Различният първи юни
- Публикувана: 1 юни 2009, 11:00 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2009, 11:19 ч.
# 316
5 юни 2009, 18:41 ч.
Има близнаци аутисти, но има и еднояйчни близнаци, като само единият е аутист. По повод отглеждането на село - ако детето е склонно към наблюдение, защо не. Имаше една аутистка, която проектираше сгради и машини за животни. Има семейства, в които следващото дете е здраво.
Виж целия пост
# 317
5 юни 2009, 18:55 ч.
шефче, ако помня правилно, по-малкото дете на жената беше още във възраст, в която не може да се поставя тази диагноза. Това е другият проблем на много родители. Някой чел-недочел, чул-недочул да размята тежки присъди.
Виж целия пост
# 318
5 юни 2009, 19:03 ч.
аз го казвам защото скоро пак даваха това момиче и детето и беше пораснало и дори ходи с батко си в един центьр за такива деца.на моето дете му поставиха тази диагноза когато беше на 2г и то бяха абсолютно сигурни в диагнозата.никога няма да кажа нещо което просто е минало хей така през ушите ми.
Виж целия пост
# 319
5 юни 2009, 19:19 ч.
Ясно, аз помня само ситуацията около предаването. Тогава Мадлен Алгафари подложи на съмнение диагнозата.
Виж целия пост
# 320
5 юни 2009, 19:50 ч.
У, много интересно, само с това не съм съгласна, че е здравословно: "Без теб, аз не мога да живея" - това стимулира "прилепване", а всъщност обратното е съществено - децата не ни принадлежат и не са по същество наши, но ние ги подпомагаме, отдаваме любов и грижа, за да може новия организъм да се научи да върви през живота сам.
В името на истината, и аз знам, че визуализацията под хипноза повлиява аутизъм (когато родителя се подлага на такава), но... не при 100% от случаите. Практикуващ, с който лично дискутирах въпроса, казва: в около 30% от случаите се наблюдава значително подобрение. Някой дали го е практикувал тук, в БГ?
Виж целия пост
iviche http://www.biberonbg.com/info/maichina_hipnoza.htm
У, много интересно, само с това не съм съгласна, че е здравословно: "Без теб, аз не мога да живея" - това стимулира "прилепване", а всъщност обратното е съществено - децата не ни принадлежат и не са по същество наши, но ние ги подпомагаме, отдаваме любов и грижа, за да може новия организъм да се научи да върви през живота сам.
В името на истината, и аз знам, че визуализацията под хипноза повлиява аутизъм (когато родителя се подлага на такава), но... не при 100% от случаите. Практикуващ, с който лично дискутирах въпроса, казва: в около 30% от случаите се наблюдава значително подобрение. Някой дали го е практикувал тук, в БГ?
# 321
5 юни 2009, 19:53 ч.
Продължавам да чета и да научавам все повече , и повече!
Точно си мислех да Ви попитам дали не са правени опити с хипноза и медитация? Но за да не прозвуча тъпо, си замълчах,..
Ето сега чета точно за това- "Майчина хипноза"
Познавайки (част от) тази материя /изкарала съм един много полезен курс още през 1993г/ , си мисля, че ефект със сигурност има - не зная колко, но трябва да има!
Този курс се проведжа всяка година - за възрастни, по света има и за деца/има такава идея и за България/
Прочетох с интерес текста в дадения от Dorothy линк и намерих много, много сходни неща с тези, изучавани на нашия курс!
Просто, четейки тази тема, изучавайки цялата информация, не спирам да си мисля дали хипнозата и медитацията имат място,.. Затова ви споделям и за този семинар, след като прочетох за "Майчината хипноза"
Виж целия пост
Точно си мислех да Ви попитам дали не са правени опити с хипноза и медитация? Но за да не прозвуча тъпо, си замълчах,..
Ето сега чета точно за това- "Майчина хипноза"
Познавайки (част от) тази материя /изкарала съм един много полезен курс още през 1993г/ , си мисля, че ефект със сигурност има - не зная колко, но трябва да има!
Този курс се проведжа всяка година - за възрастни, по света има и за деца/има такава идея и за България/
Прочетох с интерес текста в дадения от Dorothy линк и намерих много, много сходни неща с тези, изучавани на нашия курс!
Просто, четейки тази тема, изучавайки цялата информация, не спирам да си мисля дали хипнозата и медитацията имат място,.. Затова ви споделям и за този семинар, след като прочетох за "Майчината хипноза"
# 322
5 юни 2009, 20:31 ч.
Това не е баш така, обаче. Моят син (който не е аутист, а е с увреден слух, но и при него има данни за сензорни проблеми) ходи от една година в една от известните като добри детски градини в София. Директорката и учителката на групата му са известни като добри професионалисти. Директорката непрекъснато жъне всякакви награди, като добър ръководител, а учителката му пък е участвала в написването на помагалата, по които учат в подготвителната група, която той посещава. За да нямат причини за недоволство, осигурихме придружител за детето, който да му помага в справянето с учебните задачи и чисто ежедневните нужди, заради лошо развитата му реч и поведенческите му особености. Това - за наша сметка. Нищо, че в цивилизования свят това е рутинна практика и се гарантира от държавата. Е, не им хареса на госпожите. В края на годината се стигна до там, че учителката пред директорката си позволи да заяви, че ако Йоан остане още една година в групата, тя ще напусне. И всичко - защото госпожата не я кефи да има външен човек в групата (т.е. придружител за детето със СОП). Друг е въпросът какво биха казали, ако той беше посещавал градината сам.
Е, в крайна сметка, след като им стана ясно, че на нас ни е ясно, че нямат право да ни поставят подобни ултиматуми, се смислиха и ще приемат Йоан и догодина в същата група. Но как ще го пуснем ние там с ясното съзнание, че не е добре дошъл, че ние сме тотално презряни от учителката и т.н.... не знам.... Това е пример за това как иначе нормални хора, с доказани качества (в очите на болшинството родители и колеги), не умеят да се справят в необичайните случаи. Или поне не успяват да го направят професионално и качествено. Дано поне опитът им от нашия случай да послужи не за да знаят по-добре как да отсвирят тези след нас, а напротив - да уважават техния избор, детето им и тях самите, като равни, каквито те действително са.
firebird,
Виж целия пост
pogar, така ме угнети поведението на тази директорка. Не знам дали това ще те успокои, но си мисля, че тя си е такъв ограничен човек и сигурно изкарва извън нерви и майки на здрави деца, които нещо не и се вписват в представите.
Това не е баш така, обаче. Моят син (който не е аутист, а е с увреден слух, но и при него има данни за сензорни проблеми) ходи от една година в една от известните като добри детски градини в София. Директорката и учителката на групата му са известни като добри професионалисти. Директорката непрекъснато жъне всякакви награди, като добър ръководител, а учителката му пък е участвала в написването на помагалата, по които учат в подготвителната група, която той посещава. За да нямат причини за недоволство, осигурихме придружител за детето, който да му помага в справянето с учебните задачи и чисто ежедневните нужди, заради лошо развитата му реч и поведенческите му особености. Това - за наша сметка. Нищо, че в цивилизования свят това е рутинна практика и се гарантира от държавата. Е, не им хареса на госпожите. В края на годината се стигна до там, че учителката пред директорката си позволи да заяви, че ако Йоан остане още една година в групата, тя ще напусне. И всичко - защото госпожата не я кефи да има външен човек в групата (т.е. придружител за детето със СОП). Друг е въпросът какво биха казали, ако той беше посещавал градината сам.
Е, в крайна сметка, след като им стана ясно, че на нас ни е ясно, че нямат право да ни поставят подобни ултиматуми, се смислиха и ще приемат Йоан и догодина в същата група. Но как ще го пуснем ние там с ясното съзнание, че не е добре дошъл, че ние сме тотално презряни от учителката и т.н.... не знам.... Това е пример за това как иначе нормални хора, с доказани качества (в очите на болшинството родители и колеги), не умеят да се справят в необичайните случаи. Или поне не успяват да го направят професионално и качествено. Дано поне опитът им от нашия случай да послужи не за да знаят по-добре как да отсвирят тези след нас, а напротив - да уважават техния избор, детето им и тях самите, като равни, каквито те действително са. firebird,
# 323
5 юни 2009, 20:45 ч.
благодаря, много интересна статия.
Виж целия пост
iviche http://www.biberonbg.com/info/maichina_hipnoza.htm
благодаря, много интересна статия.
# 324
5 юни 2009, 21:33 ч.
Това не е баш така, обаче. Моят син (който не е аутист, а е с увреден слух, но и при него има данни за сензорни проблеми) ходи от една година в една от известните като добри детски градини в София. Директорката и учителката на групата му са известни като добри професионалисти. Директорката непрекъснато жъне всякакви награди, като добър ръководител, а учителката му пък е участвала в написването на помагалата, по които учат в подготвителната група, която той посещава. За да нямат причини за недоволство, осигурихме придружител за детето, който да му помага в справянето с учебните задачи и чисто ежедневните нужди, заради лошо развитата му реч и поведенческите му особености. Това - за наша сметка. Нищо, че в цивилизования свят това е рутинна практика и се гарантира от държавата. Е, не им хареса на госпожите. В края на годината се стигна до там, че учителката пред директорката си позволи да заяви, че ако Йоан остане още една година в групата, тя ще напусне. И всичко - защото госпожата не я кефи да има външен човек в групата (т.е. придружител за детето със СОП). Друг е въпросът какво биха казали, ако той беше посещавал градината сам. Е, в крайна сметка, след като им стана ясно, че на нас ни е ясно, че нямат право да ни поставят подобни ултиматуми, се смислиха и ще приемат Йоан и догодина в същата група. Но как ще го пуснем ние там с ясното съзнание, че не е добре дошъл, че ние сме тотално презряни от учителката и т.н.... не знам.... Това е пример за това как иначе нормални хора, с доказани качества (в очите на болшинството родители и колеги), не умеят да се справят в необичайните случаи. Или поне не успяват да го направят професионално и качествено. Дано поне опитът им от нашия случай да послужи не за да знаят по-добре как да отсвирят тези след нас, а напротив - да уважават техния избор, детето им и тях самите, като равни, каквито те действително са.
firebird,
Ей това е проблем-като си налице като придружител(аз стоях в коридора нон стоп) и по никакъв,ама абсолютно никакъв начин не затрудняваш работата им те отново намират начин да ти посочат вратата и защо-аз все още не съм намерила отговор.
И както и ти казваш-как после да водиш детето си там,когато е показано,че е нежелано-грозна и горчива история.
Не знам дали е за хвалене,но днес директорката е била по-любезна по нашия въпрос-ресурсната учителка я посети,за да и разпише молбата ни за ресурсно подпомагане и през следващата учебна година и тя е разписала-не мога да кажа,че съм доволна,защото снощи цяла нощ съм ровила в мрежата и чела закони и закончета и знаете ли какво открих:
Наредба номер 3 от 15.04.2003г за системата за оценяване
Глава втора:
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ПРОЦЕСА НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ
Раздел втори
Текущи изпитвания
ЧЛЕН 13(7):
Писмени изпитвания НЕ СЕ ИЗВЪРШВАТ за ученици с НАРУШЕНА МОТОРИКА НА ГОРНИТЕ КРАЙНИЦИ ВСЛЕДСТВИЕ НА ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА,физически увреждания и/или малформации.
Хубав закон,хубаво написан,ама за кой-пак ли за мен като родител?
Някой по-напред беше писал колко е трудно за нас родителите,знаете ли лично аз нямам трудности с детето,нямам проблеми с обществото,защото обикновените хора НЕ ЗНАЯТ,че ние съществуваме,защото отговорните институции са се погрижили ние да сме изолирани,ние не сме стигнали дъното,ние сме някъде още по-дълбоко и благодарение на близките и приятелите си и най-вече на децата си все още намираме сили да се борим.
Единствените,които ни тровят живота това са некомпетентните писарушки в различните инстанции-за да получат децата ни това,което по право и закон им се полага,ние трябва да познаваме в детайли едва ли не всеки закон(чета всеки ден,по цяла нощ) и да им го навираме под носа,за да се преборим с поредната бюрократична простотия и да защитим интересите на на децата си и повярвайте това е най-трудното,всичко останало е песен,защото аз обичам сина си такъв какъвто е,той няма да стане олимпийски шампион или ядрен физик,но сам по себе си е уникален и това за мен е достатъчно.
Виж целия пост
pogar, така ме угнети поведението на тази директорка. Не знам дали това ще те успокои, но си мисля, че тя си е такъв ограничен човек и сигурно изкарва извън нерви и майки на здрави деца, които нещо не и се вписват в представите.
Това не е баш така, обаче. Моят син (който не е аутист, а е с увреден слух, но и при него има данни за сензорни проблеми) ходи от една година в една от известните като добри детски градини в София. Директорката и учителката на групата му са известни като добри професионалисти. Директорката непрекъснато жъне всякакви награди, като добър ръководител, а учителката му пък е участвала в написването на помагалата, по които учат в подготвителната група, която той посещава. За да нямат причини за недоволство, осигурихме придружител за детето, който да му помага в справянето с учебните задачи и чисто ежедневните нужди, заради лошо развитата му реч и поведенческите му особености. Това - за наша сметка. Нищо, че в цивилизования свят това е рутинна практика и се гарантира от държавата. Е, не им хареса на госпожите. В края на годината се стигна до там, че учителката пред директорката си позволи да заяви, че ако Йоан остане още една година в групата, тя ще напусне. И всичко - защото госпожата не я кефи да има външен човек в групата (т.е. придружител за детето със СОП). Друг е въпросът какво биха казали, ако той беше посещавал градината сам.
Е, в крайна сметка, след като им стана ясно, че на нас ни е ясно, че нямат право да ни поставят подобни ултиматуми, се смислиха и ще приемат Йоан и догодина в същата група. Но как ще го пуснем ние там с ясното съзнание, че не е добре дошъл, че ние сме тотално презряни от учителката и т.н.... не знам.... Това е пример за това как иначе нормални хора, с доказани качества (в очите на болшинството родители и колеги), не умеят да се справят в необичайните случаи. Или поне не успяват да го направят професионално и качествено. Дано поне опитът им от нашия случай да послужи не за да знаят по-добре как да отсвирят тези след нас, а напротив - да уважават техния избор, детето им и тях самите, като равни, каквито те действително са. firebird,
И както и ти казваш-как после да водиш детето си там,когато е показано,че е нежелано-грозна и горчива история.
Не знам дали е за хвалене,но днес директорката е била по-любезна по нашия въпрос-ресурсната учителка я посети,за да и разпише молбата ни за ресурсно подпомагане и през следващата учебна година и тя е разписала-не мога да кажа,че съм доволна,защото снощи цяла нощ съм ровила в мрежата и чела закони и закончета и знаете ли какво открих:
Наредба номер 3 от 15.04.2003г за системата за оценяване
Глава втора:
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ПРОЦЕСА НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ
Раздел втори
Текущи изпитвания
ЧЛЕН 13(7):
Писмени изпитвания НЕ СЕ ИЗВЪРШВАТ за ученици с НАРУШЕНА МОТОРИКА НА ГОРНИТЕ КРАЙНИЦИ ВСЛЕДСТВИЕ НА ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА,физически увреждания и/или малформации.
Хубав закон,хубаво написан,ама за кой-пак ли за мен като родител?
Някой по-напред беше писал колко е трудно за нас родителите,знаете ли лично аз нямам трудности с детето,нямам проблеми с обществото,защото обикновените хора НЕ ЗНАЯТ,че ние съществуваме,защото отговорните институции са се погрижили ние да сме изолирани,ние не сме стигнали дъното,ние сме някъде още по-дълбоко и благодарение на близките и приятелите си и най-вече на децата си все още намираме сили да се борим.
Единствените,които ни тровят живота това са некомпетентните писарушки в различните инстанции-за да получат децата ни това,което по право и закон им се полага,ние трябва да познаваме в детайли едва ли не всеки закон(чета всеки ден,по цяла нощ) и да им го навираме под носа,за да се преборим с поредната бюрократична простотия и да защитим интересите на на децата си и повярвайте това е най-трудното,всичко останало е песен,защото аз обичам сина си такъв какъвто е,той няма да стане олимпийски шампион или ядрен физик,но сам по себе си е уникален и това за мен е достатъчно.
# 325
5 юни 2009, 21:50 ч.
У, много интересно, само с това не съм съгласна, че е здравословно: "Без теб, аз не мога да живея" - това стимулира "прилепване", а всъщност обратното е съществено - децата не ни принадлежат и не са по същество наши, но ние ги подпомагаме, отдаваме любов и грижа, за да може новия организъм да се научи да върви през живота сам.
В името на истината, и аз знам, че визуализацията под хипноза повлиява аутизъм (когато родителя се подлага на такава), но... не при 100% от случаите. Практикуващ, с който лично дискутирах въпроса, казва: в около 30% от случаите се наблюдава значително подобрение. Някой дали го е практикувал тук, в БГ?
Майчина хипноза за щастие е изключително сложна руска разработка.Всяка една фраза е важна.Доказано е, че точно тази комбинация от думи, прочетени в съответното време имат нужния ефект.Не ми се пишат подробности, защото много, много се изписа по темата в този форум
, а в гугъл пък още повече 
.Това не е някаква си измислица 
Но думите "без теб аз не мога да живея" показват на детето че е обичано, и че няма да бъде само и изоставено.За това, че децата не ни принадлежат е факт, но и трудно се смила от нашия балкански манталитет 
Хипнозата и медитацията на родителя на дете с увреждане би била нещо безценно, защото родителя, ако няма вяра, и самочувствие, ако не е спокоен не би помогнал на детето си с нищо друго освен в хигиенно обслужване.
Ако в България се направи такова хипнотизиране и медитиране - бройте ме и мен, като доброволец
Виж целия пост
У, много интересно, само с това не съм съгласна, че е здравословно: "Без теб, аз не мога да живея" - това стимулира "прилепване", а всъщност обратното е съществено - децата не ни принадлежат и не са по същество наши, но ние ги подпомагаме, отдаваме любов и грижа, за да може новия организъм да се научи да върви през живота сам.
В името на истината, и аз знам, че визуализацията под хипноза повлиява аутизъм (когато родителя се подлага на такава), но... не при 100% от случаите. Практикуващ, с който лично дискутирах въпроса, казва: в около 30% от случаите се наблюдава значително подобрение. Някой дали го е практикувал тук, в БГ?
Майчина хипноза за щастие е изключително сложна руска разработка.Всяка една фраза е важна.Доказано е, че точно тази комбинация от думи, прочетени в съответното време имат нужния ефект.Не ми се пишат подробности, защото много, много се изписа по темата в този форум
, а в гугъл пък още повече .Това не е някаква си измислица Но думите "без теб аз не мога да живея" показват на детето че е обичано, и че няма да бъде само и изоставено.За това, че децата не ни принадлежат е факт, но и трудно се смила от нашия балкански манталитет Хипнозата и медитацията на родителя на дете с увреждане би била нещо безценно, защото родителя, ако няма вяра, и самочувствие, ако не е спокоен не би помогнал на детето си с нищо друго освен в хигиенно обслужване.
Ако в България се направи такова хипнотизиране и медитиране - бройте ме и мен, като доброволец
# 326
5 юни 2009, 22:01 ч.
http://dygata.com/index.php?option=com_content&task=view& … =30&Itemid=46
ето още материал за четене - за неразбирането на речта семантико
Виж целия пост
ето още материал за четене - за неразбирането на речта семантико
# 327
5 юни 2009, 22:08 ч.
Много просто - придужителят е възрастен, който би забелязал разни нередности, които децата не виждат.
Ужасно неудобен човек...
Виж целия пост
Ужасно неудобен човек...
# 328
5 юни 2009, 22:15 ч.
Така е, но ние сме първите и лека полека нещата се приемат, но си мисля и нещо друго, моето дете имаше късмет, да попадне на свястно училище, където и за тях е ново сравнително интеграцията, но сега както се препълват детските градини, следващата стъпка е да се препълнят и училищата имам чувството, че това вече няма да го има , няма да ги искат децата
Виж целия пост
Много просто - придужителят е възрастен, който би забелязал разни нередности, които децата не виждат.
Ужасно неудобен човек...
Ужасно неудобен човек...
Така е, но ние сме първите и лека полека нещата се приемат, но си мисля и нещо друго, моето дете имаше късмет, да попадне на свястно училище, където и за тях е ново сравнително интеграцията, но сега както се препълват детските градини, следващата стъпка е да се препълнят и училищата имам чувството, че това вече няма да го има , няма да ги искат децата
# 329
5 юни 2009, 22:23 ч.
Катина, курса по медитация се организира от Центъра на СИЛВА МЕТОД - България
като писах, изкарала съм семинара преди 16 години, много ми помага, наистина!
В онези времена много хора гледаха подозрително на тези неща, но всеки един участник има полза - за себе си, за своите близки, за своята успеваемост, за децата си!
Много интересни неща мога да разкажа!
Има точно такива позитивни фрази, които наистина трябва да се изговарят ТОЧНО в този ред. Наистина много общи неща с метода на Борис Зиновиевич Драпкин!
Метода, който се преподава в България, е създаден от Хосе Силва, който в началото го е изпитвал само върху своите деца.
Ето линк: http://www.silvamethodbg.com/
Ако вкарате на търсачката "Методът Силва" ще излязат и много мнения на курсистите.
http://www.lekar.bg/news-83/info-598/Методът.СИЛВА/
Има една ценна книга, но се раздава само на семинаристите като част от курса. Но друга такава е "Методът СИЛВА - Контрол на ума" - от Хосе Силва и Филип Майл. На пръв поглед нещата в нея звучат невероятни и непостижими, но след курса всеки един може да постигне резултатите, описани в книгата. Техниките според мен , е най-добре да се овладеят на курс, защото самостоятелните занимания дават по-бавни резултати. До преди няколко години имаше гост-лектори, тъй като в България нямаше обучен такъв и аз съм карала семинара /през 1993г/ с ефирен превод от гръцки - изк;ючителен преподавател е П.Метаксату!
"Методът Силва - България" има книжарница с много такава литература,
http://www.novaepoha.com/
давам линка не защото трябва да изкупите книгите /аз лично имам само 2-3/ , а защото в тази книжарница има инфо за семинарите - Основния курс на Методът Силва /защото има и следващи степени, които могат да се изкарат САМО от хора, завършили основния/ , и други - за които не е задължително - те са антистресови програми, и др.такива, не съм ги карала. След основния курс съм изкарала всички следващи нива, пряко свъразни само с приложението на Метода
Виж целия пост
като писах, изкарала съм семинара преди 16 години, много ми помага, наистина!
В онези времена много хора гледаха подозрително на тези неща, но всеки един участник има полза - за себе си, за своите близки, за своята успеваемост, за децата си!
Много интересни неща мога да разкажа!
Има точно такива позитивни фрази, които наистина трябва да се изговарят ТОЧНО в този ред. Наистина много общи неща с метода на Борис Зиновиевич Драпкин!
Метода, който се преподава в България, е създаден от Хосе Силва, който в началото го е изпитвал само върху своите деца.
Ето линк: http://www.silvamethodbg.com/
Ако вкарате на търсачката "Методът Силва" ще излязат и много мнения на курсистите.
http://www.lekar.bg/news-83/info-598/Методът.СИЛВА/
Има една ценна книга, но се раздава само на семинаристите като част от курса. Но друга такава е "Методът СИЛВА - Контрол на ума" - от Хосе Силва и Филип Майл. На пръв поглед нещата в нея звучат невероятни и непостижими, но след курса всеки един може да постигне резултатите, описани в книгата. Техниките според мен , е най-добре да се овладеят на курс, защото самостоятелните занимания дават по-бавни резултати. До преди няколко години имаше гост-лектори, тъй като в България нямаше обучен такъв и аз съм карала семинара /през 1993г/ с ефирен превод от гръцки - изк;ючителен преподавател е П.Метаксату!
"Методът Силва - България" има книжарница с много такава литература,
http://www.novaepoha.com/
давам линка не защото трябва да изкупите книгите /аз лично имам само 2-3/ , а защото в тази книжарница има инфо за семинарите - Основния курс на Методът Силва /защото има и следващи степени, които могат да се изкарат САМО от хора, завършили основния/ , и други - за които не е задължително - те са антистресови програми, и др.такива, не съм ги карала. След основния курс съм изкарала всички следващи нива, пряко свъразни само с приложението на Метода
Препоръчани теми