Различният първи юни

Райка, не си права! И моите очи се пълнят, но детето ми общува всекидневно с такива деца по моя съзнателна инициатива! Нека поне тук сме толерантни към емоциите си...

Вече споделих, че дори и това да е неадекватно, аз няма от къде да съм се научила да възприемам тази емоция различно (това подлежи на корекция). Ще мине време, ще свикнем да преодоляваме тъповатото си смущение - желание да има само! Какво лошо има да ни се иска детето на всяка майка да може да се затича, да види всеки цвят на първоюнските балони и да танцува с приятелчета?! По-добре да поплачем, отколкото с подвити опашки да побегнем, защото е по-лесно и удобно!

Нека всяка от нас се постави на мястото на "специално силните" майки, и ще разбере какво имам предвид. Колко е важно, и ние, не да сме силни, а да сме просто себе си, хора, естествени, човеци, да отхвърлим натрупаните страхове от различното, което не познаваме, и ни притеснява. Само да отбележа, че обществото според мен, не е виновно за тези си страхове и дезинформираност.
За децата с аутизъм, ето пример от многото, ами как бихме могли да знаем как да се държим, от къде, детето има различно поведение от познатото ни всеки ден, първосигнална реакция, то е различно, то се държи различно, то прави неща извън нормата, то е невъзпитано. Елементарна последователност, на елементарна логика, на елементарно ниво. Виновните определено не са нито родителите на децата с аутизъм, нито обществото, разделението на виновните, пак не е вярното решение. Основният виновник е изолацията на тези деца, както и на всички останали "различни" деца. Това погубва и тях, погубва и нас, естествено, че ще плачат в темата, като за първи път четат подобен постинг!


Катюша, къде се показват децата? Това да не са маймуни, че да ги показват по комерсиални шоута?! Да не са скрити, това означава да са сред нас всеки ден, по естествен и нормален начин, да общуваме ние, децата да са заедно, нормално, всекидневно общуване, и на родители, и на деца. От това имаме нужда всички, а не от медийни кампании и простотии.

Малко съм объркана, не исках да звучи натъжаващо.
Други майки ме допълват, има много неща да се кажат.
Физическите проблеми обикновено си личат (детето ходи трудно, или е на количка) и хората се съобразяват веднага.
Детето има поведение, разбираемо за околните и социализацията е свързана по-скоро с това, да може да се придвижва лесно.
А децата от аутистичния спектър изглеждат като всички останали деца.
Имало е случаи - заговарят го непознати, пускат обичайните шеги, на които би реагирало друго дете на 5-6 години.
Наско мълчи. В добрият случай се усмихва. В не толкова добрия гледа през човека, който съвсем добронамерено го е заговорил.
"Ауууу, срамуваш ли се, или не знаеш (еди-какво си)?"
Обяснявам, че не говори още. Започват да ми казват как на съседката от 2 етаж третия братовчед проговорил на 6 години, ама сега бил началник на еди-какво си. Или ме питат какво казват лекарите. Този въпрос ми е хем радостен, хем болен. Хубаво е да ме питат. По-добре да попитат и да обясня, отколкото да смятат, че детето е едва ли не заразно. Въпросът е и болен, защото никой не може да предвиди как ще се развие детето.
Филми като Монк показват на хората част от живота на човек - макар че Монк, макар и да има нещо аутистично, е пример за доста добра интеграция и социализация.
Аутизмът е състояние, при което доста от информацията, приета от сетивата на човека, се приема различно от мозъка.
С други думи, една прегръдка е прекалено много усещане - както хубаво, така и натоварващо.
Социализацията е трудна. Детето е добре в своя свят. Дай му едно камионче и може с часове да си играе. Гледа колелцата като хипнотизиран. Толкова е прекрасно, че се въртят! И може да ги завърти пак, и пак, и пак... Ако се опитам да го заговоря, леко ще ме помести с ръка да не преча. Не му се прекъсва това интересно занимание. Но за да говори, да се учи, да се социализира, то трябва да излезе от магията на повтарящата се игра. Никак не е лесно да се откъсне. И не става "да го науча" на това или онова.
В общият случай децата подражават. Те са като едно огледало срещу възрастния - покажи им муцунка, и те ще я наподобят, кажи смешна думи и ще я повторят. Аутистичното дете не подражава. Това беше едно от първите неща, които забелязах като родител. Колкото и да повтарям, да показвам, той няма да направи като мен. В един момент се появява ново умение, но сякаш сам се е научил, преоткрил го е. Така се напредва бавно и трудно.
Има си методики да се влезе в неговия свят, да се контактува.
Но тук стигаме до подготовката на специалистите.
Да, така е както написаха майките преди мен - педагозите не учат специална педагогика.
При наличие на 30 деца в група и едно такова - специално - те са неподготвени да реагират.
Защото това, специалното, е цяла една различна вселена.
Но при добро желание тази вселена става разбираема.
Те не могат да ни разберат добре или да станат напълно като нас, но ние можем да се научим да ги разбираме и да контактуваме без сътресения.

Искам да благодаря на всички, които ми писаха тук и на лични, за разбирането и милите думи.
И наистина, не се разстройвайте. Специалното дете си има своите радости и щастливи моменти.
Разказваха ми как тия дни по ТВ попитали едно незрящо дете за мечтата му. И то казало, че би си пожелало да съживи Фреди Меркюри. В неговият свят има нужда от музика.
 

Съжелявам Тео! Изчетох цялата тема и си "обобщих" впечатленията от нея. По- нагоре се споменаваше, че на времето са били "крити" и затова сега така се възприемат децата. Извинявам се ако съм обидила някого, но не съм споменавала "показват"изобщо, дори индиректно и не ми се спори.
Вече казах, че ме е срам. Друго няма какво да кажа!
Каквото мога- правя!

teo7777    

Много добре Ви разбирам.

Сега друго искам да кажа - мен не ме е страх от детето, честна дума, мен повече ме е страх от реакцията на родителите и за да няма недоразумения, подчертавам, че говоря за конкретната случка, в която дете с очевиден проблем беше в близост и аз не можах да установя контакт с родителите....с поглед, с очи....
Дъщеричката ми е мнооого малка, за да вижда "различното", но аз не можах да прочета в очите на родителите как да постъпя и препочетох да не я насърчавам да контактува......иначе тя няма проблем, ще се натика навсякъде.
Иначе все нещо съм прочела, бих започнала рзговор, нормално и естествено човешки, никога не бих търгнала с неадекватно поведение, да гукам и да издавам нечленоразделни звуци на едно дете....бих се чувствала като идиот.
Признавам, че имам нужда от помощ, за да контактувам естествено с такова дете.
Странно, но имам усещане, че ако го срещна на улицата само, "специалното дете", съм убедена, че ще се справя по-лесно. Трудно ми е когато има родители. Не ми се ще да има обидени и засегнати. Трябва да си помагаме взаимно.  

  Следя темата от сутринта и след всички прочетени постинги, единственото, което мога да добавя е - нека си говорим повече. Без упреци кой е ревал, кой е виновен, кой не знае как да реагира...Нека си говорим как можем да бъдем полезни на децата си, така че да не станат разделящи "сложни" като нас, а да се разбират. Може би в това отношение ТЕ могат да ни научат на много повече, отколкото ние тях.

извинявай,но звучиш много грубо.моите очи също се насълзиха,но не защото съжалявам децата,сълзите ми са от възхищение на такива родители,родители отглеждащи деца с проблеми,отговорни и любящи родители.възхищавам ви се,честно.честит празник вече на патерици на всички слънца

Относно последните постове - не мисля, че сме по-силни.
Околните ни казват така, за да ни окуражават. Това е истината.
Иначе от умора и недоспиване се оплаквам, човек съм.
А за криенето на децата - темата е много сложна.
Понеже детето ми имаше и вроден дефект на небцето, който е опериран вече, пиша в още един форум за деца с лицеви аномалии. Имаме си асоциация, правим си срещи и събрания, обучения за родители, медицински персонал и тн.
Идеята на начинанието е, когато се роди дете с лицева аномалия, да не се изоставя, а родителите да се подпомогнат както с храненето на детето, така и психологически, и да получат информация, че тия неща се оправят с пластична операция, и т.н.
След едно от събранията, на което гостуваха специалисти от Великобритания и споделяха техния опит за първите грижи и превенцията на изоставяне, във форума писа една таман дипломираща се специалистка логопед.
Тя всъщност не била виждала дете с цепнатина на устната или небцето, а и не посмяла да дойде на нашия "отговорен форум"
Веднага й писах и предложих да дойде и да види детето ми, ние имахме много зор в храненето, мога да й покажа разни неща, да обясня... Също така обясних, че нашия "отговорен форум" е шепа притеснени родители, които искат да се подкрепят взаимно и да се погрижат по-добре за децата си, а не сборище на мастити титуловани особи. И че моя син не хапе всички логопеди, а само някои 
Е, не дойде. 

firebird, благодаря ти за темата. Желая много щастие на детето ти и на всички деца.

Ние наистина не знаем много неща за тези специални деца. И не винаги се държим адекватно. Но мисля, че няма рецепта за това. Всяко специално дете е различно, както са различни и другите деца. И родителите им. И аз като Нино Тино се страхувам от реакцията на родителите. С децата няма проблем, децата ми са играли с такива деца, без да виждат нещо особено.
Както беше казано, тази тема е като първа пролетна птичка. Говорете с нас. Не се затваряйте и вие във ваш си свят.  

Не спорим Катюша, просто и сега са скрити, не навремето, и сега също! По съвем прозаични причини, те се написаха в темата. Почти във всеки постинг присъстват причините за настоящето, както и за невъзможността на естественото общуване.

Много важни и истински неща се написаха в темата и в последните постинги!

не знам какво да кажа, освен : Честит /вече отминал/ първи юни на всички деца, без значение дали са различни или еднакви !  

до вас сме и имаме нужда от вашите напътствия как да общуваме и да вървим заедно.  
имате пълната ми подкрепа.

С малко закъснение честит празник и от мен на всички малки и на вече попораснали деца!
firebird ,ние сме трудни с придвижването,но пък с огромно удоволствие посрещаме гости-заповядайте ,когато ви е удобно  -обещаваме да падне веселба.
Не съм крила никога различното си дете и до момента с гордост мога да заявя,че успявам да му покажа голяма част от света,който той не може "да достигне",също така все още никой не го е обидил или наранил по някакъв начин може би,защото моя бърборко е много гальовен и мил,а може би просто,защото децата за разлика от възрастните виждат,че има някакъв проблем,но не страдат от предразсъдъци и питат за него и след  подходящо(според възрастта им)обяснение  общуват нормално-играят заедно,смеят се и т.н.т.
С възрастните е малко по-сложно-няма как да разказваш на всеки какво и как куца най-малкото,защото всеки човек има проблеми,а и обикновено за мен споделяйки състоянието на сина ми с почти непознат е натоварващо,защото въпреки трудностите(кой няма такива с детето си ) в ежедневието(чисто физически-вече не е 5 килограмово бебе) той е страхотен и вместо да предизвика усмивка(колко е забавен и чудесен) разказа ми натъжава събеседника,а не това е целта ми .
Дали сме по-силни от другите-категорично не,и ние като всички останали родители се грижим за децата си и искаме най-доброто за тях,нали родителите са за това-да се грижат за децата си,да им помагат,да направят достойни хора от тях.
Разликата между нас и обикновените родители е може би само в това,че ние подскачаме малко по-високо от радост при първата крачка,усмивка,дума или прегръдка и то само,защото често са дошли след продължителен труд и много сълзи.

УСМИХНЕТЕ СЕ С ТЯХ 

http://www.vbox7.com/play:0d87d3c0

Аз и моите деца имаме щаститето да познаваме и общуваме ежедневно с едно специално дете с разтройство на развитието от Аутистичния спектър и неговото семейство.
И моите очи често се насълзяват,когато го гледам как се забавлява и играе с моите деца или пък е казал някоя думичка
или е направил нещо ново,което не е правил досега.Днес,например от градината ги водиха на цирк и пицария...
Той беше супер щастлив и като се прибираха с майка му,минаха да ни видят на площадката,съвсем спонтанно той прегърна дъщеря ми
толкова нежно,обърнах се да ги видя и очите ми се насълзиха...от щастие,също и очите на майка му...

Firebird, децата с Аутизъм са прекрасни! Както всички деца и ние можем само да ги обичаме, може би повече, защото те имат особена нужда от нас. Съжалявам за неразбирането на хората, на обществото, на държавата, това прави нещата страшно трудни. Честит празник от нас на твоето момченце 

Защо някои казват различни деца -те са просто деца.И МОЕТО Е РАЗЛИЧНО-по-палаво по-високо по-русо говори много не обича банани като другите деца сутрин иска да спи до по-късно и т.н.Всяко дете е различно Някои искат по-вече грижи други не Ако държавата създава нормални условия за живот на тези майчета ще им остава по-вече време само да се радват на децата си Ако ние не ги приемаме като различни нямаше да има нужда от тази тема Те са нашите деца Трябва само да приемем че РАЗЛИЧНОТО ДЕТЕ Е -ДЕТЕ ида се отнасяме като към всички деца-вкл.нашите-с много любов