Различният първи юни

  • 41 458
  • 795
# 180
monda, в конкретния случай не съм изцяло запозната, но доколкото ми е известно дг е била активната страна по назначаването на ресурсен учител. Също така, разбирам, че той не е целодневно там (нямам идея защо и дали така трябва да бъде по нормативи). Доста е деликатно действително, исках само да дам пример от другата страна-не, не обсъждат детето махленски, нито с лоши чувства, просто те също търсят начин да се справят със ситуацията. И със сигурност не им е лесно. Нямат обаче съдействие, това съм разбрала аз. Разбира се, ако има схеми, по които може (и се) работи, искам да се свържа със запознати на лс, за да помогна за разрешаване на случая, а и лично ме интересува.
Значи аз познавам много майки на деца с увреждания.Много от тях са се предали на отчаянието.Много  от тях имат крещяща нужда от помощ за себе си, защото те осакатяват с тази своя отчаяност и децата си.Познавам и много майки, пък и татковци отричайки проблема на децата си, и по този начин обричайки детето си на още по голямо затъване в блатото на самотата.Детето обаче в никакъв случай не е виновно за безхаберието на родителите си.Оправдавам ги да ви кажа - и аз бях от тях  Sad, но идва момент, когато или се стягаш или се давиш.
Разбира се има и не по малко родители на деца в норма опустошавайки душичките на децата си, но поне ние имаме оправдание за отчаянието си.

Моето поколение приема трудно различните си връстници, но се надявам поколението на децата ми да бъде по толерантно.Всичко идва от възпитанието от родители и средата в която живеят децата.Още от детската градина се изграждат отношения, защото малките деца не са обременени - колкото по големи стават, толкова повече забелязват разликата със себеподобни.И ако дечицата получат от своите родители адекватно обяснение и помощ - ще има по лесно бъдеще за моето дете, и всички негови близки по съдба, защото сега са малки, но ако от детската градина го приемат и свикнат с него, ще растат едновременно и един ден ще станат възрастни.
В тази връзка ви благодаря, че четете тази тема  Hug
Виж целия пост
# 181
Щом не е по цял ден, възможно е да посещава дневен център. Има такива много, Ресурсния център насочва натам.Екипът им е страхотен- много добри специалисти, от личен опит го казвам. МАлката ми дъщеря ходи от една година в такъв център, защото имаше проблеми , произхождащи от дългата депривация и за една година сега мога да кажа, че почти няма разлика с децата, отглеждани в семейна среда до 7 години. Има още работа, но основата е положена и надграждането няма да е толкова трудно.
Не съм се изразила правилно. Учителят не е по цял ден, а детето посещава дг целодневно.
Да, може би ресурсните центрове са вид решение...
(Извинявам се, какво означава "депривация"?)
Виж целия пост
# 182
Помним Ви от другият форум Simple Smile. Твоето детенце и моето са родени през един и същи месец. Моето няма проблемите на твоето, но за момента също е болно. Знам какво сте изживели и ако мога да те успокоя някак си ще се радвам. Силна  Hugза вас!
Виж целия пост
# 183
Девет постинга написах и изтрих. Малкото Вълче е аутист. Не е малко, скоро стана на 20.
Ако ни срещнете и поздравите, то ще вдигне ръка за опоздрав в прав ъгъл, кано цифрата 4.
Няма да ви погледне, но не бива да се обиждате. то ще ви заромни по гласа или с периферното си зрение.
До 4 годишна възраст Вълчето се различаваше от другите  деца само като прекалено ремлимо бебе нощем, и че тичаше на пръсти, с пръстите навътре. Дотогана всичко бе прекалено лесно. проговори на правилен български, речникът му се обогатяваше невероятно бързо, пееше вярно, научи се да чете покрай батко си. За два дни научи таблицата за умножение. На 4 г. млъкна и в речника му останаха само да и не.
Нямаше детски психолог, психотерапевт, и сега няма. Нямаше нет, Пумпелина и Редута.
Докато стигнем до аутизма, минахме през диагнози епилепсия, ДЦП, хореа минор, синдром на Туарет.
Вглеждам се в другите малки деца покрай блока. Това ме погледна в очите като го поздравих, това боботи с камионче, тия двете са добре, едно не ме опровертава никога. Като го поздравявам крекнал, малчуганът подава ръчичка, тледайки долу вдясно. Майката се оказа, че е наясно. Здравей, братле по съдба, от съседния вход.
Виж целия пост
# 184
Вълчо, моя приятелка има племенник с хиперактивност (май не е диагностициран като аутист) и още нещо, което не запомних. На около 18 г. е. Изключиха го от училище, не го искат никъде.
Дълго време се лутаха, докато семейството разбере защо детето е "такова" - много умно, води интелигентен разговор, пуши, пие и не го свърта на едно място. Може и да е започнал да се дрогира вече, не зная. От моята приятелка зная, че в същност (осбено във Варна) място за тези деца няма. Специалисти няма. Затова писах по-горе, че се интересувам от възможностите, които се предлагат в БГ (законово и доброжелателно) за работа не само с такива деца, а и с хора, които да помагат при интеграцията на тези деца.
Виж целия пост
# 185
(Извинявам се, какво означава "депривация"?)
изолираност, лишение от нещо. Отнася се за децата, расли в институции.
Виж целия пост
# 186
Вълчето го отсвириха от даскалото към края на седми клас. Примвикваха ни класната и директорът, привикваха ни. Вълчето никога не се защитаваше от обвиненията. За каузата му научавахме след два-три дни, прекалено късно, след продължително разпитване.
Завърши 12ти клас индивидуална форма на обучение в домашни условия. Срина се психически на втората матура. От тогава работим с психиатри усилено. Искаше се само един познат преподавател, едно познато лице в стаята за матурата. Запознаха го предния ден с един ресурсен учител, който да му е човекът, когото познава.
Това което му трябва на Вълчето е дневен център. Ако ще да се казва дневен център за младежи с ментални увреждания. Заглавията отдавна не ни впечатляват.
Виж целия пост
# 187
Имам приятел с аутизъм. Завърши училище, университет, ожени се, има дете и стабилна работа. Често съм се питала, но никога не се престраших да задам въпроса на глас, колко ли трудно му е било да постигне всичко това. Мога само да предполагам, колко усилия е струвала тази борба на майка му и на него.

Никога не съм го възприемала като различен. За мен и другите ни приятели той просто беше приятел, с който ни беше приятно да си прекарваме времето, с който имахме общи теми за разговор, сходни интереси и неща, които ни вълнуват. Чувствахме се добре заедно, без значение дали говорим или мълчим с часове. Много време мина оттогава, всеки има своите проблеми и ангажименти, живеем на различни места, но все още можем да разчитаме един на друг и всеки от нас знае, че другият му пази гърба и е готов да го подкрепи  Simple Smile
Виж целия пост
# 188

Това което му трябва на Вълчето е дневен център. Ако ще да се казва дневен център за младежи с ментални увреждания. Заглавията отдавна не ни впечатляват.
Точно такъв център посещава моят брат в Пловдив и засега е много доволен, защото вече има приятели и вижда смисъл да се събуди сутрин!
Групата е от 25 младежи, има аутисти, с епилепсия, има две момчета с инвалидни колички и други.
Предполагам, че във всички по-големи градове би трябва да има подобни центрове, нашият е от два месеца и съвсем случайно разбрахме за него от статия във весник  ooooh!
Виж целия пост
# 189
Днес видях темата.
Мили майки на специални деца, за различните потребности на децата ви трябва да се говори, да се говори, да се говори!
Вероятно се сблъсквате с нелицеприятни моменти и отношения, но вярвам от сърце, че причината е не хорската лошотия, а непознаването на проблема.Аз напр. за първи път научих за явлението Аутизъм от филма Рейнман.Дори ми се струваше нещо като фантазия.
  В първи клас учителката ни в часове по извънкласно четене ни четеше "Сърце"от Едмондо де Амичис.За повечето от нас това бе първият урок по съпричастност и толерантност, така хубаво и по детски достъпно са описани ситуации на деца с различни потребности.

Прегръщам вас и вашите деца!

Виж целия пост
# 190
Доника, точно Пловдивския имах предвид. Много се радвам, че сподели тия отзиви.
Мисля, че има в Плевен и в Силистра, но ние сме в Разград.
Монк и доктор Хаус са много леки форми на аутизъм. това е лично мое мнение. Ако някой се интересува, може да гледа и филма Моцарт и китът. Показателно е, че критиците са го класифицирали от романтична комедия, през драматична комедия, до драма. Зависи, от гледната точка на зрителя.
Виж целия пост
# 191
И във Варна има такива дневни центрове. Възможно ли е в Разград да няма?
Вълчо, сигурно си проверявал и търсил.Ще поразпитам и аз тук-таме.
Виж целия пост
# 192
В Разград има Център за социална интеграция и рехабилитация "Емилиян".
Но е за деца. Има си микробусче, транспортират децата до там и обратно.
Вълчето го посещаваше от време на време, но го искаха да е с придружител, а е вече и голям.
Виж целия пост
# 193
Срещата и живота с аутизма носят и нещо добро на родителите- поглеждаме света с очи, пречистени от суетата и сърцето ни се отваря за истински ценните неща. Започваме да разбираме все по- добре хората. Питала съм се какво щях да правя, ако сина ми не беше аутист, знаете ли какво- да се ровя във форумите с частни училища и да избирам, заедно с група подобни приятелки- по- скъпо и по- престижно частно училище за детето си, с което да впечатлявам друга група, по- далечни приятелки. Вместо да водя детето в чужбина по лечения и терапии, щях да избирам екзотични дестинации, за да впечатлявам себе си и се издигам в очите на слепите. За безмисления стремеж към лукса в областта на модата и  колите , залегнал дълбоко и по- плитко в мене, който би продължил в дребнавото ми съществуване, в случай, че не ме беше стигнала присъдата "Аутизъм", не бих коментирала. Проклятието Аутизъм ми даде ново сърце и нови очи, и неуписуемо огромна сила, с каквито никога преди, не съм предполагала, че разполагам.
Проклятието Аутизъм ме срещна и ме среща ежедневно с ценни хора, с които не бих имала възможността да се срещна, живеейки в предишния си свят на лустрото, в който единстените ценности се виждаха с очите, сега имам сърце за доброто и красивото, и за безценното.
Това е, за което бих могла да съм благодарна на аутизма, че ме избави от суетата, в която иначе бих тънала до живот в дребната си душа.

И лично за мене това е урок, който уча с усърдие...
Виж целия пост
# 194
За деца има центрове, в по-големите градове, говоря принципно за децата с проблеми. За специални центрове за децата с аутизъм не знам как точно седи въпроса в Б-я, но съдейки по София, мога да си представя за какво става дума. Центровете в Бг са крайно малко и недостатъчно, за всички деца, местата в тях са много малко, стигат за много малка част деца, които успеят да се уредят. В много малко част от центровете работят наистина висококвалифицирани специалисти, отдадени на работата си. Повечето деца с проблеми са в институции. За порасналите вече деца, отгледани или не, в семействата си, положението е плачевно, изобщо не знам дали им се предлага подкрепа и специалисти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия