши добра работа за нея- долепихме двете легла едно до друго и спяхме дружно всички. Какво да ги правя- не че нямат стая, но всеки иска да му мирише на мама. Преди няколко дни обаче каката спа при баба си и по някое време на разсъмване мъника ме прегази и отиде на нейното място. Дали търсеше нея, дали показва някаква готовност да бъде самостоятелна или просто избяга от нас, защото все я завиваме, не ми стана ясно  . Докато я кърмя обаче не си представям да спи в друга стая.

Аз пък точно тия дни си мисля кога ще ми порасне детето толкова, че да може да отваря сама вратите, защото нали спи много леко и не мога да оставям отворено. Баща и не е в състояние да се съобразява чак дотам, а и на мен няма да ми е комфортно телевизор да не мога да пусна, едно друго. Та като те прочетох и   явно и по-големи, докато са сънени, пак са стреснати понякога. Иначе Настя, веднъж бях оставила врата на терасата отворена и тя минала през терасата през другата стая и дойде при мен в предната стая. Но сигурно е било инцидентно, в смисъл не мога да зная много, защото по принцип спим на затворена врата - и на двете ни липсва хладинката отвън, но пък шумовете ни пречат, а и към малките часове в Бс се разнасят едни миризми от Нефтозавода   не е за разправяне.
Вчера пък в градинката една мама разказваше за своя позната, кърмила до 3г. и решила да отбива, понеже и писнало нон-стоп с детето, искала да излиза и да го оставя на друг, но било голям кошмар - женската част от родата се изреждала да дава на детето гърда, само и само да заспи. Не говоря за кърмачки, а другите - баби и т.н роднини жени. Това ме стресна малко, попитах я изведнъж ли е направила отбиването, но тя не знаеше много, само повтаряше колко лошо било да се кърми до толкова дълго, а мен ме успокои, че Настя е още малка все пак, няма страшно. Щото не и казах, че може и ние до двойно повече да откараме, да не я плаша излишно.    Та такива смешки, в смисъл не вярвам да ми се случи - имам си вас да помагате като му дойде времето.  

Здравейте, мами! 
Аз не съм сигурна, че мога да се причислявам към вас, затова извинявайте, че така нахълтвам, но ви моля за съвет, защото мисля, че вие сте най-компетентни. Не пускам нарочно нова тема, за да избегна глупави коментари от хора, които си нямат и понятие, но държат да се изкажат
Та положението е следното: дъщеря ни е кърмаче все още (на 18 месеца е). Кърмя я сутрин и вечер само, защото от 4 месеца работя и по 10 часа не съм в къщи. Утре тръгва на ясла. Иска ми се да продължа да я кърмя както до сега, но се налага да пътувам в началото на август за 1 седмица в чужбина и нито мога да я взема с мен, нито мисля, че оставянето на замразена кърма би било подходящо, защото тя суче повече за приспиване и едва ли шишето ще й действа така... Т.е. налага се да я отбия в началото на август. Освен това участвам в донорска програма, септември месец ще бъде стимулацията и трябва да съм преустановила кърменето. Въпросът ми е: ще имам ли нужда от някакви лекарства за спиране на кърмата или мога да оставя нещата на природата, предвид факта, че напоследък количеството кърма е малко? Моля ви дайте ми съвет какво да направя, за да стане безболезнено за бухтичката това отбиване... Никак не ми се иска да я стресирам, сега и новата обстановка в яслата, докато свикне с всичко, после изведнъж ще изчезна от погледа й за цяла седмица (до сега не сме се делили и за ден), а е малка да й обясня какво става Какво бихте ме посъветвали: да започна полека да не й давам вечер или пък сутрин да се измъквам преди да ме е усетила или да изчезна изведнъж...
Много объркано стана, но и аз съм объркана в момента... Моля ако някоя от вас е била в подобна ситуация, нека изкаже мнение!
Благодаря ви!

Мда, дойде от буйната й бебешка порода. Пък и явно русофилската ми душа не трае, а напира да излезе, превъплъщавайки се в калинкините имена.

За местенето в друга стая, първо трябва детето да е готово, както и за всичко останало, разбира се, а после да му се представи новата ситуация като атрактивна и желана от останалите членове на семейството.

Относно събуждането и отварянето на вратите, не помня Калина кога се научи да си отваря сама, но въпреки че вече може, невинаги го прави. Установих, че ако е кисела, най-често от недоспиване, става и реве, а ако се е наспала, става, отваря си вратата и идва при нас.

fata morgana, ужасно е това с изгарянето! Халюша си заля ръчичката с вряла вода на година и месец и беше АД. Сега няма и помен, а бяха люти рани и тежка борба със сестрите в Пирогов при смяната на превръзките. Пожелавам ти да мине бързо.

Относно отбиването, май само една втора бременност би ускорила процеса, а ще е голям тормоз и за двете страни. Нищо чудно приключението да завърши с кърмене в тандем.

desi_sunshine твойте разсъждения за гърнето много ме впечатлиха и се замислям да и върна памперса пак и да изчакам когато е готова, което се чудя кога ли ще е това  , но пък сега лятото да ходи с напикан памперс  не ме кефи нещо  предпочитам да бърша локвички 

Дано тръгването на ясла не увеличи желанието за сукане. Ако се кърмите само сутрин и вечер ще е по лесно отбиването. Вариант е да се измъкваш сутрин, за да не се дразни като се събуди и и замирише на теб.
Вечерното приспиване може да съчетаеш с няколко неща, галене на косата, на гръбчето, потупкване на гръбчето или чесане, песен, биберона, любима кукла или играчка, или каквото намериш за добре. Идеята е един ден като няма сукане да има алтернатива и да заспи с нещо познато, това ще спести плач и тревоги до някъде.
За себе си не се тревожи, с чай от Салвия и зелеви листа ще се справиш лесно с останалата кърма.
Ако пък решиш да не отбиваш и тревогата ти е само отсъствието (макар че писа за някакво донорство), имай предвид че много майки отсъстват и за по дълго, но след завръщането детето не е забравило кърменето и продължава да суче. Или обратното, губи сукателния рефлекс и макар да опитва не може да достигне до млякото и скоро се отказва да опитва.