Различният първи юни

Трещерица, имат проблеми, щото не са като теб, мен и децата ни. За това ли?

Може би е по-точно да се каже, че това са деца, при общуването с които НИЕ срещаме провлеми

Да, за това. Защото искам да знам какви са им проблемите и да се държа адекватно.  А не да се правя, че нищо им няма.  Научих много неща за тези деца.

Като се държиш нормално.

Я попрочети малко.  За мен е нормално , за аутистите не е нормално.

Аз съм чела достатъчно. Няма как да знаеш кой аутист на какво как ще реагира. Просто имай едно наум, че ако едно дете почне да се държи странно или невъзпитано (според "нормалното" виждане), може пък да е аутист. Усмихни се и замълчи. Не коментирай, не давай акъл. Виж колко е лесно.

Не ме интерлесуват тъпите ти приказки. Хората си го казват и от тях научих много.

 
Нямам думи.

Кое си казват? Какво научи? Знаеш ли на кой говориш в момента? Не, нали? Ми ако имам и аз подобен проблем?

Чела съм много, Мадам Х, за щастие само защото ми е било интересно. И не само в Бг Мама. Но какво ли те занимавам с тъпите ми приказки.

Трещерица, уважавам мнението ти и вероятно ти виждаш проблеми. Но аз не виждам дете с проблеми, а едно хубаво дете, което иска да бъде обичано такова каквото е!

Мили дами,
Най-учтиво моля да спрете. Разваляте хубавата тема.
Едва ли на някой му се чете коя пише по-"тъпи" неща. И коя е по-толерантна. Не тук му е мястото.
Благодаря!

Friend, извинявам се.

Поведението към аутистично дете, което би облекчило състоянието му в момент на истеричен пристъп, е да се наведете ДО НЕГО, не над него, НА НИВОТО НА ОЧИТЕ МУ и го гледате право в очите, като го успокоявате с кратки и прости изречения, напр. "Не бива да плачеш сега, мама ще се натъжи." "Всичко е наред, успокой се" "Мама ще се натъжи и ще плаче с тебе", без да го докосвате и се опитвате да го галите, защото то не може да прецени какво искате да му сторите и може ситуацията да се утежни. Ако пък разполагате с повече време и наистина искате да помогнете на майката и детето, можете да се включите в самостимулациите на детето, но добронамерено- да повтаряте движенията му, но добронамерено, напр. "Ето, и аз мога като тебе, но плача по- тихо.", то ще ви почувства близък и ще се успокои бързо.
Ако сте на опашка в магазин и дете идва да ви докосва непрекъснато, видимо дразни хората на опашката, може да стоирте нещо подобно, но винаги в очите и на нивото на очите, приклекнали. Ако видите дете, изпаднало в истеричен пристъп, и още по- психясала майка до него, така може да помогнете, ако разполагате с минута- две.
Ако сте на опашка и дете барабани непрекъснато на някой рафт или където намери и цялата опашка, включително с жената на гишето са настръхналаи срещу невъзпитаната майка и разглезеното отроче, може да кажете спокойно на всички да пуснат жената да мине първа, за да не натоварват допълнително детето и не усложняват ситуацията.
А на децата си може да кажете, ако имат съученик, който им изглежда странен, глупав, не разбира техните игри и си сваля гащите до коленете, за да се загащи, най- малкото което могат да направят е, да не му изливат течности на главата и не го хвърлят на метър и половина от земята да видят дали ще му се счупят краката. Нека да опитат да му обясняват простичко техните игри и "да го учат да играе", а той ще им показва задачите в замяна.

Проблемите са двустранни, така, както го разбирам аз - от една страна човек, незапознат с аутизма, който никога не е чувал за това състояние, не може да разбере защо друг човек се държи по начина, по който се държи. Имам предвид и възрастни, и деца - на едно дете над определена възраст също би му направило впечатление, че друго дете не се усмихва и не комуникира или комуникира не по общоприетия начин (примерно на "Здравей! Как се казваш", с което почва разговор едно 4-годишно дете да не получи отговор или отсрещното дете да изкрещи / да го бутне / да не му обърне внимание, все едно че не го чува, въпреки че репликата е повторена няколко пъти).
От друга страна самият аутист среща проблем не само с изразяването си, а с идеята за самото общуване (какво имам предвид - вземете детето си и почнете да играете някаква игра с ръце, да му говорите и обяснявате. Даже и детето да е малко и да не може да говори, то ще общува с вас - ще ви гледа в очите през по-голямата част от времето и лицето му ще отразява вашите емоции, т.е. то ще е съпричастно, макар и без думи. Едно аутистично дете не се държи по този начин - нека самите майки на аутисти да кажат как би се държало детето им).

Ето малко превод (за съжаление източникът е изтрит и не можах да го намеря, за да го цитирам, но авторката е аутист - синдром на Аспергер), който обяснява как се чувстват аутистите:

"...Липса на реч
Невъзможността да говоря водеше до чувство на невероятно безсилие. Ако възрастните ми говореха директно, аз разбирах всичко, което ми казват, но не можех да произнеса и дума. Беше като голямо заекване. Ако бъдех поставена в леко стресова ситуация, понякога думите преодоляваха бариерата и излизаха навън. Моята речева терапевтка знаеше как да проникне в света ми. Тя ме държеше по брадичката, караше ме да я гледам в очите и казваше “топка”. На 3-годишна възраст “топка” звучеше като “то”, произнесено с голямо усилие. Ако терапевтката беше твърде настоятелна, аз изпадах в гневен изблик, а ако не положеше достатъчно усилие, нямаше никакъв напредък. Майка ми и учителите ми се чудеха защо пищя. Писъците бяха единственият ми начин за комуникация. Често си мислех напълно логично “Сега ще пищя, защото искам да кажа на някого, че не искам да правя нещо”...
...Ритъм и музика
 По време на основното ми образование моята реч все още не беше напълно нормална. Често ми отнемаше повече време да започна да говоря, отколкото на другите деца. Пеенето, обаче, беше лесно. Имам перфектен слух и мога без усилие да изтананикам песен, която съм чула само ведъж или два пъти.
Все още имам много проблеми с ритъма. Мога да пляскам с ръце ритмично сама, но съм неспособна да синхронизирам моя ритъм с ритъма на някой друг. По време на концерт съм неспособна да пляскам в такт с музиката с останалите. Липсата на ритъм по време на свирене на пиано от аутист е отбелязана от Park and Youderian (1974). Проблемите с ритъма могат да бъдат свързани с някои речеви проблеми при аутистите. Нормалните бебета се движат в синхрон с речта на възрастните (Condon & Sander, 1974). Аутистите не могат.  Condon (1985) също открива, че аутистите и в по-малка степен хората с дислексия и заекващите имат дефектна реакция на ориентиране. Едното ухо чува звука малко по-рано от другото. Тази асинхронизация между ушите може да бъде понякога по-дълга от една секунда. Това може да обясни някои речеви проблеми. Хората все още ме обвиняват, че ги прекъсвам. Поради лошото чувство за ритъм ми е трудно да определя кога мога да се вмъкна в разговора. Трудно ми е да следвам ритмичното подемане и спадане на разговора.
Слухови проблеми
Слухът ми е като че ли имам слухов апарат със звук, усилен до максимум. Това е като включен микрофон, който приема всички звуци. Имам два избора – да включа микрофона и да се обърквам от звуците или да ги изключа. Майка ми казва, че понякога съм се държала, като че ли съм глуха. Тестовете обаче показвали, че слухът ми е нормален. Не мога да се приспобя към входящата звукова стимулация. Много аутисти имат проблем с модулирането на входящия звук(Ornitz, 1985). Те или реагират бурно или въобще не реагират. Ornitz (1985) предполага, че някои умствени дефицити могат да бъдат причинени от изопачен сетивен входящ сигнал. Аутистите също така имат големи аномалии в неврологичните механизми, които контролират възможността за промяна на вниманието към различни стимули (Courchesne, 1989).
Невъзможно ми е да говоря по телефона, као се намирам на шумно летище или в шумен офис. Всички други могат да ползват телефон в шумна обстановка, но не и аз. Ако се опитам да изключа страничния шум, преставам да чувам и телефона. Моя приятелка, високофункционален аутист, е неспособна да чуе разговор, воден в относително тихо хотелско лоби. Тя има същия проблем като моя, но в много по-голяма степен.  
Аутистите трябва да бъдат предпазвани от шумове, които ги смущават. Внезапни високи звуци нараняват ушите ми като бормашина на зъболекар, която докосва нерв. Надарен аутист  от Португалия пише: “Изскачам от кожата си, когато животните издават звуци” (White & White, 1987). Аутистично дете ще закрие ушите си, защото някои звуци болят. Това е като прекалена стресова реакция. Внезапен шум (даже и относително тих) кара моето сърце да бие по-бързо. Аномалиите в церебелума може би играят рола в увеличената звукова чувствителност. Изследвания върху плъхове показват, че вермусът на церебелума определя звуковия вход (Crispino & Bullock, 1984). Стимулация на церебелума с електрод прави котките хиперчувствителни към звук и докосване (Chambers, 1947).  
Все още не харесвам места с объркващ шум, като например големите магазини. Високочестотните продължителни звуци като например звука на вентилатора в банята или сушоар са дразнещи. Аз мога да спра да чувам и да игнорирам по-голямата част от шума, но някои честоти не могат да бъдат изключени. Невъзможно е за аутистично дете да се концентрира в класна стая, ако е непрекъснато бомбардирано със звуци, които профучават през мозъка му като свръхзвукова машина. Високите писклилви звуци бяха най-непоносимите. Ниското боботене няма ефет, но експлодиращ фойерверк наранява ушите ми. Когато бях дете, моята гувернантка ме наказваше, като удряше пълна с въздух хартиена торбичка. Внезапният, силен звук беше мъчение.
Дори и сега все още имам проблеми със слушането. Слушам някоя любима песен по радиото и след това осъзнавам, че съм пропуснала половината. Моят слух просто се изключва. В колежа трябваше непрекъснато да си водя записки, за да се предпазя от това. Младият мъж от Португалия също ми писа, че му е трудно да води разговор. Гласът на другия намалява и се усилва като от далечна радио станция (White & White, 1987). ...
...Сензорни проблеми
 Често се държах зле в църквата, защото фустите сърбяха и драскаха. Чувствах неделните дрехи различни от ежедневните. Повечето хора се адаптират към усещането, създавано от различните видове тъкани, за няколко минути. –Дори и сега, аз избягвам да нося нови видове бельо. Отнема ми 3-4 дни да се адаптирам към новото.
Като дете в църквата полите и чорапите ме докарваха до лудост. По време на студената зима краката ме боляха при носенето на пола. Проблемът беше в промяната от носенето на панталон през седмицата към носенето на пола в неделя. АКо носех пола през цялото време, нямаше да мога да понасям панталони. Днес си купувам дрехи, които усещам еднакви. Моите родители си нямаха идея защо се държах толкова лошо. Някои прости промени в облеклото щяха да подобрят поведението ми.  ..."

И така нататък, и така нататък.

Искрени благодарности, Kezaja    

Ще ви разкажа една случка ,която мен лично много ме възмути,а накара "главната героиня " в тази случка,да се затвори в къщи с детето си доста дни.От вчера се чудех дали да я напиша,понеже тази жена може и да е съфорумка и ако е така,дано не ми се обиди.
Та момченцето и е с проблеми и хиперактивност.Излизайки веднъж на разходка,то дръпва лекичко за плитката някакво момиченце.И момиченцето се разплакало.В това време бащата се обръща,пита го за какво плаче и като разбира,удря шамар на моята позната с думите "Как може да не си възпитавате децата!"
Тя изобщо не е очаквала това и въпреки че не е от тези,които лесно се дават ,онемяла и с плач се прибрала в къщи.Това ми го разказа чак след месец.И доста такива случки имат те,но тя по принцип винаги събира смелост и обяснява че имат проблем.