Хип-хип-ура! 100-тна юбилейна тема в ЮСА!

блажка, прощавай  

Деннива, моето дете е раждано с вакуум (аз напъвах 2 часа, за да стигнем изобщо до този момент; форцепс не ми беше предлаган) и откровено казано се радвам, че това е от малкото неща, за които отказах да се поинтересувам преди раждането. Слава богу без проблеми  

Яна, мисля, че около 3тия месец започнах да се 'събуждам', но станах човек някъде около годинката чак. Но си зависи от човека и от бебето, много е различно... дано при тебе е по-скоро.

Ей това помня от епидурала и аз 
Атти, сигурно при теб е имало толкова монитори, заради преждевременното раждане, нормалното е много по-просто.

Яна, дай си още малко време. Първите месеци са много изтощителни физически. Минава!

 

да питоцинът е наистина за непредпочитане, кабелите, коланите, легналото положение и системите там са задължителни от първата минута. Контракциите са много много болезнени (дори с епидурал) и има опасност от застъпване на контракциите и загуба на тоновете (което се случи и при мен).

много исках да го избегна... някои помните как бързах да раждам - затова беше, но не ми стискаше да чакам (аз преносих седмица точно). Исках естествено начало, но не се получи за съжаление.

  и от мене по темата

Дени, 31 август ми е термина.

И аз имам приятелка, родила 2 пъти без епидурал, разправя, че не било чак толкова страшно.

Иначе съм привърженичка на упойката, аз се бях леко психирала и повтарях, че си усещам краката (един месец преди мен моя позната упойката я беше хванала само в едната половина и май от това се бях притеснила), в отговор ми блъснаха такава доза, че заспах, акушерката дойде да ме провери, събуди и ме и вика "Виждам коса, ще напъваме".   

Но в интерес на истината, ако контракциите си тръгнат от само себе си, тялото има време да се нагоди към производството на собствения окситоцин и дори прага на болката ти се вдига. С изкуствения хормон не става така, при мен 4 часа питоцин - нищо, но после лейбъра започна с пълна сила, без почивка между контракциите. Та без епидурал нямаше да стане.

Вероятно е втория път пак да предизвикват раждането (предвид моето кръвно), та направо си слагам упойка и заспивам.  Ако естествено започне раждане, ще гледам да видя дали мога и без упойка донякъде. Иначе бяхме решили с мъжа ми, ако се проточи напъването повече от час, направо той да настоява за секцио (незнаейки аз в каква форма ще съм), да не се чака, проточва и използват помощни материали. Имам приятелка, която работи за Харвардските болници, смята статистики за лекарски грешки и т.н., та тя ми е казвала, че това е потенциален "слаб момент" при раждане.

По въпроса за форцепса, преди месец моя бивша колежка родила с форцепс, явно още се ползва.

Какво ли ще настане, като дойде реда на кърменето, коликите и всичко останало 

Много ви се радвам, но се пренавивате прекалено. 

Аз да кажа за протокола тук в темата ,че съм раждала без епидурална и без епизотомия.Просто самото разждане стана толкова бързо,че не можах да опитам що е това чудо епидуралната,иначе си го бях заплюла,но не ме огря. .Епизотомията ми се размина благодарение на докотора,там той направи магия май.

и аз така, две раждания- първото 4 часа след постъпването в болницата, второто още по-лесно и по-бързо.
за раждането в къщи- много съм страхлива, като видя кръв и припадам, такова нещо не е за мен. болниците с чистотата, силната светлина, организацията на работа, всичките уреди и машини ми действат успокоително   

Нашата БМ искаше нормално(много търпи на болка, планираше да ходи в армията), но в един момент не издържа и поиска епидурална, даже два пъти се наложи да сложат, защото първия не хвана. Ние като отидохме 5 минути преди да се роди ЕйДж тя си беше спокойна, нямаше болка, казаха, 4е бебето е готово и има 4ерна коса ...излязохме и 20 минути по-късно ни го дадоха да го гушкаме, не сме я 4ули да вика от навън, 30 минути след това тя излезе на крак да пуши ...

за вакуума не мисля, 4е е толкова рисковано. В Юта се използва редовно, а там са най-напред с ражданията и методи/техника , вси4ки имат по половин дузина деца и имат стотици ражданияна ден по болниците. На моя приятелка така извадиха бебето, глави4ката беше деформирана за няколко дни от изсмукването, но след това се оправи и детето е прекрасно.

Единствения ми проблем с раждането в къщи е, ако стане усложнение, какво се прави.  Има ли време за болница, къде належащо секцио и тн. ..не е ли много рисковано?

кейси, 4акай сега, по реда са нещата-раждане, кърмене, колики, захранване, айви лиг у4илища и тн , нали за това сме тук


спирам по темата, 4е мен дори не ме засяга пряко...

Кейси, и аз това си мислех ...  
Но аз по въпроса за кърменето например ще съм по-дискретна, защото там нямам с какво толкова да се фукам, или по-точно, мога да се фукам половинчато.
Със сигурност обаче, ако ми изправят сто 9-годишни произволно подбрани деца, например, няма да позная ни кое как е раждано, ни дали и доколко е кърмено, ни дали е ревяло много като бебе, ни как точно е захранвано, и т.н. Който го може, печели приз за супермайка.

Пак казвам ,гледайте го този документал дето препоръчах преди няколко страници ,там  има заснети родилки в дома си със дула и какво точно става когато си искал едно а то се получава друго.Има интересни и подробни обяснения за болница vs раждане в къщи.Не съм знаела но казаха че в Европа в много от развиващите се д-ви процентите на раждания в къщи растат стремоглаво.Казаха как докторите тук са си го направили абсолютен бизнес ,искат  да дойдат и да приключат с родилката колкото се може по-бързо,нямат желание да седят и да чакат сума часа естествено раждане,а точно това си е нормалното и най вече не влагат кой зне каква (да не кажа никаква) емоция в това.Слагат те на масата да лежиш във поза която много пъти е трудна за бебето и родилката ,вместо родилката да си обикаля и сама да се нагажда според това тя какво чувства.
Явно много има по темата не е 1 и 2.

След всичко което споделих да кажа и аз че раждах с питоцин предизвикано  раждане,доктора ми каза че ако не го направи сега може после да е секцио  и да съм си мислела,изтъкна ми някаква причина че пелвиса ми е малко по-тесен  и аз искам не искам повярвах.Ами какво да правя като ми казва така,много ясно че не искам секцио и се навих.
Раждането ми беше песен,усетих само една контракция та поне знам какво е ,точно толкова ми стигна ,сложиха ми епидурал и 6 часа по късно родих без никаква болка ....ама изобщо никакво усещане.И аз благославям откривателя на епидурал ,няма какво да си кривя душата.

Заключението: Може и да не съм имала "перфектното" раждане  както го разказват по книгите  но за мен то си беше перфектно и уникално и само мое си .

Така се смях, че се събудих 
На мен, честно казано, ми е много мило да чета тук коментарите по такива теми. Пък и не се карате. Аман от кавги по тези въпроси.

Утре е 1ви юни, та ми стана любопитно: празнувате ли го по някакъв начин с децата си тук, или е от празниците, дето си остават в България?

Раждането, както и всяко друго нещо, е прекрасно, когато се е случило според представите ни, мирогледа и лайфстайла.
С упойка или без, в къщи или в болницата, важното е жената да се чувства добре, сигурна и след крайния резултат да е удовлетворена.

В тоя ред на мисли, Вики сигурно е имала прекрасно раждане. Такова (дано!) ще имаме и сипируми в дома, а останалите от нас в болница или къща за раждане.
Сигурна съм, че и за Бенс раждането на БМ да не е било прекрасно - не мога да се сетя за по-хубаво нещо от това, след 20 мин. да гушнен бебчо, вместо да го чакаш часове и дни...

И да, живот и здраве, иде ред и на кърмене, колики и захранване.   ...
Едни се вълнуват по-малко, други повече, някои го изразяват, други тихомълком четат и черпят инфо - всеки начин на реакция и всеки избор е ок. Хората са различни, слава богу, и имат различни необходимости и приоритети.

b]Вики[/b], аз гледах филмчето и сякаш останах с впечатлението, че раждането във вода е най-лесно и безболезнено, никакви упойки, никакви питоцини, неколкократни напъвания и...готово!  Мен не ме притеснява болката, по-скоро се стрясакм от мислите дали в оня момент, когато настъпи и ситуацията, в която съм, ще успея да взема най-правилното решение за най-добрия начин за появата на бебо 
То човек едно мисли и накрая друго се получава, но пък имаме нужда да сме информирани - ЗА и ПРОТИВ!
Божее, едно време как са раждали - по нивите и конюшните - ни епидурал, ни питоцин, ни дула... и всичко е било толкова естествено, но пък е имало и доста рискове, пази Боже! 
Бубка, явно ще сме по едно време в болниците  с теб и Ники 
Кюбит, ще се радвам, ако изкажеш и своето мнение за/против вакуум и форцепс! 

Мъжът ми е с такъв ужас от спомена за вакуума, че месеци след раждането проверяваше Александра дали е адекватна и дали няма увреждания. Аз от един момент нататък впечатления нямам, всичко се случи по доста брутален начин, и ако можех бих избягнала питоцина, форсираното раждане и пълната не-готовност на организма ми да ражда когато лекарите са решили.

По въпроса за първи юни, планираме разходка в парка, малък подарък, балони и малко глезене.. Празници не оставям никъде и си ги празнувам на всякакви територии, и без това са твърде малко..