Момичета,вие,които сте успели вече да си имате мъници и вие,които все още се борите да ги имате....как се чувствахте преди чудото да се случи ? Вярвахте ли,че всичко ще е наред или се обезкуражавахте и си мислихте,че нещо не ви е наред ?
Сигурна съм,че има много мами,които са забраменели без проблем просто бебето е дошло след по дълъг ,,труд,,.Мислихте ли си през периода през,който не се получаваше,че нещи не ви е наред,че няма да може да стане и т.н. или не сте се притеснявали и сте се зареждали с положителни емоции ?
Не знам защо но откакто посещавам този форум, а и откакто две мои близки правиха инвитро и се сблъсках с всичко от близо...постоянно имам чувството,че и при мен няма да се получи.Нямам доказани проблеми и не знам дали е така.Но...не знам дали заради чакането си внушавам или това е седмо чувство и трябва да му се доверя?
Май малко объркано го казах....
Например много мои познати ,големи с по две,три деца са ми споделяли,че като са се оженили и бебето не е ставало по някое време са се стряскали,че им има нещо но после децата са факт.Това имам предвид.Самата нагласа....
Виж целия пост
Сигурна съм,че има много мами,които са забраменели без проблем просто бебето е дошло след по дълъг ,,труд,,.Мислихте ли си през периода през,който не се получаваше,че нещи не ви е наред,че няма да може да стане и т.н. или не сте се притеснявали и сте се зареждали с положителни емоции ?
Не знам защо но откакто посещавам този форум, а и откакто две мои близки правиха инвитро и се сблъсках с всичко от близо...постоянно имам чувството,че и при мен няма да се получи.Нямам доказани проблеми и не знам дали е така.Но...не знам дали заради чакането си внушавам или това е седмо чувство и трябва да му се доверя?
Май малко объркано го казах....
Например много мои познати ,големи с по две,три деца са ми споделяли,че като са се оженили и бебето не е ставало по някое време са се стряскали,че им има нещо но после децата са факт.Това имам предвид.Самата нагласа....
Тогава ще ти се иска да заспиш дълбок сън и да се събуждаш само, когато дойде време за прегледи.
. На гинекологични прегледи ходя редовно.Но други изследвания все още не сме правили никакви.. Просто ме е обвзело чувството,че ще има проблем.И не знам как да се оттърва от него. 
Наблегнете на опитите, по метода "птичките и пчеличките" и зарежи тия негативни мисли на първо време.
това е метода за който говори Hope май. 
/ се отчайвам и се убеждавам,че нещо ми има.
и да ни зарадваш в най скоро време. 
Та така мили дами, аз си усещах, че съм пътник... ама докторите през цялото време ми обясняваха как симулирам и че щом не припадам от болки (въпреки, че бях вече с 40 темп. и с огромни плюски по цялото тяло) всичко е точно и поросто карам кофти грип 
, защото усещал някакво удебеляване на 1-та тръба, а другата може би била запушена и ми посочи като довод, факта, че досега не се било получило случайно, въпреки, че сме се пазили, при което аз буквално се облещих така 
. Няма да казвам как живях с тези мисли през тези 7 години. След като решихме да започнем с опитите аз вече бях убедена, че няма да стане и въпреки това опитвахме 1 година, точно се бях уговорила с един лекар за цветна снимка и то взе, че стана. Та моето не беше 6 или 7 чувство, а насадено чувство, че няма да се получи, защото уж нещо не е в ред. Последва 2-а бременност, която се получи от първия месец опити. За съжаление и 2-те не приключиха успешно, но стана ясно, че проблемът не е в тръбите. Съжалявам, че тогава се поддадох на тези мисли подтикнати от човек с много опит и титли